Щастието, вашето наследство

Днес бих желал да говоря на онези, които винаги се чувстват неадекватно, обезсърчени или уморени – с една дума, на всички нас.

Моля се също Светият Дух да подсили думите ми и да им придаде допълнителен смисъл, прозрение и вдъхновение.

Знаем, че понякога може да е трудно да държим главите си над водата. Всъщност в нашия свят на промени, предизвикателства и списъци за бърза справка понякога е почти невъзможно да избегнем завладяващите чувства на страдание и печал.

Не предлагам, че можем просто да врътнем ключа и да спрем отрицателните чувства, които ни мъчат. Това не е разговор за повдигане на мотивацията или опит да насърча онези, които потъват в подвижни пясъци, да си представят, че вместо това си почиват на плажа. Давам си сметка, че в живота на всички ни има реални грижи. Знам, че тази вечер тук има сърца, които таят дълбока печал. Други се борят със страхове, които безпокоят душата. За някои самотата е тайното им изпитание.

Това не са несъществени неща.

Бих искал обаче да говоря за два принципа, които може да ви помогнат да намерите пътека към мир, надежда и радост – дори по време на изпитание и страдание. Искам да говоря за Божието щастие и как всеки един от нас може да го вкуси въпреки тегобите, които ни отрупват.

Позволете ми първо да попитам: Какво според вас е най-голямото възможно щастие? За мен отговорът на този въпрос е: Божието щастие.

Това води до следващ въпрос: Какво е щастието на нашия Небесен Отец?

Може да се окаже невъзможно да отговорим, защото Неговите пътища не са нашите. “Понеже, както небето е по-високо от земята, така и (Божиите) пътища са по-високи от (н)ашите пътища. И (Неговите) помисли от (н)ашите помисли”¹.

Макар че не разбираме “значението на всички неща”, ние знаем, че Бог “обича чедата Си”², защото Той казва, “ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”³.

Небесният Отец е в състояние да постигне тези две велики цели – безсмъртието и вечния живот на човека, защото е един Бог на творчество и състрадание. Творчеството и състраданието са две цели, които способстват за съвършеното щастие на нашия Небесен Отец. Да творим и да бъдем състрадателни са две дейности, в които ние като Негови духовни деца можем и следва да Му подражаваме ревностно.

Желанието да твори е едно от най-силните в човешката душа. Без оглед на талант, образование, произход или способности всеки от нас има вродено желание да създаде нещо, което по-рано не е съществувало.

Всеки може да твори. Не ви трябват пари, пост или влияние, за да създадете нещо съдържателно или красиво.

Да твориш носи дълбоко удовлетворение и задоволство. Ние развиваме себе си и другите, когато вземем в ръце неорганизирана материя и я моделираме в нещо красиво – и имам пред вид не процеса на почистване стаите на нашите деца в юношеска възраст.

Можете да кажете, “Аз не съм творчески тип. Когато пея, винаги съм половин тон под или над нужното. Не мога да прекарам и една линия без линеал. И единственото практическо приложение на домашно приготвения от мен хляб е като преспапие или подпора на вратата”.

Ако се чувствате така, помислете пак и си спомнете, че сте духовни дъщери на най-творческото Същество във вселената. Не е ли забележително да се сетите, че самите ви души са оформени от един безкрайно съзидателен и вечно състрадателен Бог? Помислете за това – вашето духовно тяло е един шедьовър, създаден с красота, функционалност и възможности, надхвърлящи въображението.

Но с каква цел сме били създадени? Със специалната цел и възможност да изпитваме пълнота от радост⁴. Нашето право по рождение – и целта на голямото ни пътуване в този свят – е да дирим и изживеем вечно щастие. Един от начините да постигнем това е да създаваме разни неща.

Ако сте майка, вие участвате с Бог в Неговото дело по сътворението – не само като давате физически тела на своите деца, но и като ги учите и възпитавате. Ако не сте майка сега, съзидателните таланти, които развиете, ще ви подготвят за този ден, в този живот или в идния.

