„Защото ви дадох пример“

Размишлявайки върху задължението си да споделям Евангелието, аз си мисля за обичани от мен хора, чието внимателно влияние ми е помогнало да открия божествено определената пътека, която е спомогнала за моето духовно развитие. В значими моменти от моя живот, Небесният Отец ме е благославял с някой, който го е било грижа за мен достатъчно, за да напътства изборите ми в правилната посока. Те следваха съвета на Спасителя: „Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“¹.

Когато бях малко дете, баща ми не беше член на Църквата, а моята майка беше слабо активна. Ние живеехме в столицата Вашингтон, а родителите на моята майка живееха на 4 000 километра, в щата Вашингтон. Няколко месеца след осмия ми рожден ден, баба Уитъл пропътува от единия до другия край на страната, за да ни дойде на гости. Тя бе обезпокоена, че нито аз, нито моят по-голям брат бяхме кръстени. Не знам какво точно бе казала на моите родители, но знам, че една сутрин тя заведе мен и брат ми в парка и сподели с нас чувствата си относно важността да бъдем кръстени и да посещаваме редовно църковните събрания. Не си спомням конкретните неща, които ни каза тя, но думите й породиха нещо в сърцето ми и скоро брат ми и аз се кръстихме.

Баба продължи да ни подкрепя. Спомням си, че всеки път, когато на брат ми и мен ни бе възлагано да изнасяме реч в църквата, ние й се обаждахме по телефона за предложения. В рамките на няколко дни, саморъчно написана реч пристигаше по пощата. След известно време, нейните предложения се промениха в примерен план, изискващ по-голямо усилие от наша страна.

Баба използваше правилното количество смелост и уважение, за да помогне на баща ни да осъзнае колко е важно да ни кара на църковните събрания. Тя ни помагаше да чувстваме нуждата от Евангелието в живота си, във всеки подходящ момент.

И най-важното, ние знаехме, че баба обича нас и Евангелието. Тя беше един прекрасен пример! Толкова съм благодарен за свидетелството, което тя сподели с мен, когато бях много малък. Нейното влияние промени посоката на моя живот за мое вечно добро.

По-късно, когато бях готов да се дипломирам от университета, аз се влюбих в една прекрасна жена на име Джанийн Уоткинс. Реших, че и тя започваше да изпитва дълбоки чувства към мен. Една вечер, когато разговаряхме за бъдещето, тя внимателно вмъкна в разговора едно обсъждане, което завинаги промени живота ми. Тя каза: „Когато се омъжа, това ще стане в храма с верен, завърнал се мисионер“.

До онзи момент, не се бях замислял много за мисия. Онази вечер, мотивацията ми за мисионерска служба се промени значително. Прибрах се вкъщи и не можех да мисля за нищо друго. Бях буден през цялата нощ. На следващия ден, бях напълно разсеян от училищната си подготовка. След множество молитви, аз взех решение да се срещна с моя епископ и да започна попълването на документите си за мисия.

Джанийн никога не ме помоли да отслужа мисия заради нея. Тя ме обичаше достатъчно, за да сподели убеждението си с мен и да ми предостави възможността да поема своя път. И двамата отслужихме мисии и по-късно бяхме запечатани в храма. Смелостта на Джанийн и отдадеността й на нейната вяра оказаха голямо значение в живота ни заедно. Уверен съм, че нямаше да намерим щастието, на което се радваме, без нейната силна вяра в принципа най-напред да служим на Господ. Тя е един прекрасен, праведен пример!

И двете, баба Уитъл и Джанийн, ме обичаха достатъчно, за да споделят убеждението си, че обредите на Евангелието и службата на Отец в Небесата ще благославят живота ми. Нито една от тях не ме принуди или накара да се чувствам зле от това, което бях. Те просто обичаха мен и Небесния Отец. И двете знаеха, че Той може да направи повече с живота ми, отколкото можех да направя сам. По любящи начини, всяка смело ми помогна да открия пътеката на най-голямото щастие.

Как може всеки един от нас да се превърне в подобно достатъчно силно влияние? Трябва да сме сигурни, че обичаме хората, на които желаем да окажем праведна помощ, така че те да могат да започнат да развиват увереност в Божията любов. За толкова много хора по света, първата трудност при приемането на Евангелието е да развият вяра в Небесния Отец, Който ги обича съвършено. За тях е по-лесно да развият тази вяра, когато са заобиколени от приятели и близки, които ги обичат по подобен начин.

Подхранването на тяхната увереност във вашата обич може да им помогне да развият вяра в Божията обич. Тогава, чрез вашето изпълнено с обич общуване, техният живот ще бъде благословен от споделените от вас уроци, преживявания и принципите, които сте следвали, за да намерите решения на своите проблеми. Изразете искрената си заинтересованост към тяхното благосъстояние, след което споделете свидетелството си за Евангелието на Исус Христос.

