Исус Христос на централно място в нашия живот

През земния ни път понякога имаме много изпитания: жестоката болка от загубата на близки хора, тежката битка със заболяване, жилото на несправедливостта, ужасни случаи на тормоз или насилие, сянката на безработицата, трудности в семейството, безмълвния вик на самотата или съкрушителните последици от въоръжени конфликти¹. В такива моменти душите ни копнеят за прибежище² Искрено се стремим да узнаем къде да намерим балсама на мира³. На кого можем да се доверяваме да ни помага с увереност и сила да преодоляваме тези трудности?⁴ Кой притежава търпение, всеобхватна любов и всемогъща ръка, за да ни вдъхновява и подкрепя?

Въпросите, които идват от дъното на душата, онези, които се появяват в най-мрачните моменти и при най-тежките изпитания, получават отговор чрез непоклатимата любов на Исус Христос⁵. В Него и посредством обещаните благословии на Неговото възстановено Евангелие⁶ намираме отговорите, които търсим. Именно чрез Неговото безпределно Единение ни се предлага неизмерим дар – дар на надежда, изцеление и уверение в Неговото постоянно и трайно присъствие в нашия живот⁷. Този дар е достъпен за всички, които се обръщат към Него с вяра, приемайки мира и изкуплението, които Той така щедро предлага.

Господ подава ръка на всички нас – жест, който е самата същност на Неговата божествена любов и доброта. Неговата покана към нас е повече от призив, тя е божествено обещание, подкрепено от трайната сила на Неговата благодат. В Писанията Той с любов ни уверява:

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“⁸.

Яснотата в Неговата покана „елате при Мене“ и „вземете Моето иго“ потвърждава колко е впечатляващо обещанието Му, а то е толкова всеобхватно и цялостно, че въплъщава Неговата любов и предлага тържествено уверение: „Ще намерите покой“.

Когато усърдно търсим духовно напътствие⁹, се впускаме в напълно преобразяваща одисея, която укрепва нашите свидетелства. Като разберем колко всеобхватна е съвършената любов на нашия Небесен Отец и Исус Христос¹⁰, сърцата ни се изпълват с благодарност, смирение¹¹ и подновено желание да следваме пътя на ученичеството¹².

Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение (…) и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни. Радостта произлиза от Него и се случва заради Него“¹³.

Алма, обръщайки се към сина си Еламан, заявява: „И сега, о, сине мой Еламане, ето, ти си в младостта си и затова аз те моля да чуеш словата ми и да се поучиш от мене; понеже знам, че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъде вдигнат в последния ден“¹⁴.

Когато Еламан говори на синовете си, той ги учи на вечния принцип да поставяме Спасителя в центъра на живота си: „Помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си“¹⁵.

От Матей 14 научаваме, че след като чува за смъртта на Йоан Кръстител, Исус търси уединение. Но огромна тълпа Го следва. Трогнат от съчувствие и любов и без да допуска скръбта Му да Го разсее от мисията Му, Исус ги приветства, като изцелява болните сред тях. С наближаването на вечерта учениците имат трудна задача – огромно множество и твърде малко налична храна. Те предлагат на Исус да изпрати тълпата да се разотиде, за да намери храна, но Исус, с висша любов и високи очаквания, вместо това иска от учениците да ги нахранят.

Докато учениците са притеснени от предстоящата трудност, Исус проявява упованието и любовта Си към Своя Отец, както и непоклатимата Си любов към хората. Той казва на тълпата да седне на тревата и, като взема пет хляба и две риби, избира да благодари на Своя Отец, признавайки, че Бог Му предоставя власт и сила.

След като благодари, Исус разчупва хляба, а учениците го раздават на хората. По чудо храната не само, че е достатъчно, но и е в изобилие, като дори остават 12 коша. Нахранената група се състои от пет хиляди мъже освен жените и децата¹⁶.

