Да извлечем повече от общата конференция
Макар че в края на последната сесия на общата конференция ние казваме “амин”, духовният пир не трябва да приключи тук. То може да продължи, като изучаваме и прилагаме ученията от конференцията. През годините пророците са ни насърчавали да правим точно това. Например през 1946 г. президент Харолд Б. Лий (1899–1973) увещава членовете да превърнат речите от конференцията в “ръководство как да ходзят и какво да говорят през следващите шест месеца”. Той обяснява, “Това са важните въпроси, които Господ вижда за уместно да открие на своите люде през този период”1.
През 1988 г. президент Езра Тафт Бенсън (1899–1994) повтаря този съвет, когато учи, “през следващите шест месеца броят ви на Ensign от конференцията следва да бъде до стандартните ви произведения и често да се обръщате към него”2.
При закриването на общата конференция от октомври 2008 г. президент Томас С. Монсън отново потвърждава важността на това да изучаваме речите от конференцията. Той казва: “Нека помним дълго това, което чухме по време на тази обща конференция. Всяко от посланията, отправени тук, ще бъде публикувано в списанията Ensign и Лиахона следващия месец. Увещавам ви да ги изучавате и да размишлявате над поученията им”3.
Като изучавате и размишлявате над посланията от конференцията, какво можете да направите, за да ги превърнете в по-значима част от живота ви? Ето някои предложения, които да ви подготвят да получите и да действате според вдъхновените слова:
Подгответе се да получите вдъхновение. Независимо дали гледате, слушате или четете речите от конференцията, вие трябва да отворите своето сърце и ум за божествено вдъхновение. Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че без значение колко ефикасно преподава даден говорител, “съдържанието на едно послание и свидетелството на Светия Дух проникват в сърцето само ако получателят им позволи те да влязат”. Той обяснява, че да получим вдъхновение “изисква духовни, умствени и физически усилия, а не само пасивно приемане”4.
Следните идеи могат да ви помогнат да се подготвите да бъдете учени чрез Духа:
-
Отделете време и създайте обстановка, която да не ви разсейва, в която можете да получите духовните подтици.
-
Търсете божествено напътствие чрез молитва.
-
Направете списък с въпроси или грижи, на които търсите отговорите.
Разберете посланията. Живите пророци и апостоли преподават, разясняват, увещават, предупреждават и свидетелстват. Внимателното вглеждане и вникване в техните речи ще ви помогне да разберете посланията им по-пълно. Ето някои ефикасни методи на изучаване:
-
Задавайте въпроси. Например: Какво желае Господ да науча аз от това послание? Как тази реч усилва разбирането ми на даден евангелски принцип или стих от Писанията? Какви разкази са използвани за илюстрация на евангелските принципи и какво научавам от тях?
-
Напишете кратко изложение. Внимавайте какво е изложението на говорителя. Разделете речта на части и напишете резюме, което обяснява основната идея на всяка част.
-
Установете различните елементи в речта. Обърнете внимание на неща като учения, Писания, разкази, предупреждения, списъци, свидетелства, покани за действие и благословии, обещани при спазване на съвета.
-
Изучавайте речта повече от веднъж. Нужно е евангелските истини да се изучават повече от веднъж, за да схванем пълния им смисъл и значимост. Всеки път, когато учите, си водете бележки за новите прозрения, които получавате.
Действайте според наученото. Ако изучавате с молитва речите, ще видите как посланията важат и се прилагат в живота ви. Можете да узнаете как да извършите важни промени, като задавате въпроси от типа “Какво желае Господ да свърша с това, което уча?” и “Как наученото ще ми помогне в семейството, работата или някое църковно призование?” Запишете впечатленията си, за да не ги забравите. Като правите това, ще получите вдъхновение да живеете според ученията, и ще получите обещаните благословии.
Общата конференция е време, когато Господ ви открива волята Си чрез Своите служители. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) учи, “Никой текст или книга извън стандартните произведения на Църквата не следва да заема подобно видно място в личната ви библиотека – не поради превъзходната им реторика или красноречието на изказа и начина, по който са написани, а заради ученията, които сочат пътя към вечния живот”5.