Можете да помагате по начини, основани на принцип и учение. Насърчавайте хората, които обичате, да се стремят да разберат как Господ би желал те да постъпят. Един начин, по който можете да направите това, е като им задавате въпроси, които ги карат да се замислят и след което да им предоставяте достатъчно време — може да са часове, дни, месеци или по-дълго — да размишляват и да се опитат да намерят отговорите сами за себе си. Можеда ви се наложи да им помогнете да се научат как да се молят и да разпознават отговорите на молитвите си. Помогнете им да разберат, че Писанията са съществен източник за получаване и разпознаване на търсените отговори. По този начин, вие ще им помагате да се подготвят за бъдещи възможности и предизвикателства.

Божията цел е „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“². Това е съществено за всичко, което вършим. Понякога биваме погълнати от неща, които намираме за удивителни или биваме обсебени от ежедневни отговорности, като така изгубваме представа за Божиите цели. Когато непрестанно съсредоточавате вашия живот върху най-основните принципи, вие ще се сдобиете с разбиране какво трябва да правите и ще принасяте повече плод на Господ и ще създавате повече щастие за себе си.

Когато съсредоточавате живота си върху основните принципи на плана за спасение, вие ще обръщате по-голямо внимание на споделянето на това, което знаете, защото разбирате вечната важност на обредите на Евангелието. Ще споделяте това, което знаете, по начин, който насърчава приятелите ви да желаят да бъдат усилени духовно. Ще помогнете на обичаните от вас хора да пожелаят да се отдадат на спазването на всички Негови заповеди и да вземат върху си името на Исус Христос.

Помнете, че разговорът с хората е само част от делото. Винаги се стремете да укрепвате семействата. Преподавайте с визия за важността семействата да бъдат запечатани в храма. При някои семейства може да отнеме години. Така е станало с моите родители. Много години след като бях кръстен, се кръсти моят баща, като по-късно семейството ми бе запечатано в храма. Баща ми извършваше запечатвания в храма заедно с моята майка. Когато сте придобили визията на запечатващите обреди в храма, вие ще помогнете в изграждането на Божието царство на земята.

Помнете, да ги обичате е най-въздействащият начин да влияете на хората, на които желаете да помогнете. Влиянието на моята баба Уитъл и съпругата ми, Джанийн, нямаше да е от значение, ако не знаех първо, че ме обичат и желаят най-доброто за мен в живота.

Като спътник на тази любов, доверявайте им се. В определени случаи може да изглежда трудно да се доверите, но открийте начини да го направите. Чедата на Небесния Отец могат да извършат удивителни неща, когато чувстват, че другите им се доверяват. Всяко Божие чедо в този живот е избрало плана на Спасителя. Имайте вярата, че когато им се предостави възможност, те отново ще постъпят така.

Споделяйте принципи, които ще помагат на обичните ви хора да продължават напред по пътеката към вечния живот. Помнете, че всички ние израстваме ред по ред. Вие сте следвали същия този модел при вашето усвояване на Евангелието. Споделяйте Евангелието по прост начин.

Вашето лично свидетелство за Единението на Исус Христос е въздействащ инструмент. Допълнителните средства са молитвата, Книгата на Мормон и останалите Писания, както и вашата отдаденост на свещеническите обреди. Всички тези неща ще улесняват напътствието на Духа, на Когото е така важно да разчитате.

За да бъде ефективен вашият пример и за да постъпвате като Христос,³ съсредоточете се върху следния основен евангелски принцип: Единението на Исус Христос прави възможно за нас да ставаме по-подобни на нашия Небесен Отец, така че да можем да живеем заедно за вечността с нашите семейства.

Няма по-значимо учение в нашето дело от това за Единението на Исус Христос. При всяка подходяща възможност, свидетелствайте за Спасителя и за силата на Неговата единителна жертва. Използвайте стихове, които учат за Него и причината, поради която Той е съвършеният образец за живота на всеки човек⁴. Ще трябва да се учите старателно. Не се ангажирайте дотолкова с незначителни неща, че да не изучавате Господните учения. Когато имате здрава лична основа в учението, вие ще бъдете един въздействащ източник за споделяне на важните истини, от които околните се нуждаят така отчайващо.

Най-добре можем да служим на Небесния Отец, като праведно влияем и служим на околните⁵. Най-великият пример ходил някога по тази земя е нашият Спасител Исус Христос. Земното Му служение е изпълнено с проповядване, служба и любов към околните. Той общува с хора, които били считани за недостойни за дружбата Му. Възлюбил всеки един от тях. Разбирал нуждите им и ги учил на Евангелието. Той ни кани да следваме Неговия съвършен пример.

Аз знам, че Неговото Евангелие е пътеката към мир и щастие в този живот. Нека да си спомняме да постъпваме като Него, като споделяме нашата любов и знанието за истината с хората около нас, които все още не са обгърнали ярката светлина на Евангелието. В името на Исус Христос, амин.