2009
Моля Те, спаси баща ми
април 2009


Моля Те, спаси баща ми

Баща ми бе онзи, който търсеше истината и откри мисионерите. Те ни преподаваха Евангелието и не след дълго ние – моите родители и пет сестри и братя, бяхме кръстени. Нашите свидетелства ставаха все по-силни. Научихме толкова много неща, особено за Спасителя и семействата.

През 1992 г., докато служеше като епископ в нашия район във Филипините, баща ми получи сърдечен удар. От офиса му го закараха направо в болницата. Когато научихме, че е в интензивното отделение, семейството ми изпадна в голям шок. Страх обхвана сърцата ни. Шансовете баща ни да оживее бяха съвсем малки. Майка ми и аз плачехме и поискахме всички в семейството да се молим.

Загубих представа за времето след това – толкова много спомени възникват в ума ми. Със сълзи на очи коленичих да се моля. Сърцето ми бе така натежало и гърдите ми бяха готови да се пръснат. Исках да крещя, за да облекча мъката и да премахна страха, който ме бе сграбчил в онзи ден. Вместо това просто се молех, “Моля Те, спаси баща ми”. Беше искрена молитва, предназначена да бъде чута.

Онази вечер бях допусната в интензивното отделение. Баща ми бе изпаднал в кома, а с майка, братята и сестрите ми трябваше да се готвим за най-лошото. Това бе мъчително преживяване за семейството ни. Бъдещето изглеждаше безрадостно и несигурно. Докато мълчаливо му казвах довиждане, ни спомних първата ни семейна домашна вечер. Бяхме гледали един филм на Църквата, Семействата са завинаги.

Преди да си легна същата вечер, моят земен баща тихо се завърна при своя Небесен Отец.

Смъртта на баща ми, когато бях на 22 г., отбеляза началото на стотици промени в живота ми. В отсъствието му научих, че имам сили, за които не знаех. Постигнах в живота си повече, отколкото бих могла иначе, защото ми бяха наложени промяна и растеж.

Когато Небесният Отец не удовлетвори молбата ми, никога не си помислих, че Той не ме е чул. Знам, че Той слуша. Той знаеше съвсем точно какво преживявах. Знаеше точно от какво се нуждаеше семейството ни на времето, и ни даде точно това – сила да преодолеем предизвикателствата на живота, сила да се изправим пред действителността. Той ни научи как да се изправяме пред своите изпитания с вяра.

Повече от 15 г. изминаха от онзи мъчителен ден. Аз още уча и още израствам в Евангелието. Сега имам свое собствено семейство и съм толкова щастлива, че сме запечатани в храма. Никога няма да отделя очи от пътя, който баща ми набеляза за нас.

Чрез Единението и възкресението на Исус Христос знам, че един ден нашето семейство отново ще бъде заедно. Все още ми предстои много път, който да измина, но съм щастлива да мисля, че в края му ще видя своя баща.