Търсете Духа и се уповавайте на Него

Светият Дух е третият член на Божеството. Той е личност от Духа и няма тяло от плът и кости (вж. Учение и завети 130:22). Той е Утешителят, Който според обещанието на Спасителя ще научи Неговите последователи на всички неща и ще им напомни това, което Исус е преподавал (вж. Йоан 14:26).

Свидетелството, което идва при искрено търсещите истината преди кръщението, идва чрез силата на Светия Дух. Всички хора могат да получат свидетелство за Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие чрез силата на Светия Дух. „И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“ (Мороний 10:5).

Дарът на Светия Дух е правото да имаме постоянното спътничество на Светия Дух, ако сме достойни. Ние получаваме дара на Светия Дух, след като бъдем кръстени с вода. Той се дава чрез обреда на потвърждаването.

Пророкът Джозеф Смит казва: „Има разлика между Светия Дух и дара на Светия Дух. Корнилий получил Светия Дух преди да бъде кръстен, което било убеждаващата сила на Бог към него за истинността на Евангелието, но той не могъл да получи дара на Светия Дух преди да бъде кръстен“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 104).

Чрез дара и силата на Светия Дух биваме освещавани – ставаме по-свети, по-завършени, по-цялостни, по-подобни на Бог. Чрез изкуплението на Христос и освещаващата сила на Светия Дух можем да бъдем духовно родени отново, като спазваме заветите, които сключваме с Бог (вж. Мосия 27:25–26).

Светият Дух също е наричан Светият Дух на обещанието (вж. Учение и завети 88:3). В това качество Светият Дух потвърждава, че свещеническите обреди, които получаваме, и заветите, които сключваме, са приемливи за Бог. Онези, които са запечатани чрез Светия Дух на обещанието, ще получат всичко, което Отец има (вж. Учение и завети 76:51–60; Ефесяните 1:13–14; Ръководство към Писанията, „Светият Дух на обещанието“).

Всички обреди и завети трябва да бъдат запечатани от Светия Дух на обещанието, за да се считат за валидни след този живот (вж. Учение и завети 132:7, 18–19, 26). Това запечатване зависи от нашата продължаваща вярност.

Господ ни дава даровете на Духа, за да ни благославя и за да ги използваме да благославяме другите (вж. Учение и завети 46:8–9, 26). Например мисионерите, които учат нов език, може да получат дара на езици, който да им дава божествена помощ да учат другите на родния им език.

Няколко от даровете на Духа са описани в Мороний 10:8–18, Учение и завети 46:11–33 и 1 Коринтяните 12:1–12. Това са само някои от многото дарове на Духа. Господ може да ни благославя с други дарове в зависимост от верността и нуждите ни, както и от потребностите на другите.

Спасителят ни кани искрено да търсим духовните дарове (вж. Учение и завети 46:8, 1 Коринтяните 14:1, 12). Тези дарове идват чрез молитва, вяра и полагане на усилия – и според Божията воля.

Исус ни учи как да се молим (вж. Матей 6:9–13, 3 Нефи 18:19). Молете се искрено и с истинско намерение да действате според подтиците, които получавате от Светия Дух. Ефективната молитва изисква постоянни, смирени усилия (вж. Мороний 10:3–4, Учение и завети 8:10).

Използвайте език, който изразява любящо, изпълнено с почит отношение към Бог.

Винаги изразявайте благодарност. Съзнателните усилия да бъдете благодарни ще ви помагат да разпознавате колко милостив е бил Бог във вашия живот. Това ще отваря сърцето и ума ви за вдъхновение.

Молете се „с цялото си сърце“ да бъдете надарени с милосърдие (Мороний 7:48). Молете се за другите по име. Молете се за онези, на които преподавате. Търсете вдъхновение за това как да ги каните и да им помагате да дойдат при Христос.

Кога следва да се молите? Господ казва: „Търсете усърдно, молете се винаги и бъдете вярващи, и всички неща ще работят заедно за ваше добро“ (Учение и завети 90:24).

Алма заявява: „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро; да, когато си лягаш вечер, лягай си в Господа, за да бди Той над тебе в съня ти; и когато ставаш сутрин, нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога“ (Алма 37:37, вж. също 34:17–27).

Господ ви кани да се молите в тишина и уединение: „Влез във вътрешната си стаичка и (…) помоли се на твоя Отец“ (3 Нефи 13:6, вж. също стихове 7–13).

