Постоянни истини за променящи се времена

Мои скъпи братя и сестри, вие, които сте пред погледа ми, и вие, които сте се събрали по целия свят, моля се за вашите молитви и вяра, докато се отзовавам на задачата и привилегията да се обърна към вас.

Започвам, като отправям похвала към всички вас. В този предизвикателен свят младежите на Църквата са най-добри от когато и да било. Вярата, службата и действията на нашите членове са достойни за похвала. Ние сме молитвено настроени и изпълнени с вяра хора, които винаги се стремят да бъдат честни и почтени. Грижим се един за друг. Опитваме да показваме любов на нашите ближни.

Обаче, за да не станем самодоволни, нека цитирам от 2 Нефи в Книгата на Мормон.

„В този ден той (дяволът) ще… ги приспи с плътско благополучие, тъй че те да кажат: Всичко е добре в Сион; да, Сион преуспява, всичко е добре; и тъй дяволът мами душите им”¹.

Някой е казал, че нашето дърво на самодоволство има много клони и всяка пролет повече пъпки се разцъфват.

Не можем да си позволим да бъдем самодоволни. Живеем в усилни времена; знаменията са навсякъде около нас. Много добре сме запознати с негативните влияния на нашето общество, които атакуват традиционното семейство. От време на време телевизиите и кината показват светски и неморални герои или героини и се опитват да наложат като модел за подражание някои актьори или актриси, чиито живот изобщо не е за пример. Защо трябва да следваме сляп водач? Радиостанциите бълват много принизяваща музика с несъдържателни текстове, опасни покани и описания на почти всички видове злини, които можем да си представим.

Ние като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни трябва да се изправим срещу опасностите, които заобикалят нас и нашите семейства. За тази цел в наша подкрепа давам няколко предложения, както и няколко примера от собствения си живот.

Започвам със семейната домашна вечер. Не можем да си позволим да пренебрегнем тази програма, вдъхновена от небесата. Тя може да донесе духовен растеж на всеки член от семейството, да помогне на него или нея да устои на изкушенията, които са навсякъде. Уроците, научени у дома, са онези, които траят най-дълго. Както са казали президент Гордън Б. Хинкли и неговите предшественици: „Домът е основата на един праведен живот и никакви други средства не могат да заемат неговото място или да изпълнят съществените му функции”².

Д-р Глен Дж. Доман, бележит автор и специалист по медицина, пише: „Новороденото дете е почти точно копие на един празен… компютър, въпреки че превъзхожда компютъра по почти всякакъв начин… Това, което се заложи в (ума) на детето през първите осем години от живота, вероятно и ще остане с него… Ако заложите невярна информация в (ума) му през (този период), ще е изключително трудно да я изтриете.” Д-р Доман добавя, че най-възприемчивата възраст в човешкия живот е тази на две или три годинки”³.

Харесвам тази мисъл: „Умът ви е бюфет и вие зареждате рафтове.” Нека се уверим, че рафтовете на нашият бюфет и тези на нашето семейство са заредени с неща, които ще се погрижат за сигурността на нашите души, и ще ни дадат възможност да се върнем при нашия Отец в Небесата. Такива рафтове могат да бъдат добре заредени с евангелско учение, вяра, молитва, любов, служба, послушание, пример и доброта.

Следващото нещо, за което ще ви говоря, е задлъжняването. Това е време на вземане назаем, време, когато множество предложения за кредитни карти пристигат в нашите пощенски кутии всяка седмица. Обикновено те предлагат много ниска лихва, която се отнася за кратък период от време, но това, което някой обикновено не осъзнава, е че след този период лихвата нараства драстично. Споделям с вас твърдението, изказано от президент Дж. Рубен Кларк младши, който преди много години беше член на Първото Президентство. Неговата истина е вечна. Той казва:

„Правилото на нашият финансов и икономически живот по целия свят е да се плаща лихва за пари, дадени в заем…

Лихвата никога не спи, нито боледува, нито умира; не отива в болница, работи и в неделя, и по празници, не си взима отпуска, не ходи на посещения или пътувания, не се забавлява, никога не си почива; нито се освобождава от работа; никога не работи на намалено работно време… Веднъж изпаднеш ли в дълг, лихвата става твоя спътница през всяка минута от деня; не може да се избягаш от нея или да се измъкнеш от нея; не може да я отпратиш; тя не отговаря на молби, искания или заповеди, и когато и да й се изпречиш на пътя или тя се изпречи на твоя, или пропуснеш една вноска, тогава тя те поваля”⁴.

