До внуците ми

Тази година ще сключат брак първите ни двама внуци. До няколко години около 10 от техните братовчеди вероятно ще стигнат до момент в живота си, в който ще ги последват в този прекрасен свят на брака.

Тази щастлива вероятност ме доведе до дълбок размисъл, тъй като те ме помолиха за съвет. Всъщност, те ме попитаха: „Какви избори бих могъл да направя, които да ми дадат щастие?” И от друга страна: „Какви избори вероятно ще ме доведат до нещастие?”

Небесният ни Отец е направил всеки един от нас уникален. Няма двама души, които да са имали съвсем същите преживявания. Няма две еднакви семейства. Затова не е изненадващо, че е трудно да се даде съвет как да се избере щастие в семейния живот. Въпреки това, Небесният Отец е поставил една и съща пътека към щастието за всичките Си деца. Независимо от личните ни черти или това какви са преживяванията ни, има само един план на щастие. Този план е да следваме всички Божии заповеди.

За всички нас, включително внуците ми, които обмислят брак, има една всеобхватна заповед, която да ни помогне да посрещнем изпитанията и да доведе до щастлив семеен живот. Тя е приложима за всички връзки, независимо от обстоятелствата. Тя се повтаря из Писанията и в ученията на пророците в днешно време. Ето как е записан в Библията Господният съвет към всички, които искат да живеят завинаги заедно в любящо щастие:

„И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

Учителю, коя е голямата заповед в закона?

А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.

Това е голямата и първа заповед.

А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”¹.

От това просто заявление не е трудно да се обобщи всичко, което съм научил за това кои избори водят до щастие в семейството. Започвам с въпроса: „Какви избори са ме довели да обичам Господ с цялото си сърце и с целия си ум?” За мен това е било да избера да се поставя там, където съм чувствал радостта на прошката чрез Господното Единение.

Преди години кръстих един млад мъж в Албъкърки, Ню Мексико, когото аз и колегата ми мисионер бяхме учили. Потопих младежа във водата и го извадих. Той трябва да е бил почти колкото мен висок, защото проговори направо в ухото ми. Облян в сълзи и стичаща се по лицето му вода от басейна за кръщение, с радост в гласа си, той каза: „Чист съм, чист съм”.

Видях същите сълзи от радост в очите на една жена, която повтори думите на един Божий апостол. Той й беше казал, след изчерпателно и проведено с внимание интервю: „Прощавам ти, в името на Господ. Той ще ти даде знание за Своето опрощение по Своето време и по Неговия начин”. И Той го стори.

Виждал съм защо Господ може да каже, че когато греховете са простени, Той вече не ги помни. Чрез силата на Единението хора, които обичам и познавам добре, станаха нови, а последиците от греха бяха изтрити. Сърцето ми е било изпълвано с любов към Спасителя и любящия Отец, който Го е изпратил.

Тази голяма благословия е била давана чрез окуражаването на хора, за които съм загрижен, да отидат при Спасителя за облекчение, което само Той може да даде. Точно затова насърчавам онези, които обичам, да приемат и увеличават всяко призование, което им се предложи в Църквата. Този избор е ключов за семейното щастие.

Натискът във всеки етап от живота може да ни изкуши да отхвърлим или пренебрегнем призования да служим на Спасителя. Това може да подложи на духовна опасност нас самите, брачният ни партньор и семействата ни. Някои от тези призования може да изглеждат маловажни, но моят живот и моето семейство се промениха за по-добро поради това, че приех едно призование да преподавам на кворума на дяконите. Почувствах любовта на тези дякони към Спасителя и Неговата любов към тях.

Виждал съм това да се случва в живота на един бивш президент на кол и на мисия в призованието му като съветник на кворума на учителите. Познавам един друг, който е бил епископ и след това областен седемдесетник, който бе поканен от Господ да се грижи за едно момче в кворума на учителите, което бе ранено в катастрофа. Чудесата от тази служба докоснаха живота на мнозина, включително моя, и увеличиха любовта им към Спасителя.

