„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“

В доземния съвет в небесата, Луцифер се разбунтувал срещу плана на Небесния Отец. Последвалите го сложили край на вечното си развитие — внимавайте кого следвате!

След това Исус изразил Своята решителност да се подчинява, казвайки: „Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги“¹. През цялото Си служение „Той изтърпя изкушения, но не им обърна внимание“². Наистина, „пак се научи на послушание от това, което пострада“³.

Чрез послушанието Си, нашият Спасител изкупи греховете ни, правейки възможно нашето възкресение и подготви пътя за нас да се завърнем при Небесния Отец, Който знаел, че ще допускаме грешки в процеса на обучение в земния живот. Когато се подчиняваме, приемаме Неговата жертва, защото вярваме, че чрез Единението на Исус Христос цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите, обредите и заповедите на Евангелието⁴.

Исус ни учи да се подчиняваме посредством обикновен, лесен за разбиране език: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“⁵ и „Дойди и Ме следвай“⁶.

Когато се кръщаваме, ние „взема(ме) върху си името на Христа“ и встъпваме „в завет с Бога да бъде(м) послушни до края на живота си“⁷. Всяка неделя ние подновяваме този кръщелен завет, взимайки от причастието и свидетелствайки, че желаем да спазваме заповедите. Ние търсим прошка за каквито и да са мисли, чувства или действия, които не са в хармония с волята на нашия Небесен Отец. Когато се покайваме, като се отвръщаме от непослушанието и като започваме отново да се подчиняваме, ние показваме нашата обич към нас.

Като живеем според Евангелието, ние се развиваме в знанието си за послушанието. В определени случаи, можем да бъдем изкушавани да практикуваме това, което аз наричам: „послушание на естествения човек“, при което непокорно отричаме Божия закон в полза на нашата мъдрост, желания или популярност. Тъй като това е така широко практикувано, този вид изкривено послушание омаловажава Божиите стандарти в нашата култура и в законите ни.

В някои случаи членовете практикуват „изборно послушание“, твърдейки, че обичат и почитат Бог, докато си избират кои от Неговите заповеди и учения — както и ученията и съвета на пророците Му — да спазват напълно.

Някои хора се подчиняват избирателно, защото не могат да разберат всичките причини за определена заповед, точно както децата не винаги разбират причините за напътствията и правилата на своите родители. Но ние винаги знаем причината, поради която следваме пророците: това е Църквата на Исус Христос и Спасителят е Този, Който напътства Своите пророци във всички диспенсации.

Със задълбочаване на нашето разбиране на послушанието, ние осъзнаваме важната роля на свободата на избор. Когато Исус се намирал в Гетсиманската градина, Той се молил три пъти на Своя Отец в небесата: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“⁸. Бог не потъпкал свободата на избор на Спасителя, а милостиво изпратил един ангел, който да укрепи Възлюбения Му Син.

Спасителят се сблъскал с друго изпитание на Голгота, където е могъл да призове ангелски легиони, за да Го свалят от кръста, но Той направил Своя избор с послушание да издържи до края и да изпълни Своята изкупителна жертва, дори и това да е означавало изключително страдание и дори смърт.

Духовно зрялото послушание е „послушанието на Спасителя“. То се ръководи от истинска любов към Небесния Отец и Неговия Син. Когато доброволно се подчиняваме, подобно на нашия Спасител, ние почитаме словата на Небесния ни Отец: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“⁹. И ние чакаме с нетърпение да чуем, влизайки в присъствието на нашия Небесен Отец: „Хубаво, добри и верни слуго! … влез в радостта на господаря си“¹⁰.

Да използваме свободата си на избор, за да се подчиняваме, означава „правда да върши(м), победител(и) ще (сме)“¹¹. За това е нужно самоусъвършенстване и ни носи увереност, вечно щастие и чувство на реализация и, чрез примера ни, на хората около нас; и винаги включва дълбоко чувство на лична отдаденост в подкрепа на свещеническите ръководители и в следването на техните учения и съвет.

Избирайки дали да се подчиняваме, на нас ни е винаги от полза да си спомняме последствията от нашите избори. Дали Луцифер и последователите му разбирали последствията от избора си да отхвърлят плана на Небесния Отец? Ако е така, защо направили такъв ужасен избор? Можем да си зададем следния въпрос: защо който и да е от нас избира непослушанието, след като сме запознати с вечните последствия от греха? Писанията предоставят отговор: причината, поради която Каин и някои други от децата на Адам и Ева избирали да не се подчинят, е защото: „обикнаха Сатана повече от Бога“¹².

