Обичам да виждам храма

Мои скъпи братя и сестри, благодарен съм да бъда с вас на тази първа сесия от общата конференция. Благодарение на говорителите, музиката и молитвата усетихме Духа, а също и чувство на просветление и надежда.

Това чувство събуди в мен спомена за първия ден, когато влязох в храма Солт Лейк. Бях млад мъж. Единствено родителите ми бяха с мен през този ден. Вътре те спряха за момент и бяха поздравени от храмов работник. Пристъпих пред тях, за кратко сам.

Бях поздравен от дребна жена с побеляла коса, облечена в красива бяла храмова рокля. Тя погледна към мен, усмихна се и след това каза много тихо: „Добре дошъл в храма, брат Айринг“. За момент помислих, че е ангел, тъй като знаеше името ми. Не осъзнавах, че малка бележка с името ми бе поставена на ревера на сакото ми.

Минах покрай нея и се спрях. Погледнах нагоре към висок бял таван, който правеше стаята толкова светла, че почти изглеждаше сякаш е самото небе. И в този момент в ума ми прозвучаха следните ясни думи: „Бил съм на това светло място и преди“. Но след това веднага, не с моя глас, в ума ми се появиха тези думи: „Не, никога преди не си бил тук. Спомняш си момент от преди да се родиш. Намираше се в свещено място като това“.

На фасадата на нашите храмове изписваме думите: „Свят на Господа“. За себе си знам, че тези думи са истинни. Храмът е свято място, където лесно получаваме откровения, ако сърцата ни са отворени за тях и сме достойни.

По-късно през този първи ден отново усетих същия този Дух. Храмовата церемония включва някои думи, които породиха горящо чувство в сърцето ми, потвърждавайки, че това, което беше представяно, беше истинно. Това, което изпитах, се отнасяше лично за мен и моето бъдеще, и стана реалност 40 години по-късно чрез призование от Господ за служба.

Изпитах същото чувство, когато сключих брак в храма Логан Юта. Президент Спенсър У. Кимбъл извърши запечатването. Той каза малко думи, но ни даде следния съвет: „Хал и Кати, живейте така, че когато призованието дойде, да можете да си тръгнете лесно“.

Когато изрече тези думи, аз видях ясно в ума си, напълно цветно, един стръмен хълм и път, който води до върха. От лявата страна на пътя имаше бяла ограда, която се губеше сред редица дървета в горната част на хълма. Сред дърветата едва се забелязваше бяла къща.

Година по-късно разпознах този хълм, докато тъстът ми ни караше с колата нагоре по този път. Подробностите бяха същите като тези, които видях, когато президент Кимбъл ни даде своя съвет в храма.

Когато стигнахме до върха на хълма, тъстът ми спря до бялата къща. Той ни каза, че той и съпругата му ще купят този имот и че желае дъщеря му и аз да живеем в къщата за гости. Те щяха да живеят в основната къща, само на метри от нас. И така, през 10-те години, в които живяхме в тази прекрасна семейна атмосфера, съпругата ми и аз си казвахме почти всеки ден: „По-добре да се радваме на това, защото няма да сме тук задълго“.

Получих обаждане от пълномощника на Образователната система на Църквата Нийл А. Максуел. Предупреждението от президент Кимбъл да можем да „си тръгнем лесно“ стана реалност. Беше призив да оставим това, което изглеждаше като лична идилия, за да служа в назначение и на място, за които не знам нищо. Семейството ни беше готово да остави онова благословено време и място, тъй като един пророк в свят храм, място на откровение, бе видял бъдещо събитие, за което тогава бяхме подготвени.

Знам, че Господните храмове са свети места. Днес говоря за храмовете с цел да увелича вашето желание, а също и моето, да сме достойни и готови за увеличените възможности за храмови преживявания, които предстоят.

За мен най-голямата мотивация да съм достоен за преживяванията в храма е това, което Господ казва за Своя свят дом:

„И доколкото хората Ми построят дом за Мен в името Господне и не допуснат нищо нечисто да дойде в него и да го оскверни, Моята слава ще почива на него.

Да, и Моето присъствие ще е там, защото Аз ще дойда в него и всички чисти по сърце, които дойдат в него, ще видят Бога.

Но ако той бъде осквернен, Аз не ще дойда в него и Моята слава няма да е там, защото Аз не ще дойда в несвети храмове“¹.

Президент Ръсел М. Нелсън ясно ни каза, че можем да „виждаме“ Спасителя в храма така, че Той вече да не е непознат за нас. Президент Нелсън казва следното: „Разбираме Го. Схващаме Неговото дело и Неговата слава. И започваме да усещаме безпределното влияние на Неговия несравним живот“².

Ако вие или аз отидем в храма недостатъчно чисти, няма да можем да разбираме чрез силата на Светия Дух духовните учения за Спасителя, които можем да получаваме там.

