Порнографията

Миналото лято сестра Оукс и аз се завърнахме след две години във Филипините. Обичахме службата си там, но ни беше приятно да се върнем у дома. Когато сме били далече, виждаме нещата, които ни заобикалят, в нова светлина, с повече разбиране и понякога с нова загриженост.

Бяхме загрижени да видим нашествието, което е извършила порнографията в Съединените щати, докато ни е нямало. От много години ръководителите на нашата Църква предупреждават за опасностите от образите и думите, предназначени да възбудят сексуални желания. Сега покваряващото влияние на порнографията, произвеждана и разпространявана с цел печалба, се стоварва върху обществото ни като като лавина от зло.

На последната ни конференция президент Гордън Б. Хинкли посвети цяла една реч на тази тема, предупреждавайки с най-откровени изрази, че „това е твърде сериозен проблем дори сред нас” („Едно трагично зло сред нас”, Лиахона, ноем. 2004 г., стр. 59). Повечето от епископите, с които се срещаме на колови конференции, сега изразяват голяма загриженост от този проблем.

Приятели мои от Мелхиседековото свещеничество и вие, млади мъже, днес искам да ви говоря за порнографията. Знам, че много от вас са изложени на нея и че много от вас са опетнени от нея.

Като съсредоточавам речта си върху тази тема, се чувствам като пророк Яков, който казал на съвременниците си, че го натъжава това, че трябвало да говори толкова строго в присъствието на чувствителните им жени и деца. Но въпреки трудността на задачата той трябвало да говори на мъжете по тази тема, защото Господ му заповядал (вж. Яков 2:7-11). Правя същото по същата причина.

В глава втора на книгата, носеща името му, Яков осъжда хората за „мерзостите” им (ст. 23, 28). Той им казва, „съкрушихте сърцата на нежните си съпруги и загубихте доверието на децата си поради дадените им от вас лоши примери” (ст. 35).

Кои били тези крещящо нечестиви „мерзости”? Несъмнено някои хора вече са били виновни в извършване на нечестиви дейния. Но главен фокус на голямата проповед на Яков били не вече извършените нечестиви деяния, но деянията обмисляни.

Яков почва проповедта си, като казва на хората „ето, досега вие сте се подчинявали на словото Господне” (Яков 2:4). След това обаче той им казва, че знае помислите им, че те започнали „да се труд(ят) в грях, който грях ми се струва много мерзък… пред Бога” (ст. 5). „…трябва да ви свидетелствам за нечестието на сърцата ви” (ст. 6), добавя той. Яков говори като Исус , когато Той казва „който гледа на жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” (Матея 5:28; вж. и 3 Нефи 12:28; У. и З. 59:6; 63:16).

Преди над 30 години, настоявах студентите от УБЙ да избягват широко разпространената „литература, подтикваща към забранени сексуални връзки” в онова, което четат и гледат. Направих следната аналогия:

„Порнографските или еротични разкази и снимки са по-лоши от гнила или мръсна храна. Тялото има защитни сили да се освободи от вредна храна. С някои фатални изключения лошата храна само ще ви разболее, но няма да причини трайни увреждания. Напротив, човек, който се наслаждава на неприлични разкази или порнографски или еротични снимки, ги записва в онази чудесна запомняща система, която наричаме мозък. Мозъкът не би върнал обратно мръсотиите. Веднъж записани, те винаги ще бъдат обект на припомняне, примигвайки с перверзните си образи в съзнанието ви и постоянно откъсвайки ви от полезните неща в живота”¹.

Тука, братя, трябва да кажа, че нашите епископи и професионални съветници виждат увеличаващ се брой мъже, забъркани в порнография; много от тях са активни членове. Някои забъркани в порнография изглежда омаловажават сериозността й и продължават да упражняват Божието свещеничество, защото мислят, че никой няма да узнае за увлечението им. Но консуматорът знае, братя, както и Господ.

Някои са предлагали, че порнографията следва да бъде отделен въпрос в интервюто за храмова препоръка. Това вече го има. Минимум пет различни въпроса следва да предизвикат признание и обсъждане на тази тема, ако интервюираният човек има духовната чувствителност и честност, която очакваме от тези, които желаят да се поклонят в Господния дом.

Едно от най-запомнящите се поучения на Спасителя се отнася до хора, тайно гледащи порнография:

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.

Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста” (Матея 23:25-26; вж. и Алма 60:23).

