2019 г.
Отведена при Моника
Октомври 2019 г.


Гласове на светии от последните дни

Отведени при Моника

Росана Соарес

Юта, САЩ

Изображение
woman standing on balcony watching other woman at window

Илюстрация от Стан Фелоус

Когато живях в Сао Пауло, Бразилия, опознах една специална жена на име Граса. Тя беше прекрасна и добра жена, която се сприятеляваше с всички.

Граса беше моя колежка като посещаваща учителка. Тя бе майка на три деца, работеше на половин работен ден, нямаше кола, нито телефон, но това не я спираше да служи.

От моя балкон можех да видя един от прозорците на дома ѝ. Когато беше свободна, Граса слагаше червен плат на прозореца, за да покаже, че е готова да отидем на посещение. Тя никога не търсеше извинения да не служи. Често съм мислила за сигнала на Граса и нейния прекрасен пример за вярност и простичка служба.

Помня едно наше преживяване. Бяхме се подготвили и молили преди да посетим една от нашите сестри. Когато доближихме дома ѝ, осъзнахме, че всъщност бяхме дошли до къщата на друга сестра! Тази сестра, майка на две малки деца, беше една от възложените ни за посещаване, но през онзи ден не бяхме планирали да я видим. Тъй като вече бяхме там, почукахме, но никой не отговори.

Решихме търпеливо да почакаме. След известно време тази сестра на име Моника излезе и ни каза, че е заета. Забелязахме, че беше изморена и готова да се разплаче. Когато ѝ казахме, че сме дошли да помогнем, тя ни покани да влезем. Бебето ѝ плачеше, затова ѝ казахме да се погрижи за него, а ние щяхме да почакаме. Когато Моника се качи на втория етаж с бебето, ние се заловихме за работа, почистихме няколко стаи и сгънахме всички дрехи, които открихме.

Когато Моника видя колко добре изглеждаше къщата ѝ, тя започна да плаче, разтвори сърцето си за нас и сподели някои от трудностите си. Обещахме да ѝ помогнем и казахме на президентката на Обществото за взаимопомощ какви бяха нейните трудности. Следващата неделя Моника дойде на църква.

Тя стана активна, щастлива сестра, а ние продължихме да ѝ служим с обич и грижа. Нейните трудности не изчезнаха, но тя можеше да се справя с тях с повече вяра и смелост в резултат на активността ѝ в Църквата.

Много съм благодарна за примера на Граса, докато служехме заедно. Ние се молихме за напътствие и Бог ни отведе при Моника.