Доблестни в делото Христово

„Обичам делото на Христа”.

Из живота на Джозеф Смит

През октомври 1838 г. конфликтът между светиите, живеещи в северен Мисури, и местните шайки и милиция, достига критична точка. На 27 октомври губернаторът на Мисури Лилбърн У. Богз издава една позорна заповед до командващия щатската милиция: „Мормоните трябва да бъдат третирани като врагове и да бъдат унищожени или изгонени от щата, ако е нужно за общественото благо. Техните безчинства не се поддават на описание” ¹ Три дни по-късно голяма група въоръжена милиция е разположена близо до Фар Уест, място на централата на Църквата, и се готви да атакува града.

Силно угрижени за безопасността на светиите от последните дни, Джозеф Смит и други ръководители на Църквата се споразумяват да се срещнат с офицерите на милицията на 31 октомври, за да преговарят за мир. Когато обаче те наближават лагера на милицията, Пророкът и спътниците му внезапно са арестувани. После те са подкарани до лагера, където са заставени цяла нощ да лежат на студената земя във вледеняваща дъждовна буря, докато пазачите им крещят и ги проклинат. Когато офицерите решават да отведат затворниците в Индипендънс, Мисури, Джозеф и спътниците му се молят да им бъде позволено да видят семействата си.

„Заварих жена ми и децата в сълзи”, разказва Пророкът, „уплашени, че сме били застреляни от онези, които се кълняха да отнемат живота ни, и че те няма да ме видят повече… Кой може да си даде сметка за чувствата, които изпитвах в онзи миг – да бъда така откъснат от своята спътница и да я оставя заобиколена от зверове в човешки образ, също и малките ми деца, не знаещ как ще бъдат посрещани техните нужди, докато аз трябваше да бъда отведен надалеч, за да могат враговете ми да ме унищожат, когато счетат за подходящо да го сторят. Съпругата ми плачеше, децата здраво се вкопчиха в мен, докато бяха изтласкани настрана от сабите на пазачите” ² .

След кратко задържане в Индипендънс, Мисури, Пророкът и още няколко от ръководителите на Църквата за отведени в Ричмънд, Мисури, където са затворени в една стара дървена къща, оковани заедно и строго пазени. Пророкът остава затворен в Ричмънд около 3 седмици, преди да бъде прехвърлен в затвора в Либърти, Мисури. Макар положението да е мрачно, скоро след пристигането си в Ричмънд Пророкът пише на Ема: „Ние сме затворници във вериги и под строга охрана, заради Христа и без никаква друга причина… Брат (Джордж У.) Робинсън е прикован редом с мен; той има истинско сърце и корав ум. До него е брат (Лаймън) Уайт, после брат (Сидни) Ригдън, Хайръм (Смит), после Парли (П. Прат), после Ъмейза (Лаймън), и така ние сме оковани заедно във вериги като във връзките на вечна любов. Ние сме в добър дух и се радваме, че бяхме счетени достойни да бъдем подложени на гонение заради Христа” ³ .

През една от студените и безкрайни нощи мъжете лежат на пода малко след полунощ, неспособни да заспят, защото пазачите се хвалят с неотдавнашните си нападения над све-тиите, включващи грабежи, изнасилвания и убийства. Ста-рейшина Парли П. Прат разказва: „Слушах, докато бях тъй отвратен, шокиран, ужасен и тъй препълнен с духа на възмутена справедливост, че една се сдържах да скоча на крака и да порицая пазачите, но не казах нищо на Джозеф или някой друг, макар да лежах до него и да знаех, че той е буден. Внезапно той се изправи на крака и заговори с глас като гръмотевица или ревящ лъв, като каза приблизително, доколкото мога да си спомня, следните думи:

„ТИШИНА… В името на Исус Христос аз ви порицавам и ви заповядвам да замълчите; няма да живея и една минута повече и да слушам такива приказки. Прекратете този разговор, или някой от нас ще умре в ТОЗИ МИГ!”

Той спря да говори. Стоеше изправен в ужасно величие. Окован и безоръжен, хладнокръвен, невъзмутим и величествен като ангел, той гледаше разтрепераните пазачи, чиито оръжия се отпуснаха или бяха хвърлени на земята, колената им се разтрепераха и те, свивайки се в ъгъла или превивайки се в краката му, молеха за прошката му и останаха безмълвни до смяната на караула” ⁴ .

Ученията на Джозеф Смит

Добчестните бодро вършат всичко по силите им дори в размирни времена.