Спасителят продължава Своето осъждане на онези, които лекуват видимото, но пренебрегват да очистят вътрешния човек:

„…приличате на гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие” (Матея 23:27-28).

Преките духовни последици от подобно лицемерие са разрушителни. Онези, които търсят и ползват порнография, губят силата на своето свещеничество. Господ заявява: „…когато се опитваме да скрием греховете си… ето, небесата се оттеглят, Господният Дух се наскърбява и когато Той се оттегли, край на свещеничеството и на властта на този човек” (вж. У. и З. 121:37).

Редовните ползуватели на порнография също губят спътничеството на Духа. Порнографията създава фантазии, които унищожават духовността. „Копнежът на плътта значи смърт” – духовна смърт (Римляните 8:6; вж. и 2 Нефи 9:39).

Писанията неведнъж учат, че Духът Господен не ще пребивава в една нечиста скиния. Когато достойно приемаме от причастието, получаваме обещанието, че ще „може винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)”. За да станем достойни за това обещание, ние сключваме завет „винаги да си спомняме за Него” (вж. У. и З. 20:77). Онези, които търсят и ползват порнография за сексуално стимулиране, очевидно нарушават този завет. Те нарушава също и свещения завет за въздържане от нечисти и неморални дейности. Те не могат да има Духа Господен със себе си. Всички те трябва да се вслушат в призива на апостол Петър: „Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти” (Деянията 8:22).

Братя, вие забелязвате, че не обсъждам въздействията на порнографията над умственото здраве или криминално поведение. Обсъждам въздействията й над духовността – нашата способност да имаме спътничеството на Духа Господен, способността ни да упражняваме властта на свещеничеството.

Порнографията нанася смъртоносни рани и на най-скъпите ни лични отношения. В речта си пред носителите на свещеничеството миналия октомври президент Хинкли цитира писмото на една жена, която го моли да предупреди членовете на Църквата, че порнографията „има като резултат опустошаване на сърцата и душите до самото им дъно, души живеца на връзки” (Лиахона, ноем. 2004, стр. 59).

На колова конференция наскоро една жена ми връчи подобно писмо. Съпругът й също дълги години отслужвал важни призования в Църквата, бидейки пристрастен към порнографията. Тя разказва за голямата трудност да убеди свещеническите ръководите да се отнесат към този проблем сериозно: „Получих всякакви отговори – от рода, че преувеличавам или че вината е моя. Епископът, който имаме сега, е чудесен. И днес, 15 години по-късно, съпругът ми се опитва да се справи с пристрастяването си, но му е 15 пъти по-трудно, а загубите са неизчислими.”

Порнографията уврежда способността на човек да се наслаждава на нормална емоционална, романтична и духовна връзка с лице от другия пол. Тя разяжда моралните бариери, възспиращи неподходящо, абнормално или противозаконно поведение. Когато съвестта е нечувствителна, редовните порно ползуватели са склонни да извършват онова, което виждат, без оглед на последствията за техния живота и този на околните.

Порнографията е нещо, към което човек се пристрастява. Тя подкопава способностите за вземане на решения и „окачва на куката” онези, които я ползват, като ги подтиква натрапчиво да се връщат за още и още. Един човек, пристрастен към порнографията и „твърдите” наркотици, ми написа следното сравнение: „Според мен кокаинът не може да се сравни с това. Пробвал съм и двете… Да се откажеш и от най-твърдите наркотици е нищо в сравнение с (опита за отказ от порнографията)” (писмо от 20 март 2005 г.).

Някои се стремят да оправдаят неморалността си, спорейки, че гледат само „софт”, не „хард” порно. Един мъдър епископ нарече това отказ да се види нечестието като нечестие. Той цитира хора, желаещи да оправдаят избора си на телевизия с изрази като „не толкова зле като” или „само една лоша сцена”. Но проверката що е нечестие не е в степента, а в последиците му. Когато хората допускат да питаят нечестиви мисли до степен Духът да се оттегли, те губят духовната си защита и стават плячка на силата и власта на нечестивия. Когато те използват порнография чрез Интернет или другояче за постигане на това, което онзи епископ нарича „възбуда до поискване”(писмо от 13 март 2005 г.), те са дълбоко омърсени от греха.

