2008
Изпитанието
Ноември 2008 г.


Изпитанието

Нито тълпите, нито армията могли да отклонят светиите от онова, което те знаели че е истинно.

Изображение
Boyd K. Packer

Задачата ми е да покажа, че в усилни времена Господ винаги предварително подготвя сигурен път. Живеем в онези “усилни времена”, предсказани че ще дойдат в последните дни от апостол Павел1. Ако трябва да си осигурим безопасност като отделни хора, семейства и като Църква, то това ще бъде чрез “подчинение на законите и обредите на Евангелието”2.

На 24 юли 1849 г. се навършили точно две години откакто светиите били в долината Солт Лейк. Накрая те били свободни след години на сблъсъци с тълпи и гонение. Това било повод за голямо честване.

Само няколко години преди това при ужасни условия Пророкът Джозеф Смит с месеци страдал в затвора Либърти, докато тълпите прогонвали светиите от домовете им. Думите свобода и затвор не вървят особено добре заедно.

Джозеф извикал:

“О, Боже, къде си Ти? И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място?

Докога ще се възпира Твоята ръка, а окото Ти, да, Твоето чисто око докога ще гледа от вечните небеса неправдите против Твоите люде и Твоите служители, а ухото ти ще бъде пронизвано от възгласите им?”3

Пророкът Джозеф Смит преди това подирил напътствие и Господ казал светиите да търсят компенсация от съдиите, губернатора и след това от президента на САЩ4.

Техните съдебни апелации се провалили. През живота си Джозеф Смит бил призоваван в съда над 200 пъти по всевъзможни лъжливи обвинения. Той не бил осъден нито един път.

Когато те потърсили компенсации от губернатора на щата Мисури Богз, той издал прокламация: “Мормоните трябва да бъдат третирани като врагове и да бъдат унищожени или изгонени от щата, ако е нужно за общественото благо”5. Това отприщило неописуема бруталност и злоба.

Те се обърнали към президента на САЩ Мартин ван Бюрън, който им казал, “Каузата ви е справедлива, но аз не мога да направя нищо за вас”6.

Ще прочета заключителния абзац на третото им обръщение към Конгреса на САЩ:

“Страданията на долуподписаните вече са станали непоносими, прекомерни за човешки същества, прекомерни за американски граждани, за да бъдат понасяни без оплакване. Ние стенахме под желязната ръка на тиранията и гнета тези дълги години. Бяхме лишени от собствеността ни на стойност два милиона долара. Бяхме преследвани като диви зверове в горите. Гледахме как възрастните ни бащи, които се бяха сражавали за Американската революция, и невинните ни деца заедно биваха избивани от нашите гонители. Гледахме почтените дъщери на американски граждани да бъдат оскърбявани и насилвани по най-нечовешки начин, видяхме хиляди души, мъже, жени и деца, прогонени със силата на оръжието, посред сурова зима от своите свещени домове и огнища по чужди земи, без стотинка и беззащитни. При всичките тези печални обстоятелства ние умолително протягахме ръце към най-висшите институции на нашата страна и смирено призовавахме видни сенатори и представители на един голям и велик народ за компенсация и защита.

Чуйте! О, чуйте умоляващия глас на много хиляди американски граждани, които сега стенат в изгнание…! Чуйте! О, чуйте плачовете и горките жалби на вдовици и сираци, чиито съпрузи и бащи са били мъченически убити в земята, над която се рее гордият орел…! Нека в летописите на народите да не бъде записано, че … изгнаници са дирили защита и компенсация от вашите ръце, но са ги дирили напразно. Във вашата власт е да спасите нас, нашите жени и нашите деца от повтаряне на кървавите сцени от Мисури, и така до голяма степен да облекчите страховете на едни преследвани и наранени хора, за което долуподписаните продължават да се молят”7.

Нямало милост и те били отпратени.

През 1844 г., докато се намирали под официалната защита на губернатора на Илинойс Томас Форд, Пророкът Джозеф Смит и брат му Хайръм била застреляни в затвора Картидж. Думите не стигат да опишат жестокостта и страданието, което изтърпели светиите.

Сега на този 24 юли 1849г., накрая свободни от гоненията на тълпите, те планирали да празнуват8.

Всичко, което светиите притежавали, било докарано от 1 600 км разстояние през пустошта с ръчни колички или фургони. Железницата щяла да стигне Солт Лейк Сити едва след повече от 20 г. Не разполагайки с много, те решили, че честването щяло да бъде една голяма проява на чувствата им.

