Мъченичеството: Пророкът Джозеф Смит запечатва своето свидетелство с кръвта си

През август 1842 г. Джозеф Смит казва: „В момента ми се струва, че понеже Господ Всемогъщи ме е опазил до днес, Той ще продължи да ме пази чрез обединената вяра и молитвите на светиите, докато изпълня докрай мисията си в този живот и установя така здраво диспенсацията на пълнотата на свещеничеството в последните дни, че всичките сили на земята и пъкъла никога да не й надделеят” ⁴ .

През октомври 1843 г. Пророкът казва: „Аз предизвиквам целия свят да унищожи делото Божие и пророкувам, че те никога не ще имат сила да ме убият преди делото ми да бъде изпълнено и аз да съм готов да умра” ⁵ .

През май 1844 г. Пророкът казва: „Бог винаги ще ме пази, докато мисията ми бъде изпълнена” ⁶ .

През юни 1842 г. Пророкът казва: „Моят собствен живот не ме интересува. Аз съм готов да бъда принесен в жертва за този народ; какво могат да сторят враговете ни? Само да убият тялото и тогава силата им свършва. Бъдете твърди, приятели мои; никога не се плашете. Не се стремете да спасявате живота си, защото който се бои да умре за истината, ще изгуби вечния живот. Останете верни докрай и ние ще бъдем възкресени и ще станем подобни на богове, и ще царуваме в селестиални царства, княжества и вечни владения” ⁷ .

Рано сутринта на 27 юни 1844 г. в затвора Картидж Джозеф Смит пише набързо писмо до Ема Смит: „Аз съм съвсем примирен с участта си, знаейки, че съм оправдан и съм сторил най-доброто, което е могло да бъде сторено. Предай моята обич на децата и всичките ми приятели… ; що се отнася до измяната, знам, че не съм извършил никога такова нещо и те не могат да докажат нищо подобно, тъй че не бива да се боите, че може да ни бъде причинена някаква вреда по тази причина. Нека Бог ви благослови всички. Амин” ⁸ .

Уилфърд Уудръф, четвърти президент на Църквата, си спомня: „(Джозеф Смит) прекара последната зима от живота си, три или четири месеца, с Кворума на Дванадесетте, като ги учеше. Това не бяха просто няколко часа, за да им отслужи евангелските обреди; той прекарваше ден след ден, седмица след седмица и месец след месец, учейки тях заедно с неколцина други относно нещата на царството Божие” ⁹ .

Уилфърд Уудръф казва за събранието на Джозеф Смит с апостолите през март 1844 г. следното: „Спомням си най-последната реч, която (Джозеф Смит) произнесе пред нас преди смъртта си… Той стоя на крака около три часа. Стаята сякаш бе изпълнена с всепоглъщащ огън, лицето му сияеше като кехлибар, и той бе облечен в Божията сила. Той изложи пред нас задълженията ни. Той ни обясняваше пълнотата на това велико Божие дело и в коментарите си ни каза: „Върху главата ми са запечатани всеки ключ, всяка сила, всеки принцип на живота и спасението, които Бог някога е давал на който и да било човек, живял някога на земята. И тези принципи и това свещеничество и сила сега принадлежат на тази велика и последна диспенсация, която Бог в небесата протегна ръка да установи на земята. Сега”, каза той, обръщайки се към Дванадесетте, „аз запечатах върху вашите глави всеки ключ, всяка сила, всеки принцип, които Господ е запечатал върху моята”. И продължи, като каза, „През живота си досега - до този момент - съм живял сред този народ и в голямото дело и труд по изкуплението. Много искам да доживея да видя този храм построен. Но никога няма да го видя завършен; вие обаче - вие ще го видите… ”

След като се обърна към нас по този начин, той каза: „Казвам ви, сега товарът на това царство ляга върху вашите плещи; вие трябва да го носите по целия свят, и ако не го сторите, ще бъдете прокълнати” ¹⁰ .

