Противопоставяне във всички неща

Наскоро, докато шофирах в непознат за нас град, по невнимание направих грешен завой, от което се наложи със съпругата ми да карам безброй километри по магистрала, без да мога да обърна. Бяхме получили любезна покана да гостуваме в дома на приятел и се притеснихме, че ще пристигнем много по-късно от очакваното.

Докато бях на тази магистрала и отчаяно търсех изход, се обвинявах, че не бях обърнал повече внимание на навигационната система. Това преживяване ме накара да се замисля как в живота си понякога вземаме грешни решения и как трябва да живеем с последствията смирено и търпеливо, докато успеем да променим курса си.

Всичко в живота е свързано с правенето на избори. Нашият Отец в небесата ни е дал божествения дар на свободата на избор, именно за да можем да се учим от нашите избори – от правилните, а също и от грешните. Ние коригираме грешните си избори чрез покаяние. Това е начинът, по който израстваме. Планът на Небесния Отец за всички нас е да се учим, да се усъвършенстваме и да напредваме към вечен живот.

Откакто със съпругата ми бяхме обучавани от мисионерите и се присъединихме към Църквата преди много години, винаги съм се впечатлявал от дълбоките учения на Лехий към сина му в Книгата на Мормон. Той го учи, че „Господ Бог даде на човека да действа за себе си“ и че „нужно е да има противопоставяне във всички неща“. За да можем да упражняваме свободата си на избор, трябва да имаме противоположни възможности, които да обмисляме. В Книгата на Мормон също ни се напомня, че, когато правим това, ние сме „достатъчно поучени“ и че „Духът на Христа“ е даден на всеки всеки от нас, за да „различава(ме) доброто от злото“.

В живота постоянно се изправяме пред множество важни избори. Например:

• Да изберем дали да следваме Божиите заповеди или не.

• Да изберем да имаме вяра и да разпознаваме кога се случват чудеса или скептично да чакаме нещо да се случи, преди да изберем да повярваме.

• Да изберем да развиваме доверие в Бог или да очакваме със страх следващия ден.

Както в случая, когато направих грешен завой на магистралата, страданието от последствията на собствените ни неправилни решения често може да бъде особено болезнено, защото можем да обвиняваме само себе си. Но все пак винаги можем да изберем да получаваме утеха чрез божествения процес на покаянието, да поправяме грешките и като правим това, да научаваме някои променящи живота уроци.

Понякога също може да изпитваме противопоставяне и изпитания от неща извън нашия контрол, като например:

• Моменти на здраве и периоди на болест.

• Време на мир и война.

• Часовете на деня и на нощта, сезоните на лятото и на зимата.

• Времена на труд, последвани от времена на почивка.

Въпреки че обикновено не можем да избираме между тези видове ситуации, защото те просто се случват, все пак сме свободни да избираме как да реагираме на тях. Можем да правим това с положителна или отрицателна нагласа. Можем да се стремим да се учим от опита и да молим нашия Господ за помощ и подкрепа, или да си мислим, че сме сами в изпитанията и че трябва да ги преодоляваме сами. Можем да адаптираме духовната си нагласа към новата реалност или да решим да не променяме нищо. В тъмнината на нощта, ние може да включим нашето осветление. Посред студената зима трябва да избираме да носим топли дрехи. При болест може да търсим медицинска и духовна помощ. Ние избираме как да реагираме на тези обстоятелства.

„Адаптирам“, „уча“, „търся“ и „избирам“ са глаголи за действие. Не забравяйте, че на всички ни е дадено да действаме, а не да ни се въздейства. Нека никога не забравяме, че Исус обещава да „вземе върху Си болките и болестите на Своя народ (…) та да (…) (ни) подпомага“ да се обръщаме към Него. Можем да избираме да градим основата си върху канарата, която е Исус Христос, така че когато вихрушката дойде, „(тя) да няма сила над (нас)“. Той обещава, че „този, който дойде (при Него), него (Той) ще прием(е); и благословени са онези, които идват при (Него)“.

