„Не бой се, защото Аз съм с тебе“

Малко са чувствата, които могат да се сравнят с нежните усещания, когато ставаме родители. Няма нищо по-мило от това да получим безценно бебе направо от Небесата. Един от моите братя преживя това чувство по един особено емоционален начин. Неговият първи син се роди преждевременно и тежеше само 1,3 кг. Хънтър прекара своите първи два месеца живот в интензивно отделение за новородени. Тези месеци бяха особено чувствителен период за цялото семейство, тъй като се надявахме и умолявахме Господ за Неговата помощ.

Малкият Хънтър се нуждаеше от много помощ. Той се бореше да придобие необходимата сила за живот. Силната ръка на неговия любящ баща често вземаше малката ръчичка на своя син, за да насърчи малкото уязвимо детенце.

Точно това се случва с всички Божии чеда. Нашият Небесен Отец протяга ръка към всеки от нас в Своята безпределна обич. Той има власт над всичко и желае да ни помогне да се учим, развиваме и завърнем при Него. Следните думи дават определение на целта на нашия Отец: „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“¹.

Изграждайки по-силна вяра и упование в Господ, получаваме достъп до Неговата сила да ни благославя и избавя.

В Книгата на Мормон се разгръща тази красива тема за силата на Господ да избавя Своите чеда. Нефи я представя в най-първата глава на книгата. В стих 20 четем: „Но ето, аз, Нефи, ще ви покажа, че нежните милости Господни са над всички тези, които Той е избрал заради вярата им, за да ги направи могъщи, тъкмо със сила за избавление“².

Преди много години узнах по един много личен начин истините в този стих. Разбрах, точно колко близо е нашият Отец в Небесата и колко много желае да ни помогне.

Веднъж, докато се свечеряваше, шофирах с моите деца, когато забелязах едно момче да върви по опустелия път. След като го подминахме, имах ясното усещане, че трябва да се върна и да му помогна. Бях притеснена, че то може да се уплаши, ако види един непознат да отбива на пътя до него през нощта и затова продължих да шофирам. Силното чувство се появи отново и в ума си чух думите: „Иди помогни на онова момче!“.

Върнах се при него и го попитах: „Имаш ли нужда от помощ? Имах чувството, че трябва да ти помогна.“

Той се обърна към нас и със стичащи се по бузите му сълзи каза: „Ще ми помогнете ли? Молех се някой да ми помогне“.

На неговата молитва за помощ бе отговорено чрез вдъхновението, което получих. Това преживяване с толкова ясно напътствие от Духа остави незабравим отпечатък в сърцето ми.

Сега, след 25 години и посредством една нежна милост отново се свързах с това момче само преди няколко месеца. Установих, че това преживяване не се е превърнало във важна случка само за мен, а и също за него. Дерик Нанс сега е баща и си има свое семейство. Той също не е забравил тази случка. Тя ни помогна да положим основа за вярата, че Бог чува и отговаря на нашите молитви. И двамата сме се позовавали на тази случка в опитите си да учим децата си, че Бог се грижи за нас. Ние не сме сами.

Същата тази вечер Дерик останал след училище, за да присъства на една дейност, но изтървал последния автобус. Понеже бил юноша, се чувствал уверен, че може да стигне до вкъщи и започнал да върви.

Вървял по самотния път час и половина. Той бил уплашен, тъй като бил на километри от дома си и не виждал никакви къщи. Отчаян, минал зад купчина чакъл, паднал на колене и помолил Небесния Отец за помощ. Само няколко минути след като Дерик се върнал на пътя, аз спрях, за да му предоставя помощта, за която се молил.

И сега, след толкова много години, Дерик си спомня: „Господ знаеше за мен, едно кльощаво и неподготвено момче. Независимо от всичко, което се случва по света, Той знаеше за моето положение и ме обичаше достатъчно, за да ми прати помощ. От случилото се на онова пусто място край пътя, Той многократно е отговарял на моите молитви. Неговите отговори не винаги са така бързи и ясни, но това, че знае за мен, е също толкова видно днес, колкото и през онази самотна нощ. Когато тъмните сенки на живота покриват моя свят, аз знам, че Той винаги има план, благодарение на който ще се погрижи безопасно да се прибера вкъщи“.

Както Дерик сам каза, не на всяка молитва се отговаря така бързо. Но нашият Отец наистина ни познава и чува молбите на нашите сърца. Той осъществява Своите чудеса молитва по молитва, човек по човек.

Можем да вярваме, че Той ще ни помага, макар не задължително по начина, по който ние искаме, но по начина, по който най-добре ще ни помогне да пораснем. Да подчиним волята си на Неговата може да е трудно, но е изключително важно, за да станем като Него и да намерим покоя, който Той ни предлага.