Членове на Кворума на дванадесетте апостоли пишат: „Ние, (Дванадесетте)… , присъствахме на съвет в последната част на месец март тази година (1844), състоял се в гр. Наву…

На този съвет Джозеф Смит изглеждаше нещо подтиснат духом и си позволи да открие сърцето си пред нас… : „Братя, Господ ми заповяда да побързаме с делото, в което сме заети… Предстои да се случи важно събитие. Вероятно е моите врагове да ме убият. И ако това се случи и ключовете и силата останат с мен и не бъдат предадени на вас, те ще бъдат изгубени от земята. Ако обаче успея да ги положа върху вашите глави, нека падам жертва на престъпна ръка, ако Бог го допусне, и мога да вървя с пълна радост и задоволство, знаейки че делото ми е свършено и е положена основата, върху която ще се издига царството Божие в тази диспенсация на пълнотата на времената.

Върху плещите на Дванадесетте отсега нататък трябва да лежи отговорността да водите тази Църква, докато определите други, които да поемат вашето дело. Враговете ви не могат да ви убият всички наведнъж, и ако някой от вас бъде убит, можете да положите ръце върху други и да попълните вашия кворум. Така тази сила и тези ключове могат да бъдат запазени на земята…”

Никога не ще забравим неговите чувства или слова при онзи случай. След като изрече всичко онова, той продължи да крачи по пода, казвайки: „След като свалих бремето от своите плещи, се чувствам лек като коркова тапа. Чувствам, че съм свободен. Благодаря на моя Бог за това избавление” ¹¹ .

Парли П. Прат, член на Кворума на Дванадесетте, пише: „Този велик и добър човек беше призован преди смъртта си да събира Дванадесетте заедно от време на време и да им дава напътствия във всичко, отнасящо се до царството, обредите и Божието управление. Често той отбелязваше, че е положил основите, но за Дванадесетте ще остане задачата да довършат зданието. Казваше, „Не знам защо, но по някаква причина съм принуден да побързам с моите приготовления и да дам на Дванадесетте всичките обреди, ключове, завети и запечатващи обреди на свещеничеството, и така да им дам пример във всички неща, принадлежащи на светилището (храма) и на надаряванията в него”.

След като свърши това, той се радваше изключително, защото, казваше той, Господ скоро ще прехвърли бремето върху вашите плещи и ще ми даде почивка; и ако те ме убият, продължаваше той, царството Божие ще продължи да се търкаля, тъй като сега аз съм свършил делото, което ми бе възложено, като ви поверих всичките неща за изграждането на царството, съгласно небесното видение и реда, показани ми от небесата” ¹²

Бригъм Йънг, втори президент на Църквата, учи: „Джозеф положи върху нашите глави всичките ключове и сили, принадлежащи на апостолството, които държеше сам преди да бъде взет, и никой човек или група хора не можеше да се вклини между Джозеф и Дванадесетте нито на този свят, нито в идния. Колко често Джозеф казваше на Дванадесетте, „Аз положих основата, а вие трябва да строите оттук нататък, защото върху вашите плещи почива царството” ¹³ .

Както е отбелязано в Учение и Завети 135:1–6, Джон Тейлър, докато служи като член на Кворума на Дванадесетте, пише: „За да запечатаме свидетелството за тази книга и за Книгата на Мормон, ние обявяваме мъченическата смърт на Джозеф Смит, Пророка, и Хайръм Смит, Патриарха. Те бяха застреляни в затвора на Картидж на 27-ми юни 1844 г., около 5 часа следобед от въоръжена тълпа - 150 до 200 души - с боядисани в черно лица. Хайръм Смит бе застрелян пръв и падна тихо, възкликвайки: Мъртъв съм! Джозеф скочи от прозореца и бе застрелян при този си опит, възкликвайки: О, Господи, Боже мой! И двамата бяха простреляни след като вече бяха мъртви по най-зверски начин, като всеки получи по четири куршума.

Джон Тейлър и Уилард Ричардз, двама от Дванадесетте, бяха единствените в стаята по това време; първият беше ранен дивашки с четири куршума, но след това се възстанови; вторият, благодарение на Божието провидение, се отърва даже без дупка по дрехата си.

