Да действаме сами за себе си: дарът и благословията на свободата на избор

Благодарен съм за свидетелството на нашия пророк, Гордън Б. Хинкли. От името на всички членове по света изразявам благодарност, че той избра да последва вдъхновението от Господ и ни покани да прочетем Книгата на Мормон. Бяхме изобилно благословени от неговия вдъхновен съвет.

Татко Лехий, първият пророк, за който се пише в Книгата на Мормон, също избрал да следва Господ. Било му казано да „вземе семейството си и да тръгне в пустошта”¹. Въпреки трудните условия на пътуването и роптаенето на неговите синове Ламан и Лемуил, Лехий завел семейството си в една земя на обета. Но тя не била земя на мир. Когато Ламан и Лемуил упражнили своята свобода на избор и не се подчинили на Господ, сърцето на Лехий било „изнемогващо от скръб (за тях)”². Преди своята смърт Лехий събрал заедно своите деца, благословил ги и им дал съвет³. Той увещавал своите разбунтували се синове на покаяние и вярност: „Събудете се, синове мои… Отърсете се от веригите, с които сте вързани”⁴. И на своя праведен син Яков той дал един последен и много важен урок.

Ако можехме да оставим на своите деца и внуци един урок от най-голяма важност, какъв би бил той? От всички славни принципи на Евангелието Лехий избрал да учи сина си за плана на спасение и дара на свободен избор.

Той учил, че „човеците са достатъчно поучени, че да различават доброто от злото”⁵. Това свещено поучение започнало в Небесата. Там, по време на Великия съвет, нашият Небесен Отец продължил дара на свободата на избор, за да ни изпита в смъртността, „за да (види) дали ще върш(им) всички неща, които Господ, (нашият) Бог ще (ни) заповяда”⁶.

Но Сатана се възпротивил на Бог и Неговия план, казвайки: „Ще изкупя цялото човечество… ето защо, отдай ми Твоята почит”⁷. „Затова, тъй като Сатана се разбунтува срещу Мен и поиска да унищожи свободата на избор на човека, която Аз, Господ Бог, му бях дал… Аз сторих… той да бъде низгвернат”⁸. „И в него ден мнозина го последваха”⁹. Да, „една трета от небесните множества”¹⁰ упражнили своята свобода на избор да отхвърлят Божия план.

Вие и аз сме били сред онези, които упражнили своята свобода на избор да приемат плана на нашия Небесен Отец. „Ние сме извикали от радост… че имаме възможността да дойдем на земята да получим тела, (защото сме знаели), че ще можем чрез вярност да станем като (нашия) Отец и Бог”¹¹.

Сега сме тук на земята, където възможностите да упражняваме нашата свободна воля изобилстват, защото „има противопоставяне във всички неща”¹². Това противопоставяне е съществено за целта на нашия живот. Както обяснява Лехий, „И за да осъществи Своите вечни цели за човека… Господ Бог даде на човека да действа за себе си. Защото човекът не можеше да действа за себе си, освен ако не биваше съблазнен от единия или другия”¹³.

Адам и Ева били първите Божии деца, които преживели тези съблазни. Искайки окаяността на цялото човечество, Сатана, „бащата на всичките лъжи”¹⁴ изкушил Адам и Ева. Тъй като те избрали да вземат от „забранения плод, те бяха изгонени от Едемската градина да обработват земята”¹⁵. Заради този избор, те също „народиха деца;… тъкмо семейството на цялата земя”¹⁶ и това земно състояние „стана състояние на изпитание”¹⁷ за тях и тяхното потомство. Защото „ето, всички неща са били извършени по мъдростта на Този, Който знае всичко,” казва Лехий на Яков. „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост”¹⁸.

Понякога забравяме, че нашият Небесен Отец желае всеки от нас да има тази радост. Само ако се поддаваме на изкушения и грях, ще бъдем лишени от тази радост. И да се поддадем е точно това, което Сатана иска ние да направим.

Веднъж имах възможност да придружа президент Спенсър У. Кимбъл до далечна земя. Бяха ни показани различните забележителности в района, включително и подземни катакомби – място, където бяха погребани хора, преследвани от християнски фанатици. Когато се изкачихме по тъмните и тесни стълби, извеждащи от онова място, президент Кимбъл ми даде незабравим урок. Той дръпна ръба на шлифера ми и каза, „Винаги ме е тревожело какво прави противникът, използвайки името на нашия Спасител.” После каза, „Робърт, противникът не може да има радост, освен ако ти и аз не извършим грях.”

Когато размислих върху този коментар и изучавах Писанията, започнах да разбирам какво може би искаше да каже президент Кимбъл. Спомних си словото Господно към всички жители на земята, записано в Книгата на Мормон: „Горко, горко, горко на този народ; горко на жителите на цялата земя, освен ако не се покаят; защото дяволът се смее и ангелите му ликуват заради убитите красиви синове и дъщери на народа Ми”¹⁹. Нашите грехове са нещата, които карат дявола да се смее; нашата горест му носи подобие на радост.

