Какво означава за вас Единението?

Вероятно най-често цитиран в нашите събрания и публикации е следният поясняващ и обобщаващ стих от Книгата на Моисей: “Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечния живот на човека” (Моисей 1:39).

Поради Възкресението всеки от нас ще има безсмъртие. Поради Единението онези, които имат достатъчно вяра в Господ Исус Христос да вземат върху си Неговото име, които се покаят и живеят според Неговото Евангелие, които спазват заветите, сключени с Него и Неговия Отец и които участват в спасителните обреди, намиращи се на разположение в светите места, ще изживеят и ще се радват на вечен живот.

Не си спомням някога да съм срещал човек, който изповядва силна вяра в Исус Христос, да се тревожи прекомерно относно Възкресението. Да, всички ние можем да имаме въпроси за подробностите, но разбираме, че основното обещание е всеобхватно и сигурно.

Понеже вечният живот се дава при определени условия и изисква нашето усилие и съгласие, повечето от нас се борят от време на време, вероятно редовно, дори постоянно, с въпроси, отнасящи се към живота по начина, по който би следвало да живеем. Както старейшина Дейвид A. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли пита, “(Дали) погрешно вярваме, че трябва да изминем пътя от добро към по-добро и да станем светии сами единствено чрез твърдост на характера, воля и дисциплина”?³

Ако спасението ни е въпрос единствено на собственото ни усилие, бихме били в сериозна беда, защото всички ние сме несъвършени и неспособни през цялото време да отговаряме напълно на изискванията. Как тогава да получим помощта и съдействието, от които се нуждаем? Нефи пояснява дилемата за връзката между благодатта и делата, когато свидетелства, “понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим” (2 Нефи 25:23).

Ръководство към Писанията ни напомня, че благодат означава божествен механизъм или средство, което дава сила или помощ чрез милостта и любовта на Исус Христос, станали достъпни чрез Неговото Единение.⁴ Така именно чрез благодатта на Христа ние сме възкресени и тъкмо Неговата милост, любов и Единение ни помагат да извършим добрите дела и да постигнем необходимия напредък, което иначе, ако бяхме оставени само на собствените си възможности и средства, би било невъзможно.

Сред многото неща, за които се възхищавам на Нефи, е начинът му на мислене. Животът му не бил лек, особено в сравнение с комфорта, който мнозина от нас приемат за даденост. Нефи и семейството му с години живели в пустошта, преди да пристигнат в обетованата земя. Те изстрадали времена на глад, жажда и опасности. Нефи трябвало да се справи със сериозни семейни проблеми, подклаждани от Ламан и Лемуил, като накрая се отделил заедно с последователите си от хората, които се присъединили към Ламан и Лемуил.

Изправен пред всички тези лишения и трудности Нефи бил в състояние да каже, “И стана така, че ние заживяхме щастливо” (2 Нефи 5:27).

Той разбрал, че има модел, начин на живот, водещ до щастие, независим от трудностите, предизвикателствата и разочарованията, които идат във всеки живот. Могъл да се съсредоточи върху голямата картина на Божия план за него и народа му и така бил в състояние да избегне обезкуражаването поради чувство на неудовлетвореност или правилното отбелязване, че животът не е справедлив. Не бил справедлив животът му, но той и хората му въпреки това били щастливи. Те разбирали, че Единението ще се случи и вярвали, че то ще се отнася и за тях.

Нефи си задавал важни въпроси, каквито можем да си задаваме и ние, като обмисляме мястото на Единението на Христа в собствения ни живот:

“О, тогава като съм видял толкова велики неща и след като Господ в Своето благоволение към чедата човешки е посетил човеците с толкова много милост, защо да плаче сърцето ми и душата ми да чезне в долината на скръбта, и плътта ми да линее, и силата ми да намалява поради огорченията ми?

И защо ще се предавам на греха, заради плътта ми ли? Да, защо трябва да давам път на изкушенията, та лукавият да има място в сърцето ми, да нарушава мира ми и да измъчва душата ми? Защо съм разгневен заради врага си?” (2 Нефи 4:26–27).

След жалбата си той отговаря на собствените си въпроси, знаейки какъв подход към проблемите си трябва да има: “Събуди се, душо моя! Не изпадай повече в грях! Радвай се, о, сърце мое, и не давай повече място за врага на душата ми! … O, Господи, на тебе съм се уповавал и ще се уповавам на Тебе навеки” (2 Нефи 4:28, 34).

Значи ли това, че Нефи повече нямал проблеми? Значи ли, че той напълно разбирал всичко, което му се случило? Спомнете си отговора, който той дал на ангела години по-рано, когато му бил зададен важен въпрос за Единението на Христос, което щяло да се случи в бъдещето: “Аз зная, че (Бог) обича чедата Си; при все това аз не разбирам значението на всички неща” (1 Нефи 11:17).

Ние също не можем и няма да знаем смисъла на всички неща, но можем и трябва да знаем, че Господ обича чедата Си и можем в пълна мяра да бъдем приемници на Христовата благодат и Единение в своя живот и в борбите си. По подобен начин ние знаем и трябва да помним неразумността и опасността да дадем на лукавия място в сърцето си.

Дори когато напълно разбираме и се ангажираме да изхвърлим нечестието и нечестивия от сърцата си и живота си, не успяваме, защото твърде често сме “естествени” мъже и жени (вж. Мосия 3:19). Затова трябва да сме благодарни за принципа на покаянието и да го прилагаме. Макар често да говорим за покаянието си като за събитие (което понякога е така), за повечето от нас това е непрестанен процес, траещ цял живот.

