Да застанем на свети места

Скъпи мои братя и сестри, и приятели по целия свят, за мен е радост и голяма отговорност да се обърна към вас. Изразявам любовта си, уважението и признателността си към всеки един от вас.

От всички страни сме атакувани с голям брой послания, които не искаме или от които не се нуждаем. За един ден се създава повече информация, отколкото можем да поемем за цял живот. За да се насладим напълно на живота, всички ние трябва да открием свое собствено място за почивка и мир на съзнанието¹. Как можем да направим това? Има само един отговор. Трябва да се издигнем над злото, което ни обгръща. Трябва да следваме съвета на Господ, който казва: „Ето, волята Ми е, че всички, които призовават Моето име и Ми се покланят според вечното Ми евангелие, трябва да се съберат заедно и да застанат на свети места”².

Ние неизбежно стоим на толкова много несвети места, които са подложени на толкова много груби, оскверняващи и разрушаващи Духа Господен неща, че окуражавам нашите светии по целия свят, когато е възможно, да се стремят да стоят по-често на свети места. Нашите най-свети места са свещените ни храмове. Вътре в тях е чувството на свята утеха. Трябва да се стремим да бъдем достойни да заведем семействата си в храма и да бъдем запечатани заедно за вечността. Трябва също да издирваме архивите с нашите починали роднини, така че те също да могат да бъдат запечатани към нас в някой от храмовете. Трябва да се стремим към святост, като бъдем „на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота”³. По този начин можем да поддържаме и укрепваме своята индивидуална връзка с нашия Бог.

Светостта е силата на душата. Тя идва чрез вяра и подчинение на Божиите заповеди и обреди. След това Бог пречиства сърцето чрез вяра и сърцето става пречистено от това, което е скверно и недостойно. Когато светостта е постигната чрез подчинение на Божията воля, човек интуитивно знае кое е погрешно и кое е правилно пред Господ. Светостта говори, когато има тишина, насърчава това, което е добро или укорява това, което е неправилно.

Светостта е също стандарт на праведността. В няколко бележки президент Бригъм Йънг в Табернакъла на Солт Лейк на 16 февруари 1862 г. използва израза „Свет Господу”. След това обяснява какво „Свет Господу” означава за него. Цитирам: „Тридесетгодишният опит ме е научил, че всеки момент от моя живот трябва да бъде свят към Господа, във всички мои действия от справедливост, правда, милост и правдивост, което е единственият начин, по който мога да запазя Духа на Всемогъщия в себе си”⁴.

Миналата година един от моите внуци заведе съпругата си в Ню Йорк Сити с родителите им, за да посетят новия красив храм Манхатън. Навалицата, движението и шумът на хилядите хора отвън бил оглушителен. Като таксито спряло пред храма, Катрин, съпругата на моя внук, започнала да плаче. Дори извън храма можела да почувства неговата святост. Влезли, напуснали шумния свят и се поклонили в Дома Господен. За тях било свещено и незабравимо преживяване.

Както ни учи президент Гордън Б. Хинкли: „Необходимо е от време на време да оставяме шума и глъчката на света, и да пристъпим сред стените на светия дом на Бога, за да почувстваме Неговия Дух там в обстановката на светост и мир”⁵. Наистина, молитвата на Джозеф Смит при освещаването на храма Къртланд получила отговор: „и всички хора, които ще влязат през прага на Господния дом, да могат да усетят силата Ти и се почувстват принуде-ни да признаят, че… това е Твоят дом, място на святостта Ти”⁶.

На погребението на своя баща, патриарх Джозеф Смит старши, Пророкът Джозеф Смит, младши описва чувствата на баща си, свързани с храма: „Да живее в дома Господен и да отправя своите въпроси в неговия храм бе всекидневната му радост; в него се наслаждаваше на многото благословии, и прекарваше часове наред в сладко общуване с неговия Небесен Отец. Той вървя измежду свещените редове, самотен и отделен от човечеството, дълго преди светлината на деня да огрее източния хоризонт; и изливаше желанието на сърцето си сред неговите стени, докато природата спеше. В неговите свети стени, видения от небесата се разкрили в ума му, и душата му се наслаждаваше на богатството на вечността”⁷.

Благодарен съм, че всички наши храмове носят думите: „Домът Господен, Свет Господу”. Това напомняне за святото място води началото си от Стария завет. Захария ни напомня, че ще дойде денят, когато „върху звънците на конете ще има надпис: ПОСВЕТЕН ГОСПОДУ… Дори всеки котел в Ерусалим и в Юда ще бъде посветен Господу на Силите”⁸. Силно се възхищавам на дръжките на бравите на вратите на храма Солт Лейк. Те са толкова изкусно направени, всяка носи това напомняне: „Свет Господу”.

Като момче в Южна Юта преди повече от 65 години ме побиваха тръпки, когато думите „Свет Господу” се появяваха на сградите в малките градчета. Онези златни думи често бяха основен надпис на повечето важни сгради, като кооперативните магазини и хранилището на епископа. Имам няколко складови сертификати от Сионския кооперативен търговски институт, една търговска институция на пионерите. На тях стоят подписите на Джон Тейлър, Бригъм Йънг, Уилфърд Уудръф, Джозеф Ф. Смит, Лоренцо Сноу, Хибър Дж. Грант, Джордж Албърт Смит и Дейвид О. МакКей. На всеки сертификат са изписани думите „Свет Господу.” Чудя се какво стана с това мото на святост? Изчезна ли заедно с толкова много други напомняния за вярата и отдадеността?