На Храмовия площад те построили беседка с живи клони. Издигнали пилон за знамето, висок 32 м. Ушили огромен национален флаг, дълъг 20 м. и го издигнали на върха на този пилон на свободата.

Може да изглежда озадачаващо, невероятно, почти отвъд границите на правдоподобното, че за тема на това първо честване те избрали патриотизма и лоялността към същото това правителство, което ги отхвърлило и не могло да им помогне. Какво ли са си мислели? Ако можете да разберете защо, ще разберете силата на Христовите учения.

Духовият им оркестър свирел, докато президент Бригъм Йънг водел огромна процесия към Храмовия площад. Следвали го Дванадесетте апостоли и Седемдесетте.

Следвали ги 24 млади мъже, облечени в бели панталони, черни куртки, бели ешарпове през дясното рамо, венци на главите, и препасани със саби на лявото бедро. В дясната си ръка, освен това, всеки един носел екземпляр от Декларацията за независимост и на Конституцията на САЩ. Декларацията за независимост била прочетена от един от тези млади мъже.

След тях идели 24 млади жени в бяло, със сини ешарпове през дясното рамо и бели рози на главите си. Всяка носела по една Библия и една Книга на Мормон.

Изненада, макар и не толкова, колкото избора на темата за патриотизма, била следващата група: 24 възрастни отци (както били наречени), водени от патриарх Айзък Морли. Те били известни като пепеляво-сивите – всичките на възраст 60 г. и повече. Всеки носел боядисан в червено жезъл с бяла лента, вееща се на върха. Един развявал знамето на САЩ. Тези мъже били символ на свещеничеството, което било “от началото, преди светът да бъде”9 и било възстановено в тази диспенсация.

Светиите знаели, че Господ им е заповядал да бъдат “поданици на крале, президенти, управници и съдии, в подчинението, уважението и подкрепянето на закона”10. Тази заповед, дадена чрез откровение тогава, е в сила и сега за членовете ни във всяка страна. Ние трябва да бъдем спазващи закона достойни граждани.

Господното им е казал, “Аз съм постановил Конституцията на тази страна чрез ръцете на мъдри човеци, които Аз издигнах точно за тази цел”11.

А в друг стих Господ им казал, че “не е правилно който и да е човек да бъде под робството на друг”12. Затова те били против робството. Това бил болен въпрос в отношенията им със заселниците в Мисури.

И така, в онзи ден на честването през 1849 г., “старейшина Финеас Ричардз говори от името на 24-мата възрастни отци и прочете тяхното обръщение на лоялност и патриотизъм”13. Той говорил за нуждата да учат децата си на патриотизъм, на обич и на уважение към свободата. След като накратко изброил опасностите, през които преминали, той казал:

“Братя и приятели, ние, които сме преживели шестдесет години, сме виждали правителството на Съединените щати в неговата слава и знаем, че свирепите жестокости, които изстрадахме, са резултат на корумпирана и изродена администрация, докато чистите принципи на славната ни конституция остават неизменни…

… Както ние сме наследили духа на свободата и огъня на патриотизма от своите бащи, нека така те преминат (неподправени) у нашето потомство”14.

Човек би помислил, че подтикнати от силата на човешката природа, светиите биха потърсили отплата, но взело връх нещо, много по-силно от човешката природа.

Апостол Павел обяснява:

“Естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно…

… ние имаме ум Христов”15.

Този Дух определял онези ранни членове на Църквата като ученици на Христа.

Ако можете да разберете хора тъй дълготърпеливи, толерантни, прощаващи, толкова християни след всичко, което били изтърпели, ще откриете ключа към онова, що е светия от последните дни. Вместо да бъдат обзети от желание за отплата, те се уповавали на откровение. Техният курс бил начертан от учения, които все още намираме днес в Стария и Новия завет, в Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер.

Ако можете да разберете защо те могли да празнуват така, както го сторили, тогава ще можете да разберете защо сега ние имаме вяра в Господ Исус Христос и в евангелските принципи.

Книгата на Мормон учи, “Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си”16.

И така днес в тези странни усилни времена, в истинската Църква на Исус Христос17 ние проповядваме и живеем според принципите на Неговото Евангелие.

Три неща във връзка с онова честване от 1849 г. са и символични, и пророчески: първо, че младите мъже носели Конституцията и Декларацията за независимост; второ, че всяка млада жена носела Библията и Книгата на Мормон, и накрая, че възрастните мъже – пепеляво-сивите, били почетени в процесията.