Мои братя и сестри, ужасен съм от някои реклами, които виждам и чувам да препоръчват заеми срещу пълната себестойност на дома ви. Просто казано, те са втора ипотека на дома ви. Рекламата за такива заеми е предназначена да ни изкуши да вземем заем, за да имаме повече. Това, което никога не се споменава, е фактът, че който не успява да внесе тази „втора” вноска, е застрашен да изгуби и своята къща.

Избягвайте твърдението и извинението, че утрешният лукс е станал днешна необходимост. Не е необходимост, освен ако ние самите не я направим такава. Днес много от нашите млади двойки искат да започнат с множество коли и такива домове, за каквито майка и татко са работели цял живот, за да ги придобият. Съответно влизат в дългосрочни дългове на базата на две заплати. Вероятно твърде късно те разбират, че наистина настъпва промяна, жените раждат деца, болести сполитат семействата, губят се служби, природни бедствия и други неща се случват, и не са в състояние да изплащат ипотека, базирана на прихода от две заплати.

Важно за нас е да живеем със средствата, с които разполагаме.

Следващото, за което се почувствах впечатлен да говоря, се отнася до майките, бащите, синовете и дъщерите.

Ще кажа на всяка майка и на всеки баща – бъдете добри слушатели. Общуването е толкова важно днес в нашия забързан свят. Отделете време да слушате. А към децата, говорете с вашите майки и бащи. Може да е трудно да се осъзнае, но вашите родители са преминали през повечето предизвикателства, с които вие се сблъсквате днес. Често те виждат голямата картина по-ясно от вас. Те се молят за вас всеки ден и имат правото да получават вдъхновение от нашия Небесен Отец и да ви дават съвети.

Майки, споделяйте домакинските задължения. Често е по-лесно да свършите всичко сами, отколкото да молите децата ви да ви помагат, но това е толкова съществено за тях, за да се научат на важността да вършат своята част.

Бащи, ще ви посъветвам да проявявате любов и доброта към вашата съпруга. Бъдете търпеливи с вашите деца. Не ги глезете излишно, защото те трябва да се научат сами да се справят в живота.

Насърчавам ви да бъдете на разположение за вашите деца. Чувал съм да се казва, че няма човек, който някога да е пожелал на смъртния си одър да прекара повече време на работното си място.

Харесвам следния пример, взет от една статия, озаглавена: „Един ден на плажа” от Артър Гордън. Той казва:

„Когато бях на около 13 години, а брат ми на 10, татко беше обещал да ни заведе на цирк. Но по обед се позвъни по телефона, някаква неотложна работа изискваше вниманието му в центъра на града. Настроихме се за разочарование. Тогава го чухме да казва по телефона: „Не, няма да дойда. Това ще трябва да почака.”

Когато се върна на масата, майка се усмихна и (каза): „Циркът се връща, нали знаеш.”

„Зная”, каза татко. „Но детството не се връща.”⁵

Мои братя и сестри, времето с вашите деца е мимолетно. Не отлагайте да бъдете с тях сега. Някой го каза по следния начин: Живейте само за утре и днес ще имате много празни вчера.⁶

Родители, помагайте на децата си да си поставят цели, свързани с училище и кариера. Помагайте на своите синове да се научат на добри обноски и да уважават жените и децата.

Президент Хинкли казва: „На каквото учим новото поколение, такъв и ще бъде светът след няколко години. Ако се притеснявате за бъдещето, тогава съсредоточете се върху възпитанието на вашите деца”⁷.

Изказването на апостол Павел към неговия любим Тимотея може добре да се приложи: „Бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота”⁸.

Родители, живейте своя живот по такъв начин, че децата ви да открият пример, достоен за подражание.

Съветвам всички семейства: издирете вашето наследство. Важно е да познавате дотам, докъдето можете, онези, които са били преди вас. Откриваме нещо за себе си, когато учим за предците си.

Спомням си като момче слушах за преживяванията на моите предшественици Милър. През пролетта на 1848 г. моите пра-прабаба и прадядо, Чарлз Стюърд Милър и Мери МакГоуан Милър, се присъединили към Църквата в родната им Шотландия, напуснали дома си в Рутерглен в Шотландия и прекосили Атлантическия океан. Достигнали до пристанището на Ню Орлеанс и пътували по река Мисисипи до Сейнт Луиз, Мисури, с една група светии, пристигнали там през 1849 г. Едно от техните единадесет деца, Маргарет, щяла да ми стане прабаба.

Когато семейството пристигнало в Сейнт Луиз, планирали да спечелят достатъчно пари, за да осъществят своето пътуване до долината на Солт Лейк, когато бедствието на холерата връхлетяла областта. Семейство Милър било силно поразено: в продължение на две седмици майката, бащата и двама от техните синове починали. Моята прабаба Маргарет Милър била на 13 години по това време.

