Да се превръщаме в ученици на Исус Христос за цял живот

Има много начини, по които можем да изразяваме любовта си към Бог. Можем да спазваме Неговите заповеди (вж. Йоан 14:15, 21). Можем да Го поставяме на първо място в живота си, като подчиняваме волята си на Неговата. Можем да съсредоточаваме желанията, мислите и чувствата си върху Него (вж. Алма 37:36). Можем да живеем с благодарност за благословиите, които Той ни е дал и да бъдем щедри в споделянето на тези благословии (вж. Мосия 2:21–24, 4:16–21). Чрез молитва и служба към другите можем да изразяваме и задълбочаваме любовта си към Него.

Подобно на другите заповеди и заповедта да възлюбим Бога е за наша полза. Това, което обичаме, определя нашите стремежи. Нашите стремежи определят нашите мисли и действия. А нашите мисли и действия определят това кои сме и кои ще станем.

Да обичаме другите е продължение на нашата любов към Бог. Спасителят ни учи на много начини, по които да показваме любовта си към другите (вж. например Лука 10:25–37 и Матей 25:31–46). Подаваме им ръка и ги приемаме в сърцата и живота си. Обичаме, като служим, давайки от себе си, дори и по малко. Обичаме другите, като използваме дарбите, които Бог ни е дал, за да ги благославяме.

Да обичаме другите включва да бъдем търпеливи, любезни и искрени. Включва да прощаваме щедро. Означава да се отнасяме към всички хора с уважение.

Когато обичаме някого, и ние, и даденият човек сме благославяни. Сърцата ни се изпълват с повече обич, животът ни се изпълва с повече смисъл и радостта ни се увеличава.

Двете големи заповеди – да възлюбим Бога и да възлюбим ближния си – са в основата на всички Божии заповеди (вж. Матей 22:40). Когато обичаме Бог на първо място, а също така обичаме и другите, всичко в живота ни ще се подрежда. Любовта ще се отразява на нашата гледна точка, на разпределението на времето ни, на целите, които преследваме и на подредбата на приоритетите ни.

В Божиите очи нарушаването на закона за целомъдрието е нещо много сериозно (вж. Изход 20:14, Ефесяните 5:3). То е злоупотреба със свещената сила, която Той ни е дал да създаваме живот. Но Той продължава да ни обича, дори да сме нарушили този закон. Той ни приканва да се покаем и да се очистим чрез единителната жертва на Исус Христос. Отчаянието в резултат на греха може да бъде заменено със сладкия мир на Божието опрощение (вж. Учение и завети 58:42–43).

Бог е дал закона за целомъдрието, за да благославя нас и духовните чеда, които изпраща на земята. Подчинението на този закон е изключително важно за нашия личен мир и за да имаме любов, доверие и единство в нашите семейни взаимоотношения.

Когато живеем според закона за целомъдрието, ще бъдем предпазвани от духовното нараняване, което идва от сексуалната интимност извън брака. Също така ще избягваме емоционалните и физическите проблеми, които често съпътстват този вид взаимоотношения. Ще израстваме в своята увереност пред Бог (вж. Учение и завети 121:45). Ще бъдем по‑възприемчиви за влиянието на Светия Дух. Ще бъдем по-добре подготвени да сключваме свещени завети в храма, които да обединяват семействата ни за вечността.

Изображение

Widow’s Mite (Лептата на вдовицата), от Сандра Раст

Използване на средствата от десятък

Средствата от десятък са свещени. Даваме своя десятък на член на епископството или в много области можем да го платим онлайн. Когато епископството получи десятък, го изпраща до Централата на Църквата.

Съвет, съставен от Първото президентство, Кворума на дванадесетте апостоли и Председателстващото епископство, определя как да бъдат използвани средствата от десятък за Божието дело (вж. Учение и завети 120:1). Това включва:

• Изграждане и поддръжка на храмове и сгради за събрания.

• Превод и публикуване на Писанията.

• Подпомагане дейностите и функционирането на местните конгрегации на Църквата.

• Подпомагане на мисионерската работа по света.

• Подпомагане на работата по семейна история.

• Финансиране на учебни заведения и образователни програми.

Десятъкът не се използва за заплащане на местните ръководители на Църквата. Те служат доброволно, без никакво заплащане.

