Жив пророк в последните дни

Когато бях малък, много обичах съботите, защото всичко, което правех тогава, беше като приключение. Но каквото и да правех, най-напред вършех най-важното – гледането на анимационни филмчета по телевизията. Една съботна сутрин, докато бях застанал пред телевизора и сменях каналите, си дадох сметка, че търсеното от мен анимационно филмче беше заменено от излъчване на общата конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Докато гледах екрана и страдах, че филмчето няма да бъде излъчено, аз видях един мъж с побеляла коса, който беше с костюм и вратовръзка и седеше в красив стол.

Имаше нещо различно в него и затова попитах най-големия ми брат: „Кой е този човек?“.

Той отвърна: „Това е президент Дейвид О. Маккей; той е пророк“.

Спомням си, че почувствах нещо, и някак си разбрах, че той е пророк. След което, понеже бях малко момче, лудо по анимациите, смених канала. Но никога не забравих изпитаното чувство по време на този кратък и неочакван момент на откровение. Когато пред нас стои пророк, понякога отнема само миг, за да го разберем¹.

Полученото чрез откровение знание, че на земята има жив пророк, променя всичко². Спорът дали един пророк говори в качеството си на такъв или дали човек може да си избира в кой пророчески съвет да се вслуша, става безсмислен³. Подобно знание, получено чрез откровение, кара човек да се доверява на съветите на живия пророк, дори и да не ги разбира напълно⁴. В крайна сметка, един съвършен и любящ Отец в небесата е избрал модела, по който да разкрива истината на Своите чеда чрез пророк – човек, който никога не се е стремял към подобно свещено призование и няма нужда от нашата помощ, за да си дава сметка за собствените си несъвършенства⁵. Пророкът е човек, когото Бог лично е подготвил, призовал, поправил, вдъхновил, порицал, осветил и подкрепил⁶. Поради тази причина ние никога не сме в духовна опасност, когато следваме пророческия му съвет.

Независимо дали ни харесва или не, всички ние сме били избрани по някакъв начин в доземния живот да се родим в тези последни дни. Има две истини, които са свързани с последните дни. Първата е, че Църквата на Христос ще бъде установена отново на земята. Втората истина е, че нещата ще стават наистина трудни. Писанията разкриват, че в последните дни „ще има голяма градушка, изпратена да унищожи реколтите на земята“⁷, мор⁸, „войни и слухове за войни, и цялата земя ще бъде в размирици, (…) и ще изобилства беззаконие“⁹.

Когато бях дете, тези пророчества за последните дни ме плашеха и ме караха да се моля Второто пришествие да не се случи по време на моя живот; дотук молитвите ми имат желания резултат. Но сега се моля за точно обратното, въпреки че трудностите от тези пророчества ще се случат със сигурност¹⁰, защото когато Христос се завърне да царува, всички Негови творения ще бъдат „насел(ени) в безопасност“¹¹.

Настоящите събития в света карат някои да изпадат в паника. Като Божии заветни чеда ние не трябва да се лутаме насам-натам, за да знаем как да се справяме в тези смутни времена. Не трябва да се страхуваме¹². Можем да намерим учението и принципите, които трябва да следваме, за да оцелеем духовно и да издържим физически, в словата на живия пророк¹³. Затова президент М. Ръсел Балард заявява: „Не е маловажен фактът, че сред нас има Божий пророк“¹⁴.

Президент Ръсел М. Нелсън свидетелства: „Отдавна установеният от Бог модел да учи децата Си чрез пророци ни дава увереност, че Той ще благославя Своя пророк и онези, които се вслушват в съвета на пророка“¹⁵. И така, решението е да следваме живия пророк¹⁶. Братя и сестри, за разлика от ретро комиксите и класическите автомобили, стойността на пророческите учения не нараства с времето. Затова не трябва да се опитваме да използваме думите на пророци от миналото, за да отхвърляме ученията на живите пророци¹⁷.

Обичам притчите, които Исус Христос използва, за да преподава евангелски принципи. Бих искал тази сутрин да ви споделя една такава „притча“ от реалния живот.

Един ден влязох в столовата на централата на Църквата, за да обядвам. След като си взех подноса с храна, се отправих към масите за хранене и забелязах, че на една от тях бяха седнали тримата членове на Първото президентство и имаше един празен стол. Неувереността ми ме накара да завия рязко далеч от тази маса, но тогава чух гласа на нашия пророк, президент Ръсел М. Нелсън, който каза: „Алън, тук има празен стол. Ела и седни при нас“. Така и направих.

Към края на обяда бях изненадан от силен шум от смачкването на предмет. Когато погледнах, видях как президент Нелсън беше изправил вертикално своята пластмасова бутилка, смачка я и отново сложи капачката.

Президент Далин Х. Оукс тогава зададе въпрос, който и аз исках да задам: „Президент Нелсън, защо смачкахте бутилката си?“.