Може да мислите, че нямате таланти, но това е невярно допускане, защото всички ние имаме таланти и дарби, всеки един от нас⁵. Границите на творчеството се простират отвъд рамките на платното или листа хартия и не изискват четка, писалка или клавиши на пиано. Творчеството означава да създадем нещо, което не е съществувало преди – цветни градини, хармонични домове, семейни спомени, леещ се смях.

Не е задължително това, което създавате, да бъде съвършено. Какво от това, ако понякога яйцата са твърде блажни или филийката е прегорена? Не оставяйте страхът от провал да ви обезкуражи. Не оставяйте критичният глас да ви парализира – независимо дали той иде отвън или отвътре.

Ако все още се чувствате неспособни да творите, започнете от нещо дребно. Опитайте се да видите колко усмивки можете да създадете, напишете писмо на благодарност, овладейте ново умение, намерете някакво място и го направете по-красиво.

Преди близо век и половина президент Бригъм Йънг говорел на светиите от неговото време. “Пред светиите има велико дело за вършене”, казва той. “Вървете напред и се усъвършенствайте, и правете всичко около вас красиво. Култивирайте земята, култивирайте и ума си. Изграждайте градове, украсявайте жилищата си, създавайте паркове, овощни градини и лозя и правете земята така хубава, че като погледнете работата си, да го правите с удоволствие и ангелите с удоволствие да могат да посетят красивите ви места. Междувременно продължавайте да се стремите да изпълвате ума си с всичките милости на Христовия Дух”⁶.

Колкото повече уповавате и се опирате на Духа, толкова по-голяма е способността ви да творите. Това е ваша възможност в този живот и ваша съдба в идния. Сестри, уповавайте и се опирайте на Духа. Като използвате обикновените възможности на всекидневния си живот и създавате нещо красиво и полезно, вие усъвършенствате не само света около вас, но и света във вас.

Да сме състрадателни е другото голямо дело на нашия Небесен Отец и основен белег на това кои сме ние като хора. Заповядано ни е “подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене”⁷. Учениците на Христа във всички епохи по света са се отличавали със своето състрадание. Онези, които следват Спасителя, “скърб(ят) с онези, които скърбят … и утешава(т) онези, които се нуждаят от утешение”⁸.

Когато протягаме ръка да благословим живота на другите, нашият живот също бива благословен. Службата и жертвата разкриват небесните отвори, като позволяват на отбрани благословии да се излеят върху нас. Със сигурност нашият Небесен Отец се усмихва на онези, които се грижат за най-скромните Негови деца.

Като повдигаме околните, ние по малко възвисяваме и себе си. Президент Спенсър У. Кимбъл учи, че “колкото повече служим на ближните си по подходящи начини, толкова повече богатство има в нашите души”⁹.

Президент Гордън Б. Хинкли вярваше в изцеляващата сила на службата. След смъртта на съпругата си той даде голям пример на Църквата с начина, по който се потопи в работата и служението на другите. Разказва се, че президент Хинкли отбелязал на една жена, която наскоро загубила съпруга си и била изпълнена със скръб, “Работата ще изцели скръбта ти. Служи на другите”.

Това са мъдри слова. Като се отдадем в служба на другите, ние откриваме собствения си живот и щастие.

Президент Лоренцо Сноу изказва подобна мисъл: “Когато сте натъжени, огледайте се наоколо и ще откриете някой, който е в по-лошо положение от вас; отидете при него и разберете какъв е проблемът, след това се опитайте да го разрешите с мъдрост, дадена ви от Господа, и веднага ще усетите, че тъгата е отминала, че се чувствате по-леко, че Духът Господен е с вас и всичко изглежда по-светло”¹⁰.

