Обща конференция
Защо да вървим по заветната пътека?
Обща конференция, април 2021 г.


Защо да вървим по заветната пътека?

Това, което отличава заветната пътека, има уникално и вечно значение.

През цялото си служение президент Ръсел М. Нелсън е изучавал заветите на Бог и е учил Неговите чеда на тях. Той самият е ярък пример за човек, който върви по заветната пътека. В първото си послание като президент на Църквата, той казва:

„Вашата отдаденост да следвате Спасителя, като сключвате завети с Него и след това се стремите да ги спазвате, ще разтваря вратите към всяка духовна благословия и привилегия, подготвена за мъже, жени и деца навсякъде.

… Обредите на храма и сключените там завети са ключът за укрепване на вашия живот, брак и семейство, както и на способността ви да устоявате на атаките на противника. Вашето поклонение в храма и службата ви към вашите предци ще ви благославят с все повече лични откровения и мир, и ще подсилват решителността ви да останете на заветната пътека“1.

Какво представлява заветната пътека? Това е единственият път, който води до селестиалното царство на Бог. Поемаме по този път през портата на кръщението, а след това „бърза(ме) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци (двете големи заповеди) … до края“2. Докато вървим по заветната пътека, която между другото продължава и отвъд този живот, приемаме всички обреди и завети, свързани със спасението и възвисяването.

Нашата изключително важна отдаденост на заветите включва това да изпълняваме волята на Бог и „да се подчиняваме на заповедите Му във всички неща, които Той ще ни заповяда“3. Спазването на принципите и заповедите на Евангелието на Исус Христос ден след ден е пътят в живота, който носи най-много щастие и удовлетворение. Една от причините за това е следната: човек избягва значителен брой проблеми и поводи за съжаление. Нека използвам едно сравнение със спорта. В тениса има т.нар. „непредизвикани грешки“. Те включват например удрянето на топката в мрежата при разиграване или двойната грешка при сервис. Счита се, че тези грешки се допускат от самия човек при играта и не се дължат на уменията на противника.

Твърде често проблемите или трудностите ни са породени от самите нас, от лоши избори или, бихме могли да кажем, от „непредизвикани грешки“. Когато усърдно се стремим да вървим по заветната пътека, ние съвсем естествено избягваме много „непредизвикани грешки“. Не ставаме жертва на различни форми на пристрастяване. Не падаме в ямата на непочтеното поведение. Преминаваме над бездната на неморалността и изневярата. Заобикаляме хората и нещата, които, макар и популярни, биха застрашили физическото и духовното ни благосъстояние. Избягваме избори, които нараняват другите или създават пречки за тях, и вместо това придобиваме навици на самодисциплина и служба4.

Вярва се, че старейшина Дж. Голдън Кимбъл е казал: „Може не (винаги) да съм вървял по правата и тясна пътека, но (се опитвам) да я пресичам колкото (мога) по-често“5. В един по-сериозен момент съм сигурен, че брат Кимбъл би се съгласил, че това да стоим на заветната пътека, а не само да я пресичаме, е най-голямата ни надежда, от една страна, да избягваме окаяността, която може да бъде избегната, а от друга страна, да се справяме успешно с неизбежните неволи.

Някои хора може да кажат: „Мога да правя добри избори и без да съм кръстен, нямам нужда от завети, за да бъда честен и успял човек“. Наистина, има мнозина, които, въпреки че не са на заветната пътека, действат по начин, аналогичен на изборите и приноса на тези, които са на нея. Бихме могли да кажем, че те жънат благословиите на живот, подобен на заветния. Какво тогава отличава заветната пътека?

Разликата всъщност има уникално и вечно значение. Тя включва същността на нашето подчинение, същината на отдадеността на Бог към нас, божествената помощ, която получаваме, благословиите, свързани със събирането като заветен народ, и най-важното – нашето вечно наследство.

Подчинение с отдаденост

Първа е същността на нашето подчинение на Бог. Ние не просто имаме добри намерения, а тържествено обещаваме да живеем според всяко слово, което излиза от Божиите уста. Така ние следваме примера на Исус Христос, Който, чрез Своето кръщение, „показ(а) на чедата човешки, че според плътта Той се смирява пред Отца и свидетелства на Отца, че ще Му се подчинява в спазването на заповедите Му“6.