Когато служим на другите, тогава е най-вероятно да молим за спътничеството на Светия Дух. Успехът в Господната служба винаги води до чудеса отвъд собствените ни сили. Родителят, който има дете, което силно се бунтува, знае, че това е така, както и посещаващата учителка, към която се е обърнала жена, търсеща утеха, когато нейният съпруг й е казал, че я напуска. И двамата служители са благодарни, че са се молили тази сутрин на Господ да изпрати Светия Дух за спътник.

Само чрез спътничеството на Светия Дух можем да се надяваме да бъдем наравно впрегнати в един брачен съюз, в който няма раздори. Виждал съм как това спътничество е изключително важно за щастието в брака. Чудото да станем едно изисква помощ от небесата и отнема време. Целта ни е да живеем завинаги заедно в присъствието на Небесния Отец и нашия Спасител.

Баща ми и майка ми бяха много различни един от друг. Майка ми беше певица и художничка. Баща ми обичаше химията. Един път на симфоничен концерт майка ми била изненадана, когато баща ми станал и тръгнал да си ходи преди аплодисментите. Майка ми го попитала къде отива. Отговорът му бил съвсем невинен: „Ами концертът свърши, нали?” Единствено нежното влияние на Светия Дух го беше накарало да отиде на този концерт с нея, както и на много концерти след това.

Майка ми живя в Ню Джърси в продължение на 16 години, за да може баща ми да издържа семейството, като се занимаваше с изследователска работа и преподаваше химия. За нея бе жертва да бъде разделена от овдовялата си майка и неомъжената си сестра, които се бяха грижили за нея в старата семейна ферма. И двете починаха, докато майка ми бе далеч в Ню Джърси. Това бяха единствените случаи, когато съм виждал майка ми да плаче.

Години по-късно на баща ми му предложили работа в Юта. Той попитал майка ми отново съвсем откровено: „Милдред, какво мислиш, че трябва да направя?”

Тя казала: „Хенри, направи това, което смяташ за най-добро”.

Той отказал предложената работа. На следващата сутрин тя му написала едно писмо, което бих искал все още да имам. Помня, че му казала, „Не го отваряй тук. Отиди в офиса и там го отвори”. То започваше с укор. Бил й обещал преди години, че ако някога има възможност, ще живеят близо до роднините й. Бил изненадан от този израз на раздразнение. Бил забравил за желанието на сърцето й. Веднага изпратил съобщение, че приема предложението за работа.

Той казал: „Милдред, защо не ми каза?”

Тя отвърнала: „Ти трябваше да си спомниш”.

Той винаги говореше за този избор да се преместят в Юта като за негов, никога като за жертва на личната му кариера. Те бяха получили чудото да станат едно. Щеше да е по-добре, ако татко бе получил напомняне от Светия Дух за обещанието, което направил години по-рано. Но той позволил на Светия Дух да смекчи сърцето му, за да може нейният избор да стане негов.

Небесният Отец има идеална предвидливост, познава всеки един от нас и знае бъдещето ни. Той знае през какви трудности ще преминем. Той изпратил Сина Си да страда, за да може да знае как да ни помага във всичките ни изпитания.

Ние знаем, че Небесният Отец има духовни деца в този свят, които понякога избират греха и голямото нещастие. Точно затова Той изпратил Единородния Си Син да стане наш Изкупител, най-великото действие на любов в цялото сътворение. Ето защо ние трябва да очакваме, че ще се нуждаем от Божията помощ и от време, за да ни подготви за вечен живот, да живеем с Отца ни.

Животът в семейства ще ни изпита. Това е една от Божиите цели при даването на дара на смъртния живот: да ни укрепи, като преминаваме през изпитания. Това е особено валидно в семейния живот, където ще имаме голяма радост и голяма скръб и трудности, които понякога може да изглеждат невъзможни за понасяне.