Когато плащаме десятък, Бог ни обещава благословии, които са много по-големи от това, което ние даваме. Той обещава да „разкри(е) небесните отвори (и) да изле(е) благословение (…) така че да не стига място за него“ (Малахия 3:10, вж. стихове 7–12). Тези благословии могат да бъдат както духовни, така и материални.

Нашите тела са свещен дар от Бог. Всички ние имаме нужда от физическо тяло, за да станем подобни на Него. Телата ни са толкова важни, че Писанията ги сравняват с храмове (вж. 1 Коринтяните 6:19–20).

Господ желае да се отнасяме към телата си с уважение. За да ни помага да го правим, Той е разкрил закон за здравето, наречен Словото на мъдростта. Това откровение ни учи да се храним здравословно и да не употребяваме вещества, които вредят на телата ни – и по-конкретно алкохол, тютюн и горещи напитки (това означава чай и кафе).

В духа на Словото на мъдростта, съвременните пророци ни предупреждават да не употребяваме други вещества, които са вредни, незаконни или пристрастяващи. Пророците също така предупреждават да не се злоупотребява с предписани лекарства. (Вашият президент на мисия ще отговори на въпроси относно това дали има други вещества във вашата географска област, които не трябва да се употребяват.)

Господ е дал Словото на мъдростта за нашето физическо и духовно благосъстояние. Той обещава големи благословии, ако спазваме тази заповед. Тези благословии включват здраве, мъдрост, съкровища от познание и защита (вж. Учение и завети 89:18–21).

Подчинението на Словото на мъдростта ще ни помага да бъдем по-възприемчиви към подтиците на Светия Дух. Въпреки че всички изпитваме здравословни проблеми, спазването на този закон ще ни помага да имаме по-здраво тяло, ум и дух.

Кандидатите за кръщение трябва да се подчиняват на Словото на мъдростта.

За напътствия как да помагате на хора, които изпитват трудности, свързани с пристрастявания, вижте глава 10.

Господният ден е свят ден, който Бог е отделил за нас всяка седмица, за да си почиваме от всекидневния труд и да Му се покланяме. Една от десетте заповеди, дадени на Моисей, е: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8, вж. също стихове 9–11).

В съвременно откровение Господ потвърждава, че „това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния“ (Учение и завети 59:10). Той също така казва, че Господният ден следва да е ден на ликуване, молитва и благодарност (вж. стихове 14–15).

Като част от поклонението ни в Господния ден, ние присъстваме на събранието за причастие всяка седмица. На това събрание ние почитаме Бог и взимаме от причастието, за да си спомняме за Исус Христос и за Неговото Единение. Когато взимаме от причастието, ние подновяваме заветите, които сме сключили с Бог и показваме, че желаем да се покайваме за греховете си. Обредът на причастието е най-важната част от освещаването на Господния ден.

В Църквата участваме и в уроци, в които научаваме повече за Евангелието на Исус Христос. Нашата вяра нараства, когато изучаваме Писанията заедно. Нашата любов нараства, когато служим и се укрепваме взаимно.

Освен да си почиваме от нашите трудове в Господния ден, ние трябва да се въздържаме от пазаруване и други дейности, които биха го превърнали в един обикновен ден. Оставяме настрана дейностите от света и се съсредоточаваме върху мисли и действия от духовен характер.

Добрите дела в Господния ден са също толкова важни, колкото нещата, от които се въздържаме, за да го освещаваме. Ние изучаваме Евангелието, укрепваме вярата си, изграждаме взаимоотношения, служим и участваме в други вдъхновяващи дейности със своето семейство и приятели.

Изображение

двойка чете Писанията

Освещаването на Господния ден е израз на нашата отдаденост към Небесния Отец и Исус Христос. Когато правим така, че дейностите ни в Господния ден да са съвместими с Божиите очаквания за деня, ще чувстваме радост и мир. Ще бъдем духовно подхранвани и физически освежавани. Ще се чувстваме по-близо до Бог и ще задълбочаваме връзката си с нашия Спасител. Ще се запазим в по-голяма степен „неопетнен(и) от света“ (Учение и завети 59:9). Господният ден ще се превърне в „наслада“ (Исайя 58:13, вж. също стих 14).

