„Няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост“

В Писанията, думата радост обикновено означава много повече от краткотрайни моменти на удовлетворение или дори от чувство на щастие. Радостта в този контекст е божествено качество, което достига своята пълнота при завръщането ни в Божието присъствие³. Тя е по-дълбока, по-възвисяваща, по-трайна и води до по-голяма промяна в живота от всяко удоволствие или удобство, които този свят може да предложи.

Ние сме създадени, за да имаме радост. Това е нашата предначертана съдба като чеда на един любящ Небесен Отец. Той иска да споделя Своята радост с нас. Пророкът Лехий учи, че Божият план за всеки от нас е да можем да имаме радост⁴. Тъй като живеем в паднал свят, често сякаш изпитването на трайна или вечна радост изглежда недостижимо. Въпреки това, точно в следващия стих Лехий продължава, като обяснява, че „Месията идва, (…) за да (ни) изкупи от падението“⁵. Изкуплението от и чрез Спасителя Исус Христос прави радостта възможна.

Посланието на Евангелието е послание на надежда, на „благовест(ия) на голяма радост“⁶ и средството, чрез което всички могат да имат мир и поводи за радост в този живот, и да получат пълнота от радост в идния живот⁷.

Радостта, за която говорим, е дар за вярващите, но тя има цена. Радостта не е евтина и не се дава случайно. Напротив, тя е заплатена „със скъпоценната кръв на (Исус) Христос“⁸. Ако наистина разбираме стойността на истинската, божествена радост, не бихме се колебали да жертваме каквото и да е светско притежание или да правим необходимите промени в живота си, за да я получаваме.

Един могъщ, но смирен цар от Книгата на Мормон разбира това. „Какво трябва да направя – пита той, – за да може да бъда роден от Бога и да изкореня този нечестив дух от гърдите си, и да приема Неговия Дух, та да мога да бъда изпълнен с радост (…)? Ето, каза той, ще се откажа от всичко, което притежавам, да, ще изоставя царството си, за да получа тази велика радост“⁹.

В отговор на въпроса на царя, мисионерът Аарон казва: „Ако ти желаеш това, (…) преклон(и) (се) пред Бога (…) (и) се пока(й) за всичките си грехове“¹⁰. Покаянието е пътят към радостта¹¹, защото това е пътят, който води към Спасителя Исус Христос¹².

За някои може да изглежда противоречиво да мислят за покаянието като за път към радостта. Покаянието може понякога да бъде болезнено и трудно. То изисква да признаем, че някои от нашите мисли и действия, и дори някои от нашите вярвания са били грешни. Покаянието също изисква промяна, която понякога може да бъде неудобна. Но радостта и утехата не са едно и също нещо. Грехът – включително грехът от самодоволството – ограничава нашата радост.

Както казва псалмистът: „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“¹³. Като се покайваме за греховете си, трябва да се съсредоточаваме върху голямата радост, която следва. Нощите може да изглеждат дълги, но идва утрото и, о, колко превъзходен мир и сияйна радост изпитваме, когато Единението на Спасителя ни освобождава от греха и страданието.

Нека да разгледаме преживяването на Алма в Книгата на Мормон. Той е „раздиран от вечно мъчение“ и душата му „се терза(е)“ от всички негови грехове. Но след като се обръща към Спасителя за милост, Алма „не мож(е) да си спомн(и) повече болките си“¹⁴.

„И о, каква радост – заявява той, – и каква чудна светлина видях аз, (…) няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост“¹⁵.

Това е онази радост, достъпна за хората, които идват при Исус Христос чрез покаяние¹⁶. Президент Ръсел М. Нелсън учи:

„Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос. (…)

Когато избираме да се покайваме, ние избираме да се променяме! Така позволяваме на Спасителя да ни превръща в най-добрата наша версия. Ние избираме да израстваме духовно и да получаваме радост – радост от изкуплението чрез Него. Когато избираме да се покайваме, ние избираме да ставаме по-подобни на Исус Христос!“¹⁷.

Покаянието носи радост, защото подготвя сърцата ни да приемат влиянието на Светия Дух. Да бъдем изпълнени със Светия Дух означава да бъдем изпълнени с радост. И да бъдем изпълнени с радост означава да бъдем изпълнени със Светия Дух¹⁸. Радостта ни се увеличава, като полагаме ежедневни усилия да имаме спътничеството на Духа в живота си. Пророкът Мормон учи: „При все това те постеха и се молеха често, и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха“¹⁹. Господ обещава на всички, които полагат усилия да Го следват: „Аз ще ти дам от Моя Дух, Който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост“²⁰.

След като изпитаме радостта, която идва от искреното покаяние, съвсем естествено искаме да споделим тази радост с другите. И когато го правим, радостта ни се увеличава. Точно това се случва с Алма.

„Това е хвалбата ми – казва той, – по възможност да бъда оръдие в ръцете Божии, за да доведа някои души до покаяние; и това е моята радост.

И ето, когато виждам мнозина от братята ми истински покаяни и идващи при Господа техния Бог, тогава душата ми се изпълва с радост; тогава аз си спомням това, което Господ направи за мене, (…) да, тогава си спомням Неговата милостива ръка, която Той протегна към мене“²¹.

Да помагаме на другите да се покайват, е естествен израз на нашата благодарност към Спасителя и е източник на голяма радост. Господ обещава:

„И ако бъде тъй, че вие (…) доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец!

И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен (…) колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!“²².

Намирам за полезно да си представям как Спасителят се радва всеки път, когато приемаме благословиите на Неговата единителна жертва в живота си²³. Президент Нелсън цитира²⁴ апостол Павел, който в своето послание до евреите споделя следното нежно прозрение: „Нека отхвърлим (…) греха, който лесно ни оплита, (…) като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст (…) и седна отдясно на Божия престол“²⁵. Често говорим за болката и страданието на Спасителя в Гетсиманската градина и на Голгота, а рядко – за голямата радост, която Той сигурно е очаквал, докато е жертвал живота Си за нас. Очевидно е изпитвал болка и е страдал за нас, за да можем да чувстваме радостта от това да се завърнем с Него в присъствието Божие.

След като поучава хората в Древна Америка, Спасителят проявява голямата Си любов към тях със словата:

„Ето, велика и пълна е радостта Ми за вас (…) да, дори и Отец също се радва, и всички свети ангели се радват за вас (…)

(във вас) Аз имам пълнотата на радостта“²⁶.

Братя и сестри, в заключение споделям личното си свидетелство, което считам за свещен дар. Свидетелствам, че Исус Христос е Спасителят и Изкупителят на света. Знам, че Той обича всеки от нас. Неговата единствена задача, Неговото „дело и (Неговата) слав(а)“²⁷, е да ни помага да получаваме пълнота от радост в Него. Лично свидетелствам, че да се покайваме ежедневно и да идваме при Исус Христос е начинът да изпитваме радост – радост, надхвърляща нашите представи²⁸. Затова сме тук, на земята. Затова Бог е приготвил Своя велик план на щастие за нас. Исус Христос наистина е „пътят и истината, и животът“²⁹, и единственото „име, дадено под небето, чрез (което) човек може да бъде спасен в царството Божие“³⁰. Свидетелствам за това, в святото име на Исус Христос, амин.