„Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя”

В дневника си тази вечер ще напиша: „Това беше една от най вдъхновяващите сесии на обща конференция, на които съм присъствал. Всичко казано бе отлично и от най-духовно естество”.

Братя и сестри, преди шест месеца, когато се събрахме за нашата обща конференция, моята скъпа съпруга Франсис лежеше в болницата, след като само няколко дни преди това бе претърпяла тежко падане. През май, след седмици смела борба да преодолее нараняванията си, тя премина във вечността. Загубата й е болезнена. Ние се оженихме в храма Солт Лейк на 7 октомври 1948 г. Утре щеше да бъде 65-ата ни годишнина от сватбата. Тя бе любовта на живота ми, моят надежден, скъп и най-близък приятел. Ако кажа, че ми липсва, това дори и най-малко не изразява дълбочината на чувствата ми.

Тази конференция отбелязва 50 години откакто бях призован в Кворума на дванадесетте апостоли от президент Дейвид О. Макей. Нито веднъж през всичките тези години не съм изпитал нещо различно от пълната и цялостна подкрепа на моята скъпа спътница. Безброй са жертвите, които направи тя, за да мога да изпълнявам призованието си. Нито веднъж не чух от нея оплакване, въпреки че често ми се налагаше да прекарвам дни и понякога седмици далеч от нея и от децата ни. Тя действително бе ангел.

Бих искал да изразя благодарността си, а също и тази на семейството ми, за огромната любов, с която бяхме засипани откакто почина Франсис. Стотици картички и писма бяха изпратени от целия свят, в които се изразяваше възхищение към нея и съболезнования за семейството ни. Получихме десетки красиви кошници с цветя. Благодарни сме за многобройните дарения, които бяха направени от нейно име в Общия мисионерски фонд на Църквата. От името на семейството ни, аз изразявам дълбока благодарност за вашите мили и сърдечни думи.

В този труден момент на раздяла, изключителна утеха ми даваше моето свидетелство за Евангелието на Исус Христос и знанието, което имам, че моята скъпа Франсис е все още жива. Знам, че раздялата ни е временна. Ние бяхме запечатани в дома Божий от човек, който имаше властта да свързва на земята и на небесата. Знам, че ще бъдем отново заедно някой ден и никога повече няма да бъдем разделяни. Това е знанието, което ме укрепва.

Братя и сестри, може да кажем, че няма човек, който да е живял без страдание и скръб, нито е имало период в историята на човечеството, в който да не е имало достатъчно размирици и нещастие.

Когато житейският път направи жесток обрат, идва изкушението да се зададе въпроса: „Защо аз?” Понякога изглежда, че няма светлина в края на тунела, няма зора, която да разпръсне нощния мрак. Чувстваме се заобиколени от мъката от разбити сърца, разочарованието от съсипани мечти и отчаянието от изчезнали надежди. Присъединяваме се към повтарянето на библейския призив, „Няма ли балсам в Галаад?¹” Чувстваме се изоставени, с разбити сърца и сами. Склонни сме да виждаме личните си нещастия през изкривената призма на песимизма. Ставаме нетърпеливи при разрешаването на проблемите ни, забравяйки, че небесната добродетел, наречена търпение, често е задължителна.

Трудностите, които изпитваме, ни представят едно истинско изпитание на нашата издръжливост. За всеки един от нас остава да отговори на един основен въпрос: да се разколебая ли или да стигна до края? Някои се разколебават, когато се окажат неспособни да се издигнат над изпитанията си. Стигането до края включва издържането до самия край на живота.

Като размишляваме относно събитията, които ни се случват, можем да кажем заедно с Иов от древни времена: „човек се ражда за печал”². Иов бил „непорочен и правдив” човек, който „боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото”³. Благочестив в поведението си, преуспяващ в съдбата си, на него му предстояло изпитание, което би могло да пречупи всеки. Лишен от имотите си, изоставен от приятелите си, страдащ от болести и сломен от загубата на семейството си, той бил изкушен да похули Бог и да умре⁴. Той устоял на изкушението и от дъното на благородната си душа заявил:

„Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, и свидетелството ми във височините”⁵.

„Зная, че е жив Изкупителят ми”⁶.

Иов опазил вярата. Ще направим ли същото, когато се сблъскваме с изпитанията, които преживяваме?

Винаги, когато сме склонни да се почувстваме смазани от ударите на живота, нека си припомним, че и други са минали по същия път, издържали са и са победили.

Историята на Църквата в тази диспенсация на пълнотата на времената е изпълнена с изживявания на хора, които са имали трудности и въпреки това са останали непоколебими и са дерзали. Причината? Те са направили Евангелието на Исус Христос основа на живота си. Тази основа ще ни помогне да победим всичко, което се изпречи на пътя ни. Ние пак ще имаме трудни изпитания, но ще сме способни да се изправим смело пред тях и да излезем победители.

От леглото, на което лежим поради болка, от възглавницата, която сме намокрили със сълзи, ние получаваме небесно вдъхновение от следното божествено уверение и ценно обещание: „Няма да отстъпя от теб, нито ще те оставя”⁷. Тази утеха е безценна.