В днешния свят на поп-психология, телевизионни програми без стойност и наръчници как сами да си помогнете и да се чувствате добре този съвет може да изглежда в разрез с интуицията. Понякога ни се казва, че отговорът на всичките ни болежки е да гледаме навътре, да си угаждаме, да харчим на кредит и след това да плащаме и да задоволяваме собствените си желания дори за сметка на околните. Макар да има моменти, когато е разумно да се погрижим първо за себе си, в дългосрочен план това не води до трайно щастие.

Вярвам, че жените от Църквата, независимо от възраст или семейно положение разбират и прилагат най-добре думите на Джеймз Бари, авторът на новелата Питър Пан: “Онези, които носят слънчева светлина в живота на другите, не могат да не получат от нея”¹¹. Често съм бил свидетел на дискретни постъпки на доброта и състрадание на благородни жени, които са се раздавали в безкористно милосърдие. Сърцето ми прелива от благодарност, когато чувам истории за сестри от Църквата, които са се притичали на помощ на хора в нужда.

Има хора в Църквата – и мъже, и жени, които се питат как могат да допринасят за царството. Понякога жени, които са несемейни, разведени или овдовели, се питат има ли място за тях. Всяка сестра в Църквата е от съдбовна важност – не само за нашия Небесен Отец, но и за изграждането на царството Божие. Има велико дело за вършене.

Преди една година на това събрание президент Монсън учеше, че “сте заобиколени от възможности за служба… Често малките постъпки на служба са всичко, което се изисква да помогнем и благословим някого”¹². Огледайте се. Ето, на събранието за причастието е дошла млада майка с няколко деца – предложете й да седнете до нея и да помогнете. Ето, в общността ви един млад мъж изглежда обезкуражен – кажете му, че ви харесва да сте в компанията му и че чувствате добротата му. Искрените думи на насърчение изискват само любящо и грижливо сърце, но могат да имат вечно влияние върху живота на хората около вас.

Вие, чудесни сестри, извършвайте дейност за подпомагане на околните, движени от основания, надхвърлящи личната изгода. Така вие усърдно подражавате на Спасителя, Който макар и Цар, не търсел пост, нито Го било грижа дали другите са Го забелязали. Той не се грижел за това да се съревновава с останалите. Мислите Му били винаги насочени към това да помага на другите. Той проповядвал, изцелявал, обръщал във вярата и изслушвал околните. Знаел, че величието имало малко общо с външните признаци на преуспяване или сан. Той проповядвал и живеел според следното учение: “А по-големият между вас нека ви бъде служител”¹³.

Накрая, броят на молитвите, които отправяме може да помогне за щастието ни, но броят на молитвите, на които отговаряме, може да е дори още по-важен. Нека отворим очи и видим натежалите сърца, да забележим самотата и отчаянието, нека почувстваме мълчаливите молитви на хората около нас и нека бъдем оръдие в Господните ръце, за да им бъде отговорено.

Скъпи мои сестри, имам една проста вяра. Аз вярвам, че като сте верни и усърдни в спазването на Божиите заповеди, като се доближавате до Него във вяра, надежда и милосърдие, всички неща ще работят заедно за ваше добро¹⁴. Вярвам, че като се потопите в делото на нашия Отец, като създавате красота и сте състрадателни към околните, Бог ще ви обгърне в обятията на любовта Си¹⁵. Обезсърчението, неспособността и умората ще отстъпят място на един живот, изпълнен със смисъл, благодат и удовлетворение.

Като духовни дъщери на нашия Небесен Отец щастието е ваше наследство.

Вие сте избрани дъщери на нашия Небесен Отец и чрез нещата, които създавате, и хората, на които служите, сте велика сила за добро. Вие ще направите света по-добро място. Вдигнете глава, крачете изправени. Бог ви обича. Ние ви обичаме и ви се възхищаваме.

За това свидетелствам и ви оставям своята благословия като апостол на Господ, в името на Исус Христос, амин.