Президент Гордън Б. Хинкли учи: „Всяка сутрин (…) мисионерите трябва да коленичат и да умоляват Господ да развърже езика им и да говори чрез тях за благославяне на онези, които те ще обучават. Ако правят това, в живота им ще дойде нова светлина. Ще имат по-голям ентусиазъм към работата. По един много реален начин те ще узнаят, че са служители на Господ и че говорят от Негово име“ („Missionary Service“, First Worldwide Leadership Training Meeting, 11 ян., 2003 г., с. 20).

Да имате вяра в Бог означава да Му се доверявате. Това включва да се доверявате на Неговата воля и Неговото време за отговорите на вашите молитви (вж. Исайя 55:8–9). Президент Далин Х. Оукс учи:

„Нашата вяра, независимо колко е силна, не може да доведе до резултат, противен на волята на Онзи, в Когото вярваме. Помнете това, когато вашите молитви не получават отговор по начина, по който искате, или в момента, в който желаете. Упражняването на вяра в Господ Исус Христос е винаги подвластно на небесния ред, на добротата, волята, мъдростта и времето на Господ. Когато имаме този вид вяра и доверие в Господ, ние разполагаме с истинска сигурност и спокойствие в нашия живот“ („The Atonement and Faith“ Ensign, апр. 2010 г., с. 30).

Относно молитвите, които може да изглеждат без отговор, президент Ръсел М. Нелсън казва:

„Познавам това усещане! Познавам страховете и сълзите на такива моменти. Но също знам, че нашите молитви никога не са пренебрегнати. Вярата ни никога не е неоценена. Знам, че перспективата на всемъдрия Небесен Отец е много по-широка от нашата. Докато ние знаем своите земни проблеми и болка, Той познава нашия безсмъртен напредък и потенциал. Ако се молим да узнаем Неговата воля и ѝ се подчиним с търпение и кураж, небесното изцеление може да се осъществи по Неговия собствен начин и време“ („Исус Христос – Главният Лечител“, Лиахона, ноем. 2005 г., с. 86).

Когато се молите за вдъхновение, сравнявайте духовните си впечатления с Писанията и ученията на живите пророци. Впечатленията от Духа ще са в съгласие с тези източници.

Уверете се, че чувствата, които изпитвате, са съвместими с вашето назначение. Освен ако не сте призовани чрез подходящата власт, впечатленията от Духа не ви се дават с цел да съветвате или поправяте другите. Например няма да получите откровение да кажете на епископ какво трябва да прави в призованието си.

Изображение

Дар на светлина

Разпознавайте истинското влияние на Духа

Президент Хауърд У. Хънтър ни съветва: „Нека ви дам няколко думи на предупреждение. (…) Мисля, че ако не внимаваме (…) може да започнем да имитираме истинското влияние на Господния Дух чрез недостойни и манипулативни средства. Загрижен съм, когато изглежда, че силни емоции или свободно течащи сълзи се приравняват с присъствието на Духа. Със сигурност Господният Дух може да доведе до силни емоционални чувства, включително сълзи, но това външно изразяване не трябва да се бърка с присъствието на Духа“ (The Teachings of Howard W. Hunter (1997 г.), с. 184).

Духовните неща не могат да бъдат налагани насила. Можете да култивирате отношение и среда, които канят Духа и да се подготвяте, но не можете да диктувате как или кога да идва вдъхновението. Бъдете търпеливи и вярвайте, че ще получавате онова, от което се нуждаете, в подходящото време.

Като мисионери, вие може да сте по-чувствителни към духовните преживявания, отколкото сте били по-рано във вашия живот. Тези преживявания са свещени и обикновено са за ваше собствено назидание, инструкция или поправка.

Най-добре е да пазите повечето от тях лично за себе си. Споделяйте само, когато Духът ви подсказва, че с това можете да благословите други хора (вж. Алма 12:9; Учение и завети 63:64, 84:73).

Понякога искаме да бъдем ръководени от Духа във всички неща. Въпреки това Господ често иска да действаме, като използваме собствената си най-добра преценка (вж. Учение и завети 60:5, 61:22, 62:5). Президент Далин Х. Оукс учи:

„Желанието да бъдете водени от Господ е сила, но то трябва да бъде придружено от разбирането, че нашият Небесен Отец оставя много решения да бъдат взети по наш собствен избор. Личното вземане на решения е един от източниците на израстването, за което сме изпратени тук на земята. Хора, които се опитват да прехвърлят вземането на всички решения на Господ и се молят за откровение при всеки свой избор, скоро ще се окажат в положение, в което се молят за напътствие и не го получават. Например това може да се случва в множеството обстоятелства, при които изборът не е от особено значение или когато всички избори са приемливи.

