Бог обича и помага на всички Свои деца

Една от основните истини на възстановяването е, че Бог е жив и обитава в Своите небеса, че е човек, получил възвисяване, притежавайки тяло от “плът и кости”¹, че вчера, днес и утре Той е същият неизменен Бог², източникът на цялата добродетел и истина.

Адам и Ева били Неговите първи смъртни деца на тази земя. За тяхното идване Той казва: “И аз, Бог, създадох човека по Мой собствен образ и по подобието на Моя Единороден го създадох Аз, мъж и жена ги създадох”³.

Тази истина издига човешкото семейство. Мъжете и жените са удивителни създания, надарени с божествени характеристики. При сътворението Бог заложил в Адам и Ева божествената способност да имат деца по свое подобие. Оттук всички ние сме създадени по Негов образ.

Ние обаче се борим със сериозни земни слабости и рискове. Болестта, стареенето и смъртта са неизбежни. Трудностите и разочарованията са част от житейското пътуване. Личните наклонности, апетити и страсти настояват да бъдат удовлетворени.

Тези са някои от причините, поради които се нуждаем от помощта на Небесния Отец. Важен източник на тази помощ се предоставя чрез службата на човека към неговия ближен⁴. Заповедта е “да възлюбиш ближния си както себе си”⁵. Поради това, че всички сме братя и сестри, всички ние сме “ближни”, дори понякога да сме разделени от големи разстояния, своите култури, религии или расова принадлежност. Пророкът Джозеф Смит казва, “Човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род”⁶. Господ дава пример, защото “Той върши това, което е добро сред чедата човешки; … и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога”⁷.

За да се грижим за другите по Господния начин, ние се стремим да се грижим за себе си и жертваме за изпадналите в нужда. Бедните се трудят за онова, което получават и се стремят да подобрят живота и на другите⁸. Този модел е бил с нас от началото⁹.

Църковният план по благосъстоянието се основава върху този модел и верните членове на Църквата го следват. Техните дарения подпомагат вдовицата, грижат се за сирака и дават подслон на страдащия.

Преди няколко години високопоставен представител на Китай посети Солт Лейк Сити, обиколи обекти на Църквата и произнесе реч в университета “Бригъм Йънг”. Научавайки за програмата по благосъстояние на Църквата, той каза, “Ако всички се обичахме по този начин, на света щеше да има повече мир”.

Постът и даряването на стойността на двете пропуснати хранения в помощ на бедните привлякоха вниманието му. На края на посещението на “Уелфеър Скуеър” той подаде на управителя там този малък червен плик – “червен джоб”. В Китай “червен джоб” се дава в знак на обич, благословия и пожелание за материално благополучие. “Той не съдържа много”, каза гостът, “но представлява парите, спестени от пропусната закуска тази и миналата сутрин. Бих искал да дам моето дарение от пост на програмата по благосъстояние на Църквата”¹⁰.

Програмата по благосъстояние на Църквата е вдъхновена от Бог. Нейните принципи са основополагащи за спасението на човека¹¹. Тя е символ на служба, свидетелство към света, че Църквата на Исус Христос е била възстановена. Тя е небесна помощ в практичен вид. Президент Томас С. Монсън казва: “Принципите на благосъстоянието … не се променят. Те няма да се променят. Те са дадени чрез откровение истини”¹².

Друг важен начин да получим Божията помощ е чрез молитва. Заповядано ни е да се молим на Бог, нашият Отец, в името на Исус Христос. Съветът е следният, “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори”¹³. Небесният Отец отговаря на всички искрени молитви.

Като Господен пророк президент Монсън съветва: “Понякога изглежда, че няма светлина в дъното на тунела, няма зора да разпръсне нощния мрак… Чувстваме се изоставени, съкрушени, сами. Ако се намирате в такава ситуация, аз ви умолявам да се обърнете към нашия Небесен Отец с вяра. Той ще ви вдигне и напътства. Той няма винаги да снеме вашите страдания от вас, но ще ви утеши и ще ви преведе с любов през всяка буря, пред която се изправите”¹⁴.

