Моралната сила на жените

От незапомнени времена обществата са разчитали на моралната сила на жените. Макар със сигурност това да не е единственото положително действащо влияние в обществото, моралните устои, полагани от жените, са дали своя характерен принос за общото благо. Вероятно, понеже е така явен, този принос на жените често се подценява. Бих желал да изкажа благодарност за влиянието на добрите жени, да посоча някои от философиите и тенденциите, които заплашват моралната сила и позиция на жените, и да ги помоля да развиват вродената в тях сила.

Жените се раждат с определена добродетел, един божествен дар, който им помага умело да подбуждат към качества като вяра, смелост, съчувствие и подобряване на взаимоотношенията и културите. Когато възхвалява „нелицемерната вяра”, която вижда у Тимотей, Павел отбелязва, че тази вяра „първо я имаше в баба ти Лоида и у майка ти Евникия”¹.

Когато преди години живеех в Мексико, аз самият забелязах какво има предвид Павел. Спомням си как една млада майка, една от многото жени от Църквата в Мексико, чиято вяра в Бог краси техния живот по такъв естествен начин, че те дори не го осъзнават. Тази прекрасна жена излъчваше морална власт, произтичаща от нейната доброта, и влияеше на всички около нея за добро. Редом със съпруга си, тя бе жертвала множество удоволствия и вещи в името на техните по-висши приоритети, без дори да се замисля. Способността й да вдига своите деца, да се навежда и да се справя с тях бе почти свръхестествена. Отговорностите й бяха много и нейните задачи – често повтарящи се и монотонни, но въпреки това дълбоко в нея имаше един красив покой, усещане, че вършеше делото Божие. Точно както Спасителя, благославянето на другите чрез служба и саможертва й бяха придали благородни черти. Тя бе олицетворение на любовта.

Бил съм безкрайно благославян от моралното влияние на жените, особено от това на моята майка и на съпругата ми. Измежду другите жени, за които съм благодарен, е Ана Дейнс. Ана, нейният съпруг Хенри и техните четири деца били част от пионерите на Църквата в Ню Джързи, САЩ. Започвайки през 30-те години на 20-ти век, когато Хенри бил докторант в университета „Рутджърс”, той и Ана работили неуморно с учебни и граждански организации в Метучен, където живеели, за да преодолеят дълбоко вкоренените предразсъдъци спрямо мормоните и да превърнат общността в по-добро място, където всички родители да отглеждат децата си.

Например, Анна беше доброволец в Християнската асоциация на младите мъже и стана високо ценена в нея. За една година тя бе назначена за президент на организацията на майките, след което „бе помолена да се кандидатира за една от трите позиции за жени на борда на директорите на християнската организация. Тя победи без конкуренция и така се присъедини към самия съвет, който няколко години по-рано бе отказал на светиите да се срещат в тяхната сграда!”²

Семейството ми се премести в район Ню Брънсуик, когато бях юноша. Сестра Дейнс ми обръщаше внимание и често изразяваше своята увереност в моите способности и потенциал, което ме вдъхновяваше да полагам пълните си усилия – по пълни от тези, които щях да полягам без нейното насърчение. Веднъж, благодарение на навременно и внимателно предупреждение от нейна страна, аз избегнах ситуация, която със сигурност щеше да доведе до съжаление. Макар вече да не е сред нас, влиянието на Ана Дейнс продължава да се усеща и наблюдава в живота на нейните потомци и мнозина други хора, включително моя собствен.

Моята баба Адена Уорник Суенсън ме научи да бъда съвестен по отношение на свещеническата служба. Тя ме насърчи да запомня наизуст благословиите за хляба и водата, като ми обясни, че по този начин мога да ги казвам с по-голямо разбиране и чувство. Наблюдавайки я как подкрепя моя дядо, патриарх на кол, тя събуди в мен почит към светите неща. Баба Суенсън така и не се научи да кара кола, но тя можеше да научи момчетата да бъдат мъже в свещеничеството.

Моралното влияние на една жена се чувства най-силно и се прилага най-пълноценно в дома. Няма по-добро място за отглеждане на подрастващото поколение от традиционното семейство, където бащата и майката работят в хармония, за да се грижат за своите деца и да ги учат и възпитават. Там, където този идеал не съществува, хората се стремят да осигурят неговите преимущества по най-добрия начин според конкретната ситуация.