Можем да почувстваме същото, което Ч. С. Люис е описал: „Моля се, защото не мога да си помогна сам. … Моля се, защото нуждата за това извира от мен през цялото време, докато ходя или спя. Това не променя Бог. Това променя мен“³.

В Писанията има много разкази за хора, които са се доверили на Господ, било им е помогнато и са били избавени от Него. Замислете се за младия Давид, който избегнал сигурна смърт от ръката на силния Голиат, разчитайки на Господ. Помислете за Нефи, чиито молби към Бог го избавили от въжетата, с които бил вързан. Спомнете си за младия Джозеф Смит, който с молитва потърсил помощта на Господ. Той бил избавен от силата на тъмнината и получил чуден отговор. Всеки от тях се изправил пред истински и трудни предизвикателства. Всеки от тях проявил вяра и се доверил на Господ. Всеки от тях получил Неговата помощ. В наши дни силата и любовта на Бог все още се проявяват в живота на Неговите чеда.

Неотдавна видях това проявление в живота на изпълнени с вяра светии в Зимбабве и Ботсвана. На събрание за пост и свидетелства в един малък клон усетих смирение и вдъхновение от свидетелствата, споделени от много хора — деца, младежи и възрастни. Всеки от тях показа силен израз на вяра в Господ Исус Христос. Със заобикалящи ги предизвикателства и трудни обстоятелства всеки ден от своя живот те се доверяват на Бог. Те признат Неговата ръка в техния живот, често изразявайки това в следния израз: „Толкова много благодаря на Бог“.

Преди няколко години едно предано семейство олицетвори същото това доверие в Бог за членове от нашия район. Арн и Венита Гатрел се радваха на щастлив живот и чудесно семейство. Лекарската диагноза беше съкрушаваща — оставаха му само няколко седмици живот. Семейството пожела да бъде заедно един последен път. И така, всички деца се събраха, някои дойдоха отдалеч. Разполагаха единствено с 48 безценни часа заедно. Семейство Гатрел внимателно реши кое е от най-голямо значение за тях — семейна снимка, семейна вечеря и сесия в храма Солт Лейк. Венита каза: „Когато излязохме от храма, за последен път бяхме заедно в този живот“.

Но те си заминаха с уверението, че разполагат не само с този живот. Благодарение на свещените храмови обреди, те имат надежда в Божиите обещания. Те могат да бъдат заедно завинаги.

Следващите няколко месеца били изпълнени с твърде много благословии за разказване. Вярата и доверието на Арн и Венита в Господ нараствали, както си и проличава в думите на Венита: „Бях носена. Научих, че мога да чувствам мир сред несгодите. Знаех, че Господ се грижи за нас. Ако се доверим на Господ, наистина можем да преодолеем всякакви житейски предизвикателства“.

Една от техните дъщери казва: „Наблюдавахме нашите родители и видяхме техния пример. Видяхме тяхната вяра и как я използваха. Никога нямаше да си пожелая това изпитание, но и никога не бих се отказала от него. Бяхме обкръжени от Божията обич“.

Разбира се, смъртта на Арн не бе това, на което семейство Гатрел се надяваше. Но техните трудности не разколебаха вярата им. Евангелието на Исус Христос не е списък със задачи за отмятане; по-скоро, то живее в нашите сърца. Евангелието не е тежест, а е крила“⁴. То може да ни носи. То носеше семейство Гатрел. Те чувстваха мир сред бурята. Те се държаха здраво един за друг и за храмовите завети, които сключили и спазвали. Тяхната способност да вярват на Господ се увеличаваше и те бяха подсилени от вярата си в Исус Христос и Неговата единителна сила.

Където и да сме по пътеката на ученичеството, каквито и тревоги и трудности да имаме, ние не сме сами. Вие не сте забравени. Подобно на Дерик, светиите от Африка и семейство Гатрел — с вяра можем да изберем да се хванем за ръката Божия, когато изпаднем в нужда. Можем да се изправим срещу нашите предизвикателства с молитва и вяра в Господ. Правейки това, ние ставаме по-подобни на Него.

Обръщайки се към всеки от нас, Господ казва: „Не бой се … Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм Твоят Бог: Ще те укрепя, … ще ти помогна. Ще те подпра с праведната Си десница“⁵.

Оставям ви моето скромно, но сигурно свидетелство, че Бог, нашият Отец, ни познава лично и протяга ръка да ни помогне. Чрез Неговия Възлюбен Син, Исус Христос, ние можем да победим трудностите в този свят и безопасно да бъдем заведени вкъщи. Моля се всички да имаме вяра да Му се доверяваме, в името на Исус Христос, амин.