Искаш ли да оздравееш?

По време на радостен пир в Ерусалим, Спасителят напуска множеството, за да търси хора в най-голяма нужда. Той ги намира при Витесда, къпалня с пет преддверия, намираща се до пазар за овце и прочута с търсещите изцеление страдащи хора.

Евангелието на Иоана ни казва, че близо до басейна с вода „лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, които чакаха да се раздвижи водата.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше от каквато болест и да беше болен” (Иоана 5:3–4).

Посещението на Спасителя е обрисувано в една красива картина на Карл Блох, наречена Спасителят лекува болни във Витесда. Художникът пресъздава Исус, когато Той внимателно повдига покривалото на платнения навес и вижда болния (Иоана 5:7), който лежи близо до басейна, чакайки. Спасителят скромно служи на хората, които не могат сами да си помогнат.

На рисунката измъченият човек лежи на пода и е в сянка, изтощен и отпаднал, страдайки в продължение на 38 години.

Когато Спасителят повдига края на платното с една ръка, с другата махва и задава въпроса: „Искаш ли да оздравееш?”

Мъжът отговаря: „Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене” (Иоана 5:6–7).

На изглеждащото на пръв поглед непоправимо положение, в което се намира болният, Исус дава въздействащо и неочаквано решение:

„Стани, дигни постелката си и ходи.

И на часа човекът оздравя, дигна постелката си и ходи” (Иоана 5:8–9).

В друга прочувствена сцена, Лука ни разказва как Спасителят, пътувайки към Ерусалим, среща десетима прокажени. Поради тяхната болест, те „се спряха отдалеч” (Лука 17:12). Те били отхвърлени от обществото – нечисти и нежелани.

„Исусе, наставниче, смили се за нас! – извикали те (Лука 17:13) – или казано с други думи умолявали: „Няма ли нещо, което да можеш да направиш за нас?”

Великият Лечител, изпълнен със състрадание, обаче знае, че вярата трябва да предшества чудото и затова им казва: „Идете, покажете се на свещениците” (Лука 17:14).

И когато те, в израз на вяра, тръгват, се случва чудото. Можете ли да си представите изумителната радост, която те чувстват с всяка стъпка, виждайки, в реално време, как техните тела се изчистват, изцеляват и възстановяват пред очите им?

„И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. …

А (Исус) му рече: Стани и си иди; твоята вяра те изцели” (Лука 17:15–16, 19).

В моята практика като лекар и хирург, аз се съсредоточавах върху физическото лечение. Исус Христос изцелява тялото, ума и духа и Неговото изцеление започва с вяра.

Спомняте ли си кога вашата вяра и радост са били пълни? Помнете ли момента, когато сте получили свидетелството си или когато Бог ви е потвърдил, че сте Негов син или Негова дъщеря и ви обича много – и сте се чувствали изцелени и духовно цели? Ако това ви изглежда изгубено, то може да бъде намерено отново.

Спасителят ни съветва как да бъдем изцелени, възстановени, да станем духовно цели:

„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матея 11:28–30).

„Дойд(ете) и Ме следвай(те)” (Лука 18:22) ни кани да изоставим стария си живот и светските желания, да станем нови създания, при които “старото премина; ето, всичко стана ново” (2 Коринтянните 5:17), с нови, предани сърца. Така отново сме изцелени.

„Приближете се до Мене и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите, искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори” (У. и З. 88:63).

Като се приближаваме към Него, ние разбираме, че земният живот следва да е труден и че „противопоставяне(то) във всички неща” (2 Нефи 2:11) не е грешка в плана за спасение. По-скоро, противопоставянето е необходима част от смъртния живот, то укрепва нашата воля и подобрява изборите, които правим. Превратностите на живота ни помагат да изградим вечна връзка с Бог – и да отпечатаме Неговия образ върху нашето лице, отдавайки Му сърцата си (вж. Алма 5:19).