Постът може да ни помага да се смиряваме, да се доближаваме до Бог и да се чувстваме духовно обновени. Преди да започне Своето служение, Исус Христос пости (вж. Матей 4:1–2). В Писанията са записани много разкази за пророци и други хора, които постят, за да увеличават духовната си сила и да търсят специални благословии за себе си или за останалите.

Постът и молитвата вървят заедно. Когато постим и се молим с вяра, ние сме по-настроени да получаваме лично откровение. Също така сме по-възприемчиви да разпознаваме истината и да разбираме Божията воля.

Когато постим, ние даряваме пари в Църквата, за да помагаме в грижата за хората в нужда. Това се нарича дарение от пост. Поканени сме дарението, което правим, да е минимум равно на сумата от пропуснатите хранения. Насърчавани сме да бъдем щедри и да даваме повече от стойността на тези хранения, ако имаме възможност. Даренията от пост са един от начините, по които можем да служим на другите.

Те се използват за осигуряване на храна и други продукти от първа необходимост за хората в нужда както на местно ниво, така и по света. За информация как да направите дарение от пост, вижте „Десятъци и други дарения“ в този урок.

Църквата се ръководи от Исус Христос чрез пророци и апостоли. Тези ръководители са призовани от Бог, ръкоположени са и им е дадена властта на свещеничеството да действат от името на Спасителя.

В древността Христос дал на апостолите Си същата власт на свещеничеството, която им позволила да ръководят Неговата Църква, след като Той се възнесъл в небесата. Накрая тази власт била изгубена, когато хората отхвърлили Евангелието и апостолите умрели.

Небесни пратеници възстановили свещеничеството през 1829 г. чрез пророка Джозеф Смит и Господ установил отново Своята Църква с апостоли и пророци. (Вж. урок 1.)

На местно ниво епископите и президентите на кол имат властта на свещеничеството да ръководят църковните конгрегации.

Когато мъже и жени биват призовани и отделени да служат в Църквата, на тях им се дава власт от Бог да действат в съответното призование. Тази власт се дава на мисионери, ръководители, учители и други хора, докато не бъдат освободени от призованието си. Тя се предава под ръководството на носители на свещенически ключове.

Властта на свещеничеството може да се упражнява единствено в праведност (вж. Учение и завети 121:34–46). Тази власт е свещено доверие да се представлява Спасителя и да се действа в Негово име. Тя винаги има за цел да благославя и да служи на другите.

Изображение

млади мъже в Неделното училище

Свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек

В Църквата свещеничеството включва свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек. Под напътствията на носители на свещенически ключове, свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек се предават на достойни членове на Църквата от мъжки пол. След като бъде предадено съответното свещеничество, се прави ръкополагане в сан на това свещеничество, като например дякон или старейшина. Ръкополагането се извършва от човек, който има необходимата власт за това.

Когато един мъж или млад мъж получава свещеничеството, той сключва завет с Бог да изпълнява свещени задължения, да служи на другите и да помага за изграждането на Църквата.

Младите мъже може да получат свещеничеството на Аарон и да бъдат ръкоположени в сан дякон от месец януари на годината, през която навършват 12 години. Те може да бъдат ръкоположени в сан учител в годината, в която навършват 14 години и свещеници в годината, в която навършват 16. Обърнати във вярата членове от мъжки пол, които имат навършени нужните години, може да получат свещеничеството на Аарон скоро след кръщението и потвърждаването си. Носителите на това свещеничество отслужват обреди, като например причастие и кръщение.

След като служи известно време като свещеник в свещеничеството на Аарон, достоен мъж на възраст най-малко 18 години може да получи свещеничеството на Мелхиседек и да бъде ръкоположен като старейшина. Мъжете, които получат свещеничеството на Мелхиседек, могат да извършват свещенически обреди, като например даване на благословии за изцеление и утеха на членове на семейството си и на други хора.

Виж General Handbook, 38.2.9.1 (Общ наръчник, 38.2.9.1) за информация относно получаването на свещеничеството от нови членове.

Кворуми на свещеничеството. Кворум е организирана група от носители на свещеничеството. Всеки район има кворум на старейшините за пълнолетни мъже. Кворумите за дякони, учители и свещеници са за младите мъже.