През септември 1839 г., когато светиите започват трудната работа по изграждането на гр. Наву, Илинойс, Пророкът пише на членовете на Църквата в Къртлънд, Охайо: „Що се отнася до състоянието на Църквата тук, нещата с нас са толкова добре, колкото има основания да се очаква… Събрали са се доста семейства и очакваме това да продължи, особено след като чрез проучване установихме, че тук имаме не повече от (обичайното) съотношение на заболеваемост, независимо от изпитанията, които имахме, и трудностите, на които бяхме изложени. Разчитайки както винаги на Божията милост и сила в наша подкрепа, ние се надяваме да продължаваме с всяко добро и полезно дело съвсем докрай, та като дойде времето да бъдем изпитани на везните, да не може да бъдем намерени за недостатъчни” ⁵ .

През септември 1842 г. Пророкът пише следното в писмо до Църквата, по-късно записано в Учение и Завети 128:19, 22: „Сега, какво чуваме в Евангелието, което сме получили? Един глас на радост! Глас на милост от небесата; глас на истина изпод земята; благовестия за мъртвите; глас на радост за живите и за мъртвите; благовестия за велика радост… Братя, не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя, и напред, напред към победата! Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни” ⁶ .

През 1831 Пророкът казва за напредъка на Църквата: „Бе несъмнено очевидно, че Господ ни дава сила според работата, която трябва да бъде свършена, и мощ според надпреварата, която ни предстои, и благодат и помощ според нуждите ни” ⁷ .

Добчестните обичат делото Христово и се стремят да развият Христови качества.

„Обичам делото на Христа и на добродетелта, непорочността и правдивия, стабилен курс на поведение, и на ходенето в святост” ⁸ .

„Вярвам във водене на добродетелен, правдив и свят живот пред Бога и чувствам, че мой дълг е да убеждавам всички хора, над които имам влияние, да вършат същото, та да могат те да спрат да вършат зло и да изоставят греховете си чрез праведност” ⁹ .

„Като укрепваме вярата си, добавяйки всяко добро качество, което украсява чедата на благословения Исус, можем да се молим във време на молитва, можем да обичаме ближните си като нас самите и да бъдем верни в горести, знаейки, че наградата за това в небесното царство е голяма. Каква утеха! Какво радост! Нека живея живота на праведника и нека наградата ми бъде като на праведник!

… Праведността трябва да бъде целта на светиите във всички неща и когато (Учение и Завети) бъде публикувана, те ще научат, че от тях се очакват велики неща. Вършете добро и се трудете в праведност, с очи отправени единствено към славата Божия, и вие ще пожънете наградата си, когато Господ въздаде на всекиго според делата му… В името на Исус Христос настоятелно ви призоваваме да живеете достойно за благословиите, които ще последват след много горест, да наситят душите на онези, които са останали верни докрай” ¹⁰ .

„Оттук нататък нека истината и праведността надделяват и изобилстват във вас, и във всички неща бъдете умерени, въздържайте се от пиянство, ругатни и всякакъв скверен език, и от всичко, което е неправедно или несвято; също и от вражда, омраза и лакомия, и от всяко несвято желание. Бъдете честни един с друг, защото изглежда, че на някои тези неща не им достигат, а някои са били немилосърдни и са проявили алчност… Бог мрази такива хора – и те ще имат своята порция печал в търкалянето на голямото колело на царството, защото то се търкаля и никой не може да го спре. Сион тепърва ще оживее, макар да изглежда мъртъв” ¹¹ .

„Като човек, силно желаещ спасението на хората, нека ви напомня всички да се стремите с благочестиво усърдие към добродетел, святост и спазване на Господните заповеди. Бъдете добри, бъдете мъдри, бъдете справедливи, бъдете либерални, и най-вече бъдете милосърдни, винаги изобилстващи на добри дела. И нека здравето, мирът и любовта на Бог нашият Отец, и благодатта на Исус Христос, нашият Господ, да бъде и пребъдва с всички вас е искрената молитва на вашия предан брат и приятел във вечното Евангелие” ¹² .

„Бъдете кротки и скромни, правдиви и чисти, отвръщайте с добро на злото… Бъдете смирени и търпеливи при всички обстоятелства на живота; тогава ние ще тържествуваме по-славно” ¹³ .

„Чувстваме, че трябва смело да поучаваме своите братя, да бъдат смирени и с молитва в сърцата, да крачат наистина като чеда на светлината и синове на деня, та те да могат да имат благодатта да устоят на всички изкушения и да превъзмогнат всяко зло в достойното име на нашия Господ Исус Христос” ¹⁴ .