Когато сме достойни да бъдем поучавани така, чрез преживяванията ни в храма можем да изпитваме повече надежда, радост и оптимизъм през целия си живот. Тази надежда, радост и оптимизъм са възможни само чрез приемане на обредите, извършвани в светите храмове. Именно в храма можем да получаваме потвърждение за любящите семейни взаимоотношения, които ще продължат след смъртта и ще се запазят във вечността.

Преди години, докато служех като епископ, един хубав млад мъж отхвърли поканата ми да стане достоен да живее с Бог във вечно семейство. С войнствен тон той ми разказа колко добре си прекарва с приятелите си. Оставих го да говори. След това ми разказа за момент по време на едно от партитата, когато насред силния шум изведнъж осъзнал, че се чувства самотен. Попитах го какво се е случило. Той каза, че си бил спомнил момент, когато като малко момче е седял в скута на майка си и тя го е прегръщала. В онзи момент, докато ми споделяше това, той се просълзи. Казах му това, което знам, че е истина: „Единственият начин да можеш винаги да изпитваш това чувство на семейна прегръдка, е самият ти да станеш достоен и да помагаш на другите да приемат обредите за запечатване в храма“.

Не знаем подробности за семейните взаимоотношения в света на духовете или какво може да стане след възкресението ни. Но знаем, че пророкът Илия е дошъл, както е било обещано, за да обърне сърцата на бащите към децата и сърцата на децата – към бащите им³. И знаем, че вечното ни щастие зависи от това да правим всичко по силите си да предлагаме същото трайно щастие на възможно най-много от своите близки.

Чувствам същото желание за успех и при поканите към живи близки да имат желание да станат достойни да получат и почитат храмовите обреди за запечатване. Това е част от обещаното събиране на Израил от двете страни на завесата в последните дни.

Имаме големи възможности, когато близките ни са млади. Те са родени със светлината на Христа като дар. Тя им позволява да усещат кое е добро и кое е зло. Поради това, ако едно дете само види храм или снимка на храм, това може да събуди в него желанието някой ден да бъде достойно и да има привилегията да влезе вътре.

Може да дойде денят, когато като младежи ще получат храмова препоръка, за да участват в кръщения като заместници в храма. По време на това преживяване може да усетят по-силно, че обредите на храма винаги ни насочват към Спасителя и Неговото Единение. Докато усещат, че предлагат на човек в света на духовете възможност за пречистване от греха, ще чувстват по-силно, че помагат на Спасителя в свещеното Му дело по благославяне на това чедо на нашия Небесен Отец.

Виждал съм как силата на такова преживяване променя живота на един млад човек. Преди години отидох в храма с дъщеря си през един късен следобед. Тя беше последната, която служеше като заместник в залата за кръщения. Попитаха я дали може да остане по-дълго, за да бъдат извършени обредите за всички хора, чиито имена бяха подготвени. Тя каза: „Да“.

Наблюдавах как малката ми дъщеричка влезе в басейна за кръщения. Кръщенията започнаха. Вода се стичаше по нейното лице всеки път, когато излизаше от водата. Питаха я отново и отново: „Можеш ли да направиш още?“. Всеки път тя казваше „Да“.

Като загрижен родител започнах да се надявам, че няма да прави повече. Но си спомням твърдостта ѝ, когато беше попитана дали може да направи още и тя каза с решителен нежен глас: „Да“. Тя остана, докато последният човек от списъка за този ден не получи благословията на кръщението в името на Исус Христос.

Когато излязох от храма заедно с нея онази вечер, се удивлявах на това, което бях видял. Едно дете беше въздигнато и променено пред очите ми чрез служба на Господ в Неговия дом. Все още помня усещането за светлина и мир, когато излязохме заедно от храма.

Изминаха години. Тя все още отговаря с „Да“ на въпроса от Господ дали ще направи повече за Него, когато е много трудно. Така службата в храма може да ни променя и въздига. Затова моята надежда за вас и всички ваши обични близки е да израствате в желанието и решителността си да сте достойни да влизате в дома на Господ толкова често, колкото е възможно.

Той желае да е с вас там. Моля се да се опитвате да изграждате желание в сърцата на чедата на Небесния Отец да отиват там, където ще се чувстват близо до Него, и че също така ще каните предците си да бъдат достойни да са с Него и с вас завинаги.

Това може да са мислите и желанията ни:

Тържествено свидетелствам, че сме чеда на един любящ Небесен Отец. Той е избрал Своя Възлюбен Син Исус Христос за наш Спасител и Изкупител. Единственият начин да се завърнем да живеем с Тях и със семействата си е чрез обредите на светия храм. Свидетелствам, че президент Ръсел М. Нелсън държи и упражнява всички ключове на свещеничеството, които правят вечния живот възможен за всички Божии чеда. Свидетелствам за това, в святото име на Исус Христос, амин.