Джозеф Смит, Пророкът и Гледачът на Господа, направи за спасението на хората на този свят повече от всеки друг човек, живял някога на него, с изключение само на Исус. За краткото време от двадесет години той извади наяве Книгата на Мормон, която преведе чрез дара и силата Божии, и осъществи нейното издаване на два континента; изпрати пълнотата на вечното Евангелие, което тя съдържаше, до четирите краища на земята; донесе откровенията и заповедите, които съставят тази книга на Учение и Завети, и много други мъдри документи и наставления за ползата на чедата човешки; събра много хиляди светии от последните дни, основа един велик град и остави слава и име, които не могат да бъдат унищожени. Той живя като велик и умря като велик пред очите на Бога и на хората си, и подобно на повечето от Господните помазаници от древни времена, запечата мисията си и делото си със собствената си кръв, тъй както и брат му Хайръм. През живота си не се разделиха, и в смъртта си бяха неразделни!

Когато Джозеф отиде лично в Картидж, за да се предаде на така наречените изисквания на закона два или три дни преди убийството си, той каза: „Отивам като агне на заколение, но съм спокоен като лятна утрин; съвестта ми е чиста от престъпления към Бога и всички хора. Аз ще умра невинен и за мен ще бъде казано: той беше убит хладнокръвно”. Същата сутрин, когато Хайръм беше готов да тръгне - да го наречем ли на заколение? - да, защото беше тъй - той прочете следния пасаж в края на дванадесетата глава от Етер в Книгата на Мормон и подгъна страницата на това място:

“„И стана така, че аз помолих Господа да даде благодат на езичниците, за да могат да имат милосърдие. И стана така, че Господ ми заговори, казвайки: Ако те нямат милосърдие, за теб това няма значение, ти беше верен; и ето защо, одеждите ти ще бъдат очистени. И понеже видя своята слабост, ти ще бъдеш направен силен, за да седнеш на мястото, което Аз приготвих в обиталищата на Моя Отец. И сега аз казвам сбогом на езичниците, да, също и на братята ми, които обичам, докато се срещнем пред съдийския престол на Христа, където всички люде ще узнаят, че одеждите ми не са опетнени от кръвта ви (Етер 12:36–38). Тези, които направиха завещанието, сега са мъртви и завещанието им е в сила.

Хайръм Смит беше навършил четиридесет и четири години през февруари 1844 година, а Джозеф Смит беше навършил тридесет и осем години през декември 1843 година; и отсега нататък имената им ще бъдат причислявани сред мъчениците на религията, и на читателя от всяка нация ще се напомня, че за Книгата на Мормон и за тази книга, Учение и Завети на църквата, е било заплатено с най-скъпата кръв на деветнадесети век, за да бъдат те осъществени за спасението на един пропаднал свят; и ако огънят може да нанесе щети на едно зелено дърво за славата Божия, колко лесно ще може да изгори сухите дървета, за да се очисти лозето от развала. Те живяха в слава, умряха в слава и славата е тяхната вечна награда. От век на век ще се предават техните имена на поколенията като скъпоценности за осветените” ¹⁴ .

Президент Бригъм Йънг заявява: „Макар врагът да имаше силата да убие нашия Пророк, ще рече да убие тялото му, не изпълни ли той всичко, което му беше на сърце за изпълнение в неговото време? Изпълни го, напълно съм сигурен” ¹⁵ .

Бригъм Йънг също учи: „Кой избавяше Джозеф Смит от ръцете на неприятелите му до деня на неговата смърт? Това бе Бог, макар Джозеф да биваше довеждан до ръба на смъртта отново и отново, тъй че по всички човешки представи нямаше изгледи да бъде спасен. Когато той бе в затвора в Мисури и никой не очакваше, че изобщо би могъл да се измъкне от ръцете им, аз имах вярата на Авраам и казах на братята, че както жив е Господ Бог, тъй и той ще се измъкне от ръцете им. Макар той да беше пророкувал, че няма да доживее 40 години, всички хранехме надеждата това пророчество да не се сбъдне и да го задържам завинаги с нас. Мислехме си, че вярата ни ще удължи живота му отвъд това пророчество, но се излъгахме - накрая той падна като мъченик за своята религия. Казах, че всичко е наред; сега свидетелството е в пълната си сила; той го запечата със собствената си кръв” ¹⁶ .