Дните на нашия живот ще бъдат силно благословени, като често посещаваме храма, за да учим за превъзходната духовна връзка, която имаме с Божеството. Трябва да се опитваме по-усърдно да стоим на свети места. Обредните храмови завети и съблюдаването им са предназначени да ни помогнат да осигурят святост на характера. В желанието си да създадем у нашите хора повече отдаденост към святото дело на храма трябва да ги увещаваме да се вглеждат по-дълбоко в силните духовни значения, които се съдържат там. Както Павел ни напомня: „защото буквата убива, а духът оживотворява”⁹.

В наши дни президент Гордън Б. Хинкли ни казва: „Ако всеки мъж в тази църква, който е бил ръкоположен за Мелхиседеков свещеник, бъде намерен за достоен да притежава храмова препоръка, и след това отиде в дома Господен и тържествено поднови своите завети пред Бог и свидетелства, тогава ние ще бъдем по-добри хора. Ще има по-малко или няма да има изневяра сред нас. Разводът почти напълно ще изчезне. Ще се избегнат толкова много сърдечни болки и скърби. Ще има неизмеримо много мир, любов и щастие в нашите домове. Ще има по-малко плачещи съпруги и деца. Ще има безмерно много признателност и взаимно уважение сред нас. И съм убеден, Господ ще ни се усмихне с по-голяма благосклонност”¹⁰.

Светиите трябва да изследват семейната си история и да посетят храма, защото те са подтиквани от Светия Дух да направят това. Сред другите причини, поради които трябва да отидем в храма, е за да запазим собствената си святост и тази на нашите семейства.

Освен храма със сигурност друго свято място на земята трябва да бъдат нашите домове. Чувствата на святост в моя дом ме подготвиха да почувствам светостта на храма. Преди да отида на първата си мисия в Бразилия, моята майка с любов ми направи дрехи за храма, за да ги нося, когато отида в храма. Сега са стари и овехтели, но са специални, свещен символ на майчината обич за това, което е свято.

Благодарение на моята скъпа съпруга Рут мога да кажа, че нашият дом е бил място, където сме се стремили да почитаме духа на светостта на Господа. Не винаги успявахме. Разбира се, че не. Но се опитвахме! Когато като млад баща бях изцяло отрупан с отговорности да подсигурявам своето семейство, да се грижа за църковното си призование и за много други граждански задължения, Рут с любов и нежност ме връщаше към родителските ми отговорности в нашия дом.

Например, тя ми напомняше, когато беше време за домашна семейна вечер и след това нежно предлагаше какво може да бъде подходящо да изучаваме на домашните ни вечери. Също ми помагаше да си спомням за важните семейни събития, като рождени дни и дейностите на децата, когато те се нуждаеха от моята подкрепа и време. Тя все още върши тази важна и ценна служба. Ако наистина искаме домовете ни да бъдат места на святост, ще се постараем повече да вършим тези неща, които са водени от Духа Господен.

Нашите сгради за събрания са осветени за Господ като свети места. Казано ни е, че трябва да отиваме в молитвените домове и да принасяме причастието в Неговия свят ден¹¹. Вземането от причастието е тържествена и свещена привилегия. В нашите сгради за събрания ни учат на принципите на Евангелието, благославят се деца, утвърждават се членове, дава се Дарът на Светия Дух и се свидетелства за истинността на Евангелието. Една обърната във вярата жена от Тексас каза, че когато минала през вратата на сградата за събрание, е изпитала чувство на святост, което никога не била изпитала в живота си преди това.

Трябва да се опитваме по-усърдно да бъдем свети хора. Живеем в пълнотата на времената. Толкова много неща са били възстановени чрез Пророка Джозеф Смит. Това ни поставя в специална връзка с Господ. Ние сме облагодетелствани хора, пазители и бранители на тези отговорности под ръководството, властта и напътствието на президент Хинкли, който държи всички ключове. Като деца на Господ трябва да се стремим всеки ден да се издигаме на по-високо ниво на личната праведност във всичките си действия. Трябва постоянно да се пазим от всички влияния на Сатана.

Както президент Бригам Йънг учи: „Всеки момент от (нашия живот) трябва да бъде свят към Господа, … което е единственият начин, по който можем да запазим Духа на Всемогъщия за (себе си).” Нека Господ благословя всеки един от нас в нашата специална отговорност да открием светостта на Господа, като заставаме на свети места. Там ще намерим духовната защита, от която се нуждаем, както за себе си, така и за семействата си. Това е източникът на помощ, за да разпространяваме словото на Господ в нашето време. Да застанем на свети места ще ни помогне да се издигнем над злите влияния на нашето време и да се приближим по-близо до нашия Спасител. Свидетелствам, че ако правим това, Господ ще ни благослови навеки и ще бъдем направени могъщи „във вяра, и в работа”¹², в името на Исус Христос, амин.