Храмът Лайе Хаваи един век на събиране

Островите на Самоа са разположени на около 4 000 километра от Хаваи. През 1919 г. Джон К. Адамс, президентът на мисия в Самоа, казва: „С построяването на храма в Лайе, членовете тук бяха обзети от силното желание да натрупат достатъчно от благата на този свят, за да могат да посетят храма“. Например Аулелио Анае е служил като мисионер доброволец в продължение на 20 години. Поради продължителната жертва, той няма достатъчно пари, за да пътува до Хаваи. Затова брат Анае продава всичките си притежания и успява да събере между 600 и 700 американски долара². Брат Анае и други самоанци жертват всичко, за да могат да се преместят в Лайе през 20-те години на 20 в.

Семейство Леота пристига в Хаваи на Нова година през 1923 г. Седемгодишната Вайлине Леота си спомня: „Най-хубавата гледка на света… беше да видим храма за пръв път“³. Само две седмици по-късно родителите на Вайлине, Айвао и Матала, получават своето надаряване, запечатани са като двойка и децата им са запечатани за тях. Семейство Леота служат вярно в храма в продължение на 50 години и са погребани „близо до храма, който обичат толкова много“⁴. Днес стотици от техните верни потомци живеят на всички Хавайски острови.

Докато много членове из Тихоокеанския район напускат родните си земи и имигрират в Хаваи, много райони и клонове от различни страни организират групови пътувания до храма. Тази духовна форма на събиране осигурява начин за членовете на Църквата да пътуват с цел получаване на храмови обреди и след това да се завърнат у дома и да изграждат Църквата в собствените си страни.

По време на освещаването президент Грант се моли Господ да проправи пътя за светиите в Нова Зеландия и всички Тихоокеански острови да изготвят своите генеалогии, за да могат да посетят храма и да станат спасители за предците си.

Храмовите пътувания започват с група светии от племето Маори от Нова Зеландия само шест месеца след освещаването. Въпреки че се намират на 8 000 километра разстояние, тези светии с радост приемат новината за освещаването.

Уаймате и Хеени Анару силно желаят да се включат в първата група, която ще пътува до храма. Но задачата изглежда невъзможна, поради бедността на семейството и цената на пътуването от 1 200 новозеландски паунда – солидна сума. Трябва им чудо.

В продължение на години семейство Анару следва напътствията на пророка и събира генеалогична информация. Тези записки са трупани, докато семейство Анару очаква да се случи чудо. Синът им Уиуини познава вярата на родителите си: „Майка беше напълно сигурна, че един ден щеше да коленичи с татко до храмовия олтар“.

И чудото наистина се случва. Уаймате успява да сключи договор с новозеландското правителство за продажба на земя за голям проект. Доходът от този проект осигурява достатъчно предплата в брой, за да покрие разходите за пътуването до Хаваи. Уаймате и Хеени превъзмогват страха си от презокеанските пътувания и пристигат в Хаваи на 14 май 1920 г. с група от 14 светии. Те получават своето надаряване и са запечатани. Невъзможното се случва.

Историята на семейство Анару е само една от хилядите истории на светии от последните дни, които пътуват до храма Лайе Хаваи, за да приемат обреди и да получат в дома на Господ предлаганите от Него обещания. За това е нужна голяма жертва, но чрез нея светиите стават по-силни и се завръщат по родните си места, подготвени да водят Църквата⁵.

Усилията на Църквата в изграждането на съвременен Лайе продължава да благославя светиите от последните дни в целия Тихоокеански район. През 50-те и 60-те години на миналия век са призовавани мисионери от Хаваи, Тонга, Самоа, Нова Зеландия, Таити, острови Кук, Фиджи и Северна Америка, за да споделят своите културни таланти и строителни умения в строежа на Църковния колеж в Хаваи (сега Университет Бригъм Йънг – Хаваи), Полинезийския културен център и нов център за посетители. Четиридесет и седем мисионери от Тонга и Самоа приемат своите храмови обреди на 3 май 1960 г. – пример за духовните благословии, които придружават физическите им усилия (вж. Building Missionaries in Hawaii, 1960–1963, Church History Library, Salt Lake City, 100).

Един от мисионерите, Мате Тео, е сериозно изгорен преди да замине от Самоа, но въпреки това пристига в Хаваи. Лекарите се страхуват, че обгорената му ръка ще трябва да се ампутира. Много от приятелите му мисионери се молят за него. Докато е в храма, брат Тео умолява Господ: „Докосни тази ръка. Изцели тази ръка, за да помогна с колкото и малко да мога“. Изцелението започва моментално. Днес по ръката му няма белези. В момента служи като запечатващ в храма Лайе Хаваи и казва: „Този храм… има силно влияние не само върху местната общност, но и из целия Тихоокеански район“ (в Christensen, Stories of the Temple in Lāʻie, Hawaiʻi, 328–330).

