Стълбове и лъчи

Моето послание е за хората, които се притесняват за своите свидетелства, защото не са имали разтърсващи духовни преживявания. Моля се да мога да предложа известен мир и уверение.

Възстановяването на Евангелието на Исус Христос започва с експлозия от светлина и истина! Един младеж в северната част на щата Ню Йорк, с твърде обикновеното име Джозеф Смит, влиза в горичка с цел да се помоли. Той се тревожи за своята душа и положението си пред Бог. Иска да получи опрощение за греховете си. И е объркан към коя църква да се присъедини. Има нужда от яснота и мир – има нужда от светлина и знание.

Когато Джозеф Смит коленичи в молитва и „започ(ва) да излива на Бог желанията на сърцето (си)“, го обгръща плътен мрак. Нещо зло, подтискащо и много реално се опитва да го спре – да завърже езика му, така че да не може да говори. Силите на мрака така притискат Джозеф, че той се страхува за живота си. Но той „напряг(а) всичките си сили, за да призов(е) Бог да (го) избави от силата на този враг, който (го е) обгърнал“. След което, „точно когато (е) готов да потън(е) в отчаяние и да се преда(де) на унищожение“, когато не знае дали ще може да издържи, една славна светлина изпълва горичката, разпръсва мрака и прогонва врага на неговата душа.

Един „стълб от светлина“, по-ярък от слънцето, постепенно се спуска върху него. Първо се явява една личност, после друга. Тяхната „яркост и слава не се поддават на никакво описание“. Първият, нашият Небесен Отец, го нарича по име, „посочвайки другия: (Джозеф!) Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“.

И с това удивително излияние на светлина и истина започва Възстановяването. Следва истински потоп от божествено откровение и благословии: нови Писания, възстановяване на ключовете на свещеничеството, апостоли и пророци, обреди и завети и повторното установяване на истинската и жива Църква на Господ, която един ден ще изпълни земята със светлина и свидетелство за Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие.

Всичко това, и много повече, започва с отчаяната молитва на едно момче и стълб от светлина.

Ние също имаме свои собствени отчаяни нужди. На нас също ни е необходима свобода от духовното объркване и мрака на света. Ние също трябва да знаем сами за себе си. Поради тази причина, президент Ръсел М. Нелсън ни кани да се „потопи(им) в славната светлина на Възстановяването“.

Една от великите истини на Възстановяването е следната: небесата са отворени и поради това и ние можем да получаваме свише светлина и истина. Свидетелствам, че това е истина.

Но ние трябва да се пазим от един духовен капан. Понякога верни членове на Църквата се обезсърчават и дори се отклоняват, защото не са имали разтърсващи духовни преживявания – защото не са имали свой собствен стълб от светлина. Президент Спенсър У. Кимбъл предупреждава: „Очаквайки нещо драматично, мнозина напълно пропускат постоянния поток на даваното чрез откровение общение“.

Подобно на това президент Джозеф Ф. Смит си спомня: „(Когато бях млад,) Господ ми отказа чудесата и ми показа истината, ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“.

Братя и сестри, това е моделът, който Господ следва. Вместо да ни изпраща стълб от светлина, Господ ни изпраща лъч светлина, след което – още един и още един.

Тези лъчи светлина непрекъснато се изливат над нас. Писанията ни учат, че Исус Христос е „светлината и животът на света“ и че „Духът дава светлина на всеки човек, който идва на света“, и че Неговата светлина „изпълва необятното пространство“ и „дава живот на всички неща“ . Светлината на Христос буквално е навсякъде около нас.

Ако сме получили дара на Светия Дух и се стремим да упражняваме вяра, да се покайваме и да почитаме сключените завети, тогава сме достойни постоянно да получаваме тези божествени лъчи. Както казва старейшина Дейвид А. Беднар с един запомнящ се израз, „ние живеем в откровение“.

И все пак, всеки от нас е различен. Няма двама души, които да имат идентичен опит с Божията светлина и истина. Отделете време, за да помислите за вашия опит със светлината и Духа на Господ.

Може би тези излияния на светлина и свидетелство са давали „мир на ума (ви) относно“ въпрос, който ви притеснява.

Или са били впечатление – тих и нежен глас, усетен „в ума (ви) и сърцето (ви)“, който ви е подтикнал да направите нещо добро, например да помогнете на някого.

Може да сте били в урок на църква – или на младежки лагер – и сте усетили желание да следвате Исус Христос и да останете верни. Може би дори сте ставали и споделяли свидетелство, за което сте се надявали да е истинно и сте почувствали, че е.