Президент Джордж К. Кенън казва следното за това как Бог е подготвил вас, мен и децата ни за изпитанията, които ще имаме: „Няма човек сред нас, върху който да не се простира Божията любов. Няма човек сред нас, за когото Той да не се е грижил. Няма човек сред нас, когото Той да не е желаел да спаси и за когото да не е предвидил начин да го спаси. Той е давал задачи на ангелите Си за всеки един от нас. Може да сме незначими и заслужаващи презрение в своите собствени очи, а също в очите на другите, но истина е, че ние сме деца Божии и че Той реално е дал на ангелите си – невидими същества със сила и мощ – задължения относно нас и те се грижат за нас и ни пазят”².

Това, което президент Кенън учи, е истина. Ще се нуждаете от това уверение, както и аз съм се нуждаел и съм разчитал на него.

Молил съм се с вяра човек, когото обичам, да потърси и почувства силата на Единението. Молил съм се с вяра човешки ангели да дойдат в тяхна помощ и те са идвали.

Бог е предвидил начин да спаси всяко едно от чедата Си. За мнозина това включва да бъдат с брат или сестра или баба или дядо, които ги обичат, независимо от това какво правят.

Преди години един мои приятел ми разказа за своята баба. Тя живяла пълноценен живот, винаги вярна на Господ и на Неговата Църква. Въпреки това, един от внуците й избрал престъпен живот. Накрая бил изпратен в затвора. Моят приятел си спомни как баба му, докато шофирала по магистралата, за да посети внука си в затвора, имала сълзи в очите си, докато с болка се молела: „Опитах се да живея добър живот. Защо, защо преживявам трагедията да имам внук, който изглежда е унищожил живота си?”

Отговорът дошъл в ума й с тези думи: „Дадох ти го, защото знаех, че можеш да го обичаш и ще го обичаш независимо от това какво е направил”.

В това има прекрасен урок за всички нас. На любящите родители и баби и дядовци и всички Божии служители няма да е лесно в един загниващ свят. Ние не можем да принудим Божиите чеда да избират пътя на щастието. Бог не може да направи това, поради свободата на избор, която ни е дал.

Небесният Отец и Неговият Възлюбен Син обичат всички Божии чеда, независимо от това какво ще изберат да правят или какви ще станат. Спасителят е заплатил цената за всичките ни грехове, независимо от това колко са ужасни те. Въпреки, че трябва да има справедливост, възможността за милост се предлага и това няма да ограби справедливостта.

Алма изразява своята надежда за сина си Кориантон със следните думи: „Ето защо, според правосъдието, планът на изкуплението би могъл да се осъществи единствено при условия на покаяние на човеците по време на това изпитателно състояние, да, в това подготвително състояние; защото без тези условия милостта не може да влезе в сила, без да унищожи делото на правосъдието. Сега, делото на правосъдието не може да бъде унищожено; ако беше тъй, Бог би престанал да бъде Бог”³.

Следователно, посланието ми към моите внуци и към всички, които се опитват да изградят вечни семейства, е следното: за верните радостта е гарантирана. Още преди създаването на света един любящ Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син са обичали и са работили с онези, за които са знаели, че ще се отклонят. Бог винаги ще ги обича.

Вие имате предимството да знаете, че те са научили плана на спасение от ученията, които са получили в света на духовете. Те, а също и вие, сте били достатъчно верни, за да ви бъде позволено да дойдете на земята, а на много други не е било позволено.

С помощта на Светия Дух всички истини ще ни бъдат припомнени. Не можем да принудим другите да приемат това, но можем да им позволим да го видят в живота ни. Винаги можем да придобием кураж от уверението, че всички ние сме чувствали радостта да бъдем заедно като членове на възлюбеното семейство на Небесния ни Отец. С Божията помощ всички ние можем да чувстваме отново тази надежда и тази радост. Моля се това да бъде така за всички нас, в името на Господ Исус Христос, амин.