Докато пътувах надлъж и нашир по света, в изпълнение на задълженията на призованието ми, аз научих много неща, сред които е следното: тъгата и страданието са навсякъде. Не мога да започна да измервам всичката сърдечна болка и скръб, които съм видял, докато съм говорил с хората, които скърбят, боледуват, развеждат се, имат проблем с отклонило се дете или страдат от последиците на греха. Списъкът е дълъг, защото съществуват безброй проблеми, които могат да ни се случат. Трудно ми е да избера един пример, но винаги, когато си мисля за изпитания, спомените ме връщат към брат Бремс, един от учителите в Неделното училище, докато бях момче. Той бе верен член на Църквата, човек със златно сърце. Той и съпругата му Сейди имаха осем деца, много от които бяха на същата възраст като тези в нашето семейство.

След като Франсис и аз се оженихме и се преместихме от района, ние виждахме брат и сестра Бремс и членове на семейството им по сватби и погребения, а също и на събирания на членове, които са били от този район.

През 1968 г. брат Бремс загуби съпругата си Сейди. Две от осемте му деца също починаха за няколко години.

Един ден, преди почти 13 години, най-голямата внучка на брат Бремс ми се обади по телефона. Тя обясни, че дядо й е навършил 105 години. Тя каза: „Той живее в малък старчески дом, но се среща с цялото семейство всяка неделя, когато преподава евангелски урок. Тя продължи: „Миналата неделя дядо обяви пред нас: „Скъпи мои, ще умра тази седмица. Моля ви да се обадите на Томи Монсън. Той ще знае какво да направи”.

Посетих брат Бремс следващата вечер. От доста време не бях го виждал. Не можех да говоря с него, защото бе загубил слуха си. Не можех да му напиша нещо, което да прочете, защото бе загубил зрението си. Бяха ми казали, че семейството му общува с него, като хваща пръста на дясната му ръка, след което върху дланта на лявата изписва името на посетителя. Всяко съобщение трябвало да се предава по този начин. Аз спазих процедурата, като хванах пръста му и написах: „Т-О-М-И М-О-Н-С-Ъ-Н”, името, с което винаги ме е знаел. Брат Бремс се развълнува и като улови ръцете ми, ги положи на главата си. Разбрах, че желанието му е да получи свещеническа благословия. Шофьорът, който ме беше закарал до дома, заедно с мен положи ръцете си на главата на брат Бремс и му дадохме желаната благословия. След това от незрящите му очи потекоха сълзи. Той хвана ръцете ни с благодарност. Въпреки че не чу благословията, която му дадохме, Духът бе силен и аз вярвам, че той бе вдъхновен да узнае, че е получил благословията, от която се е нуждаел. Този мил човек вече не можеше да вижда. Не можеше повече да чува. Денем и нощем той бе в една малка стаичка в един старчески дом. Въпреки това, усмивката на лицето му и думите, които изрече, докоснаха сърцето ми. „Благодаря ти,” каза той. „Небесният Отец е толкова добър с мен”.

През същата тази седмица, точно както бе предсказал, брат Бремс почина. Той никога не се съсредоточаваше върху това, което му липсваше, вместо това винаги бе много благодарен за многото си благословии.

Нашият Небесен Отец, който ни дава толкова много причини за радост, знае също, че ние учим, израстваме и ставаме по-силни, когато издържаме на изпитанията, през които трябва да преминем. Ние знаем, че има много случаи, когато ще изпитаме ужасна скръб, когато ще тъжим и когато ще бъдем изпитани до ръба на способностите ни. Въпреки това, тези трудности ни позволяват да се променим за по-добро, да построим наново живота си по начина, на който ни учи Небесния Отец, и да станем нещо по-различно от това, което сме били – по-добри отколкото сме били, по-разбиращи, отколкото сме били, по-състрадателни, отколкото сме били, с по-силни свидетелства от преди.

Това трябва да е целта ни – да постоянстваме и да издържаме, наистина, но и да станем по-духовно усъвършенствани, докато преминаваме през радости и трудности. Ако не бяха трудностите, които трябва да преодоляваме, и проблемите, които да решаваме, ние щяхме да останем същите, с малко или никакъв напредък към нашата цел за вечен живот. Поетът е изразил същата мисъл със следните думи:

Само Учителят знае дълбочината на изпитанията ни, нашата болка и нашето страдание. Само Той ни предлага вечен мир в моментите на изпитания. Само Той докосва измъчените ни души с утешителните Си думи:

„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко”⁹.

Независимо дали в най-добрите моменти или в най-лошите моменти, Той винаги е с нас. Той ни е обещал, че това никога няма да се промени.

Мои братя и сестри, нека храним отдаденост към нашия Небесен Отец, която не се променя с времето или поради кризите на живота ни. Не е нужно да преживяваме трудности, за да си спомним за Него, и не трябва да бъдем принудени да се смирим, преди да Му дадем нашата вяра и доверие.

Нека винаги се стремим да бъдем близо до нашия Небесен Отец. За да направим това, ние трябва да Му се молим и да Го слушаме всеки ден. Ние действително се нуждаем от него всеки час, в добри и лоши времена. Нека помним винаги обещанието Му: „Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя”¹⁰.

С цялата сила на душата ми, аз свидетелствам, че Бог е жив и ни обича, че Неговият Единороден Син живя и умря за нас и че Евангелието на Исус Христос е онази пронизваща светлина, която блести през мрака на живота ни. Нека винаги да бъде така, се моля в святото име на Исус Христос, амин.