Исус Христос е облекчение

С вяра в Исус Христос и надежда за това, което са чували относно Неговите чудеса, хората, грижещи се за човека с парализа, го занасят при Исус. Проявяват изобретателност как да го занесат при Него – разкриват покрива на къщата и спускат човека, заедно с постелката му, до мястото, където Исус преподава. Когато Исус „видя вярата им, каза (на парализирания): Прощават ти се греховете“¹. А след това: „Стани, вдигни постелката си и си иди у дома“². Човекът с парализа става веднага, взема постелката си и си тръгва, „като славеше Бога“³.

Какво друго знаем за приятелите, които се грижат за паралитика? Знаем, че Спасителят разпознава тяхната вяра. И като виждат и чуват Спасителя, и стават свидетели на Неговите чудеса, те се смайват и славят Бога⁴.

Исус Христос осигурява изцелението, на което се надяват – физическо облекчение от болката и осакатяващите последствия от хроничното заболяване. Същественото е, че Спасителят осигурява и духовно облекчение, като очиства човека от греха.

А приятелите, в своите усилия да се грижат за човек в нужда, откриват своя собствен източник на облекчение; те откриват Исус Христос.

Свидетелствам, че Исус Христос е облекчението. Чрез Единението на Исус Христос ние можем да намираме облекчение от товара и последствията на греха и да бъдем подпомагани в немощите си.

И тъй като обичаме Бог и сме сключили завет да Му служим, ние можем заедно със Спасителя да осигуряваме физическо и духовно облекчение на нуждаещите се – и същевременно да откриваме нашето собствено облекчение в Исус Христос⁵.

Нашият възлюбен пророк президент Ръсел М. Нелсън ни кани да побеждаваме света и да намираме покой⁶. Той определя „истински(я) покой“ като „облекчение и мир“. Президент Нелсън казва: „Благодарение на това, че Спасителят, чрез Своето безпределно Единение, е изкупил всеки от нас от слабости, грешки и грях, и защото изстрадва всяка болка, тревога и бреме, които сте изпитвали, когато наистина се покайвате и търсите Неговата помощ, можете да се издигате над този враждебен свят“⁷. Това е облекчението, което Исус Христос ни предлага!

Всеки от нас носи една символична раница. Тя може да е кошница, която носим на глава, или чанта през рамо, или вързоп с неща, увити в парче плат и преметнати на рамо. Но нека за нашите цели да я наречем раница.

Тази символична раница е мястото, където събираме товарите от живота в този паднал свят. Нашите товари са като камъни в раницата. Най-общо има три вида камъни:

• Камъни, които са там поради собствените ни грехове.

• Камъни, които са в раницата поради погрешните решения, лошото поведение и грубостта на други хора.

• И камъни, които носим, защото живеем в паднало състояние. Това са заболявания, болки, хронични болести, скръб, разочарование, самота и последствия от природни бедствия.

С радост заявявам, че земните ни товари, тези камъни в нашата символична раница, няма нужда да бъдат тежки за нас.

Исус Христос може да облекчи товара ни.

Исус Христос може да повдигне бремето ни.

Исус Христос осигурява начина, по който можем да получим облекчение от тежестта на греха.

Исус Христос е нашето облекчение.

Той казва:

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя (т.е. ще ви дам облекчение и мир).

Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“⁸.

За да е благо игото и да е леко бремето, се предполага, че сме се впрегнали заедно със Спасителя, за да споделяме товарите си с Него, та да може Той да носи нашето бреме. Това означава да сме встъпили в заветно взаимоотношение с Бог и да спазваме този завет, който по думите на президент Нелсън „облекчава всичко в живота“. Той казва: „Но впрягането със Спасителя означава да имате достъп до Неговото влияние и изкупваща сила“⁹.

Тогава защо ни се свиди да отстъпим своите камъни? Защо изморен бейзболен играч би отказал да напусне игрището, когато заместникът е там, готов да довърши мача? Защо да настоявам да стоя на пост сама, когато Заместникът е готов да застане до мен?

