Събранието за причастие и причастието

Обредът на причастието прави събранието за причастие най-святото и важно събрание в Църквата. Това е единственото неделно събрание, което може да бъде посещавано от цялото семейство. В допълнение на причастието съдържанието му трябва винаги да бъде планирано и представено така, че да съсредоточава вниманието ни върху Единението и ученията на Господ Исус Христос.

Първите ми спомени от събрание за причастие са свързани с едно градче в Юта, където бях ръкоположен за дякон и участвах в разнасянето на причастието. Сравнено с тези спомени, събранието за причастие, което посещавам в момента в много различни райони на Църквата, значително се е подобрило. Обикновено причастието се благославя, разнася и взема от членовете в атмосфера на тихо благоговение. Воденето на събранието, включително църковната дейност, е кратко и изпълнено с достойнство, речите са духовни по съдържание и изпълнение. Музиката е подходяща, молитвите уместни. Това е стандартът и той представлява голям напредък спрямо изживяванията на моята младост.

Има редки изключения. Усещам, че някои сред подрастващото поколение и дори някои възрастни все още не са вникнали във важността на това събрание и в значимостта на личното благоговение и поклонение в хода му. Нещата, за които чувствам, че е нужно да говоря тук, се отнасят до онези, които все още не разбират и прилагат тези важни принципи и все още не се радват на обещаната духовна благословия винаги да имат водачеството на Неговия Дух да бъде с тях.

Започвам с това как членовете на Църквата следва да се подготвят да участват в обреда на причастието. На събрание за обучение на ръководителите по света преди пет години старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи свещеническите ръководители на Църквата как да планират и провеждат събрания за причастието. “Ние почитаме Неговото Единение по много личен начин”, казва старейшина Нелсън. “Ние идваме на събранието за причастие със съкрушено сърце и разкаян дух. Това е връхната точка на освещаването на Господния ден” (“Worshiping at Sacrament Meeting”, Liahona, авг. 2004 г., стр. 12).

Седнали сме известно време преди началото на събранието. “По време на тези няколко минути встъпителната музика е по-тиха. Това не е време за разговори или предаване на послания, а момент на изпълнен с молитва размисъл, докато ръководители и членове духовно се подготвят за причастието” (Liahona, авг. 2004 г., стр. 13).

Когато Спасителят се явява на нефитите след Своето възкресение, Той ги учи, че трябва да прекратят жертвите чрез проливане на кръв. Вместо това “вие ще ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух” (3 Нефи 9:20). Тази заповед, повторена в съвременното откровение, упътваща ни да вземаме от причастието всяка седмица, ни казва как следва да се подготвим. Както учи старейшина Нелсън, “Всеки член на Църквата има отговорност за духовното обновление, което може да бъде резултат от събранието за причастие” (Liahona, авг. 2004 г., стр. 14).

В написаното от него върху ученията на спасението президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че ние вземаме от причастието, за да си спомним смъртта и страданията на Спасителя за изкуплението на света. Този обред бил представен, за да можем да подновим своите завети да Му служим, да Му се подчиняваме и винаги да Го помним. Президент Смит добавя: “Не можем да задържим Духа на Господ, освен ако по последователен начин не съблюдаваме тази заповед” (Doctrines of Salvation, избр. Bruce R. McConkie, 3 тома, 1954—56 г., 2:341).

Начинът, по който се обличаме, също е важен показател за нашето отношение към която и да е предприета от нас дейност и подготовката ни за нея. Ако ще ходим на плуване или на туризъм, или да играем на плажа, нашето облекло, както и типът обувки ще покаже това. Същото важи и за начина, по който се обличаме, когато ще участваме в обреда на причастието. Това е като при посещението на храма. Начинът ни на обличане показва степента, в която разбираме и почитаме обреда, в който ще участваме.

По време на събранието за причастие – и особено по време на самото причастие – ние следва да се съсредоточим върху поклонението и да се въздържаме от всякакви други дейности, особено от поведение, което може да попречи на поклонението на останалите. Дори човек, който тихо задреме, не пречи на околните. Събранието за причастие не е време за четене на книги или списания. Млади хора, то не е време за прошепнати разговори по мобилни телефони или за изпращане на текстови съобщения по тях. Когато вземаме от причастието, ние сключваме свещен завет винаги да помним Спасителя. Колко тъжно е да видиш хора, които явно нарушават този завет в самото събрание, в което го сключват.

Музиката в събранието за причастие е важна част от нашето поклонение. Писанията ни учат, че песента на праведните е молитва към Господ (вж. У. и З. 25:12). Първото Президентство заявява, че “някои от най-великите проповеди са изнесени чрез химни” (Hymns, стр. ix). Колко прекрасно е, когато всеки човек в събранието участва в поклонението с песен – особено с химна, който ни помага да се подготвим да вземем от причастието. За цялата музика по време на събранието за причастие трябва внимателно планиране, като винаги помним, че тази музика е за поклонение, а не за концерт.

Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи: “Това е момент, в който следва да бъде представено Евангелието, когато следва да бъдем призовани да упражняваме вярата си, да се замислим върху мисията на нашия Изкупител и да прекараме известно време в размисъл върху спасителните принципи на Евангелието, а не за нещо друго. Развлечението, смехът, лекомислието – всички те нямат място в събранията за причастие на светиите от последните дни. Ние следва да се събираме в дух на молитва и смирение, с отдаденост в сърцата си” (Doctrines of Salvation, 2:342).

