Мисията на Иоан Кръстител

„Присъствах на събрание в храма (на 29 януари 1843 г.)… Заявих, че има два въпроса, зададени ми относно моята тема миналата неделя, на които съм обещал да отговоря публично и бих се възползвал от тази възможност.

Въпросът възникна от казаното от Исус – „Между родените от жена няма по-голям от Иоана (Кръстител); обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него” (Лука 7:28). Как е възможно Иоан да бъде считан за един от най-великите пророци? Неговите чудеса не са съразмерни с величието му (вж. Иоана 10:41).

Първо. Нему била поверена божествената мисия да подготви пътя пред лицето на Господ. Кой преди или след това е имал тази чест? Никой.

Второ. Нему била поверена важната мисия и се изисквало да кръсти Човешкия Син със собствените си ръце. Кой някога е имал честта да извърши това? Кой някога е имал такава велика привилегия и слава? Кой някога е отвел Човешкия Син в кръщелните води и е имал привилегията да види Светият Дух да слиза като гълъб, по-скоро във вид на гълъба, като свидетелство за това служение? Знакът на гълъба е установен преди сътворението на света, едно свидетелство за Светия Дух и дяволът не може да се появи като гълъб. Светият Дух е личност и е под формата на личност. Той не е ограничен във формата на гълъб, но изявява Себе си със знака на гълъба. Светият Дух не може да бъде преобразен на гълъб; но знакът на гълъба е даден на Иоан, за да се обозначи истинността на деянието, тъй като гълъбът е емблема или символ на истина и невинност.

Трето. Иоан по онова време бил единственият упълномощен служител в делата на царството на земята, и единственият носител на ключовете на силата. Юдеите, по техния закон, трябвало да се подчинят на напътствията или да бъдат прокълнати; и Сам Христос изпълнил всичката праведност, ставайки послушен на закона, който Той дал на Моисей на планината, и така го възвеличил почитайки го, вместо да го унищожи. Синът на Захария изтръгнал от юдеите чрез святото помазване и небесно постановяване ключовете, царството, силата и славата, и тези три причини го правят най-великия пророк, роден от жена.

Вторият въпрос: как по-малкият в царството небесно бил по-голям от него? (Вж. Лука 7:28).

В отговор аз питам – за кого Исус се позовал, че е най-малкият? На Исус се гледало като на имащ най-малките претенции в Божието царство и (привидно) се ползвал с най-малко доверие като пророк; изглежда Той е казал – „Който е считан за най-малкият сред вас, е по-голям от Иоана – това съм Аз” ⁴ .

„Някои казват, че царството Божие не било установено на земята до деня на Петдесятница и че Иоан (Кръстител) не проповядвал кръщението с покаяние за опрощение на греховете; но аз казвам, в името на Господа, че царството Божие е било установявано на земята от времето на Адама до ден днешен. Всеки път, когато на земята е имало праведен мъж, на когото Бог откривал Своето слово и му давал сила и власт да служи в Негово име, и е имало Божий свещеник – служител със сила и власт от Бога да отслужва обредите на Евангелието и да изпълнява задълженията си според свещеничеството на Бог, там е имало царство Божие; и като последица на отхвърлянето на Евангелието на Исус Христос и на пророците, пратени от Бог, в различните епохи на света върху хора, градове и народи се установявали Божиите наказания, както било с градовете Содом и Гомора, унищожени, загдето отхвърлили пророците…

Относно Евангелието и кръщението, проповядвани от Иоан, бих искал да кажа, че Иоан дошъл да проповядва Евангелието за опрощение на греховете; той получил своята власт от Бог и Божиите пророчества били с него, и за известно време, изглежда, царството Божие било установявано само чрез Иоан. Господ обещал на Захария, че той трябвало да има син, потомък на Аарон, с Господното обещание свещеничеството да продължи с Аарон и неговото потомство през техните поколения. Нека никой човек не взема тази чест върху себе си, освен ако не бъде призован от Бог, както бил Аарон (вж. Евреите 5:4); и Аарон получил своето призование чрез откровение…

Но, казва някой, царството Божие не би могло да бъде установено по времето на Иоан, защото той казва, че царството е близо. Но аз бих попитал би ли могло то да бъде по-близо, отколкото от това да е в ръцете на Иоан. Хората не трябвало да чакат денят на Петдесятница, за да открият царството Божие, защото Иоан го имал със себе си и излязъл от пустинята, викайки, „Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Матея 3:2), все едно да каже, „Тук аз имам царството Божие и идвам за вас; аз получих царството Божие, и вие можете да го получите, и аз идвам за вас; и ако не го получите, ще бъдете прокълнати”; и Писанията представят, че цял Ерусалим отишъл при Иоан за кръщение (вж. Матея 3:5–6). Там имало упълномощен служител и кръстените били поданици на цар; там били и Божиите закони и пророчества; ето защо царството Божие било там, защото никой човек не би могъл да има по-добра власт да му служи от Иоан; и Сам нашият Спасител се подчинил на тази власт, бидейки кръстен от Иоана; ето защо царството Божие било установено на земята, още от времето на Иоана…

