Развълнуван да учи

Ръсел внимателно подреди своите два молива и тетрадка в ученическата си чанта. Среса косата си и провери дали дрехите му изглеждат прилично. След като прегърна майка си за довиждане, той изтича на автобусната спирка. Чувстваше се, сякаш ще се пръсне, ако автобусът не дойде скоро. Бе развълнуван да тръгне на училище за пръв път.

Всяка година Ръсел бе гледал по-големите си братя и сестри да крачат към автобусната спирка, където се качваха на автобуса за училище. Той искаше да се вози на автобуса с тях. Нещо повече, искаше да учи нещата, които учеха те. Искаше да научи повече за динозаврите. Искаше да знае как работят влаковете. Искаше да се научи да чете. Просто знаеше, че училището ще му хареса.

Учителката на Ръсел, г-жа Уилсън, му се усмихна, когато той влезе в класната стая. Тя показа на Ръсел къде е неговия чин. Показа му също къде да окачи чантата си.

“Може би ще учим първо за динозаврите”, помисли си Ръсел.

“Добре дошли на училище”, каза г-жа Уилсън. “Сега ще се запознаем и ще кажем по нещо за себе си”.

Ръсел се намръщи. “Е, би следвало да се запознаем един с друг”, помисли той. “Може би ще учим за динозаврите след това”.

Когато дойде редът на Ръсел да се представи, той каза, “Аз съм Ръсел. Развълнувам съм да науча всичко – особено за влаковете и динозаврите”.

“Прекрасно, Ръсел”, каза г-жа Уилсън. Ръсел се усмихна. Той бе сигурен, че скоро ще учат за влаковете и динозаврите.

Но не стана така. Те закусиха и играха с кубчета, оформени като кръгове, триъгълници и квадрати.

“Г-жо Уилсън, кога ще учим за динозаврите и влаковете?” попита Ръсел.

“Не точно сега, Ръсел”, каза тя. “Сега е време да прочетем приказка”.

“За динозаврите ли?”

“Не, Ръсел”.

След приказката те учиха за азбуката. После дойде време да си вървят у дома.

Ръсел бе вбесен.

Той гледаше намръщено през прозореца на автобуса. Изтича от спирката до къщи и нахълта през предната врата. Втурна се в стаята си и зарови глава в едно одеало.

Мама влезе и положи ръката си на главата на Ръсел. “Как беше първият ти ден?”, попита тя.

“Ужасен. Никога няма да науча нищо и няма да се връщам там отново. Всичко, което правихме днес, бе да играем с кубчета и да четем приказки”.

“Е, Ръсел, това е само първият ти ден”, каза мама.

Ръсел седна и погледна мама. “Искам да уча за динозаврите и влаковете, и четенето – сега”.

Мама седна на леглото до Ръсел. “Не можеш да научиш всичко веднага. Ученето изисква време. И колкото повече учиш сега, толкова повече ще можеш да научиш по-късно”.

“Какво имаш пред вид?” попита Ръсел.

“Ами ще трябва да научиш азбуката, преди да можеш да се научиш да четеш. И трябва да се научиш да четеш, преди да можеш да четеш за нещата, които те интересуват”, каза тя.

Ръсел се замисли за това. Може би има и други неща за учене освен само динозаврите и влаковете. “Е, добре, предполагам, че ще пробвам пак училището утре”, каза той.

Мама му се усмихна.

“Но, мамо, мислиш ли, че бихме могли да купим от книжарницата книжка за динозаврите?”

“Определено мисля, че можем да го направим”.