Разбира се, има грехове, както поради пропуск, така и поради престъпване на забрана, за които можем незабавно да започнем процес на покаяние. Има определени беззакония и грешки, които можем да изоставим сега и никога да не се върнем към тях. Можем например да плащаме пълен десятък до края на дните си, дори ако не винаги сме го правили. Но други измерения на живота ни изискват нашето трайно усъвършенстване и постоянно внимание, например нашата духовност, милосърдие, чувствителността ни към околните, внимание към членовете на семейството, грижа за ближните, разбиране на Писанията, участие в храма и качеството на личните ни молитви.

Можем да бъдем благодарни, че Спасителят, разбирайки ни по-добре, отколкото ние сами разбираме себе си, установил причастието, та да можем редовно да подновяваме заветите си, вземайки от свещените символи с обвързване да вземем върху нас Неговото свято име, винаги да Го помним и да спазваме заповедите Му. Като следваме образеца, който ни позволява да “заживеем щастливо”, нашето покаяние и постъпки добиват едно по-висше качество и способността ни да разбираме и оценяваме Единението нараства.

В седмиците преди организирането на Църквата през 1830 г. Пророкът Джозеф Смит получава забележително откровение, което разширява разбирането ни на Единението, защото тъкмо Спасителят лично говори и поучава. Той описва Себе Си като “Изкупителят на света” (У. и З. 19:1), заявява, че следва волята на Отца и казва, “Аз ти заповядвам да се покаеш и спазваш заповедите, които си получил” (У. и З. 19:13).

Простият модел на покаяние и подчинение наистина е основата на това “да заживеем щастливо”. Ние знаем, че това е нещото, което трябва да правим, макар че понякога може да забравим защо. Господ ни напомня защо в следните слова от същото откровение:

“Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,

което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна.

При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки” (У. и З. 19:16–19).

Какъв забележителен урок. Сигурен съм, че никой от нас не може да си представи важността и силата на Господното страдание, докато Той изпълнявал великото Единение. Съмнявам се, че Джозеф Смит по онова време е имал пълна представа за страданието на Спасителя, макар Пророкът да добил по-голямо разбиране и преценка от собствените си изпитания и мъчение по-късно. Мисля за смекчаващото напътствие, дадено от самия Исус, когато Той съветвал и утешавал Джозеф в мрачните часове на затворничеството му в затвора Либърти. Тогава Господ казва просто: “Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?” (У. и З. 122:8).

Този въпрос към Джозеф е и въпрос към всички нас в личните ни, неповторими борби и предизвикателства. Никой от нас никога не следва да се съмнява в правилния отговор.

Това, че Исус понесъл онова, което понесъл не защото не би могъл да го избегне, а защото ни обича, е наистина много сериозно. Исус обичал и почитал също и своя Отец с дълбочина и преданост, каквито можем само да си представяме. Когато на свой ред се опитваме да почитаме и обичаме Спасителя, не трябва никога да забравяме, че Той извършил стореното, за да можем да не страдаме до степента, която би изисквало от нас единствено правосъдието.

Бичуването, лишенията, тормозът, гвоздеите и немислимото напрежение и страдание довели до Неговата мъчителна агония, която не би могла да бъде понесена от никого без Неговата сила и решимостта Му да следва пътя и да понесе всичко, което би могло да му бъде сторено.

Като мислим за всеобхватността на Единението и желанието на Изкупителя да страда за всичките ни грехове, следва с благодарност да признаем, че единителната жертва обхваща и значително повече! Обмислете следните думи на Алма към верния народ на Гидеон почти век преди Единението да се е състояло:

“И (Исус) ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.

И той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му.

Сега, Духът знае всички неща; при все това Синът Божий страда според плътта, за да може да вземе върху Си греховете на Своя народ, за да може да изличи техните прегрешения чрез силата на избавлението Си; и сега ето, това е свидетелството, което е в мен” (Алма 7:11–13).

Помислете за един пълен и всеобхватен лек за нашите мъки, несгоди, изкушения, болести, грехове, разочарования и прегрешения. Можете ли да си представите някаква алтернатива на Единението на Исус? Тогава добавете към това несравнимото Възкресение и ние почваме да разбираме тъкмо достатъчно, за да запеем, “Така удивен съм от неземната любов, … която Исус ми дари”.⁵

Какво означава Единението за вас и мен? Означава всичко. Както обяснява Яков, можем се “помир(им) с (Отца) чрез Единението на Христа, Неговия Единороден Син” (Яков 4:11). Това означава, че можем да се покаем, да дойдем при Него в пълна хармония и приемане, и да избегнем грешките и недоразуменията, които “отрича(т) милостите на Христа и счита(т) за нищо Неговото Единение и силата на Неговото изкупление” (Мороний 8:20).

Ние избягваме да обиждаме и да не уважаваме Единението на Спасителя, като се вслушваме в съвета на Еламан, в сила и днес така, както в годините непосредствено преди Господното пришествие на земята: “O, спомнете си, спомнете си, синове мои … че няма друг начин, нито средство, чрез които човек може да бъде спасен, а само чрез единяващата кръв на Исуса Христа, Който ще дойде; да, помнете, че Той идва, за да изкупи света” (Еламан 5:9).

Неговото Единение наистина обхваща света и всички хора от началото до края. Нека не забравяме обаче, че в тази му всеобхватност и пълнота то е изключително лично и пригодено по един уникален начин към индивидуалните ни условия и положение. Отец и Синът познават всеки от нас по-добре, отколкото ние самите се познаваме, и са подготвили за нас това Единение, което напълно съответства на нашите нужди, предизвикателства и възможности.

Да благодарим на Бог за дара на Неговия Син, и на Спасителя за Неговото Единение. То е истинно, в сила и ще ни отведе там, където трябва и желаем да бъдем.