Никога не пропускайте възможност да свидетелствате за Христос

Преди пет години на този ден с вдигане на ръка подкрепихме нашия възлюбен пророк, президент Ръсел М. Нелсън, като президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – Господния говорител за този специален период на растеж и откровения. Чрез него ни бяха отправени безброй покани и ни бяха обещани славни благословии, ако съсредоточаваме живота си върху нашия Спасител, Исус Христос.

През 2011 г., докато служехме със съпруга ми като ръководители на мисия в красивия град Куритиба, Бразилия, телефонът ми звънна по време на едно събрание. Докато бързах да изключа звука, забелязах, че обаждането бе от баща ми. Бързо излязох от събранието, за да отговоря: „Здравей, татко!“.

Неочаквано гласът му се изпълни с емоция: „Здравей, Бони. Трябва да ти кажа нещо. Поставиха ми диагноза – болест на Лу Гериг“.

Бях зашеметена от объркване: „Момент! Какво означава болест на Лу Гериг?“.

Татко вече обясняваше: „Умът ми ще остане буден, докато тялото ми постепенно се изключва“.

Почувствах как целият ми свят се преобръща, докато мислех за последиците от печалната вест. Но на този незабравим ден именно последното му изречение остана завинаги в сърцето ми. Милият ми татко настойчиво каза: „Бони, никога не пропускай възможност да свидетелстваш за Христос“.

Размишлявах и се молих относно съвета на татко. Често съм се питала дали напълно разбирам какво означава никога да не пропускам възможност да свидетелствам за Исус Христос.

Като вас, понякога съм ставала в първата неделя на месеца и съм споделяла свидетелство за Христос. Много пъти в уроци съм свидетелствала за евангелски истини. Като мисионерка смело съм преподавала истини и съм заявявала божествеността на Христос.

Обаче тази молба я почувствах по-близка до сърцето си! Като че той ми казваше: „Бони, не позволявай на света да те разсейва! Остани предана на заветите, които си сключила със Спасителя. Стреми се да чувстваш Неговите благословии всеки ден и свидетелствай чрез Светия Дух за силата и присъствието Му в твоя живот!“.

Живеем в един паднал свят, в който сме изкушавани да наблягаме на светските, а не на духовните неща. Подобно на нефитите в 3 Нефи 11, ние се нуждаем от Исус Христос. Можете ли да си представите себе си там – сред тези хора, които са преживели толкова много хаос и унищожение? Какво би било да чуете личната покана на Господ:

„Станете и елате при Мене, за да поставите ръце в ребрата Ми, също и за да почувствате белезите от гвоздеите на ръцете Ми и на нозете Ми, за да узнаете, че Аз съм (…) Богът на цялата земя и че бях предаден на смърт заради греховете на света.

И (…) множеството отид(оха) (…) един след друг (…) и видяха с очите си, и (…) почувстваха с ръцете си, и (…) узнаха (…) (и) бяха станали сами свидетели“¹.

Тези нефити нетърпеливо отиват, за да поставят ръцете си в ребрата Му и да почувстват белезите от гвоздеите на ръцете и нозете Му, за да могат да станат сами свидетели, че това е Христос. Подобно на тях, много верни хора, за които сме изучавали в Новия завет тази година, с нетърпение са очаквали идването на Христос. После са ставали от своите ниви, работни маси и трапези и са Го следвали, притискали са се до Него и са седели с Него. Толкова нетърпеливи ли сме да станем сами свидетели, както се е случило с множествата в Писанията? Благословиите, които ние търсим, по-малко нужни ли са от техните?

Когато Христос физически посещава нефитите при техния храм, Неговата покана не е да стоят на разстояние и да Го гледат, а да Го докоснат, да почувстват лично реалността на Спасителя на човечеството. Как можем да се доближим достатъчно, за да придобием лично свидетелство за Исус Христос? Това вероятно е част от урока, който баща ми се опитваше да ми даде. Макар и да не можем да сме в същата физическа близост като онези, които вървели с Христос по време на земното Му служение, чрез Светия Дух можем да чувстваме Неговата сила всеки ден! Толкова, колкото ни е нужно!

От младите жени по целия свят научавам толкова много относно търсенето на Христос и придобиването на ежедневно, лично свидетелство за Него. Позволете ми да споделя мъдростта на две от тях.

Ливи през целия си живот е гледала общата конференция. Всъщност в нейния дом имат традиция да гледат всичките пет сесии като семейство. В миналото за Ливи гледането на конференцията означавало разсеяно да си драска нещо или от време на време неволно да подремва. Но последната октомврийска обща конференция била различна. Тя станала специална за нея.