„Това правете за Мое възпоминание” (Лука 22:19) – това ни кани да направим Спасителя, когато въвежда причастието. Този обряд с хляб и вода подновява светите завети, които сме сключили с Бог и кани силата на Единението в живота ни. Ние сме изцелявани чрез изоставяне на навиците и начина на живот, които втвърдяват сърцата и вкоравяват вратовете. Когато положим „оръжията на бунта си” (Алма 23:7), ние започваме да действаме „за самите себе си” (У. и З. 58:28), незаслепявани от лукавствата на Сатана или оглушавани от нехармоничния шум на светското.

Когато се покайваме и обръщаме към Господ, ние сме изцелявани и нашата вина се заличава. Можем да се чудим, както Енос „Как става това?” Господ отговаря: „Поради вярата ти в Христа. … Затова иди си, твоята вяра те изцели” (Енос 1:7, 8).

Кори тен Буум, предана християнка от Холандия, успява да намери такова изцеление, въпреки че е затворена в концентрационен лагер през Втората световна война. Тя преживява много страдания, но остава жива, за разлика от любимата й сестра Бетси, която загива в един от лагерите.

След войната тя има много публични изяви относно нейните преживявания, изцелението и прошката. Веднъж един бивш нацистки войник, който охранявал лагера Равенсбрюк, Германия, се обърнал към нея, изразявайки радост от нейното послание за Христовата прошка и любов.

„Колко много съм благодарен за посланието ви, Fraulein”, казва той. „Да си представя, както казвате вие, че Той е измил моите грехове!”

„Той подаде ръка да се ръкува с мен” – спомня си Кори. „А аз, която толкова често бях проповядвала … за необходимостта да се прощава, не му подавах ръка.

Докато мисли на гняв и отмъщение бушуваха в мен, аз виждах греха в тях. … Господи Исусе, тогава казах в молитва, прости ми и ми помогни да му простя.

Опитах се да се усмихна, (и) се опитвах да вдигна ръка. Не можех. Не чувствах нищо, дори и най-малка искрица топлина или милост. И отново въздъхнах в мълчалива молитва. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоята прошка.

Докато стисках ръката му, се случи най-невероятното нещо. От рамото ми, по цялата ми ръка и през дланта ми сякаш премина ток от мен към него, като в сърцето ми бликва любов към този непознат, която почти ме сломи.

И така аз открих, че не от нашата прошка нито от нашата доброта зависи изцелението на света, а от Неговата прошка и доброта. Когато ни казва да обичаме враговете си, заедно със заповедта, Той ни дава и самата любов”¹.

Кори тен Буум била изцелена.

Президент Томас С. Монсън казва: „Има един източник на живот, който подкрепя тези, които са угрижени или обзети от съжаление и тъга – именно Господ Исус Христос”².

Ако се чувствате нечисти, необичани, нещастни, недостойни или неизцелени, помнете, че „всяка несправедливост в живота може да бъде поправена чрез Христовото Единение”³. Имайте вяра и търпение в целите и избрания от Спасителя момент. „Не бой(те) се, само вярвай(те)” (Марка 5:36).

Бъдете сигурни, Спасителят все още се стреми да изцели душите и сърцата ни. Той чака и хлопа на вратата. Нека Му отворим, като отново започнем да се молим, покайваме, прощаваме и забравяме. Нека обичаме Господ, служим на ближните си и стоим на свети места с пречистен живот. Болният човек в къпалнята Витесда, прокаженият по пътя за Ерусалим и Кори тен Буум били изцелени. „Искате ли да бъдете изцелени?” Станете и ходете. Неговата благодат е достатъчна, за да стане това (вж.2 Коринтяните 12:9) и вие няма да ходите сами.

Аз съм стигнал до знанието, че Бог е жив. Знам, че всички сме Негови чеда и че Той ни обича такива каквито сме и такива, каквито можем да станем. Знам, че Той изпрати Своя Син в света, за да бъде единителна жертва за цялото човечество и знам, че хората, които приемат Евангелието Му и Го следват, ще бъдат изцелени – “в Неговото Собствено време, и по Неговия Собствен начин” (У. и З. 88:68), чрез Неговите нежни милости. Това е моето свидетелство, в името на Исус Христос, амин.