Лептата на вдовицата
Бях кръстена в Малта със съпруга ми и тримата ми сина на 7 май 1994 г. Година по-късно започнахме да се готвим за храма. Бяхме много бедни и не можехме да си позволим да плащаме десятъка си. Разбира се, не можехме да отидем в храма. След три години съпругът ми и синовете ми напуснаха Църквата. Бях сама в Църквата, но имах голямо желание да отида в храма Солт Лейк.
През 2003 г. със съпруга ми се върнахме в Истанбул. Синовете ми отидоха в Англия. Съпругът ми се пенсионира и печелеше много малко пари, докато аз си стоях вкъщи. Парите не бяха достатъчни за нуждите ни. Съпругът ми беше неактивен в Църквата и ние все още не плащахме десятъка си. След три години, през 2006 г., съпругът ми почина. Започнах да получавам неговата пенсия, но беше по-малко от това, което получаваше той. Сега имах възможност да плащам моя десятък и започнах да го правя. След смъртта на съпруга ми, най-малкият ми син се прибра в Истанбул. Отново бяхме двама вкъщи. Получавах много малко пари, но някак си стигаха за всичко, от което се нуждаехме. Когато забелязах тази благословия, че винаги имаме достатъчно за нуждите ни, бях много благодарна и щастлива. Господ наистина бе отворил за нас небесните отвори.
През 2008 г. една двойка от Юта дойде в Истанбул. Тара и Кевин прекараха три дни тук и станахме много добри приятели. Когато се върнаха в Америка, те ме поканиха в Солт Лейк. Наистина искаха да им отида на гости. През октомври 2008 г. отидох в Съединените американски щати, за да ги видя. Тара организира всичко перфектно. Там посетих шест храма (Солт Лейк, Баунтифул, Лоугън, Огдън, Прово, Мантай). Мечтите ми се сбъднаха!
През 2012 г., след девет години на търсене, най-сетне си намерих работа като преподавател в Университета на Истанбул и започнах да плащам втория си десятък. Този път имах силното желание да видя всички храмове в Европа и спестих пари за целта. Първо отидох в храма Киев, после – Берн Швейцария, Престън Англия и в храма Лондон (три пъти). Все още искам да посетя и храмовете в Германия, Испания и новия храм в Рим, Италия.
През септември 2018 г. Кевин и Тара отново ме посетиха в Турция за три дни. Кевин каза на мен и сина ми, че преди това никога не бил пътувал по работа в чужбина. През 2008 г. неговият шеф не могъл да отиде в Истанбул, затова изпратил Кевин и именно така Кевин и Тара се срещнаха с мен тук. Кевин казал на шефа си за желанието им да ме доведат до храмовете в Америка. По-късно Кевин сменил работата. След много време Кевин и бившият му шеф отново се срещнали. Кевин му казал за моето пътуване до Америка и как съм посетила няколко храма. Бившият му шеф казал: „Относно тази работата, за която отиде в Истанбул – това пътуване ми струваше 40 000 долара и нещата не се получиха. Обаче, считам, че е било необходимо, за да може Мине да отиде в храма“.
Откакто почина съпругът ми, аз плащам пълен десятък. Това е кратката история за моите благословии от десятъка. Не смея да не плащам десятъка си, защото знам, че е истинен стихът в Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да няма място за него“.
Знам, че това е истинната Църква на Исус Христос. Амин.