Ние трябва да изучаваме нещата в ума си, използвайки силите на разума, които нашият Творец е поставил в нас. След това трябва да се молим за напътствие и да действаме, ако го получим. Ако не получим напътствие, трябва да действаме според собственото си разбиране. Хора, които упорстват в търсенето на напътствие чрез откровение по теми, по които Господ не е избрал да ни напътства, може да си измислят отговор чрез собственото си въображение или пристрастие или дори може да получат отговор чрез мнимо откровение“ („Our Strengths Can Become Our Downfall“, Ensign, окт. 1994 г., с. 13–14).

• Разделете страницата на две колони. Наименувайте едната колона „Какво е направил Господ“, а другата „Какво е направил Лехий (или Нефи)“. Прочетете историята за Лиахоната и счупения лък (1 Нефи 16:9–31) или историята на Нефи, който строи кораб (1 Нефи 17:7–16, 18:1–6). Избройте събитията от историята в подходящите колони. Обмислете на какво може да ви научи историята за природата на вдъхновението.

• Прегледайте в дневника си и намерете случки, когато сте били водени от Духа или сте получили някакъв дар на Духа. Помислете за това кога, къде и защо са се случили тези случки. Как се прояви Господната ръка? Как се чувствахте? Споменът за тези преживявания може да ви помага да разпознавате Духа.

• Изучавайте Алма 33:1–12 и Aлмa 34:17–31. На какви въпроси отговарят Алма и Амулик? (Прегледайте Алма 33:1–2.) Как те отговарят на тези въпроси? Какви уверения дават?

• Господ е обещал, че Духът ще ни направлява по много важни начини. Докато четете следните откъси, определете аспектите на вашата работа, които изискват напътствието на Духа. Какво означават принципите в дадените по-долу стихове за вашето лично изучаване и изучаването с колегата ви? За събранията на съвета в окръга, зоновите конференции, службите за кръщения и другите събрания?

  Молитва

  • 3 Нефи 19:24

  • Римляните 8:26

  Водене на събрания

  • Мороний 6:9

  • Учение и завети 20:45, 46:2

• Обсъдете молитвите, които казвате като колеги. Насочвани ли са те от Светия Дух? Как сте получавали отговори на молитвите си като мисионерска двойка? Когато се молите като колеги:

  • Вярвате ли, че Бог ще ви даде това, което искате в праведност и съгласно Неговата воля?

  • Приемате ли отговорите на вашите молитви и отдавате ли благодарности за тях?

  • Молите ли се за хората поименно и мислите ли за нуждите им?

  • Молите ли се един за друг и за напътствието на Духа?

  • Разпознавате ли отговорите на вашите молитви?

  • Молите ли се с обещание да действате според подтиците, които получавате?

• Обсъдете как да търсите Духа по-усърдно.

• Обсъдете различните начини, по които хората описват влиянието на Светия Дух. Записвайте в дневника си за изучаване коментарите на хората, на които преподавате, относно техните преживявания с Духа. Как можете да помагате на другите да разпознават това свято влияние?

• Когато е подходящо, нека мисионерите да споделят разказ или преживяване, което са чули на скорошно събрание за свидетелства, при преподаване или по друг повод. Духовните разкази и преживявания, които другите хора споделят, могат да ви помагат да изграждате вяра и да виждате, че влиянието на Духа е широко и често проявявано.

• Помолете мисионерите да изнесат речи за мисията и силата на Светия Дух.

• Обсъдете как изразяването на благодарност ви помага да виждате малките, но много важни начини, по които Господ ви благославя (вж. Етер 3:5, Учение и завети 59:21). Обсъдете начини за изразяване на благодарност.

• Бихте могли да помолите нов член да сподели как е бил повлияван от Духа, докато е учел за Църквата. Помолете човека да сподели само преживявания, които счита за подходящи.

• Може да помолите мисионерите да включват подходящи духовни преживявания в седмичните си писма до вас.

• По време на интервюта или разговори, питайте мисионерите за техните сутрешни и вечерни молитви. Ако е необходимо, съветвайте се с тях как да правят молитвите си по-съдържателни.

• Питайте мисионерите как помагат на хората, на които преподават, да чувстват и разпознават Духа.