Любовта ни към Спасителя е ключът към послушание като това на Спасителя. Като се стремим да бъдем послушни в днешния свят, ние заявяваме любовта и уважението си към всички чеда на Небесния Отец. И все пак, не е възможно тази любов към околните да изопачава Божиите заповеди, които са предоставени за наше добро! Например, заповедта: „не убивай, не върши нищо подобно на това“¹³ се основава на духовен закон, защитаващ всички Божии чеда, дори и неродените. Дългогодишен опит показва, че когато пренебрегваме този закон, това води до неизмерна мъка. И при все това, мнозина смятат, че е приемливо да се прекрати живота на едно неродено дете въз основа на предпочитание или удобство.

Духовният закон и последиците от него остават непроменени, независимо от оправданието за непослушание, което от своя страна води до объркване, нестабилност, лутане в тъмни пътеки, изгубване и скръб. Като последователи на Христос, ние имаме святото задължение да спазваме Неговите заповеди и повели и заветите, които сме сключили.

През декември 1831 г. някои от братята били призовани да помогнат в успокояването на неприятелски чувства, възникнали срещу Църквата. Чрез пророка Джозеф Смит, Господ ги упътил по един необикновен, дори изненадващ начин:

„Посрамете враговете си, призовете ги да ви срещнат както публично, тъй и насаме. …

Прочее, нека те представят силните си доводи против Господа.

… Никакво оръжие, скроено срещу вас, не ще успее;

и ако някой човек надигне гласа си против вас, той ще бъде посрамен в определеното от Мен време.

Затова спазвайте Моите заповеди, те са истинни и верни“¹⁴.

Писанията са пълни с примера на пророци, които са се научили на послушание от личен опит.

Джозеф Смит научава какви са последствията от това да се поддава на натиска на своя благодетел, приятел и писар — Мартин Харис. В отговор на молбите на Мартин, Джозеф моли Господ за разрешение да даде първите 116 страници от ръкописа на Книгата на Мормон, за да може Мартин да ги покаже на своето семейство, но Господ казва на Джозеф да откаже. Мартин умолява Джозеф отново да попита Господ. След третата молба на Джозеф, Господ позволява на изрично посочени петима души да прегледат ръкописа. „Чрез тържествен завет, Мартин сключи това споразумение. Когато се прибра вкъщи, под наложения му натиск, той забрави за тържествената си клетва и позволи на други хора да видят ръкописа, като в резултат на това, чрез хитрост, ръкописът му бе измъкнат от ръцете“¹⁵ и се изгубва. В последствие Джозеф бива порицан от Господ и му бива забранено да продължи превода на Книгата на Мормон. Джозеф страда и се покайва от прегрешението си, че се е поддал на натиска на околните. След известно време, на него му е позволено да възобнови дейността по превода. Джозеф получава ценен урок относно послушанието, който му служи до края на живота!

Пророкът Моисей е друг пример. Когато Моисей послушно взима за съпруга жена етиопка, Мариам и Аарон говорят против него. Но Господ ги порицава, казвайки им: „С (Моисей) Аз ще говоря уста с уста“¹⁶. Господ използва този интересен пример, за да учи членовете от Църквата в наши дни. През 1830 г., Хайръм Пейдж твърди, че е получил откровение относно Църквата. Господ го поправя и учи светиите: „И ще бъдеш покорен в нещата, които Аз ще дам (на Джозеф), тъкмо както Аарон,“¹⁷ „защото той ги получава тъкмо както Моисей“¹⁸.

Послушанието носи благословии „и когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на който тя се основава“¹⁹.

Послушанието се учи чрез пример. „Учи се на мъдрост в твоята младост; да, учи се в младостта си да пазиш заповедите Божии“²⁰.

Послушанието постепенно ни прави по-силни, способни с вяра да издържаме на изпитания и трудности в бъдещето. Послушанието в Гетсиманската градина подготви Спасителя да се подчини и устои до край на Голгота.

Мои обичани братя и сестри, словата на Алма изразяват чувствата в сърцето ми:

„И сега, възлюбени мои братя, аз ви казах тези неща, за да мога да събудя у вас чувство за дълга ви към Бога, за да може да ходите невинни пред Него. …

И сега, бих желал да бъдете смирени и покорни, и благи, … бидейки усърдни по всяко време в спазването на заповедите Божии“²¹.

Давам моето специално свидетелство, че Спасителят живее. Поради Неговото послушание „всяко коляно ще се преклони и всеки език ще се изповяда … че Той е (нашият Спасител)“²². Да Го обичаме толкова дълбоко и да вярваме в Него толкова отдадено, че ние също да спазваме Неговите заповеди и да се завърнем да живеем навеки с Него в Божието царство е моята молитва в името на Исус Христос, амин.