Според програмата, те имали почерпка на импровизирани маси. Няколкостотин пътуващи златотърсачи и повече от 60 индианци били поканени да се присъединят към тях.

После те се върнали към работа си.

Президент Йънг казва, “Ако хората в Съединените щати ни оставят на мира за десет години, няма да се молим за никакви специални предимства”18.

Точно осем години след честването от 1849 г. светиите били в каньона Биг Котънууд, за да отбележат още един 24 юли. Пристигнали четирима ездачи, за да съобщят, че наближавала армия от 2 500 души. Армията на САЩ, командвана от полковник Албърт Сидни Джонстън, получила заповед от президента на САЩ Джеймз Бюкенън да смаже несъществуващ мормонски бунт.

Светиите прекратили честването и поели към дома, за да се подготвят за отбрана. Вместо да избяга, президент Йънг този път заявил, “Не сме нарушили никой закон и нямаме основание, нито възнамеряваме да го правим; а що се отнася до който и да е, идещ да унищожи тези хора, Бог Всемогъщи да ми е на помощ, те не могат да дойдат тук”19.

Моите прародители са погребали едно дете по време на пътя от Фар Уест, когато били прогонени от Наву, и още едно в Уинтър Куортърз, когато били прогонени на запад.

Една от прабабите ми, тогава тийнеджърка, бутала ръчната количка по южните брегове на р. Плейт Ривър. Те пеели:

Място на запад Бог ни отреди,

И със нас днес върви,

Не се боиме ние от беди,

Щастие там ще цари20.

Отвъд реката те могли да виждат как слънцето проблясва върху байонетите на войниците21.

В Сейнт Луис моята прабаба си купила малка емайлирана значка в флага на САЩ. Тя я носила на дрехата си до края на живота си.

Нито тълпите, нито армията могли да отклонят светиите от онова, което те знаели че е истинно. Било постигнато споразумение и “войната от Юта” (наречена по-късно досаден гаф на Бюкенън) приключила.

Ние сме напътствани от същите откровения и сме водени от пророк. Когато Пророкът Джозеф Смит умрял, друг заел неговото място. Този ред на приемственост продължава и днес.

Преди 6 месеца, на априлската обща конференция Томас С. Монсън бе подкрепен като 16-ти президент на Църквата, само пет месеца преди 81-я му рожден ден. Той стана приемник на президент Гордън Б. Хинкли, който почина на 98 г.

Висшите ръководители на Църквата фактически почти винаги трупат опит в резултат на десетилетия подготовка.

Президент Монсън е идеално подготвен за предизвикателствата на нашето време. Подкрепят го двама съветници и Кворумът на дванадесетте апостоли – всичките пророци, гледачи и откровители.

В същото време Луцифер, който бил отхвърлен от присъствието на Отца ни, продължава да действа. Той и ангелите, които го последвали, ще смущава делото на Господ и ще го унищожи, ако могат.

Но ние ще продължим напред. Ще се уповаваме като семейства и като Църква на тези принципи и обреди. Каквито и изпитания да ни чакат, а те ще са много, трябва да останем верни и предани.

Давам свидетелство, че Бог Отец и Неговият Син Исус Христос са живи, че президент Томас С. Монсън е призован от Бог чрез пророчество.

“Знамето на истината е издигнато; ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото” (History of the Church, 4:540). Днес над конгрегациите на светиите от последните дни слънцето никога не залязва. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. 2 Тимотея 3:1–7.

  2. Символът на вярата 1:3.

  3. У. и З. 121:1–2.

  4. Вж. У. и З. 101:86–88.

  5. History of the Church, 3:175.

  6. Martin Van Buren, цитирано в Eliza R. Snow Smith, Biography and Family Record of Lorenzo Snow (1884), 77.

  7. Цитирано в Biography, 152–53.

  8. Вж. Biography, 95–107.

  9. У. и З. 76:13.

  10. Символът на вярата 1:12.

  11. У. и З. 101:80.

  12. У. и З. 101:79.

  13. Biography, 100.

  14. Phineas Richards, в Biography, 102–4.

  15. 1 Коринтяните 2:14, 16.

  16. 2 Нефи 25:26.

  17. Вж. У. и З. 1:30.

  18. Бригъм Йънг, “Remarks”” Deseret News, 23 септ. 1857 г., стр. 228.

  19. Deseret News, 23 септ. 1857 г., стр. 228.

  20. Hymns, no. 30.

  21. Вж. “By Handcart to Utah: The Account of C. C. A. Christensen,” Nebraska History, winter 1985, 342.