Въпреки че дяволът се смее, неговата власт е ограничена. Някои може би си спомнят древното изказване: „Дяволът ме накара да го направя.” Днес искам ясно да изразя по напълно сигурен начин, че противникът не може да ни накара да направим каквото и да било. Той наистина лежи пред вратата, както казват Писанията, и ни следва всеки ден²⁰. Всеки път, когато излизаме, с всяко решение, което вземаме, ние избираме да се придвижим или в негова посока, или в тази на нашия Спасител. Но противникът трябва да си тръгне, ако му кажем да си тръгне. Той не може да ни повлияе освен ако ние не му позволим да го направи, и той знае това! Единствената възможност, при която той може да повлияе на нашите умове и тела – на нашия дух – е тази, при която ние му позволяваме да го направи. С други думи, ние не трябва да се поддаваме на неговите съблазни!

На нас с цел са ни дадени свободата да избираме, благословиите на свещеничеството и светлината на Христос и Светия Дух. Тази цел е нашето израстване и щастие в този живот и вечен живот в идния свят. Питам днес, получили ли сме този Дух? Следваме ли стеснената и тясна пътека, която води до Бог и вечен живот? Държим ли се за пръта от желязо или отиваме в друга посока? Свидетелствам, че начинът, по който избираме да чувстваме, да мислим и да действаме всеки ден, е начинът, по който се озоваваме на пътеката, и оставаме на нея, докато достигнем нашата вечна цел.

Сега, никой от нас не е на тясната пътека през цялото време. Всички ние правим грешки. Затова Лехий, който разбирал ролята на Спасителя в опазването и възвръщането на свободата на избор, учи Яков – и нас, „Месията идва в пълнотата на времето, за да може да изкупи чедата човешки от падението. И защото те са изкупени от падението, те са станали свободни навеки, различавайки доброто от злото, за да действат сами за себе си, а не да им се въздейства”²¹. Това е ключът – „да действат сами за себе си, а не да им се въздейства”.

В тези последни дни, така както в древните времена, трябва да избягваме да ни се въздейства, като действаме сами за себе си, за да избягваме злото. Светият Дух ще ни подтиква. На Иосиф му било казано да бяга от съпругата на Петефрий. Авраам се подчинил на заповедта да избяга от земята Ур. Лехий получил напътствието да избяга от Ерусалим преди той да бъде разрушен. И за да защитят живота на Спасителя, Мария и Иосиф били подтикнати да избягат в Египет.

Подтиците да бягаме от злото, които чувстваме, отразяват разбирането на нашия Небесен Отец относно нашите лични силни и слаби страни, както и Неговото знание за неподозираните обстоятелства в живота ни. Когато тези подтици дойдат, те обикновено няма да ни спрат моментално, защото Духът Божий не говори с гръмотевичен глас. Гласът ще бъде мек като шепот, идващ като мисъл в съзнанието ни, или чувство в сърцето ни. Като се вслушваме в неговите леки подтици, ние ще бъдем предпазени от унищожителните последици на греха.

Но ако не обърнем внимание на подтиците, светлината на Христос ще чезне. Нашата свобода на избор ще бъде ограничена или изгубена и ние ще изгубим увереността и способността да действаме. Ще „ход(им) в (духовен) мрак посред бял ден”²². Колко е лесно тогава да се отклоним по погрешни пътища и да се изгубим! Колко бързо сме обвързани във веригите на греха, за които Лехий говори на своите разбунтували се синове²³. Например, ако взимаме решения, които ни поставят в голям дълг, ще изгубим свободата на избор да посрещнем желанията и нуждите си или да спестим за неизбежния ден на трудности. Ако изберем да нарушим закона, можем да бъдем вкарани в затвора, където нашата свобода да избираме е толкова ограничена, че не можем да изберем къде да отидем, кого да видим или какво да правим. Духовният затвор е много подобен на този. Затова, за да запазим свободата си на избор, всекидневно трябва да ходим в светлината на нашия Господ и Спасител, като следваме пътеката на послушанието. Това е единствената пътека, която води до нашия Отец в Небесата.

Ако чрез неправедните си избори сме изгубили тази пътека, трябва да си спомним за свободата на избор, която ни е дадена – свобода на избор, която можем да изберем да упражним отново. Говоря в частност за онези, които са обхванати от непрогледната тъмнина на зависимостта. Ако сте изпаднали в разрушително, пристрастяващо поведение, може би чувствате, че се намирате в духовна черна дупка. Както с истинските черни дупки в Космоса, може да изглежда невъзможно светлината да проникне до мястото, на което се намирате. Как може да се спасите? Свидетелствам, че единственият начин е чрез същата свобода на избор, която сте упражнявали толкова смело в доземния си живот, свободата на избор, която противникът не може да ви отнеме без вие първи да му я предадете.

