2012 г.
Единението и пътуването през смъртността
Април 2012 г.


Единението и пътуването през смъртността

Из духовно послание, отправено в университет “Бригъм Йънг” на 23 октомври 2001 г. За пълния текст на английски посетете speeches.byu.edu.

Подпомагащата сила на Единението ни укрепява да вършим добро, да сме добри и да служим свръх собственото си лично желание и естествена способност.

Изображение
Старейшина Дейвид А. Беднар

Голямата задача на Евангелието на Спасителя е била сбито формулирана от президент Дейвид O. Макей (1873–1970): “Целта на Евангелието е … да направи лошите хора добри, а добрите по-добри, и да промени човешката природа”1. Следователно пътуването през смъртността представлява напредък от лошо към добро и по-добро, изживяване на голяма промяна в сърцето – да се промени падналата ни природа (вж. Мосия 5:2).

Книгата на Мормон е нашето ръководство с напътствия, докато пътуваме по пътя от лошо към добро и по-добро и се стремим сърцата ни да бъдат променени. Цар Вениамин учи относно пътуването през смъртността и ролята на Единението това пътуване да е успешно: “Защото естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа” (Мосия 3:19; курсив добавен).

Обръщам вниманието ви върху две конкретни фрази. Първата – “отхвърли естествения човек”. Пътуването от лошо към добро е процесът на отхвърляне на естествения мъж или жена у всеки от нас. В земния живот всички ние сме изкушавани от плътта. Самите елементи, от които са сътворени телата ни, са паднали по природа и винаги податливи на грях, тление и смърт. Но ние можем да увеличим способността си да преодоляваме желанията на плътта и изкушенията “чрез Единението на Христа”. Когато допускаме грешки, като прегрешение и грях, можем да се покаем и станем чисти чрез изкупващата сила на Единението на Исус Христос.

Второ – “стане светия”. Тази фраза описва продължението и втората фаза на житейското пътуване на превръщане “добрите хора в по-добри” или с други думи, да станем по-подобни на светии. Тази втора част от пътуването, този процес на превръщане от добри в по-добри е една тема, за която не учим или преподаваме достатъчно често, нито я разбираме съответно.

Подозирам, че много членове на Църквата са далеч по-запознати с естеството на изкупващата и очистваща сила на Единението, отколкото с укрепващата му и подпомагаща сила. Едно нещо е да знаем, че Исус Христос дошъл на земята да умре за нас – това е съществено и основополагащо за учението на Христа. Но е необходимо също да разберем и оценим, че Господ желае чрез Своето Единение и чрез силата на Светия Дух, да живее в нас – не само да ни напътства и ръководи, но и да ни дава сила.

Повечето от нас знаят, че когато вършим грешни неща, се нуждаем от помощ да преодолеем последиците на греха в живота ни. Спасителят е платил цената и е сторил възможно ние да станем чисти чрез Своята изкупваща сила. Повечето от нас ясно разбират, че Единението е за грешници. Не съм толкова сигурен обаче, че ние знаем и разбираме, че Единението е също и за светии – за добри мъже и жени, които са покорни, достойни и добросъвестни и които се стремят да станат по-добри и да служат по-вярно. Ние можем погрешно вярваме, че трябва да изминем пътя от добро към по-добро и да станем светии сами единствено чрез твърдост на характера, воля и дисциплина, и с нашите очевидно ограничени способности.

Евангелието на Спасителя не е просто и само за избягване на лошото в живота ни; то е по същество за това да вършим добро и да ставаме добри. А Единението ни осигурява помощ да преодоляваме и избягваме лошото, да вършим добро и да ставаме добри. Помощта от Спасителя е на разположение през цялото пътуване през смъртността – от лошо към добро и по-добро, и променя самата ни природа.

Аз не допускам, че изкупващата и подпомагаща сила на Единението са разделени една от друга. По-скоро тези две измерения на Единението са свързани и се допълват; те и двете трябва да действат по време на всичките фази на житейското пътуване. И е от вечна важност за всички нас да признаем, че тези два важни елемента на пътуването през смъртността – да отхвърлим естествения човек и да станем светия, да победим лошото и да ставаме добри, биват изпълнени чрез силата на Единението. Индивидуалната сила на волята, личната решимост и мотивация, ефикасното планиране и поставяне на цели са необходими, но в крайна сметка недостатъчни, за да можем триумфално да завършим това пътуване през смъртността. Наистина, ние трябва да почнем да разчитаме на “заслугите и милостта, и благодатта на Светия Месия” (2 Нефи 2:8).

Благодатта и подпомагащата сила на Единението

В Библейски речник четем, че думата благодат често се употребява в Писанията за обозначаване на подпомагаща сила:

Благодат е една дума, често появяваща се в Новия завет, особено в писанията на Павел. Основната идея на думата е божествен смисъл на помощ или сила, давани чрез изобилната милост и любов на Исус Христос.