Общество за взаимопомощ. Обществото за взаимопомощ включва жените на възраст 18 и повече години. Членовете на Обществото за взаимопомощ укрепват семействата, отделните членове и общността.

Млади жени. Младите жени се присъединяват към организацията на Младите жени от месец януари на годината, през която навършват 12 години.

Изображение

жена преподава на клас

Неделно училище за деца. Децата на възраст между 3 и 11 години са част от Неделното училище за деца.

Неделно училище. Всички възрастни и младежи посещават Неделно училище, където се събират, за да изучават Писанията заедно.

За повече информация относно свещеничеството, вижте Общ наръчник, глава 3.

За повече информация относно свещеническите кворуми и църковните организации, вижте Общ наръчник, глави 8–13.

Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог. Той заема централно място в Неговия план за вечния напредък на Неговите чеда.

Съюзът между съпруг и съпруга в брак трябва да бъде тяхната най-ценна връзка на земята. Те имат свещената отговорност да бъдат предани един на друг и верни на брачния завет, който са сключили.

Съпругът и съпругата са равни в Божиите очи. Единият не трябва да доминира над другия. Решенията им трябва да бъдат вземани в единство и обич, с пълно участие и на двете страни.

Когато съпругът и съпругата се обичат взаимно и работят заедно, бракът им може да бъде източник на тяхното най-голямо щастие. Те могат да си помагат един на друг и на децата си да напредват към вечен живот.

Подобно на брака, семейството е постановено от Бог и заема централно място в Неговия план за нашето вечно щастие. Най-вероятно е нашите семейства да бъдат щастливи, когато живеем според ученията на Исус Христос. Родителите преподават Евангелието на Исус Христос на своите деца и им дават пример, като живеят според него. Семействата ни предоставят възможности да се обичаме и да си служим едни на други.

Родителите трябва да превърнат семействата си в свой основен приоритет. За родителите е свещена привилегия и отговорност да се грижат за децата, които им се родят или които осиновят.

Всички семейства си имат трудности. Когато търсим подкрепата на Бог и спазваме Неговите заповеди, семейните трудности могат да ни помагат да се учим и да израстваме. Понякога те ни помагат да се учим да се покайваме и прощаваме.

Изображение

баща учи семейство

Църковните ръководители насърчават членовете да провеждат седмична домашна вечер. Родителите използват това време, за да учат децата си на Евангелието, да укрепват семейните взаимоотношения и да се забавляват заедно. Също така от църковните ръководители има издадена и прокламация, в която се преподават важни истини за семейството (вж. „Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org).

Други начини за укрепване на семейството включват семейна молитва, изучаване на Писанията и поклонение заедно в Църквата. Можем също да издирваме семейна история, да събираме семейни разкази и да служим на другите.

Много хора имат ограничени възможности за брак или за любящи семейни взаимоотношения. Мнозина са преживели развод и други трудни семейни обстоятелства. Въпреки това Евангелието ни благославя индивидуално, без значение от нашето семейно положение. И ако сме верни, Бог ще ни предостави начин, по който да имаме благословиите на любящо семейство, било то в този живот или в идния.

Храмът е домът Господен. Той е свято място, където можем да сключваме завети с Бог, като получаваме Неговите свещени обреди. Като спазваме тези завети, силата на божествеността ще бъде видна в живота ни (вж. Учение и завети 84:19–22, 109:22–23).

Един от обредите, които получаваме в храма се нарича надаряване. Думата надаряване означава „дар“. Този дар на знание и сила идва от Бог. По време на надаряването сключваме завети с Бог, които ни обвързват с Него и Неговия Син Исус Христос (вж. глава 1).

Пълнолетните членове може да получат собственото си надаряване в храма след най-малко една година членство в Църквата. За повече информация относно надаряването, вижте Общ наръчник, 27.2.

Божият план за щастие позволява семейните връзки да продължат след смъртта. В храма ние можем да сключим брак за времето и вечността. Това прави възможно семействата да бъдат заедно завинаги.

След като брачните двойки получат своето храмово надаряване, те може да бъдат запечатани или да сключат брак за вечността. Децата им може да бъдат запечатани за тях.

Съпруг и съпруга, които са запечатани в храма, трябва да спазват сключените завети, за да получат благословиите на вечния брак.

Изображение

двойка се разхожда по улицата