Предпазване на децата

Изображение

Jesus with children

Вижте малките си деца, от Дейвид Линдзли © 1983

Исус отделя време, за да обърне внимание на младите и уязвимите (вж. Матей19:14). Ние също можем да отделяме време да изслушваме децата си и да се опитваме да разбираме техните трудности.

„Колкото повече обич усеща едно дете, толкова по-лесно е за него да споделя – казва сестра Джоунс. – … Ние трябва да започваме разговорите и да не чакаме децата да правят това“⁴.

Една майка е намерила за полезно всяка вечер да задава на децата си следния въпрос: „Днес чу ли думи, които не разбираш?“

Основният инстинкт на нашите деца може да бъде да търсят отговори онлайн, защото Интернет дава незабавна помощ и не съди, но ние трябва да ги убедим, че ние сме по-достоверният източник на информация. И това включва да не реагираме прекалено емоционално, когато децата ни кажат нещо неудобно. Например, ако направим емоционален изблик, когато детето ни признае, че е търсило порнографски материали, възможно е то никога повече да не дойде при нас за помощ. Но ако реагираме с обич, имаме възможност да отправим следното ясно послание – че искаме да говори с нас за всичко.

Сестра Джоунс прави следното наблюдение: „Обсъждането на малки проблеми по любящ начин създава основа от положителна реакция, така че каналът на общуване да бъде отворен, когато дойдат големите проблеми“⁵.

Някои от най-важните и предпазващи разговори, които родителите могат да водят с децата си, са по отношение на техните тела. Тези разговори следва да включват правилните думи за съответните части на тялото, информация за хигиената и предстоящи в близките години промени. Трябва да говорим за сексуалността и как физическата и емоционалната интимност имат прекрасна роля в плана на Небесния Отец за нас. Трябва да говорим по теми като малтретиране и порнография. Тези разговори трябва да отговарят на възрастта и да бъдат насочвани от въпросите на нашите деца. Идеалният вариант е с времето да провеждаме поредица от разговори, в които да наслагваме следващия пласт информация с увеличаването на разбирането на нашите деца. (Вж. края на тази статия за полезни източници.)

Исус е дал съвършен пример за всеки (вж. Йоан 8:12). Като възрастни, ние имаме възможността и отговорността да бъдем пример. Един от най-добрите начини, по който можем да помагаме на децата си, е самите ние да бъдем модел за безопасни избори. Децата забелязват как родителите им се отнасят с другите и как им позволяват да се отнасят с тях самите. Ако сте във връзка или пристрастяване, които поставят вас или семейството ви в опасност, моля ви, потърсете помощ. Свържете се с гражданските власти и професионалисти, както и вашия епископ или президентка на Обществото за взаимопомощ, които могат да ви насочат към подходящи източници за помощ в Църквата и общността. Вие заслужавате безопасност и уважение.

Ние също така трябва да даваме пример за грижа за нашата духовна сила. Децата виждат ли ни да се молим? Знаят ли, че четем Писанията? Чували ли са нашите свидетелства? Обличаме ли „Божието всеоръжие“ всяка сутрин като семейство преди да излезем в света? (вж. Ефесяните 6:11–18, Учение и завети 27:15–18).

Исус е осъждал хората, които нараняват децата (вж. Матей 18:6). Ние също трябва да се застъпваме за децата в нашия живот.

„Децата имат нужда другите да говорят вместо тях– казва старейшина Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, – нужни са им хора, които да вземат решения, поставящи тяхното добруване над егоистичните интереси на възрастните“⁶.

Въпреки че не трябва да бъдем параноични и прекалено подозрителни към другите, ние следва да бъдем бдителни за потенциални опасности и да взимаме мъдри решения за осигуряване на безопасна среда. Ръководителите в Неделното училище за деца трябва да следват насоките за предотвратяване на насилие над деца⁷ – има сигурност в това в стаята да присъстват двама учители и член на президентството да проверява какво се случва в часовете.

Родители и ръководители следва да се съветват заедно и да преценяват дали могат да вземат допълнителни предпазни мерки, за да предотвратят конкретни заплахи. Например много църковни сгради имат прозорци във вратите на класните стаи. Ако във вашата сграда няма такива, бихте могли да оставяте вратите леко отворени по време на уроците или да говорите с отговорника за сградите и съоръженията, за да проверите дали е възможно да се поставят прозорци. Независимо от призованията си, всички възрастни могат да бъдат внимателни по време на църковните събрания и да помагат при нужда, като например да приветстват посетители, които обикалят коридорите, или да насърчат излязло от стаята дете да се върне.

За съжаление, понякога деца биват наранявани от други деца. Ако забележим и минимален тормоз или неуместен физически контакт в Църквата или където и да е, трябва да се намесим незабавно. Ако сме ръководители, трябва да бъдем готови да говорим със съответното семейство, дори когато това причинява неудобство, за да се погрижим за безопасността на всички деца. Говорете със състрадание и яснота, за да създавате култура на доброта.