Със сключени завети, ние възнамеряваме не просто да избягваме грешки или да сме благоразумни в решенията си. Ние се чувстваме отговорни пред Бог за своите избори и за това как живеем. Вземаме върху си името на Христос. Съсредоточаваме се върху Христос – върху това да сме доблестни в свидетелството си за Исус и да развиваме Христовите качества.

Със сключени завети, спазването на евангелските принципи става неразривна част от самите ни души. Познавам една двойка, която, като сключваха брак, съпругата не беше активна в Църквата, а съпругът не беше член. Ще ги наричам Мери и Джон, но това не са истинските им имена. С появата на децата, Мери започна да чувства дълбока нужда да ги отглежда съгласно написаното в Писанията – „в учение и наставление Господне“7. Джон я подкрепяше. Мери направи някои важни жертви, за да остане у дома и редовно да учи децата на Евангелието. Тя се грижеше семейството да участва пълноценно в събранията за поклонение и дейностите в Църквата. Мери и Джон станаха родители за пример, а децата им, всичките енергични момчета, израснаха във вяра и отдаденост на евангелските принципи и стандарти.

Родителите на Джон, бабата и дядото на момчетата, бяха доволни от пълноценния живот и постиженията на внуците си, но поради някаква враждебност спрямо Църквата, искаха да припишат този успех единствено на родителските умения на Джон и Мери. Джон, въпреки че не беше член на Църквата, не ги оставяше да мислят така, без да им възразява. Той настояваше, че те бяха свидетели на плодовете на евангелските учения – това, което синовете му преживяваха в Църквата, а също и това, което се случваше у дома.

Самият Джон усещаше влиянието на Духа, на любовта и примера на съпругата си, а също и на насърченията на синовете си. След известно време той беше кръстен, което донесе голяма радост на членовете на района и приятелите му.

Въпреки че животът на семейството им не беше без трудности, Мери и Джон чистосърдечно потвърждават, че всъщност заветите на Евангелието са в основата на получените от тях благословии. Те виждаха как словата на Господ към Йеремия се изпълняват както в живота на децата им, така и в техния собствен: „Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ“8.

Обвързани с Бог

Втори уникален аспект на заветната пътека е нашата връзка с Божеството. Заветите, които Бог предлага на Своите чеда, не просто ни напътстват. Те ни обвързват с Него и така обвързани, ние можем да побеждаваме всички неща9.

Веднъж прочетох статия във вестник от зле информиран репортер, който обясняваше, че извършваме кръщения за мъртвите, като потапяме ролки с микрофилми във вода. Тогава всички, чиито имена са на микрофилма, се считат за кръстени. Този подход би бил ефективен, но при него се пренебрегва безкрайната ценност на всяка душа и съществената важност на личните завети с Бог.

Исус казва: „Влезте през стеснената порта, защото стеснена е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са, които го намират“10. Метафорично казано, портата е толкова тясна, че хората могат да влизат само един по един. Всеки човек дава лично обещание на Бог, а в замяна приема от Него личен завет, поименен, на който може да разчита безусловно във времето и вечността. Чрез обредите и заветите в живота ни „е видна силата на божествеността“11.

Божествена помощ

Това ни отвежда до разглеждане на трета специална благословия на заветната пътека. Бог предоставя почти непонятен за ума дар, за да помага на тези, които сключват завети, да могат да ги спазват – дара на Светия Дух. Този дар е правото на постоянното спътничество, защитата и напътствията на Светия Дух12. Наричан още „Утешителят“, Светият Дух „изпълва с надежда и със съвършена любов“13. Той „знае всички неща и свидетелства за Отца и за Сина“14, Чиито свидетели обещаваме да бъдем15.