Изправени пред някои нужди, ние се обръщаме към вид молитва, която се дава само под ръцете на мъжете, упълномощени от Бог. Исус Христос обикалял, като “изцелява(л) болни, вдига(л) мъртви”¹⁵ и укрепвал отчаяните души. С възстановяването на Евангелието дошли свещеническата сила и властта да се продължи с този аспект на Божието дело¹⁶.

Когато някой е болен или сериозно обезпокоен, “нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име: И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне”¹⁷. Верните старейшини имат за задача да правят онова, което би направил Господ, ако присъстваше¹⁸.

Ако се записваха всички получили отговор молитви, светът не би могъл да побере написаното. Старейшина Глен Л. Ръд, почетен висш ръководител и обичан колега, дава следното безценно свидетелство:

“По телефона ме информираха, че моя роднина, едно 12-годишно момиче на име Джанис лежеше в болницата, претърпяла сериозни наранявания. Нейната майка искала тя да получи свещеническа благословия.

Старейшина Каули и аз отидохме в болницата. Там разбрахме подробностите за злополуката. Джанис била ударена от градски автобус. Двойните задни гуми минали през главата и тялото й.

Старейшина Каули и аз влязохме в стаята, където лежеше Джанис. Тя имаше счупен таз, зле ранено рамо, кости, счупени на няколко места, и сериозни наранявания на главата, които изглежда не можеха да се оправят. Въпреки това имахме чувството, че ние следва да й дадем благословия. Помазах я с масло и старейшина Каули запечата помазването. По един решителен и непоколебим начин той я благослови да се възстанови напълно и да заживее нормален живот. Благослови я да се възстанови без трайни последици от нейните многобройни наранявания. Това беше забележителна благословия и наистина величествен момент”.

Старейшина Ръд продължава: “Джанис не помръдна и мускул за повече от месец. Никога не изгубихме вяра. Беше произнесена благословия, че тя ще се оправи без трайни увреждания”.

Старейшина Ръд заключи: “Много години изминаха от онова посещение в болницата. Неотдавна говорих с Джанис. Сега тя е на 70 години, майка е на 3 деца и баба на 11 внука. До ден днешен не е имало и едно усложнение като резултат от тази катастрофа”¹⁹.

Това е едно от множеството подобни изцеления. Но никое не е по-силно свидетелство за това как Небесният Отец помага на Своите деца чрез молитва – то се случи в една болнична стая с 12-годишната Джанис и двама смирени служители Божии преди 58 години.

Най-голямата помощ от страна на Небесния Отец идва чрез Неговия Син, “защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”²⁰.

С голямо благоговение и почит давам свидетелство за Господ Исус Христос. Като правя това, се сещам колко внимателни трябва да бъдем, когато изговаряме името Му. Въпреки, че Неговото влияние, ученията и избавлението Му ни доближават с Него, ще е добре да не говорим за Него сякаш Той е наш приятел и съсед.

Той е Първородният сред духовните деца на нашия Отец. Той изпълнил всичко, което Му било предопределено – затова всичко Го почита и дава свидетелство за Него²¹. Той казва на древните пророци какво да пишат и открива Своята воля на пророците днес – и реализирал всяка тяхна дума²².

Имайки Бог за баща, Той бил роден от Дева Мария, победил смъртта, извършил Единение за греховете на света и предоставил спасение както на живите, така и на мъртвите. Като наш възкресен Господ, Той ял риба и мед с апостолите и поканил множествата на две полукълба да усетят с пръсти раните по Неговите ръце, нозе и ребра, за да могат всички да узнаят, че Той е Богът Израилев – живият Христос.

На всички тях Той заявява:

“Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века”²³.

Той е нашият Законодател и Съдия, Изкупителят на света. При Неговото Второ Пришествие, “управлението ще бъде на раменете Му, и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог Могъщи, Отец на вечността, Княз на Мира”²⁴. За това давам свидетелство в най-святото име на Исус Христос, амин.