Той отвърна: „Така е по-лесно за хората, които рециклират, защото бутилката няма да заема толкова място в контейнера“.

Докато размишлявах над казаното, отново чух същия шум от смачкването на предмет. Погледнах вдясно от мен и президент Оукс беше смачкал своята пластмасова бутилка подобно на президент Нелсън. След това чух шум отляво и президент Хенри Б. Айринг смачкваше своята бутилка, въпреки че беше предприел друга тактика – смачкваше я хоризонтално, което изискваше по-големи усилия от това да я смачка във вертикална посока. Виждайки това, президент Нелсън любезно му показа вертикалната техника, за да може по-лесно да смачка бутилката.

Тогава аз се наклоних към президент Оукс и тихичко попитах: „Да не би смачкването на пластмасовите бутилки да е ново изискване за рециклиране в столовата?“.

Усмихвайки се, президент Оукс отвърна: „Ами, Алън, трябва да следваш пророка“.

Сигурен съм, че онзи ден в столовата президент Нелсън не обявяваше ново учение, свързано с рециклирането. Но можем да се поучим както от това колко бързо откликнаха¹⁸ президент Оукс и президент Айринг на примера на президент Нелсън, така и от вниманието, което президент Нелсън обръща на хората, на които преподава, да се учат по-добре¹⁹.

Преди много години старейшина Нийл А. Максуел спомена някои впечатления и съвети, които по пророчески начин много точно се отнасят за нашето време:

„В предстоящите месеци и години, събитията ще изискват всеки член да вземе решение дали ще следва Първото президентство или не. За членовете ще става все по-трудно да се двоумят дълго между две решения. (…)

Нека оставим наследство, което да прави изборите по-ясни, и което да помага на другите да вземат решения според съвета на пророците. (…)

Исус казва, че когато смокиновите дървета започнат да се разлистват, значи „лятото е близо“. (…) И така, след като сме предупредени, че лятото идва, нека да не се оплакваме от жегата!“²⁰.

Подрастващото поколение живее във време, когато има повече смокинови листа и по-голяма жега. Тази реалност поставя по-тежка отговорност върху вече порасналото поколение, особено когато става въпрос за следване на пророческите съвети. Когато родителите пренебрегват съвета на живия пророк, те не само губят обещаните благословии за себе си, но още по-трагичното е, че така учат децата си, че думите на пророка са незначителни или че неговият съвет може да бъде следван подобно на похапване от шведска маса – без притеснения за последващото духовно недохранване.

Старейшина Ричард Л. Еванс отбелязва: „Някои родители погрешно чувстват, че могат да се отпуснат малко като поведение и спазване, (…) че могат малко да му поотпуснат края по отношение на основните неща, без да засегнат семейството си или бъдещето му. Но, ако родителят излезе малко от правия път, децата има вероятност да надминат примера на родителя“²¹.

Като поколение, на което е дадено свещеното поръчение да подготвя подрастващото поколение за ролята му в последните дни, за която е пророкувано²² и която трябва да бъде изпълнена във време, в което влиянието на противника е в своя апогей²³, ние не можем да бъдем източник на объркване относно важността на това да следваме пророческия съвет. Именно същият този съвет ще позволява на подрастващото поколение да вижда „врага още докато (е) надалеч; и тогава (да може) да се подготв(я)“ да устоява на неговите атаки²⁴. Нашите на пръв поглед малки отклонения, леки пренебрегвания или подшушвани критики в отговор на съветите на пророка, може да ни тласнат да се движим застрашително по ръба на заветната пътека. А подобни действия, допълнително подсилвани от влиянието на противника в живота на подрастващото поколение, може да ги накарат напълно да напуснат пътеката. Това би довело до последствия за поколения наред, чиято цена би била твърде висока²⁵.

Някои от вас може да си мислят, че се провалят в усилията си да следват напътствията на президент Ръсел М. Нелсън. Ако това е така, то покайте се и започнете отново да следвате напътствията на избрания от Бог пророк. Оставете настрана разсейващите детски анимационни филмчета и се доверете на помазаните от Господ. Възрадвайте се, защото отново „има пророк в Израил“²⁶.

Дори и да не сте убедени в това, аз ви свидетелствам, че можем да устояваме на „жегата“ в последните дни, дори да процъфтяваме в нея. Ние сме светии от последните дни, а тези дни са велики. Били сме нетърпеливи да дойдем на земята точно сега, като сме били уверени, че няма да бъдем оставени да се препъваме, когато се изправяме пред все по-тъмните и объркващи мъгли на мрака²⁷, а че ще следваме съвета и напътствията на Този, Който има властта да казва на нас и на целия свят: „Така казва Господ Йехова“²⁸. В святото име на издигнатия от Бог пророк, Светия Израилев,²⁹ тъкмо Исус Христос, амин.