Или по време на молитва сте чувствали радост и увереност, че Бог ви обича.

Може да сте чували свидетелство за Исус Христос, което е докоснало вашето сърце и ви е изпълнило с надежда.

Може би сте чели Книгата на Мормон и някой стих така е въздействал на душата ви, сякаш Бог го е поставил там специално за вас – и сте си дали сметка, че Той наистина го е направил.

Може да сте чувствали обич към Бог и другите хора, докато сте им служили.

Или може да ви е трудно да усещате Духа в резултат на депресия или тревожност, но да имате дара да поглеждате назад и да разпознавате „нежните милости Господни“.

Искам да кажа, че има много начини да се възприемат небесните лъчи на свидетелството. Това, разбира се, са само някои от тях. Те може да не са драматични, но всеки от тях сформира част от нашите свидетелства.

Братя и сестри, не съм виждал стълб от светлина, но като вас съм получавал множество божествени лъчи. През годините съм се опитвал да ценя тези преживявания. И когато съм правил това, разпознавам и помня още повече от тях. Следват някои примери от собствения ми живот. Може да не са много впечатляващи за някои хора, но за мен са безценни.

Помня как като буен тийнейджър присъствах на едно кръщение. Със започването на събранието почувствах как Духът ме подтиква да седна и да бъда благоговеен. Седях тихо до края на събранието.

Преди мисията си се страхувах, че свидетелството ми не е достатъчно силно. Никой от моето семейство не беше служил на мисия и не вярвах, че аз ще мога да го направя. Помня как усилено изучавах и се молих, за да получа по-сигурно свидетелство за Исус Христос. След това един ден, докато умолявах Небесния Отец, усетих силно чувство на светлина и топлина. Така узнах. Просто узнах.

Години по-късно помня как една нощ бях събуден от усещане за „чист разум“, което ми каза, че ще бъда призован да служа в кворума на старейшините. Две седмици по-късно бях призован.

Помня как на една обща конференция възлюбен член на Кворума на дванадесетте апостоли изрече точно тези слова на свидетелство, които се надявах един мой приятел да чуе.

Помня как коленичих със стотици братя, за да се помоля за скъп мой приятел, който лежеше в безсъзнание на апарат за обдишване в малка далечна болница, след като сърцето му спря. Докато бяхме обединили сърцата си в молба за живота му, той се беше събудил и извадил тръбата на апарата от гърлото си. Днес той служи като президент на кол.

Помня също как се събудих, изпитвайки силни духовни чувства, след ярък сън с мой скъп приятел и наставник, който почина твърде рано, оставяйки огромна дупка в живота ми. Той се усмихваше и беше радостен. Узнах, че е добре.

Това са някои от моите лъчи. Вие сте имали свои собствени преживявания – собствени излияния на свидетелство, изпълнени със светлина. Като разпознаваме, помним и събираме тези лъчи в едно, започва да се случва нещо прекрасно и въздействащо. „Светлината се придържа към светлина“ – „истината прегръща истина“. Реалността и силата на един лъч свидетелство подсилват и се комбинират с тези на друг, след което – с още един и още един. Ред по ред, правило след правило, тук лъч и там лъч – един малък и ценен духовен момент след друг – така в нас израства ядро от изпълнени със светлина духовни преживявания. Вероятно един лъч сам по себе си не е достатъчно силен или ярък, за да образува пълно свидетелство, но заедно те могат да станат светлина, която мракът на съмнението не може да задуши.

„О, тогава не е ли вярно това? – пита Алма.– Казвам ви, Да! Защото то е светлина.“

„Това, което е от Бога, е светлина; – ни учи Господ – и този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден“.

Това означава, братя и сестри, че с течение на времето и чрез „голямо усърдие“ и ние можем да имаме своите стълбове светлина – лъч по лъч. И сред този стълб светлина ние също ще открием любящ Небесен Отец, Който ни нарича по име и посочва към нашия Спасител Исус Христос с поканата „Него слушай!“.

Давам свидетелство за Исус Христос, че Той е светлината и животът на целия свят – както и на вашия, така и на моя личен свят.

Свидетелствам, че Той е истинният и жив Син на истинния и жив Бог и че Той стои начело на тази истинна и жива Църква, която е ръководена и напътствана от Неговите истинни и живи пророци и апостоли.

Нека разпознаваме и приемаме Неговата славна светлина, след което да избираме Него пред мрака на света – винаги и завинаги. В името на Исус Христос, амин.