Във всички случаи, майките могат да окажат влияние, несравнимо с влиянието на другите хора и взаимоотношенията с тях. По силата на техния пример и възпитание синовете им се научават на уважение към жените, дисциплина и високи морални стандарти в своя собствен живот. Техните дъщери се научават да култивират своята добродетел и да отстояват правилното, отново и отново, колкото и непопулярно да е това. Обичта и високите очаквания на майките помагат на децата да живеят отговорно, да подхождат сериозно към образованието и личностното развитие и непрекъснато да допринасят за благото на всички около тях. Старейшина Нийл А. Максуел веднъж попита: „Когато историята на човечеството се разкрие напълно, тя дали ще покаже на първо място тътена на стрелбите или оформящия звук на приспивните песнички? Сключването на мир от военните или въдворяването на мир в домовете и градовете от страна на жените? Дали ще се окаже, че случилото се в люлките и кухните е оказало по-голям влияние от случилото се в парламентите?”³

Ролята на жените в създаването на живот е изключително свята. Ние знаем, че нашите физически тела имат божествен произход⁴ и че трябва да преживеем както физическото раждане, така и духовното новорождение, за да стигнем до най-висшата степен в селестиалното царство на Бог⁵. Следователно, жените имат неизменна роля, понякога с риск за собствения си живот, в делото и славата на Бог „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”⁶. Като баби, майки и модели за подражание жените са пазителите на източника на живота, възпитавайки всяко поколение относно важността на сексуалната чистота – целомъдрие преди брака и вярност по време на брака. По този начин те спомагат за цивилизоването на обществото; те помагат на мъжете да показват най-доброто от себе си; те създават пълноценна обстановка за отглеждането на уверени и здрави деца.

Сестри, не желая да ви възхвалявам прекалено много, както понякога става на Деня на майката и това да ви кара да се чувствате неловко. Не сте длъжни да бъдете съвършени⁷; не твърдя, че сте такива (с едно възможно изключение, което седи наблизо в този момент). Просто искам да кажа следното: независимо дали сте семейни или не, дали сте раждали или не, дали сте възрастни или млади или на средна възраст, вашата морална власт е жизненоважна и може би сме започнали да вземаме вас и нея за даденост. Действително съществуват тенденции и сили, които биха ограничили или дори премахнали вашето влияние за голяма вреда на отделните хора, семейства и общества като цяло. Нека спомена три от тях като предупреждение.

Една пагубна философия, която омаловажава моралното влияние на жените, е обезстойностяването на брака, на майчинството и грижите за дома вместо професионална кариера. Някои феминистки гледат на грижите за дома с явно презрение, заявявайки, че то унижава жените и че неспирните задължения по отглеждането на децата са вид експлоатация⁸. Те се подиграват на жените, които предпочитат да прекарват повече време у дома вместо да се издигат професионално. Това не е нито честно, нито правилно. Ние не омаловажаваме значимостта на това, което жените или мъжете постигат във всяко едно професионално начинание – всички ние се облагодетелстваме от тези постижения – но все пак осъзнаваме, че няма нищо по-добро от майчинството и бащинството в брака. Няма по-важна кариера, нито сума пари, нито обществено признание, които да превъзхождат наградите от семейния живот. Каквото и друго постижение да отбележат жените, тяхното морално влияние най-силно си проличава в семейството.

Възгледите спрямо човешката сексуалност заплашват моралното влияние на жените по няколко начина. Решението за аборт за лично или обществено удобство атакува сърцевината на най-светите сили на жените и разрушава тяхната морална власт. Същото се отнася и за сексуалната непристойност и разголеното облекло, което не само принизява жените, а и затвърждава лъжата, че сексуалността на една жена определя нейната вътрешна ценност.