Великата проповед на цар Вениамин описва ужасните последици. Когато се отдръпваме от Духа Господен, ставаме врагове на праведността, имаме живо чувство за вина и се „отдръпваме от присъствието на Господа” (вж. Мосия 2:36-38). „…милостта няма никакво право над този човек”, заключава той, „ето защо неговата последна участ е да търпи нескончаемо мъчение” (ст. 39).

Спомнете си трагичния пример с цар Давид. Махар и духовен гигант на Израил, той си позволява да види нещо, което не следвало да вижда (2 Царете 11). Изкушен от видяното, той нарушава две от най-важните Господни заповеди, започвайки с „Не прелюбодействай” (Изход 20:14). Така един пророк-цар отпада от възвисяването си (вж. У. и З. 132:39).

Но добрата новина е, че никой не трябва да следва нечестието надолу по склона до вечните мъки. Всеки попаднал на този ужасен ескалатор има ключа да смени посоката на движение. Той може да се спаси. Чрез покаяние той може да стане чист.

Алма младши описва това:

„Да, аз си спомних всички мои грехове и беззакония, за които бях измъчван от болките на пъкъла…

…самата мисъл да се явя в присъствието на моя Бог раздираше душата ми с неизразим ужас…

И стана така, че докато бях раздиран от мъчения и бях изтерзан от спомена за многобройните си грехове, ето, аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува на людете относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света.

Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм в жлъчната горчивина, обкръжен от вечните вериги на смъртта.

И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си.

И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми! (Алма 36:13-14, 17-20).

Братя мои, които сте тормозени от това пристрастяване или това изкушение, има един начин.

Първо, признайте нечестието. Не го защитавайте, нито се опитвайте да се оправдаете. От поне четвърт столетие нашите ръководители умоляват мъжете, също жените и децата да избягват това зло². Сегашните ни Църковни списания са пълни с предупреждения, информация и помощ по въпроса – над двадесет статии бяха или ще бъдат публикувани само през тази и миналата година³.

Второ, търсете помощта на Господ и Неговите служители. Чуйте и вземете под внимание думите на президент Хинкли:

„(Д)а умолявате Господ от дълбините на душата си Той да отстрани от вас пристрастяването, което ви поробва. И ще е добре да имате смелостта да потърсите любящото напътствие на вашия епископ и, ако е необходимо, съветите на загрижени професионални консултанти.” (Лиахона, ноем. 2004 г., стр. 62)

Трето, правете всичко възможно да избягвате порнографията. Ако някога се озовете в присъствието й – което може да се случи на всеки в света, в който живеем, следвайте примера на Иосиф от Египет. Когато изкушението го сграбчило в хватката си, той го оставил „и излезе” (Битие 39:12).

Не приемайте никаква степен на изкушение. Предотвратете греха и избегнете да имате работа с неговата неизбежна разрушителност. Тъй че, изключете го! Отвърнете погледа си! Избегнете го на всяка цена. Насочвайте мислите си в благотворни пътеки. Помнете заветите си и бъдете верни в посещаването на храма. Мъдрият епископ, когото цитирах по-рано, казва, че „принизяването до порнографията на един надарен носител на свещеничеството никога не се случва в периоди на редовно поклонение в храма; то се случва, когато човекът стане небрежен по отношение на храмовото си поклонение”(писмо от 14 март 2005 г.).

Ние трябва да действаме в защита на онези, които обичаме. Родители инсталират аларми, които да предупредят дали семейството им е застрашено от дим или въглероден окис. Ние трябва да инсталираме и защити срещу духовни заплахи, като филтри за достъп до Интернет, и да поставяме мониторите така, че другите да виждат какво се гледа. И трябва да изградим духовна сила в нашите семейства чрез отношения на обич, семейна молитва и изучаване на Писанията.

Накрая, не подкрепяйте порнографията. Не употребявайте покупателната си способност за поддръжка на морална деградация. И, млади жени, разберете, че ако се обличате нескромно, утежнявате този проблем, като се превръщате в порнография за някои от мъжете, които ви гледат.

Моля чуйте тези предупреждения. Нека всички подобрим личното си поведение и удвоим усилията си да защитим тези, които обичаме и нашето обкръжение от яростните атаки на порнографията, застрашаваща нашата духовност, брак и деца.

Свидетелствам, че това е нещото, което трябва да сторим, за да се радваме на най-избраните благословии на Онзи, Комуто се прекланяме. Свидетелствам за Исус Христос, Светлината и Живота на света, чиято е тази Църква, в името на Исус Христос, амин.