Като дете

Божиите пророци са предсказали времената, в които живеем. Апостол Павел пише на Тимотея, „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена”.¹ Всеки с очи да вижда знаменията на времената и уши да чува словата на пророците знае, че опасността е голяма. Опасността иде от силите на нечестието. Тези сили нарастват. И така, да спазваме заветите, които трябва да вземем, за да живеем според Евангелието на Исус Христос, ще стане по-трудно, не по-лесно.

За онези, които са угрижени от подобно бъдеще за нас и за онези, които обичаме – в нашите семейства, нашите кворуми и класове, има надежда в обещанието, което Господ ни е дал за безопасно място в предстоящите бури. Ето буквалното описание на това място. Чели сте за него в Писанията. То многократно е било описвано от живите пророци. Един любящ баща говори за него на синовете си по следния начин, докато се опитва да ги укрепи срещу бурите на изкушението:

„И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа,… върху която ако човеците градят, не могат да паднат”².

Никога не е било по-важно да разберем как да градим върху сигурна основа от сега. За мен по-добро място да погледнем от последната проповед на цар Вениамин, записана в Книгата на Мормон, няма. Повечето от нас я прочетоха отново неотдавна и са размишлявали над нея неведнъж. Цар Вениамин могъл да види нас и нашето време. Чрез силата на пророчеството той знаел пред какво сме изправени. Познавал от собствен опит ужасите на войната. Той защитил народа си в бой, като уповавал на силата на Бог. Видял ясно ужасната сила на Луцифер да изкушава и да ни сломява.

Той бил велик и свят мъж. И знаел как да прикани хората да градят върху онази канара на сигурност тъй добре, както всеки от Господните пророци.

В проповедта си той тръгва оттам, че всички ние трябва да почнем да помагаме на хората да избягнат духовната беда. Хората трябва да вярват, че опасността е реална, за да поискат да търсят сигурност. Трябва да се боят от последиците от пренебрегване на опасността. Той дава ясно да се разбере какви са рисковете, пред които сме изправени, защото сме свободни да избираме между добро и зло и не можем да избегнем последиците от тези избори. Говори прямо и рязко, защото зае каква печал ще сполети онези, които може да не се боят и да пренебрегнат предупрежденията му.

Ето как описва той последиците на нашия избор да следваме или подтиците на Духа на Христос, или нечестивите послания, идещи от Сатана, чиято цел е да ни изкушат и подмамят да изпаднем в грях:

„Защото ето, произнесе се злочестина на оногова, който избере да се подчинява на този (зъл) дух; защото ако той избере да му се подчинява и остане тъй, и умре в греховете си, същият изпива осъждение за собствената си душа, защото той получава като заплата вечно наказание, след като е прегрешил Божия закон, противно на своето собствено знание…

Ето защо, ако този човек не се покае и остане тъй, и умре като враг на Бога, изискванията на божественото правосъдие събуждат в безсмъртната му душа живо чувство за собствената му вина, което го заставя да се отдръпне от присъствието на Господа и изпълва гърдите му с вина и болка, и мъка, които са като неугасим огън, чиито пламък се възнася во веки веков”.

Цар Вениамин продължава: „О, всички вие, възрастни мъже, а също и вие, младежи, и вие, малки деца, които можете да разберете словата ми, защото аз ви говоря ясно, за да можете да разберете, аз се моля да се пробудите във възпоменанието за ужасното състояние на онези, които са изпаднали в прегрешение”³.

За мен силата на това предупреждение е картината, която то формира в ума ми за времето след този живот, когато всеки от нас ще застане пред Спасителя да бъде съден. Когато цар Вениамин ми говори за отдръпване от Господното присъствие, това пълни сърцето ми със страх. Мога да се видя в този съден ден застанал пред прославения и възкресен Спасител. Желая с цялото си сърце не да се отдръпна, а вместо това да погледна към Него и да Го видя да се усмихва и да казва, „Хубаво, добри и верни слуго. Влизай” ⁴.

Цар Вениамин дава ясно да се разбере как можем да заслужим надеждата да чуем тези слова, ако в този живот намерим начина да променим своята същност чрез Единението на Исус Христос. Този е единствения начин, по който можем да градим на сигурна основа и тъй да стоим здраво в праведност през бурите на изкушението.

Цар Вениамин описва тази промяна с красиво сравнение, използвано от хилядолетия от пророци и от самия Господ. То е следното: че ние можем и трябва да станем като дете – малко дете.