На заветната пътека също така намираме изключително важните благословии на прошката и очистването от греха. Това е помощ, която се дава само чрез божествена благодат, предоставяна чрез Светия Дух. „Сега, тази е заповедта – казва Господ – Покайте се, вие, от всички земни краища, елате при Мене и бъдете кръстени в Моето име, за да може да бъдете осветени чрез приемането на Светия Дух, за да може да застанете неопетнени пред Мене в последния ден“16.

Събиране с хора от заветния народ

Четвърто, тези, които вървят по заветната пътека, също така получават уникални благословии от различни божествено постановени събирания. Пророчества за буквалното събиране на отдавна разпръснатите племена на Израил в земите на тяхното наследство могат да бъдат открити навсякъде в Писанията17. Изпълнението на тези пророчества и обещания се осъществява сега чрез събирането на хората от заветния народ в Църквата, която е Божието царство на земята. Президент Нелсън обяснява: „Когато говорим за събиране, ние просто заявяваме следната основна истина: всяко едно от чедата на Небесния Отец… заслужава да чуе посланието за възстановеното Евангелие на Исус Христос“18.

Господ заповядва на членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни: „Станете и заблестете, тъй че светлината ви да може да бъде знаме за народите, (а) събирането наедно върху земята на Сион и коловете му да може да бъде за отбрана и убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя“19.

Има също и седмично събиране на хората от заветния народ, провеждано в молитвения дом в Господния ден, за да можем „по-пълно да се запази(м) неопетнен(и) от света“20. Това е събиране за вземане от хляба и водата на причастието във възпоменание на Единението на Исус Христос и време „да пост(им), да се мол(им) и да разговаря(ме) едни с други относно благосъстоянието на душите си“21. Като тинейджър бях единственият член на Църквата в моя клас. С радост общувах с много добри приятели в училище, но въпреки това открих, че разчитам до голяма степен на неделните събрания всяка седмица за духовно и дори физическо обновление. Колко дълбоко усетихме загубата на тези редовни събирания на заветния народ по време на настоящата пандемия и с какво нетърпение очакваме времето, когато ще можем отново да сме заедно както преди.

Хората от заветния народ също се събират в храма, дома Господен, за да приемат обредите, благословиите и откровенията, достъпни единствено там. Пророкът Джозеф Смит учи: „Каква била целта на събирането… на Божия народ във всички времена на света? … Главната цел била да се съгради дом (на) Господ, където Той да може да открива на Своя народ обредите на дома Си и славата на царството Си, и да учи хората на пътя на спасението; защото има някои обреди и принципи, които, като бъдат учени и практикувани, трябва да бъдат извършвани в място или дом, построен за тази цел“22.

Наследяване на обещанията, свързани със заветите

И накрая, единствено като вървим по заветната пътека, можем да наследим благословиите на Авраам, Исаак и Яков, най-висшите благословии на спасението и възвисяването, които само Бог може да даде23.

В Писанията изразът „заветен народ“ често се отнася за буквалните потомци на Авраам или „дома Израилев“. Но заветният народ също така включва всички, които приемат Евангелието на Исус Христос24. Павел обяснява:

„Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. …

И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“25.

Тези, които са верни на сключените от тях завети, „ще излязат във възкресението на праведните“26. Те са „усъвършенствани чрез Исус, Посредника на новия завет. … Те са онези, чиито тела са селестиални, чиято слава е тази на слънцето, тъкмо славата на Бог, най-висшата от всички“27. „Затова всичко е тяхно, било то животът или смъртта, или нещата от настоящето, или идните неща, всички те са техни и те са Христови, а Христос е Божий“28.

Нека всички ние се вслушваме в призива на пророка да останем на заветната пътека. Нефи е видял нас и нашите дни, и е записал: „Аз, Нефи, съзрях силата на Агнеца Божий, която слезе върху светиите на църквата на Агнеца и върху заветния народ Господен, който беше пръснат по цялото лице на земята; и те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава“29.

Заедно с Нефи казвам: „Душата ми се наслаждава също на заветите Господни“30. В тази неделя на Великден свидетелствам за Исус Христос, Чието Възкресение е нашата надежда и потвърждение за всичко, което е обещано на заветната пътека и в нейния край. В името на Исус Христос, амин.