Този път Ливи решила да бъде активен получател. Тя изключила звука на телефона си и си водела бележки с впечатления от Духа. Била удивена, когато почувствала конкретни неща, които Бог желаел тя да чуе и върши. Това решение променило живота ѝ почти моментално.

Само няколко дни по-късно приятелите ѝ я поканили на филм с неподходящо съдържание. Тя си спомня: „Почувствах как думите и духът на конференцията нахлуха в сърцето ми и аз отказах тяхната покана“. Тя също така събрала смелост да сподели свидетелството си за Спасителя в своя район.

След тези случки тя заявява: „Удивителното е, че когато свидетелствах, че Исус е Христос, аз чувствах, че Светият Дух отново ми го потвърждава“.

По време на цялата конференция Ливи полагала максимални, а не минимални усилия, за да получи полза от нея, и свидетелството ѝ за Спасителя било укрепено.

От друга страна е историята на Мади. Когато нейното семейство престанало да посещава църковните събрания, Мади била объркана и не знаела какво да прави. Тя осъзнавала, че нещо изключително важно липсвало. Затова, на 13 години, тя започнала сама да посещава събранията. Въпреки че това да бъде сама понякога било трудно и неудобно за нея, тя знаела, че може да намери Спасителя на църква и искала да бъде там, където е Той. Тя казва: „По време на църковните събрания душата ми се чувстваше у дома“.

Мади намирала утеха в това, че семейството ѝ е запечатано за вечността. Тя започнала да взема на събранията със себе си по-малките си братя и да изучава с тях Писанията у дома. Накрая майка ѝ започнала да се присъединява към тях. Мади казала на майка си за желанието си да отслужи мисия и я попитала дали би могла да се подготви да посети храма с нея.

Днес Мади е в Центъра за обучение на мисионери. Тя служи. Тя свидетелства за Христос. Нейният пример върнал и двамата ѝ родители обратно в храма и обратно при Христос.

Подобно на Ливи и Мади, когато избираме да търсим Христос, Духът ще ни свидетелства за Него в много различни ситуации. Тези свидетелства от Духа се случват, когато се молим, постим, чакаме и продължаваме напред. Доближаваме се все повече до Христос, когато се покланяме често в храма, покайваме се ежедневно, изучаваме Писанията, посещаваме църковните събрания и Семинара, размишляваме върху патриархалните си благословии, достойно приемаме обреди и почитаме свещени завети. Всички тези неща канят Духа да просветлява нашия ум и ни дават повече мир и защита. Обаче почитаме ли ги като свещени възможности да свидетелстваме за Христос?

Посещавала съм храма много пъти, но това да се се покланям в дома Господен ме променя. Понякога, докато постя, просто гладувам, но в други случаи аз целенасочено се угощавам с Духа. Понякога се моля без да влагам умисъл – еднообразно и рутинно, но също така съм ставала и нетърпелива да получавам напътствия от Господ чрез молитва.

Има сила в това да превръщаме тези свещени навици от списък със задачи за отмятане в свидетелство. Процесът ще е постепенен, но ще се подобрява чрез ежедневно, активно участие и целенасочени преживявания с Христос. Когато редовно действаме според учението Му, ние придобиваме свидетелство за Исус, изграждаме връзка с Него и нашия Небесен Отец. Започваме да ставаме като Тях.

Противникът вдига толкова много шум, че може да е трудно да чуваме Господния глас. Нашият свят, нашите трудности, нашите обстоятелства няма да утихнат, но ние можем и трябва да гладуваме и жадуваме за нещата на Христос, за да Го чуваме ясно². Желаем да си създадем навици за ученичество и свидетелство, които всеки ден да поставят на преден план нашето упование в Спасителя.

Баща ми го няма вече над 11 години, но думите му останаха с мен. „Бони, никога не пропускай възможност да свидетелстваш за Христос.“ Каня ви да приемете с мен неговата покана. Търсете навсякъде Христос – обещавам ви, че Той е там!³ Истинската радост зависи от нашата готовност да се доближаваме до Христос и да ставаме сами свидетели.

Знаем, че в последните дни „всяко коляно ще се преклони и всеки език ще (…) изповяда“, че Исус е Христос⁴. Моля се както това споделяне на свидетелство да стане нормално и естествено преживяване за нас сега, така и да използваме всяка възможност, за да свидетелстваме с радост, че Исус Христос е жив!

О, толкова Го обичам. Колко сме благодарни за Неговото безпределно Единение, което „прави възможен вечния живот, а безсмъртието става реалност за всички нас“⁵. Свидетелствам за добротата и великата слава на нашия Спасител в Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.