Ако счетете, че дадено дете бива наранявано, трябва веднага да споделите тези тревоги със съответните граждански власти. В много страни има телефонни номера, на които може да се получава помощ за намеса при кризисни ситуации, информация и подкрепа. Също така следва да споделим с епископа, ако имаме подозрения за насилие, особено в случаи, когато някой използва Църквата, за да си осигури достъп до деца. Освен да вземе мерки, за да предотврати бъдещ достъп на извършителя до деца, епископът може да предложи утеха и подкрепа на жертви и да им помогне да се свържат с допълнителни източници от Семейните служби (Family Services, църковен отдел за подпомагане на семейството).

Изображение

Primary teacher hugging child with Down syndrome

Фотоилюстрация от Шанеа Джанис Ейсбал

Исус е познавал децата и ги е благославял едно по едно (вж. 3 Нефи 17:21). По подобен начин, ние трябва да опознаваме всяко дете поотделно и да помагаме конкретно на него.

Как можем да направим Църквата по-безопасна за деца със здравословни проблеми? Имаме ли план да помагаме на деца с увреждания в Неделното училище за деца? Уроците в Неделното училище за деца, които преподаваме, притесняват ли деца с различни семейни обстоятелства? Какво още бихме могли да правим, за да ги включваме повече?

Расистки коментари, снизходителни забележки за други култури и осъждащо отношение към членове на други вероизповедания нямат място в споделяните от нас послания. В един урок в Неделното училище за деца момче не говорило езика толкова добре, колкото останалите деца. За да се чувства добре по време на урока, учителите се погрижили да разпечатат материали и на двата езика. Простите действия на внимание показват на децата, че ние ги познаваме и се грижим за тях индивидуално, като така им даваме пример, който да следват.

Възможно е да открием, че някои деца имат нужда от незабавна помощ. Например, въпреки че промените в настроението са нормална част от израстването, ако едно дете е гневно, затворено в себе си или тъжно в продължение на няколко седмици, възможно е наличието на сериозен проблем, за който да е необходима професионална помощ. Макар праведните навици като молитва и изучаване на Писанията да са важни, често за хората, които се борят с възникващо умствено разстройство или със скрита травма, е необходима повече подкрепа. Пренебрегването на ситуацията няма да реши проблемите. В много райони епископите могат да предоставят финансова подкрепа на отделни членове и семейства за получаване на консултации чрез Семейните служби или други социални служби.

Изображение

father helping son ride bicycle

Фотоилюстрация от Анджалий Джаксън

Докато е пазел децата, Исус също им е давал сила. Давал е децата за пример (вж. Матей 18:3). След Неговото посещение на Американския континент, малките деца имат способността да учат възрастните на „чудни неща“ (3 Нефи 26:16).

Можем да даваме сила на децата, които познаваме, като ги учим да разпознават как Духът им говори и след това да следват Духа при вземане на решения – да им помагаме да създадат вътрешен филтър, който ръководи действията им. Сестра Джоунс учи: „От основно значение е да помагаме на децата да изградят своя вътрешна логика да желаят да (вземат правилни решения)“⁸. Следват идеи, дали сили на други семейства:

• Майка научила децата си да обръщат внимание на „странни чувства“ и да внимават за хора, които изглежда ги подмамват. Този съвет дал резултат, когато някакви хора се опитали да убедят сина ѝ да ги последва в тоалетната, а той се вслушал в предупредителното чувство и отказал.

• Семейства предварително създават „план за измъкване“, който да прилагат, когато се натъкнат на нещо, което може да им навреди. Например планът за измъкване на едно семейство се нарича „изключи и кажи“ – състои се от изключване на монитора на компютъра и незабавно информиране на родител, ако на екрана се появи непристойно изображение. Техните деца не трябва да се чудят какво да правят с неподходящите медии – те знаят какво да правят!

• Друго семейство има кодова дума, която децата им могат да изпратят като съобщение или да кажат по телефона, ако се налага да бъдат прибрани незабавно.

• Можете да помогнете на децата да се упражнят да казват „Не!“, когато някой се опитва да ги убеди да направят нещо, което ги кара да се чувстват неудобно. Всяко дете следва да знае как може да потърси помощ, като трябва да продължат да я търсят, докато са в безопасност.

Нека отново си спомним описаното в 3 Нефи 17, когато Исус „взе(ма) малките им деца едно по едно и ги благосл(авя), като се мол(и) на Отца за тях. … и (биват) заобиколени от огън; и ангелите им служ(ат)“ (стихове 21, 24). Може би основна поука от този разказ е не само да ни научи колко са важни децата, но и да покаже каква трябва да бъда нашата роля като възрастни. Ние се грижим за следващото поколение. Ние трябва да бъдем ангелите, които заобикалят децата и им служат. Нека продължаваме да гледаме към Исус като наш съвършен пример и да полагаме най-добрите си усилия децата да бъдат в среда на обич и защита.