За някои това няма да е лесно за разбиране или възприемане. Повечето от нас желаят да бъдат силни. Да бъдем като дете може да ни се стори като слабост. Повечето родители са искали децата им понякога да се държат по-малко детински. Дори апостол Павел използва тези думи, когато ни увещава да приемем милосърдието, чистата любов Христова, в живота си: „Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откакто станах мъж, напуснал съм детинското”⁵.

Но цар Вениамин, който разбирал като всеки смъртен що е това да си силен и смел мъж, дава да се разбере, че да си като дете не е да проявяваш детинщини. Това е да си като Спасителя, Който се молил на Отца Си за сила да може да върши волята Му и после я вършил. Същността ни трябва да бъде променена, да стане като на дете, за да получим силата, която трябва да имаме, за да сме спасени във времена на морална опасност.

Ето вълнуващото описание на цар Вениамин каква е тази промяна да станем като деца и как тя иде при нас:

„Защото естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адама, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си” ⁶.

Ние сме в безопасност на скалата, която е Спасителят, когато се отдадем на вяра в Него, отвръщаме на напътствието на Светия Дух да спазваме заповедите достатъчно дълго и вярно, та силата на Единението да промени сърцата ни. Когато чрез това преживяване сме станали като дете във възможността си да обичаме и да се подчиняваме, ние сме на сигурна основа.

От цар Вениамин научаваме какво можем да правим, за да се озовем на това безопасно място. Но помнете: нещата, които вършим, са средството, не краят, към който се стремим. Това, което правим, позволява Единението на Исус Христос да ни промени в това, което трябва да бъдем. Нашата вяра в Исус Христос ни води до покаяние и спазване Неговите заповеди. Ние се подчиняваме и устояваме на изкушението, като следваме подтиците на Светия Дух. С времето нашата същност ще се промени. Ще станем като малко дете, послушни на Бог и по-обичливи. Тази промяна, ако вършим всичко, което трябва, за да я задържим, ще ни направи достойни да се радваме на даровете, идещи чрез Светия Дух. Тогава ще бъдем в безопасност върху единствената сигурна канара.

Подобно на вас аз съм изпитал какво има пред вид цар Вениамин, когато казва, че можем да станем като малко дете пред Бог. Молил съм се като вас да узная какво трябва да правя, когато изборите, пред които съм бил изправен, биха имали вечни последици. В продължение на години съм виждал един повтарящ се пример за това как отговорите на подобна молитва са идвали най-очевидно.

Веднъж например се молих цяла нощ да узная какво трябва да избера да направя на сутринта. Знаех, че никой друг избор не би имал по- големи последици в живота на околните и в моя собствен. Знаех кой избор изглежда най-удобен за мен. Знаех какъв резултат желаех. Но не можех да видя бъдещето. Не можех да видя кой избор до какъв резултат би довел. Тъй че рискът да сбъркам ми се струваше твърде голям.

Молех се, но часове наред отговор нямаше. Точно преди зазоряване ме обзе едно чувство. Повече от всеки друг път бях дете, чувствах се като такова. Сърцето и умът ми като че ли напълно се успокоиха. Имаше мир в онова вътрешно спокойствие.

Някак си за своя изненада открих, че се моля на глас, „Небесни Отче, няма значение какво искам аз. Повече не ме интересува какво желая аз. Желая само да бъде Твоята воля. Това е всичко, което искам. Моля Те, кажи ми какво да сторя.”

В този миг се почувствах тъй спокоен вътрешно, колкото никога преди. И посланието дойде и аз бях сигурен от Кого е то. Ясно беше какво трябва да сторя. Не получих обещание за резултата. Имаше само уверение, че съм дете, на което е било казано коя пътека води до онова – каквото и да е, което Той желае за мен.

От това изживяване и безброй повторения научих, че описанието на Светия Дух като тих тънък глас е реално. То е поетично, но не е поезия. Само когато сърцето ми е било тихо и спокойно, в покорност като малко дете, Духът e бивал ясно доловим в моето сърце и ум.

Цар Вениамин ни учи как тези мигове могат да станат по-чести, нещо нужно пред вид опасностите, пред които сме изправени. Той ни казва, че има неща, които можем и трябва да сторим, за да поканим благословията на тази промяна в едно сърце като на дете.

Всички те имат отношение към това, което е нужно да правим за изграждане на по-силна вяра в Исус Христос и оттам да отговаряме на условията за помощ от Светия Дух. Цар Вениамин дава причината за това:

„И освен това аз ви казвам, не ще бъде дадено никакво друго име, нито някакъв друг път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа, Господа Всемогъщи”⁷.