От това чудо научаваме важен урок – когато имаме трудности, е лесно да мислим само за това колко ни е тежко. Обаче Исус Христос ни дава пример за силата от това да се съсредоточаваме върху Неговия Отец, като благодарим и признаваме, че ние не винаги знаем как да преодоляваме изпитанията, но Бог знае¹⁷.

При трудности имаме естествена склонност да се концентрираме върху препятствията пред нас. Нашите трудности са осезаеми и завладяват вниманието ни, но принципът за преодоляването им е в това, върху което се съсредоточаваме. Като поставяме Христос в центъра на мислите и делата ни, ние действаме в хармония с Неговите разбирания и сила¹⁸. Тази промяна не намалява трудностите ни, а ни помага да преминаваме през тях, следвайки божествени насоки¹⁹. В резултат на това откриваме решения и подкрепа, които произлизат от по-висша мъдрост. Възприемането на тази перспектива, съсредоточена върху Христос, ни дава силата и прозренията, за да превръщаме изпитанията си в победи²⁰, като ни напомня, че със Спасителя това, което изглежда голям проблем, може да стане път към по-голям духовен напредък.

Историята на Алма младши в Книгата на Мормон представя един завладяващ разказ за изкупление и огромното влияние на това да съсредоточаваме живота си върху Христос. В началото Алма е противник на Господната Църква, отклоняващ мнозина от пътя на праведността. Обаче една божествена намеса, посредством посещение на ангел, му помага да осъзнае грешките си.

В най-мрачния си момент, измъчван от угризения и отчаян да намери изход от духовното си страдание, Алма си припомня ученията на баща си относно Исус Христос и силата на Единението Му. Със сърце, копнеещо за изкупление, той искрено се покайва и горещо се моли за Господната милост. Този повратен момент на пълно осъзнаване, че има нужда да постави Христос на първо място в мислите си и искрено да търси Неговата милост, довежда Алма до забележителна промяна. Тежките окови на вината и отчаянието изчезват и биват заменени от невероятно чувство на радост и мир²¹.

Исус Христос е нашата надежда и отговорът на най-болезнените преживявания в живота. Чрез Своята жертва Той плати за нашите грехове и пое върху Си цялото ни страдание – болка, несправедливост, скръб и страх – и Той ни прощава и ни изцелява, когато се уповаваме на Него и се стремим да променим живота си към по-добро. Той ни изцелява²², утешава и възстановява сърцата ни чрез Своята любов и сила, както изцели мнозина, докато бе на земята²³. Той е живата вода, изпълваща най-съкровените нужди на душите ни със Своята постоянна любов и доброта. Това е като обещанието, което Той дава на самарянката при кладенеца, предлагайки ѝ „извор на вода, която извира за вечен живот“²⁴.

Тържествено свидетелствам, че Исус Христос е жив, че Той ръководи тази Църква – Своята свещена църква, а именно Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни²⁵. Свидетелствам, че Той е Спасителят на света, Князът на мира²⁶, Царят на царете, Господ на господарите²⁷, Изкупителят на света. Уверено потвърждавам, че ние винаги сме в ума и сърцето Му. Като свидетелство за това Той възстанови Своята Църква в тези последни дни и призова президент Ръсел М. Нелсън за Свой пророк и президент на Църквата сега²⁸. Знам, че Исус Христос отдаде Своя живот, за да може ние да имаме вечен живот.

Като се стремим да Го поставяме в центъра на живота си, ни се разкриват откровения, Неговият изключителен мир ни обгръща, а безпределното Му Единение ни носи прошка и изцеление²⁹. Именно в Него намираме силата да преодоляваме, смелостта да постоянстваме и мира, който никой ум не може да схване. Нека се стремим всеки ден да се доближаваме до Него – източника на всичко добро³⁰, маяка на надеждата по пътя към завръщането ни в присъствието на нашия Небесен Отец. В святото име на Исус Христос, амин.