Заради многото смъртни случаи в областта нямало налични ковчези, на каквато да било цена. Възстановяващите се по-големи момчета разглобили семейния обор на воловете, за да направят груби ковчези за членовете от семейството, които починали.

Останалите девет осиротели деца от семейство Милър и съпругът на една от по-големите дъщери напуснали Сейнт Луиз през пролетта на 1850 г. с четири волове и един фургон, като най-накрая пристигнали в Солт Лейк Вали същата година.

Толкова съм задължен н благодарен на тези и други забележителни предшественици, които обичали Евангелието, и които обичали Господ толкова дълбоко, че били готови да пожертват всичко, което имали, включително своя собствен живот, заради Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Колко съм благодарен за храмовите обреди, които ни свързват за цялата вечност.

Подчертавам колко съществена е работата, която извършваме в Господните храмове за нашите починали роднини.

На днешния ден точно преди два месеца, членовете на моето семейство се събраха заедно в храма Солт Лейк, за да извършат запечатване за някои от нашите починали предци. Това беше едно от най-духовните изживявания, което нашето семейство е имало заедно и то усили любовта, която изпитваме един към друг, и нашето задължение да живеем достойни за нашето наследство.

Преди години, когато най-малкият ни син, Кларк, посещаваше курс по религия в Университета „Бригъм Йънг”, преподавателят по време на час го попитал: „Кларк, дай пример от живота на баща си, който си спомняш много добре?”

Преподавателят по-късно ми писа и ми разказа за отговора, който Кларк му дал в часа. Кларк казал: „Когато бях дякон в Аароновото свещеничество, баща ми и аз отидохме на лов за фазани близо до Малад, Айдахо. Беше понеделник – последният ден от ловния сезон на фазани. Преминахме през много полета в търсене на фазани, но видяхме само няколко, а тях не уцелихме. Татко след това ми каза: „Кларк”, като погледна часовника си, „нека извадим патроните от пушките и да ги оставим в този ров. И след това ще коленичим, за да се помолим.” Мислех, че татко ще се помоли за повече фазани, но сгреших. Обясни ми, че старейшина Ричард Л. Еванс от Кворума на дванадесетте бил сериозно болен и че в 12 на обяд точно този понеделник членовете на Кворума на Дванадесетте, където и да се намират по това време, ще коленичат, по този начин заедно, обединени в пламенна молитва с вяра, за старейшина Еванс. Свалихме си шапките, коленичихме и се помолихме.”

Добре си спомням случая, но не съм си и мечтал, че синът ми гледаше, слушаше и си изграждаше неговото собствено свидетелство.

Преди няколко години имахме едно малко вестникарче, което не винаги доставяше вестника по очаквания начин. Вместо да остави вестника на входа, той понякога случайно го хвърляше в храстите или дори близо до улицата. Някои от района, в който разнасяше, решиха да подадат оплакване. Един ден една група дойде вкъщи и помоли съпругата ми Франсис да подпише петицията. Тя отказа, казвайки: „Защо, той е само едно малко момче, а вестниците са толкова тежки за него. Никога не бих се отнесла критично към него, той дава най-доброто от себе си.” Петицията обаче беше подписана от много други в неговия район и изпратена на началника на момчето.

След няколко дни се върнах вкъщи от работа и заварих Франсис да плаче. Когато се успокои и вече можеше да говори, ми каза, че току-що е научила, че са открили тялото на малкото вестникарче в неговия гараж, където то отнело живота си. Очевидно критиката, която се изляла върху него, била твърде много, за да я понесе. Бяхме толкова благодарни, че не се включихме в онази критика. Това винаги е бил такъв ярък урок, свързан с важността да не бъдем критични и да се отнасяме към всеки с доброта.

Спасителят трябва да бъде наш пример. Както е записано за Него, Той „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците”⁹. Той „обикаляше да прави благодеяния… защото Бог беше с Него”¹⁰.

Помнете, че често Божията мъдрост изглежда като глупост на хората, но най-големият урок, който можем да научим в земния си живот е, че когато Бог говори и човек се подчинява, човекът винаги ще бъде прав.

Нека винаги да следваме Княза на мира, който буквално ни показа пътя, който да следваме, защото като правим това, ще оцелеем в тези бурни времена. Неговият божествен план може да ни спаси от опасностите, които ни заобикалят навсякъде. Неговият пример посочва пътя. Когато се изправял срещу изкушение, Той го отклонявал. Когато му предложили света, Той отказал. Когато му поискали живота, Той го дал.

Сега е времето. Това е мястото. Нека Го следваме, моля се в името на Исус Христос, амин.