Добчестните се стремят да се усъвършенстват, докато са в този живот.

„Мисълта, че всекиму ще се въздаде според собственото му усърдие и постоянство, докато е бил в лозето, трябва да вдъхнови всеки призован да бъде служител на тези благовестия тъй да работи с таланта си, че да може да придобие други таланти, та когато Учителят седне да държи сметка за поведението на Своите служители, да може да се каже, Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Матея 25:21)…

… В никакъв случай нищо не бива да ни възпира да се покажем одобрени в очите на Бог, според Неговото божествено изискване. Хората нерядко забравят, че зависят от небето за всяка благословия, на която им е позволено да се радват, и че трябва да дават сметка за всяка предоставена възможност. Вие знаете, братя, че когато господарят в притчата на Спасителя за настойничествата извикал слугите си при себе си, им дал по няколко таланта, които да умножат,докато той бил за малко в чужбина, и когато се върнал, ги извикал да дадат сметка (вж. Матея 25:14–30). Тъй е и сега. Нашият Господар отсъства само за малко и накрая Той ще повика всеки от нас да даде сметка; и където са били дадени 5 таланта, ще се искат 10; и който не е направил увеличение, ще бъде изгонен като безполезен слуга, докато верните ще се радват на вечни почести. Затова ние искрено молим благодатта на нашия Отец да се установи върху вас чрез Исус Христос, Неговият Син, та вие да можете да не отслабнете в часа на изкушението, нито да бъдете победени във време на гонение” ¹⁵ .

„След това напътствие вие ще бъдете отговорни за собствените си грехове; желана чест ще бъде вие тъй да ходите пред нашия Небесен Отец, че да се спасите; ние всички сме отговорни пред Бог за начина, по който усъвършенстваме светлината и мъдростта, дадени ни от нашия Господ, за да сме в състояние да се спасим” ¹⁶ .

Доблестните с вяра устояват докрай и ще получат венец на селестиална слава.

„Упованието ни е в Бог и сме решени, бидейки подпомагани от Неговата благодат, да браним каузата и да останем верни докрая, та да можем да бъдем увенчани с венци на селестиална слава и да влезем в покоя, подготвен за децата Божии” ¹⁷ .

„Подвизавайте се в доброто воинстване на вярата, та да може да получите венеца, който се пази за онези, що са останали верни до края на тяхното изпитание (вж. 2 Тимотея 4:7–8). Затова дръжте се здраво за това, което сте получили тъй щедро от ръката Божия, та когато дойдат освежителните времена, да не сте се трудили напразно, но да можете да си починете от всичките си трудове и да имате пълнота на радост в царството Божие” ¹⁸ .

„Не може да бъдете прекалено добри. Търпението е небесно, подчинението е благородно, прошката е милосърдна и възвисяването божествено; и онзи, който остане верен до края, никак няма да изгуби наградата си. Един добър човек ще устои на всички неща, за да почете Христа, и дори ще остави настрана целия свят и всичко в него, за да спаси душата си” ¹⁹ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Прочетете разказа за Джозеф Смит, порицаващ пазачите, на стр. 375–376. Как този разказ влияе на чувствата ви спрямо Джозеф Смит?
Джозеф Смит казва, че Евангелието е „глас на радост” и заявява, „Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни” (стр. 376). По какви начини знанието на Евангелието ни помага да ликуваме и да бъдем „извънредно радостни” дори във време на трудности?
Прочетете първия абзац на стр. 377. Какво мислите, че значи да получим „сила според работата, която трябва да бъде свършена”? Какви примери, илюстриращи тази истина, можете да си спомните?
Преговорете втория абзац на стр. 377. Кои са някои от чертите, които бихте очаквали от човек, който казва, че обича „делото на Христа”? (За някои примери вж. стр. 377–379).
Като разучавате съвета на Пророка Джозеф на стр. 379–380, определете нещо в живота си, което се нуждае от усъвършенстване. Решете какво ще сторите, за да поемете отговорност за това усъвършенстване.
Преговорете последните два абзаца на главата (стр. 380). Кои са някои от наградите на онези, които се „подвизават в доброто воинстване на вярата”? Как някои хора се опитват да ни убедят да не сме „прекалено добри”? Как можем да отвърнем на подобен натиск?

Свързани с темата стихове: Второзаконие 31:6; 2 Тимотея 1:7–8; 2 Нефи 31:19–20; Мосия 5:15; У. и З. 59:23