Когато правим това – когато се присъединим към тържествеността, която винаги следва да придружава обреда на причастието и поклонението по време на това събрание – ние сме достойни за спътничеството и откровението на Духа. Това е начинът да получим напътствие за живота си и мир по време на житейския път.

Възкресеният Господ набляга на важността на причастието, когато посещава американския континент и въвежда този обред сред верните нефити. Той благославя символите на причастието и ги дава на Своите ученици и на множеството (вж. 3 Нефи 18:1–10), заповядвайки:

“И вие ще правите винаги това за онези, които се покаят и бъдат кръстени в името Ми; и ще го правите във възпоменание на Моята кръв, която пролях за вас, за да може да свидетелствате на Отца, че си спомняте винаги за Мене. И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, Моят Дух ще бъде с вас.

… И ако винаги правите тези неща, ще бъдете благословени, защото ще сте съградени върху Моята канара.

Но всички от вас, които ще правят повече или по-малко от тези неща, не са съградени на Моята канара, но са съградени на пясъчна основа; и когато завали дъждът и придойдат водите, и духнат ветровете, и се стоварят върху тях, те ще паднат” (3 Нефи 18:11–13).

Причастието е обредът, който заместил кръвните жертви и всеизгаряния от закона на Моисей, и с него идва обещанието на Спасителя: “И който дойде при Мен със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух” (3 Нефи 9:20).

Сега говоря в частност на носителите на свещеничеството, които отслужват причастието. Този обред трябва винаги да бъде изпълняван с благоговение и достойнство. Свещениците, които отправят молитвата за събранието, следва да изговарят думите бавно и отчетливо, изказвайки условията на заветите и обещаните благословии. Това е изключително свещенодействие.

Учителите, които подготвят символите на причастието, и дяконите, които ги раздават, също изпълняват едно свещено действие. Обичам разказа на президент Томас С. Монсън за това как като 12-годишен дякон той бил помолен от епископа да занесе причастието на един брат, прикован за инвалидна количка, който копнеел за тази благословия. “Неговата благодарност ме порази”, казва президент Монсън. “Господният Дух ме завладя. Бях застанал на свята земя” (Inspiring Experiences That Build Faith, 1994 г., стр. 188). Всички, които отслужват този свят обред, стоят на свята земя.

Младите мъже, които извършват обреда на причастието, следва да бъдат достойни. Господ е казал: “Бъдете чисти, вие, които носите съсъдите Господни” (У. и З. 38:42). Предупреждението от Писанията, отнасящо се до недостойното вземане на причастието (вж. 1 Коринтяните 11:29; 3 Нефи 18:29) със сигурност се отнася и към онези, които отслужват този обред. Налагайки наказание на членовете на Църквата, които са извършили сериозни грехове, епископът може временно да отнеме привилегията да се вземе от причастието. Той със сигурност притежава същата тази власт да отнеме привилегията да се отслужва този свят обред.

Онова, което казах по-рано за важната роля на облеклото на онези, които получават обреда на причастието, очевидно се отнася с повече сила за младите мъже от Аароновото свещеничество, които служат в която и да било част от свещения обред. Всички те трябва да бъдат добре сресани и скромно облечени. Нищо в техния външен вид или действия не трябва да привлича внимание към тях или да разсейва който и да било от присъстващите от поклонението и сключването на завет, което е и целта на тази свята служба.

Старейшина Джефри Р. Холанд изнесе поучителна реч на тази тема на обща конференция преди 13 години. Тъй като повечето от нашите дякони дори не са били родени, когато тези думи са били казани за последно оттук, ще ги повторя за тяхна полза и за полза на техните родители и учители: “Нека кажа, че винаги, когато е възможно дяконите, учителите и свещениците, които отслужват причастието, трябва да носят бяла риза. За свещените обреди в Църквата ние често използваме официално облекло и на бялата риза може да се гледа като на леко напомняне за бялото облекло, с което сте били облечени в басейна за кръщение, и очакване за бялата риза, която скоро ще носите в храма и на своите мисии” (“This Do in Remembrance of Me”, Ensign, ноем. 1995 г., стр. 68).

В заключение, причастието се отслужва само когато това действие е упълномощено от човек, който държи ключовете за този обред на свещеничеството. Затова по принцип причастието не се отслужва у дома или на семейни събрания, дори когато има достатъчно носители на свещеничеството. Онези, които служат на масата с причастието, подготвят причастието или го раздават на събранието, следва да бъдат определени от човек, който държи или упражнява ключовете за този обред. Говоря за епископството или президентствата на кворумите на учителите или дяконите. “Моят дом е дом на ред”, заявява Господ (У. и З. 132:8).

Как можем да имаме Духа Господен с нас, за да ни напътства в нашите избори, така че да останем “неопетнен(и) от света” (У. и З. 59:9) и на сигурната пътека по време на земния живот? Трябва да бъдем достойни за пречистващата сила на Единението на Исус Христос. Правим това, като спазваме Неговата заповед да дойдем при Него със съкрушено сърце и разкаян дух и по време на това прекрасно седмично събрание вземаме от символите на причастието и сключваме заветите, които ни правят достойни за безценното обещание винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас (вж. У. и З. 20:77). Да можем винаги да правим това е моята смирена молитва, която отправям в името на Този, Чието Единение прави всичко това възможно, тъкмо Исус Христос, амин.