Именно чрез благодатта на Господ Исус, станала възможна чрез Неговата единителна жертва, човечеството ще бъде възвисено в безсмъртие, като всеки човек получи своето тяло от гроба в едно състояние на вечен живот По подобен начин тъкмо чрез благодатта на Господ отделните хора, чрез вяра в Единението на Исус Христос и покаяние за греховете си, получават сила и помощ да вършат добри дела, което те иначе не биха били в състояние да свършат, ако това бъде оставено на собствените им способности и възможности. Тази благодат е една подпомагаща сила, която позволява на мъже и жени да придобият вечен живот и възвисяване, след като са изразходили собствените си най-добри усилия”2.

Благодатта е едно божествено съдействие или небесна помощ, от което всеки от нас отчаяно се нуждае, за да отговори на условията за селестиалното царство. Така подпомагащата сила на Единението ни укрепява да вършим добро, да сме добри и да служим свръх собственото си лично желание и естествена способност.

В моето лично изучаване на Писанията аз често вмъквам термина “подпомагаща сила” всеки път щом срещна думата благодат. Обмислете например този стих, с който всички ние сме добре запознати: “Ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим” (2 Нефи 25:23). Вярвам, че можем да научим много относно тази жизнено важна страна на Единението, ако вмъкваме “подпомагаща и укрепваща сила” всеки път, когато откриваме думата благодат в Писанията.

Илюстрации и приложения

Пътуването през земния живот е за да преминем от лошо към добро и по-добро и самата ни същност да бъде променена. Книгата на Мормон е пълна с примери за ученици и пророци, които познавали, разбирали и били преобразени от подпомагащата сила на Единението в хода на това пътуване. Стигнем ли до по-добро разбиране на тази свещена сила, нашата евангелска перспектива в голяма степен ще бъде разширена и обогатена. Подобна перспектива ще ни промени по забележителен начин.

Нефи е един пример за човек, който познавал, разбирал и разчитал на подпомагащата сила на Спасителя. Спомнете си, че синовете на Лехий се върнали в Ерусалим, за да привлекат Исмаил и семейството му за своето дело. Ламан и останалите от кервана, пътуващи с Нефи от Ерусалим обратно в пустошта, се разбунтували, и Нефи увещавал братята си да имат вяра в Господ. Именно в този момент на пътуването братята на Нефи го овързали с върви и планирали да го убият. Моля спомнете си молитвата на Нефи: “O, Господи, според вярата ми, която имам в Теб, ще ме избавиш ли от ръцете на братята ми; да, дори ми дай сила да мога да разкъсам тези върви, с които съм вързан” (1 Нефи 7:17; курсив добавен).

Знаете ли, че аз бих се молил по същия начин, ако бях завързан от своите братя? “Моля избави ме от тази бъркотия СЕГА!” Особено интересно за мен е, че Нефи не се молел да се променят обстоятелствата около него. Вместо това той се молел за сила да промени своите обстоятелства. И вярвам, че се е молел по този начин точно защото познавал, разбирал и бил почувствал подпомагащата сила на Единението.

Не мисля, че вървите, с които Нефи бил овързан, просто магически паднали от ръцете и китките му. По-скоро подозирам, че той бил благословен едновременно с упорство и лична сила, надхвърляща естествените му способности, та после той “в силата Господна” (Мосия 9:17) усуквал и раздърпвал и разхлабил вървите, докато в крайна сметка буквално успял да ги разкъса.

Изводът от този епизод за всеки от нас е прям и ясен. Когато вие и аз разберем и приложим подпомагащата сила на Единението в нашия личен живот, ще се молим и ще дирим сила да променим обстоятелствата си, вместо да се молим обстоятелствата ни да се променят. Ние ще станем фактори, които въздействат, а не обекти, на които им се въздейства (вж. 2 Нефи 2:14).

Обмислете примера в Книгата на Мормон, когато Алма и хората му са преследвани от Амулон. Гласът Господен идва при тези добри люде в тяхната несгода и указва:

“Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си …

И сега стана така, че тегобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна” (Мосия 24:14–15; курсив добавен).

Какво се променило в този епизод? Бремето не се променило; предизвикателствата и трудностите на гонението не били незабавно отстранени от хората. Но Алма и последователите му били укрепени и повишените им възможности и сила направили бремето по-леко. Тези добри хора получили сила чрез Единението да действат като фактори и да въз действат върху своите обстоятелства. И “в силата Господна” Алма и людете му били напътствани към сигурността на земята Зарахемла.

Вие закономерно можете да се питате, “Какво прави епизода с Алма и людете му пример за подпомагащата сила на Единението? Отговорът се намира в сравнението на Мосия 3:19 и Мосия 24:15.