Това, от което се нуждаем, е да вярваме в Него и да Го обичаме. Трябва да знаем, че Той е жив и кой е Той. Когато го направим, ще Го обичаме. Цар Вениамин предлага как да Го опознаем с тези думи, които сте чували често:

„Защото как човек може да познава господар, на когото не е служил, който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?”⁸

Ние започваме да обичаме онези, на които служим. Ако изберем да започнем да служим на Учителя дори само с един лъч на вяра, ще почнем да Го познаваме. Ще почнем да узнаваме Неговите цели за хората, на които служим заради Него. Дори когато те не приемат предложението ни да им служим, ще чувстваме одобрението Му, ако упорстваме.

Като упорстваме, ще усетим нуждата от влиянието на Светия Дух, защото задачата ще ни изглежда пряко нашите сили. На смирената ни молитва до нашия Небесен Отец ще бъде отговорено. Светият Дух има за главна цел да свидетелства, че Исус е Христос. Когато умоляваме за помощ в Негова служба, Светият Дух ще дойде и ще потвърди вярата ни. Вярата ни в Спасителя ще нарастне. И като продължаваме да Му служим, ще почнем да Го обичаме. Да бъдем призовани да служим е призование да почнем да обичаме Учителя, Комуто служим. То е призование нашата същност да се промени.

Да запазим благословията от тази промяна в сърцата ни ще изисква решимост, усилие и вяра. Цар Вениамин учи поне част от онова, което ще бъде необходимо. Той казва, че за да запазим опрощение на греховете си от ден на ден, трябва да нахраним гладните, да облечем голите, да посещаваме болните и да помагаме на хората както материално, така и духовно⁹. Той ни предупреждава, че трябва да се пазим да не възникне чувство на раздор в сърцата ни¹⁰. Дава ни ясно да разберем, че могъщата промяна, идеща чрез Единението, работеща в нас, може да отслабне, ако не бдим срещу греха. Господ в едно предупреждение казва, „ето защо нека църквата да внимава и да се моли винаги, да не би да изпаднат в изкушение; да, даже и онези, които са осветени, нека внимават.”¹¹

Чрез греха дарът може да бъде изгубен. Цар Вениамин учи, че сме отговорни за решителното усилие, потребно да устоим на изкушението. Той предупреждава народа си за специфични изкушения. Но след като отправя тези предупреждения, ги обвързва със задължение. Всеки път, когато се молим да не бъдем обзети от изкушение и да бъдем избавени от зло, ние сме отговорни за себе си. Ето думите, които изрича той и които не са негови, а от Бога:

„И накрая, аз не мога да ви кажа всички неща, с които можете да извършите грях; защото има различни пътища и способи, дори толкова много, че не мога да ги изброя.

Но толкова аз мога да ви кажа, че ако сами не внимавате и не следите мислите си и словата си, и делата си, и че ако не съблюдавате заповедите Божии и ако не продължите да вярвате в това, което сте чули относно пришествието на нашия Господ, чак до края на живота си, вие трябва да погинете. И сега, о, човече, помни и не погивай!”¹²

С помощта на Светия Дух можем да бдим над себе си. Можем да се молим да разпознаем и отхвърлим първите греховни помисли. Можем да се молим да разпознаем предупреждението да не произнасяме думи, които биха наранили или изкусили другиго. И можем, когато трябва, да се молим за смирението и вярата да се покаем.

Със сигурност има някои от онези, които чуват гласа ми, в чиито ум ще се яви следната мисъл: „Но изкушенията са твърде силни за мен. Устоявах им толкова дълго, колкото можах. Заповедите са твърде строги за мен. Стандартът е много висок”.

Това не е така. Спасителят е нашия Ходатай пред Отца. Той знае слабостите ни. Знае как да подпомага онези, които са изкушавани¹³.

Давам ви свидетелството си, че Спасителят е жив и че Той е нашата сигурна основа. Знам, че като постъпваме според вярата ни в Него, ще бъдем очистени и променени да станем чисти и силни като малко дете. Давам ви свидетелството си, че Светият Дух може да ни води в истина и далеч от греха.

Джозеф Смит видял Небесния Отец и Неговия Възлюбен Син. Книгата на Мормон е Божие слово и свидетелство за Исус Христос като наш Спасител. Това е истинската Църква. Знам, че можем да изберем обещаната радост на вечен живот, колкото и опасни да са времената.

В името на Исус Христос, амин.