Как си възвръщате тази свобода на избор? Как започвате да я упражнявате по правилния начин? Вие избирате да действате с вяра и подчинение. Мога ли да предложа няколко основни избора, които можете да започнете да правите в момента – днес.

Изберете да приемете – наистина да приемете – че сте дете на Бог, че Той ви обича и че има силата да ви помогне.

Изберете да положите всичко – наистина всичко – на олтара пред Него. Вярвайки, че сте Негово дете, решете, че вашият живот Му принадлежи и че ще упражнявате свободата си на избор, за да следвате Неговата воля. Може да направите това многократно в живота си, но никога, никога не се отказвайте.

Изберете да направите така, че да общувате с Духа Божий – чрез молитва, изучаване на Писанията, на църковни събрания, в дома и чрез благотворно общуване с околните. Когато почувствате влиянието на Духа, вие започвате да бъдете пречиствани и усилвани. Светлината започва да се усеща, и където грее тази светлина, тъмнината на злото не може да остане.

Изберете да се подчините на своите завети и да ги спазвате, като започнете от кръщелния си завет. Подновявайте тези завети всяка седмица, като достойно вземате от причастието.

Изберете да се подготвите достойно да посетите храма, да сключите и подновите свещени завети и да получите всички спасителни обреди и благословии на Евангелието.

Най-накрая, и най-важното, изберете да повярвате в Единението на Исус Христос. Приемете прошката на Спасителя и после простете на себе си. Заради Своята жертва за вас Той има силата „повече (да не) помн(и) (греховете ви)”²⁴. Вие трябва да направите същото.

След като се намирате на пътеката и отново сте „свободни да избирате”, изберете да отхвърлите чувството на срам за грехове, за които сте се покаяли, да откажете да се обезсърчите за миналото и да се зарадвате с надежда за бъдещето. Помнете, Сатана е този, който желае ние да бъдем „окаяни като него”²⁵. Нека вашето желание да бъде по-силно от неговото. Бъдете щастлив и уверен в живота си и във възможностите и благословиите, които ви очакват тук и през цялата вечност.

Най-накрая, помнете, че нашата свобода да избираме не е само за нас. Имаме отговорността да я упражняваме в полза на околните – да ги повдигнем и укрепим в техните изпитания и скърби. Някои от нашите братя и сестри са изгубили напълно способността да упражняват свободата си на избор чрез неправедни избори. Без да се излагаме на изкушение, можем и следва да каним околните да приемат светлината на Евангелието на Исус Христос. Чрез приятелство и обич ние можем да ги поведем по пътя на послушанието и да ги насърчим да упражняват своята свобода на избор, за да направят отново правилните избори.

Както татко Лехий свидетелствал на своето семейство за благословиите на свободния избор, аз също желая да ви свидетелствам, обични братя и сестри по целия свят, както и на своето семейство. Свободата на избор се проявила на Съвета в небесата, когато сме избрали да следваме плана на нашия Небесен Отец и да дойдем в смъртността за този период на изпитание. Свободата да избираме позволява да бъдем изпитани и проверени дали ще издържим до края и ще се върнем с чест при Небесния Отец или не. Свободата да избираме е катализаторът, който ни води да изразяваме нашето вътрешно духовно желание във външно поведение, подобно на Христовото. Свободата на избор ни позволява да правим верни, изпълнени с подчинение избори, които ни усилват, така че да можем да повдигнем и укрепим други. Когато се упражнява праведно, свободата на избор позволява на светлината да разпръсне тъмнината и ни дава възможност да живеем в радост и щастие в настоящето, да гледаме с вяра към бъдещето, дори вечността, и да не се съсредоточаваме върху нещата от миналото. Нашето упражняване на свободата на избор определя кои сме и какво ще бъдем.

На всички, които желаят да се радват на небесните благословии на свободата на избор, свидетелствам, че тя се усилва от нашите вяра и послушание. Свободата на избор ни води към действие: да търсим, за да можем да намерим, да искаме, за да ни се даде напътствието от Духа, да хлопаме на вратата, която води до духовна светлина и накрая към спасение. Давам специално свидетелство че нашият Спасител, Исус Христос, е източникът на тази светлина, тъкмо Светлината и Живота на света. Като упражняваме свободата си на избор да Го следваме, Неговата Светлина в нас ще свети все по-силно и по-силно, докато настане съвършеният ден²⁶, когато сме приветствани в присъствието на нашия Отец в Небесата за цялата вечност. Да можем да упражняваме своята свобода на избор до този свещен и славен край, се моля в името на Исус Христос, амин.