“и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си” (Мосия 3:19; курсив добавен).

Като напредваме в пътуването през смъртността от лошо към добро и по-добро, като отхвърляме естествения мъж или жена у всеки от нас и като се стремим да станем светии и самата ни природа да бъде променена, качествата, описани така подробно в тези стихове, би следвало все повече и повече да описват какви човеци ставаме вие и аз. Ние ставаме по-подобни на деца, по-покорни, по-търпеливи и по-склонни да се подчиняваме.

Сега сравнете тези качества в Мосия 3:19 с онези, използвани да бъде описан Алма и людете му: “… и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна” (Мосия 24:15; курсив добавен).

Намирам паралелът между качествата, описани в тези стихове, за поразителен и за едно показание, че добрите люде на Алма ставали по-добри чрез подпомагащата сила на Единението на Господа Христа.

Припомнете си разказа за Алма и Амулик в Алма 14. При този инцидент много верни светии били предадени на смърт чрез огън, а тези двама Господни служители били затворени и бити. Обмислете следната молба на Алма, докато той се моли в затвора: “O, Господи, дай ни сила според вярата ни в Христа, за да се избавим” (Алма 14:26; курсив добавен).

Тук отново виждаме разбирането и вярата на Алма в подпомагащата сила на Единението, отразени в искането му. И забележете резултата от тази молитва:

“И те (Алма и Амулик) скъсаха вървите, с които бяха вързани; и когато людете видяха това, започнаха да бягат, защото страхът от погибелта ги беше връхлетял. …

И Алма и Амулик излязоха от тъмницата, без да бъдат наранени; защото Господ им беше дал сила според вярата им в Христа” (Алма 14:26, 28; курсив добавен).

Още веднъж, подкрепящата сила е видна, докато добрите хора се борят срещу злото и се стремят да станат по-добри и да служат по-резултатно “в силата Господна”.

Поучителен е друг пример от Книгата на Мормон. В Алма 31, Алма оглавява мисия, която отново да обърне във вярата отстъпниците зорамити, които, след като построили своя Рамеумптом, отправяли молитва, преизпълнена с гордост.

Отбележете призива за сила в личната молитва на Алма: “O, Господи, дай ми да имам сила, за да мога да изтрая с търпение тези страдания, които ще ме сполетят поради беззаконието на тези люде” (Алма 31:31; курсив добавен).

Алма също се моли неговите спътници мисионери да получат подобна благословия: “Дай им да имат сила, за да могат да понесат огорченията си, които ще ги сполетят поради беззаконията на тези люде” (Алма 31:33; курсив добавен).

Алма не се молел да бъде отстранена неговата несгода. Той знаел, бил представител на Господ и се молел за силата да действа и промени своето положение.

Ключовият момент в този пример се съдържа в последния стих на Алма 31: “Той също им даде сила, за да не претърпят никакъв вид страдания, които да не бъдат погълнати от радостта в Христа. И това беше според молитвата на Алма; и това стана, защото той се молеше с вяра” (ст. 38; курсив добавен).

Несгодите не били отстранени. Но Алма и спътниците му били укрепени и благословени чрез подпомагащата сила на Единението да не претърпят никакъв вид страдания, които да не бъдат погълнати от радостта в Христа”. Каква прекрасна благословия. И какъв урок, който всеки от нас следва да научи.

Примери за подпомагащата сила се намират не само в Писанията. Дениъл У. Джоунз е роден през 1830 г. в Мисури и се присъединява към Църквата в Калифорния през 1851 г. През 1856 г. участва в спасяването на керваните ръчни колички, заседнали поради жестоки снежни бури в Уайоминг. След като спасителният керван открил бедстващите светии, дал незабавна подкрепа, каквато могъл и уредил болните и слабите да бъдат транспортирани до Солт Лейк Сити, Дениъл и още няколко млади мъже доброволно останали да пазят имуществото на кервана. Храната и припасите, останали с тях, били оскъдни и бързо свършили. Следният цитат от личния дневник на Дениъл Джоунз описва последвалите събития.

“Дивечът скоро стана така оскъден, че не можехме да убием нищо. Изядохме всичкото оскъдно месо; човек си оставаше гладен, когато го ядеше. Накрая, когато всичко свърши, не остана нищо друго освен животински кожи. Ние ги пробвахме. Една част бе сготвена и изядена без никакви подправки и целият отряд се поболя. …

Нещата изглеждаха мрачни, защото не остана нищо освен мършави сурови кожи, снети от изгладнял добитък. Помолихме Господ да ни напъти какво да правим. Братята не роптаеха, а уповаваха на Бог. … Накрая получих прозрения как да наглася нещата и дадох на отряда съвет, като им казах как да ги сготвят; да опърлят и остържат козината; това сякаш убиваше и пречистваше лошия вкус, който придаваше варенето. След пърленето, да варят един час с много вода, да изхвърлят водата, която е извлякла всичкия клей; после обилно да измият и остържат кожата, да я изплакнат със студена вода, да я сварят до желиране, да я оставят да изстине, после да я ядат поръсена с малко захар. Това си беше значително главоболие, но имахме малък избор, и беше по-добре, отколкото да гладуваме.

