2009
Дарът на грамотността
април 2009


Дарът на грамотността

Най-големият ни син обичаше детската градина и изглеждаше, че се справя добре в училище. В първи клас обаче ни стана ясно, че той не чете. Можеше да прочете по няколко думи тук и там, но се мъчеше дори в началото на задачите по четене. Месеците минаваха, а уменията по четене на сина ни едва напредваха. Съпругът ми и аз ставахме все по-тревожни.

Един ден си спомних нещо, което моят президент на мисия ни бе учил преди много години. Бях призована в чуждоезична мисия. В една или в друга степен да учим руски език бе предизвикателство за всеки мисионер и нашият президент на мисия ни посъветва всеки ден да четем Книгата на Мормон на руски. Той ни обеща, че силата на Книгата на Мормон ще ни помогне в способността ни да общуваме на руски. Беше прав. С времето станах по-добра както в говора, така и в разбирането на езика и свидетелството ми нарасна.

Години след мисията открих, че се питам, “Ако това подейства при мен с руския, защо да не подейства при сина ми с английския?” След като разказахме на сина ни за усилието ми да науча руски и за съвета на моя президент на мисия, съпругът ми и аз го приканихме сам да чете Книгата на Мормон всеки ден. Той прекарваше времето в подчертаване на думите Бог и Господ, като ги откриеше на страниците. Скоро премина на Исус. След това започна да изважда думички, които бе видял, и питаше какво значат. Бе усърден във всекидневното си четене и към края на годината умението му да чете надмина очакванията ни.

Сега синът ни е в шести клас. Той чете изключително добре и помага в обучението на своите петима по-малки братя и сестри чрез дара, който получи, четейки Книгата на Мормон. Всяко от децата ни разви добри четивни умения и навика да чете Книгата на Мормон. Те започват да чувстват нейния силен дух на истина, докато свидетелствата им растат.