Уилфърд Уудръф свидетелства: „Изпитвах много особени чувства относно смъртта му и начина, по който бе отнет живота му. Струваше ми се, че… ако беше неговата воля, Джозеф би искал да проправи пътя през Скалистите планини. Но оттогава насам бях напълно примирен с факта, че именно според плана (Божий) от него бе изискано, като глава на тази диспенсация, да запечата своето свидетелство с кръвта си и след това да иде в света на духовете, държейки ключовете на тази диспенсация, та да сложи началото на мисията, която се изпълнява сега чрез проповядване Евангелието на „духовете в затвора” ¹⁷ .

Джозеф Ф. Смит, шести президент на Църквата, учи: „На какво ни учи мъченичеството (на Джозеф и Хайръм Смит)? Големият урок е, че „гдето има завещание, трябва за изпълнението му да се докаже и смъртта на завещателя” (Евреите 9:16), за да може то да влезе в сила. Нещо повече, кръвта на мъчениците наистина е зародиша на Църквата. Господ е допуснал жертвата, та свидетелството на тези добродетелни и праведни мъже да бъде като доказателство срещу извратения и неправеден свят. Тогава, отново, те са примери за удивителната любов, за която говори Изкупителят: „Няма по-голяма любов от това, щото човек да даде живота си за приятелите си” (Иоана 15:13). Тази удивителна любов те проявяват към светиите и към света; защото преди да поемат пътя към Картидж, и двамата си дават сметка и изразяват убеждението, че отиват на смърт… Смелостта им, вярата им, любовта им към хората били безгранични и те отдали всичко, което имали, за своя народ. Такава отдаденост и любов не оставя съмнение в ума на онези, които се радвали на спътничеството на Светия Дух, че тези добри и верни мъже наистина били упълномощени Господни служители.

Такова мъченичество винаги е било вдъхновение за Господния народ. То им е помагало в личните изпитания, давало им е кураж да следват един курс в праведност и да знаят истината и да живеят според нея, и трябва винаги да бъде пазено свято и помнено от светиите на последните дни, които са научили великите истини, които Бог откривал чрез Своя служител, Джозеф Смит” ¹⁸ .

Джордж Албърт Смит, осми президент на Църквата, заявява: „Джозеф Смит изпълнил своята мисия; и когато дошъл моментът да се изправи очи в очи със смъртта, той казал, „Отивам като агне на заколение, но съм спокоен като лятна утрин. Съвестта ми е чиста от престъпления към Бога и всички хора. Ако те отнемат живота ми, аз ще умра невинен и кръвта ми ще вика от земята за отмъщение, и за мен ще бъде казано, „Той беше убит хладнокръвно” (вж. У. и З. 135:4). Той не се боял да се изправи пред приятния съд на нашия Отец в Небесата и да отговаря за деянията, извършени в плътта. Не се боял да посрещне обвиненията, отправени срещу него, че мамел народа и постъпвал несправедливо с тях. Не се боял за резултатите на своята житейска мисия и крайния триумф на делото, което знаел, че е с божествен произход и за което отдал живота си” ¹⁹ .

Гордън Б.Хинкли, петнадесети президент на Църквата, свидетелства: „Тъй сигурен бил (Джозеф Смит) в каузата, която водел, тъй уверен в божествено даденото си призование, че ги поставил над собствения си живот. Знаейки предварително, че смъртта му наближава, той се предал в ръцете на онези, които щели да го предадат беззащитен в ръцете на тълпата. Той запечатал свидетелството си с кръвта на своя живот” ²⁰ .