Помолихме Господ да благослови стомасите ни и да ги приспособи за тази храна. … Като се хранехме, вече всички сякаш се наслаждавахме на пиршеството. Преди да пробваме това, три дни останахме без храна. Наслаждавахме се на тази разкошна храна около шест седмици”3.

При тези обстоятелства аз вероятно бих се помолил за нещо друго за ядене: “Небесни Отче, моля Те прати ми пъдпъдък или бизон”. Вероятно не би ми дошло наум да се моля стомахът ми да бъде укрепен и приспособен за храната, която имаме. Какво знаел Дениъл У. Джоунз? Той знаел за подпомагащата сила на Единението на Исус Христос. Молил се не за промяна на обстоятелствата му. Молил се да бъде укрепен да се справи с неговите обстоятелства. Така както Алма и народът му, Амулик и Нефи били укрепени, Дениъл У. Джоунз имал духовното прозрение да знае какво да иска в молитвата си.

Подпомагащата сила на Единението на Христа ни укрепява да вършим неща, които сами никога не бихме били в състояние. Понякога се питам дали в нашия улеснен свят на последните дни – нашия свят на микровълнови печки, клетъчни телефони, коли с климатици и удобни жилища някога ще се научим да осъзнаваме всекидневната си зависимост от подпомагащата сила на Единението.

Сестра Беднар е една забележително вярна и компетентна жена и от тихия й пример научих важни уроци за укрепващата сила. Наблюдавах я как упорства по време на интензивните и продължителни сутрешни гадения – болна буквално цял ден всеки ден, по време на всяка от трите й бременности. Заедно се молехме тя да бъде благословена, но това предизвикателство никога не бе отстранено. Вместо това тя бе в състояние физически да върши това, което сама не би могла със свои сили. С годините наблюдавах също как тя бе укрепена да се справя с подигравките и презрението, идещи от светското общество, когато една жена светия от последните дни се вслушва в пророческия съвет и превръща семейството и отглеждането на децата в най-висш приоритет. Благодарен съм и отдавам дължимото на Сюзън за това, че ми помогна да науча такива безценни уроци.

Спасителят знае и разбира

В глава 7 на Алма ние научаваме как и защо Спасителят бил в състояние да осигури подпомагащата сила.

“И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.

И Той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му” (Алма 7:11–12; курсив добавен).

Спасителят страдал не просто заради нашите беззакония, но също заради нашите неравенства, нечестност, болката, мъката и емоционалните беди, които толкова често ни сполитат. Няма физическа болка, душевна мъка, няма страдание на духа, немощ или слабост, които вие или аз да сме изпитали някога в нашето земно пътуване, които първо да не са били изпитани от Спасителя. В момент на слабост вие и аз можем да извикаме, “Никой не разбира. Никой не знае”. Вероятно, никое човешко същество. Но Синът Божий разбира и знае съвършено, защото Той е усетил и понесъл нашето бреме много преди нас. И понеже е платил най-високата цена и е понесъл тази тегоба и бреме, Той изпитва съвършено съпричастие и може да ни протегне Своята ръка на милост в толкова много етапи от живота ни. Той може да протегне ръка, да докосне, да помогне – буквално да ни се притече – и да ни укрепи да бъдем повече от това, което някога бихме могли и ни помага да свършим това, което никога не бихме успели, ако разчитаме само на своята собствена сила.

“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матея 11:28–30).

Заявявам своето свидетелство и признателност за безпределната и вечна жертва на Господ Исус Христос. Знам, че Спасителят е жив. Изпитал съм както Неговата изкупителна, така и подпомагащата Му сила и свидетелствам, че те двете са реални и са на разположение на всеки от нас. Наистина, “в силата Господна” можем да вършим и да преодоляваме всички неща, докато бързаме напред в нашето пътуване през смъртността.

Бележки

  1. Вж. Франклин Д. Ричардз, в Conference Report, окт. 1965 г., стр. 136–137; вж. и Дейвид O. Макей, в Conference Report, апр. 1954 г., стр. 26.

  2. Bible Dictionary, “Благодат”; курсив добавен.

  3. Дениъл У. Джоунз, Forty Years among the Indians (n.d.), стр. 57–58.

O, мой Отче, от Саймън Дюи

Илюстрация Джеф Уорд

Илюстрация Джеф Уорд

Детайл от Виж ръцете Ми, от Джеф Уорд