… Исус дошъл според словата на Иоан (вж. Марка 1:7) и Той бил по-велик от Иоан Кръстител, защото държал ключовете на Мелхиседековото свещеничество и на царството Божие, и преди това бил открил свещеничеството на Моисей; и все пак Исус бил кръстен от Иоан, за да се изпълни всичко, що е право (вж. Матея 3:15)…

… (Исус) казва, „ако не се роди някой отгоре, не може да влезе в царството Божие”; и „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат” (Иоана 3:5; Матея 24:35). Ако човек е роден от вода и от Духа, той може да влезе в царството Божие. Очевидно е, че царството Божие е било на земята и Иоан е подготвял поданици за царството, като проповядвал Евангелието и ги кръщавал и подготвял пътя пред Спасителя, или дошъл като един предтеча и подготвял хората за проповядването на Христос; и Христос проповядвал в Ерусалим на същата земя, на която проповядвал Иоан… Иоан… проповядвал същото Евангелие и кръщение, които проповядвали след него Исус и апостолите…

Навсякъде, където хората могат да намерят Божията воля и служител, законно упълномощен от Бога, там е царството Божие; но където тези неща ги няма, там царството Божие го няма. Всичките обреди, системи и служения на земята не са от никаква полза на децата човешки, освен ако не са постановени и упълномощени от Бог; нищо не ще спаси човек, освен упълномощен служител, защото никакви други не ще бъдат признати нито от Бог, нито от ангелите” ⁵ .

„Иоан (Кръстител) бил носител на Аароновото свещеничество и упълномощен служител и предтеча на Христос, и дошъл да подготви пътя за Него… Пред Христос Иоан бил свещеник според реда на Аарон…

Ключовете на Аароновото свещеничество му били предадени и той бил като гласа на онзи, който викал в пустинята „Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него” (Матея 3:3)…

Спасителят казал на Иоана, Аз трябва да бъда кръстен от теб. Защо? За да изпълним Моите повели (вж. Матея 3:15)… Исус нямал друг упълномощен служител (освен) Иоана.

Няма спасение между двете корици на Библията без упълномощен служител” ⁶ .

„Тъкмо за духа на Илияс искам да говоря най-напред; и за да дойда на темата, ще дам част от свидетелствата от Писанията, и моето собствено.

На първо място достатъчно е да кажа, че отидох в горите да се допитам до Господ чрез молитва за волята Му относно мен, и видях един ангел (Иоан Кръстител), и той положи ръцете си върху главата ми и ме постави за свещеник според реда на Аарон и носител на ключовете на това свещеничество, чиято служба е проповядване на покаяние и кръщение за опрощение на греховете, също и кръщаване. Но ми бе съобщено, че това служение не дава власт за полагане на ръце за даване на Светия Дух; че това служение е по-висше дело и трябва да бъде дадено по-късно; но че моето ръкополагане е подготвителна работа или предварително дело, което е духът на Илияс; понеже духът на Илияс трябвало да действа предварително и да подготви пътя за по-голямото, което е делото с Иоан Кръстител. Той дошъл, викайки в пустинята, „Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него” (Матея 3:3) И множествата узнали, че ако искали да го приемат, това бил духът на Илияс (вж. Матея 11:14); и Иоан специално наблягал, казвайки на хората, че не бил онази Светлина, но бил пратен да свидетелства за Нея (вж. Иоана 1:8).

Той казвал на хората, че мисията му е да проповядва покаяние и да кръщава с вода, но всъщност след него идвал Онзи, Който трябвало да кръщава с огън и със Светия Дух (вж. Матея 3:11).

Ако той бе един самозванец, можеше да работи извън позволеното му и да се наема да извършва обреди, несвойствени за този сан и призование под духа на Илияс.

Духът на Илияс е да подготви пътя за по-голямото Божие откровение, което (духът на Илияс) е свещеничеството на Илияс или свещеничеството, в което е бил поставен Аарон. И когато Бог изпраща човек в света да подготви по-голямото дело, държейки ключовете на силата на Илияс, то е наречено учението на Илияс, тъкмо от ранните векове на света.

Мисията на Иоан била ограничена до проповядване и кръщаване, но онова, което вършел той, било законно; и когато Исус Христос идвал при кой да е от учениците на Иоан, Той ги кръщавал с огън и със Светия Дух… Иоан не прекрачвал наложените му ограничения, но с вяра вършел частта, присъща за неговия сан, и всяка част от великото изграждане следвало да бъде подготвена правилно и положена на правилното място; и е нужно да знаем кой държи ключовете на властта и кой не, или е възможно да бъдем измамени.

Онзи човек, който държи ключовете на Илияс, има подготвителна работа… Духът на Илияс ми бе открит и аз знам, че той е истинен; ето защо аз говоря смело, защото наистина знам, че моето учение е истинно” ⁷ .