Където е съкровището ти

Скоро след общата конференция през октомври 2007 година, на която имах реч, един от братята в Църквата ми каза, че ще минат около 7 години преди да ми се случи отново такова трудно преживяване. Аз се зарадвах и му казах, че ще ги считам като „седем(те) години на голямо плодородие“. И ето ме тук сега, моите седем години на голямо плодородие изминаха.

Миналия януари скъпата ми съпруга Грейс и аз получихме задачата да посетим членовете на Църквата във Филипините, които бяха опустошени от огромно земетресение и унищожителен тайфун. Ние се зарадвахме, защото това беше отговор на молитвите ни и свидетелство за милостта и добрината на нашия Отец в Небесата. Това ни даде възможността да изпълним желанието си лично да изразим нашата любов и загриженост към тях.

Повечето от членовете, с които се срещнахме, все още живееха във временни жилища, като палатки, обществени сгради и сградите за събрания на Църквата. Домовете, които посетихме, бяха или отчасти с покрив или въобще нямаха такъв. Дори преди това хората нямали много, а сега загубили и малкото, което имали. Имаше кал и развалини навсякъде. Въпреки всичко те бяха изпълнени с благодарност дори за малката помощ, която получаваха, и бяха щастливи и с приповдигнат дух, въпреки много трудните си обстоятелства. Когато ги питахме как се справят, всички решително отговаряха с „Добре сме“. Очевидно вярата им в Исус Христос им даваше надежда, че всичко рано или късно ще се оправи. Дом след дом, палатка след палатка, сестра Те и аз бяхме учени от тези верни светии.

Във времена на бедствия или трагедии, Господ има начин да промени нагласата ни и нашите приоритети. Изведнъж всички материални неща, за които се трудим толкова усърдно, вече нямат значение. Всичко, което е от значение, е семейството ни и отношенията ни с другите хора. Една добра сестра изрази това по следния начин: „След като нивото на водата спадна и стана време да започнем да чистим, аз огледах дома си и си помислих: „Еха, натрупала съм доста боклуци през изминалите години“.

Подозирам, че тази сестра е придобила по-добро виждане за нещата и вече ще бъде много внимателна, когато решава кои неща са необходими и без кои неща може да живее.

В работата ни с много членове през изминалите години, ние с удоволствие наблюдавахме едно изобилие от духовна сила. Също можехме да видим както изобилие, така и липса на материални притежания сред тези верни членове.

Поради необходимост, повечето от нас са заети в изкарването на пари и придобиването на някои светски неща, за да можем да издържаме семействата си. Това изисква голяма част от нашето време и внимание. Нямат край нещата, които светът ни предлага, така че е много важно да се научим да разпознаваме кога имаме достатъчно. Ако не сме внимателни, ще започнем да преследваме светските неща повече отколкото духовните. Тогава стремежът ни към духовното и вечното ще остане на заден план, вместо да е обратното. За съжаление се наблюдава силна склонност да се придобива все повече и повече и да се притежава най-новото и най-усъвършенстваното.

Как можем да сме сигурни, че няма да бъдем изкушени да следваме този път? Яков дава следния съвет: “Затова не харчете пари за онова, което няма стойност, нито труда си за онова, което не може да удовлетвори. Вслушайте се в мене внимателно и помнете словата, които съм казал; и елате при Светия Израилев и угощавайте се с онова, което не погива, нито пък може да бъде тленно и нека душата ви се наслаждава на изобилие“¹.

Надявам се че никой от нас няма да харчи пари за онова, което няма стойност, нито труда си за онова, което не може да удовлетвори.

Спасителят учи както юдеите, така и нефитите на следното:

“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат;

Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“².

В един друг случай Спасителят разказва следната притча:

„Нивите на един богаташ родиха много плод.

И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото нямам где да събера плодовете си.

И той рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога“³.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф даде следния съвет неотдавна:

„Нашият Небесен Отец вижда истинския ни потенциал. Знае за нас неща, които не знаем за себе си. През нашия живот Той ни подтиква, за да изпълним в пълна мяра целта на сътворението си, да изживеем един добър живот и да се завърнем в Неговото присъствие.

Тогава защо отделяме толкова много от нашето време и енергия за неща, които са толкова преходни, толкова маловажни и толкова повърхностни? Защо отказваме да видим колко е безразсъдно да гоним незначителното и преходното?“⁴

Всички знаем, че списъкът на земните ни съкровища се състои от гордост, богатство, материални неща, власт и почестите на човеците. Те не заслужават повече време и внимание, вместо това ще се съсредоточа върху нашите съкровища в Небесата.

Кои са някои от съкровищата в Небесата, които можем да събираме за себе си? Като начало, за нас ще бъде добре да придобием Христовите качества като вяра, надежда, смирение и милосърдие. Нееднократно сме съветвани да отхвърлим естествения човек и да станем като дете⁵. Съветът на Спасителя е да се стремим да бъдем съвършени като Него и нашия Небесен Отец⁶.

На второ място, необходимо е да вложим повече време и повече усилия за укрепване на семейните отношения. След всичко казано, „семейството е постановено от Бог. То е най-важната единица във времето и във вечността“⁷.

Трето, служенето на ближните е отличителният белег на истинския последовател на Христос. Той казва: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“⁸.

Четвърто, разбирането на учението на Христос и укрепването на нашите свидетелства е труд, който носи истинска радост и удовлетворение. Необходимо е последователно да изучаваме словата на Христос, така както са изложени в Писанията и в словата на живите пророци. „Защото ето, словата на Христа ще (ни) кажат всичко това, което трябва да прави(м)“⁹.

Нека да завърша с историята на една 73-годишна вдовица, която срещнахме по време на пътуването ни до Филипините:

Когато земетресението разтърси остров Бохол, домът, за който тя и вече починалият й съпруг се трудили толкова усърдно да построят, се срутил, убивайки дъщеря й и внучето й. Вече сама, тя трябвало да работи, за да се издържа. Започнала да събира пране, което да пере на ръка и трябвало да се изкачва и слиза по един доста висок хълм няколко пъти на ден, за да носи вода. Когато я посетихме, тя все още живееше в палатка.

Това са думите й: „Старейшина, аз приемам всичко, през което Господ е поискал от мен да премина. Не тая лоши чувства. Ценя високо храмовата си препоръка и я държа под възглавницата си. Трябва да знаете, че си плащам пълен десятък върху скромния доход от прането. Без значение какво се случва, аз винаги плащам десятъка си“.

Давам свидетелство, че нашите приоритети, наклонности, навици, желания, стремежи и интереси ще имат пряко влияние върху следващото ни състояние. Нека винаги помним следните думи на Спасителя: „Защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“. Сърцата ни да бъдат намерени на правилното място е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.