След Втората световна война и повторното организиране на Църквата в Япония, светиите организират първото пътуване до храма от Азия. През 1965 г. самолет със 165 отдадени светии лети от Токио до Хаваи, за да получат храмовите обреди. Това пътуване дава невероятна сила на Църквата в Япония. Деветдесет и пет процента от тези членове остават активни в Църквата. Петима от тях по-късно стават президенти на храм в родната си страна, включително старейшина Йошихико Кикучи, първият висш ръководител от Япония⁶.

През 1970 г. група светии от Корея пътуват до Лайе. Чой Юук Уан, президент на клон, казва: „Отидохме до храма, отворихме умовете си и ни се разкри как можем да получим спасение. Вечният план стана реален и свидетелствата ни бяха укрепени толкова много, че е трудно да го опишем. Каква голяма благословия имат членовете от Корея с възможността да посещават храма“⁷.

Когато хората от един народ получат достъп до храмовите обреди, те предоставят Господните благословии не само на живите в тази страна, но и на хората от този народ, които вече са от другата страна на завесата. Тази благословия се дава на членовете в азиатските страни, в които в продължение на векове щателно е записвана генеалогична информация.

Родителите на Куаи Шуун Лунг емигрират от Китай в Хаваи. Той е роден в Кауай през 1894 г. и е кръстен през 1944 г. на 50-ия си рожден ден. Един ден брат Лунг води урок по семейна история и казва на класа: „Една нощ имах видение, в което видях много от моите починали предци да ме канят да извърша работата за тях“. Три дни по-късно той получава генеалогична информация от своята леля в Китай: 22 страници текст на китайски с информация за предците му чак до 1221 г. сл. Хр. Той, синът му Глен и снаха му Джулина са извършили хиляди храмови обреди за своето семейство. Глен и Джулина по-късно вярно служат като президентска двойка на храма Лайе Хаваи от 2001 до 2004 г.⁸.

Мичи Егучи пристига в Хаваи от Япония в началото на 20-и век и донася със себе си копринен японски свитък. Нейната внучка Канани Кейси служи на мисия в Япония и по-късно открива, че свитъкът на баба ѝ проследява родословието на семейството почти хиляда години назад.

През 2013 г. домът на Канани напълно изгаря. Тя и семейството ѝ губят почти всичко в пожара. Те са съхранявали семейните архиви в пластмасови контейнери под леглото. След пожара отиват при къщата и откриват само купчина пепел и сажди.

„Единственото нещо, което се надявах да намеря, беше екземплярът на свитъка, заедно с превода му и историята – казва Канани. – Знаех, че цялата храмова работа за моите японски предци вече беше извършена, но този свитък беше много ценен за мен“.

Когато Канани и съпругът ѝ Били си проправят път из пепелта, те намират синя найлонова торбичка. В нея откриват копието на свитъка, заедно с превода му и книга със семейна история, всички непокътнати. Свитъкът е леко прогорял по краищата, но е единственото нещо от спалнята, което не било изгоряло.

Канани чувства, че Господ е запазил свитъка „за полза на нейното потомство, като свидетелство за Негова обич към тях и за да покаже колко са важни семейната история и храмовата работа“ (в Christensen, Stories of the Temple in Lāʻie, Hawaiʻi, 172–74).

Благословиите на храма Храмът Лайе Хаваи се предлагат и на събралите се в Лайе, за да получат висше образование. От 50-те години на миналия век десетки хиляди студенти от Полинезия и Азия са учили в УБЙ Хаваи. Много от тези студенти са извършвали кръщения за мъртвите и да служили като храмови работници. Храмът Лайе Хаваи е помагал на студените да развият обич към семейната работа и храмовата работа и ги е благославял да бъдат вече подготвени, когато се построят храмове в родните им страни.

Чуун Чуа Джеймс, първоначално от Сингапур, идва със сестра си в УБЙ – Хаваи през 70-те години. През 1978 г. и двете сключват брак с мъже от други страни. Сестра Джеймс споделя: „Нашият брак в храма Лайе обедини двама обърнати във вярата и две култури за времето и за цялата вечност – надяваме се това да е началото на многогодишно наследство от храмови благословии в нашето семейство. Нашият е само един от стотиците вечни бракове на студенти от УБЙ – Хаваи, сключени в храма Лайе – това сигурно е най-важното наследство на университета за изминалите шестдесет години съществуване“ (в Christensen, Stories of the Temple in Lāʻie, Hawaiʻi, 236).

Разположен сред Тихия океан между Американския континент и Азия, храмът Лайе Хаваи предлага храмовите благословии на много народи. Така събирането на Израил се превръща в духовно събиране, в което членовете могат да получават храмови благословии, след което да се завръщат да изграждат Църквата в родните си страни. Тази възможност е подпомагала разпространяването на възстановеното Евангелие сред много култури и народи от двете страни на завесата.

Докато отбелязваме 100-годишнината от построяването на храма Лайе Хаваи, имаме привилегията да бъдем свидетели на този важен момент от Възстановяването и изпълнение на даденото в Книгата на Мормон пророчество на пророка Яков: „Велики са обещанията Господни за онези, които са на островите в морето“ (2 Нефи 10:21).