Както президент Нелсън учи, „Исус Христос (…) стои с отворени обятия, с надеждата и желанието да ни изцелява, прощава, пречиства, укрепва и освещава“¹⁰.

Тогава защо настояваме да носим камъните си сами?

Това е личен въпрос, върху който всеки от нас може да размишлява.

За мен това е добрата стара гордост. „Ще се справя – казвам си аз. – Няма проблеми, ще го свърша“. Това е големият измамник, който иска да се крия от Бог, да Му обръщам гръб, да дерзая сама.

Братя и сестри, не мога да дерзая сама, няма нужда от това и няма да го правя. Избирайки да бъда обвързана с моя Спасител Исус Христос, чрез заветите, които съм сключила с Бог, „за всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“¹¹.

Тези, които спазват сключените завети, са благословени с облекчението от Спасителя.

Нека обмислим следния пример от Книгата на Мормон: народът на Алма е преследван „със задачи и (…) надзиратели над тях“¹². Тъй като е забранено да се молят на глас, те „изливаха сърцата си пред (Бог); и Той знаеше помислите на сърцата им“¹³.

И „гласът Господен дойде до тях сред страданията им, казвайки: Вдигнете главите си и се успокойте, защото знам завета, който сте сключили с Мене, и Аз ще сключа завет с Моя народ и ще ги избавя от робство.

И Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не може да ги чувствате на гърбовете си“¹⁴.

И техните тегоби „станаха леки“ и „Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“¹⁵.

Тези хора, спазващи сключените завети, получават облекчение под формата на утеха, повече търпение и бодрост, лекота на тегобите им, и в крайна сметка избавление¹⁶.

Сега нека се върнем към нашата символична раница.

Покаянието чрез Единението на Исус Христос е това, което ни облекчава от тежестта на камъните на нашите грехове. И чрез този невероятен дар Божията милост ни облекчава от тежките и иначе непреодолими изисквания на правосъдието¹⁷.

Единението на Исус Христос също прави възможно да получаваме сила да прощаваме, което ни позволява да се освободим от тежестта, която носим, поради лошото отношение на другите¹⁸.

Тогава как Спасителят ни облекчава от товарите на живота в един паднал свят със смъртни тела, податливи на мъка и болка?

Често Той предоставя този вид облекчение чрез нас! Като заветни членове на Неговата Църква, ние обещаваме да „скърби(м) с онези, които скърбят“ и да „утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение“¹⁹. Защото ние сме „влез(ли) в стадото Божие“ и сме „наречени Негов народ“, и сме „готови да носи(м) един другиму тегобите си, за да може те да са леки“²⁰.

Наша заветна благословия е да си партнираме с Исус Христос в осигуряването на облекчение, физическо и духовно, за всички Божии чеда. Ние сме средството, чрез което Той предоставя облекчение²¹.

И така, подобно на приятелите на паралитика, ние „подкрепя(ме) слабите, издиг(аме) ръцете, които са отпуснати, и усил(ваме) немощните колене“²². „Един на друг си носи(м) тегобите и така изпълнява(ме) Христовия закон“²³. Като правим това, опознаваме Го, ставаме като Него и намираме Неговото облекчение²⁴.

Какво представлява облекчението?

Това е отстраняването или олекотяването на нещо болезнено, проблемно или тежко, или силата то да бъде преодоляно. Отнася се за човек, който заема мястото на друг човек. Това е законното поправяне на нещо погрешно²⁵. Англо-френската дума идва от старофренски, думата relever или „вдигам“ и от латински relevare или „вдигам отново“²⁶.

Братя и сестри, Исус Христос е облекчение. Свидетелствам, че Той наистина се е вдигнал на третия ден и след като е осъществил любящото и безпределно Единение, с отворени обятия ни предлага възможността да се вдигнем отново, да бъдем спасени и да бъдем възвисени и да станем като Него. Облекчението, което Той ни предлага, е вечно.

Като жените, посетени от ангела в онази първа великденска сутрин, бих желала да „ид(а) бързо“ и с „голяма радост“ да разпространя вестта, че Той възкръсна²⁷. В името на нашия Спасител Исус Христос, амин.