Отдавна се е наложил един вид културен двоен стандарт, според който жените трябва да бъдат сексуално чисти, а за неморалността на мъжете се намира извинение. Несправедливостта на такъв двоен стандарт е очевидна и той с право е бил порицаван и отхвърлян. В контекста на това отхвърляне би се очаквало, че мъжете ще се издигнат до по-висшия, единствен стандарт, но се случва точно обратното – сега жените и момичетата биват насърчавани към разврат, а двойният стандарт отреждаше тази роля на мъжете. В миналото висшите стандарти на жените изискваха отдаденост и отговорност от мъжете, сега наблюдаваме безразборни сексуални връзки, семейства без бащи и растяща бедност. Равната възможност за разврат просто отнема моралното влияние на жените и принизява цялото общество⁹. В тази безнравствена ситуация мъжете са „освободени”, а жените и децата страдат нй-много.

Третият аспект, който поражда тревога, произхожда от тези, които, в името на равенството, искат да заличат всички различия между мъжкото и женското. Често това се изразява в заставянето на жените да възприемат по-мъжествени черти – да бъдат по-агресивни, инатливи и конфликтни. Вече е нормално във филмите да виждаме жени в ужасно агресивни роли, оставящи след себе си мъртви тела и разрушения. Поразително е за душата да видим мъже в такива роли и определено същото важи и за жени, които предизвикват и страдат от насилие.

Маргарет Д. Надолд, бивша обща президентка на Младите жени, учи: „Светът има достатъчно жени, които са мъжествени; ние се нуждаем от жени, които са нежни. Има достатъчно жени, които са груби; ние се нуждаем от жени, които са мили. Има достатъчно жени, които са неучтиви; ние се нуждаем от такива, които са учтиви. Има достатъчно известни и богати жени; ние се нуждаем от повече жени с вяра. Имаме достатъчно алчност; нуждаем се от повече доброта. Имаме достатъчно суета; нуждаем се от повече добродетел. Имаме достатъчно известност; нуждаем се от повече чистота”¹⁰. Заличавайки разликите между мъжете и жените, ние изгубваме открояващите се, допълващи се дарове на мъжете и жените, които заедно образуват по-значимо цяло.

Моята молба към жените и момичетата днес е да защитавате и подхранвате моралната сила вътре във вас. Съхранете тази вродена добродетел и уникални дарове, които давате на света със себе си. Вашата интуиция ви подтиква да вършите добро и да бъдете добри и като следвате Светия Дух, вашата морална власт и влияние ще се засилват. На младите жени казвам: Не губете тази морална сила, още преди да сте я получили изцяло. Положете специални усилия езикът ви да е чист, а не груб; дрехите ви да отразяват скромност, а не суета; поведението ви да показва чистота, а не безнравственост. Не можете да издигнете никого до добродетелност с едната ръка, а с другата да се отдавате на пороци.

Сестри, измежду всички ваши взаимоотношения, на първо място във вашия живот трябва да бъде взаимоотношението ви с Бог. Помнете, че моралната сила на Исус произтича от Неговата непреклонна отдаденост на волята на Отца. Той никога не се отклонява от това, което е угодно на Отца¹¹. Стремете се да бъдете такива последователи на Отца и на Сина и влиянието ви никога няма да се изгуби.

И не се страхувайте да прилагате това влияние без опасения или извинения. „(Бъдете) винаги готови да отговаряте на всеки (мъж, жена, дете), който ви пита за вашата надежда”¹². „Проповядвай(те) словото и настоявай(те) навреме и без време, изобличавай(те), порицавай(те), увещавай(те) с пълно търпение и непрестанно поучаване”¹³. „Възпитавай(те) децата си в светлина и истина”¹⁴. „(Научете ги) … да се молят и да ходят праведно пред Господа”¹⁵.

Нека никой умишлено не разбира погрешно тези молби към жените. Възхвалявайки и насърчавайки моралната сила у жените, не казвам, че мъжете и момчетата някак си са освободени от своя дълг да защитават истината и праведността или че тяхната отговорност да служат, да правят саможертви и да се грижат е по-малка от тази на жените или може да бъде изцяло прехвърлена на жените. Братя, нека застанем до жените, нека помогнем с бремето и развием нашата собствена морална власт като техни спътници.

Скъпи сестри, ние разчитаме на моралната сила, която носите в света, в брака, в семейството и в Църквата. Ние разчитаме на благословиите, които измолвате от небесата чрез вашите молитви и вяра. Ние се молим за вашата безопасност, благосъстояние, щастие и вашето влияние да бъде запазено. В името на Исус Христос, амин.