Има още един допълнителен принцип, който е особено важен. Лехий казва: „Нужно е да има противопоставяне във всички неща“. Това означава, че противоположностите не съществуват отделно една от друга. Те дори могат да се допълват взаимно. Нямаше да можем да разпознаваме радостта, освен ако не сме преживели и скръб в даден момент. Чувството на глад понякога ни помага да бъдем особено благодарни, когато отново имаме достатъчно храна. Нямаше да можем да разпознаваме истината, освен ако не сме виждали и лъжи понякога.

Тези противоположности са като двете страни на една и съща монета. Винаги присъстват и двете страни. Чарлз Дикенс дава пример за тази идея, когато пише: „Беше най-доброто време, но също и най-лошото време“.

Нека дам пример от моя личен семеен живот. Сключването на брак, създаването на семейство и раждането на деца ни донесоха най-големите моменти на радост, които някога сме изпитвали в живота си, но също така и най-дълбоките моменти на болка, мъка и скръб, когато нещо се случваше на някого от нас. Безкрайната радост и блаженство с нашите деца понякога също бяха следвани от повтарящи се периоди на болести, хоспитализации и безсънни нощи, изпълнени със страдание, както и намиране на облекчение чрез молитви и свещенически благословии. Тези контрастиращи преживявания ни научиха, че никога не сме сами в моменти на страдание, а също ни показаха колко много можем да понасяме с Господната подкрепа и помощ. Тези преживявания ни помогнаха да се променим по чудесен начин и всичко това напълно си струваше. Нали затова сме дошли на земята?

В Писанията също откриваме някои интересни примери:

• Лехий учи сина си Яков, че страданията, които е претърпял в пустошта, са му помогнали да познае величието Божие и че „(Бог) ще посвети страдания (му) за (негова) полза“.

• По време на жестокото заточение на Джозеф Смит в затвора Либърти, Господ му казва, че „всички тези неща ще (му) дадат опит и ще бъдат за (негово) добро“.

• Накрая, безпределната жертва на Исус Христос със сигурност е най-големият пример за болка и страдание, виждан някога, но също така носи прекрасните благословии на Неговото Единение за всички Божии чеда.

Където има слънце, трябва да има и сенки. Наводненията водят до разрушение, но обикновено носят и живот. Сълзите на скръб често се превръщат в сълзи на облекчение и щастие. Чувствата на тъга, когато близките си отиват, по-късно се компенсира с радостта от повторната среща. В периоди на война и разрушение се случват и множество малки прояви на доброта и любов за хората с „очи, за да вижда(т) и уши, за да слуша(т)“.

Нашият свят днес често се характеризира със страх и безпокойство – страх от това какво може да ни донесе бъдещето. Но Исус ни учи да се уповаваме и да поглеждаме към Него във всяка мисъл, да не се съмняваме, да не се боим.

Нека постоянно полагаме много съзнателни усилия да виждаме и двете страни на всяка монета, която ни се дава в живота. Въпреки че двете страни невинаги са моментално видими за нас, можем да знаем и вярваме, че винаги ги има.

Можем да бъдем сигурни, че трудностите, скръбта, страданията и болката не ни определят, а по-скоро как се справяме с тях е това, което ще ни помага да израстваме и да се доближаваме до Бог. Нашата нагласа и избори ни определят много по-добре, отколкото трудностите ни.

Когато сте здрави, ценете го и бъдете винаги благодарни за това. Когато сте болни, стремете се търпеливо да се учите от това и знайте, че отново могат да настъпят промени според Божията воля. Когато сте тъжни, имайте доверие, че щастието чака зад ъгъла, често просто не можем още да го видим. Съзнателно измествайте фокуса си и издигайте мислите си към положителните аспекти на трудностите, защото тях несъмнено винаги ги има! Никога не забравяйте да бъдете благодарни. Изберете да вярвате. Изберете да имате вяра в Исус Христос. Изберете винаги да се уповавате на Бог. Изберете да „мислите селестиално“, както президент Ръсел М. Нелсън наскоро ни покани!

Нека винаги да си спомняме чудесния план на нашия Небесен Отец за нас. Той ни обича и изпрати Своя Възлюбен Син, за да ни помага в нашите изпитания и да ни осигури начин да се завърнем при Него. Исус Христос е жив и е постоянно на разположение, като ни чака да изберем да Го призоваваме, за да ни предоставя помощ, сила и спасение. За тези неща свидетелствам в името на Исус Христос, амин.