„Дойдете при Мене”

Благодарен съм да бъда с вас на тази конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е Неговата Църква. Ние поемаме върху си Неговото име, когато влезем в Неговото царство. Той е Бог, Създателят, и е съвършен. Ние сме смъртни, подвластни на смъртта и греха. Но поради любовта Му към нас и нашите семейства, Той ни кани да бъдем близо до Него. Той казва следните думи: „Приближете се до Мене и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите, искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори”¹.

През тези великденски празници ни се припомня защо Го обичаме и също за обещанието, което Той дава на верните Си ученици да станат Негови възлюбени приятели. Спасителят прави това обещание и ни казва, че когато Му служим, Той се доближава към нас. Пример за това има в едно откровение към Оливър Каудъри, докато служи на Господ заедно с пророка Джозеф Смит при превода на Книгата на Мормон. „Ето, ти си Оливър и Аз съм ти говорил поради желанията ти; ето защо, съхрани тези слова в сърцето си. Бъди верен и усърден в спазването на заповедите Божии и Аз ще те прегърна в обятията на любовта Си”².

Чувствал съм радостта от това да се приближавам до Спасителя и от Неговото доближаване до мен чрез прости действия на спазване на заповедите.

Имали сте такива преживявания. Може да е било, когато сте избрали да посетите събрание за причастие. За мен това се случи една неделя, когато бях много малък. В онези времена ние вземахме от причастието по време на едно вечерно събрание. Споменът за един ден преди повече от 65 години, когато спазих заповедта да се събера със семейството си и със светиите, все още ме приближава към Спасителя.

Навън беше тъмно и студено. Спомням си как чувствах светлина и топлина в залата за събрания онази вечер с родителите ми. Ние взехме от причастието, което бе отслужено от носители на Аароновото свещеничество, сключвайки завет с нашия Небесен Отец винаги да помним Неговия Син и да спазваме заповедите Му.

В края на събранието изпяхме химна „Бъди със мене, Господи”, в който се пее „Спасителю мой, тази нощ със мене остани”³.

Почувствах любовта и близостта на Спасителя в онази вечер. Почувствах и утехата на Светия Дух.

Исках да събудя още веднъж чувствата на любовта на Спасителя и на Неговата близост, които изпитах по време на това събрание за причастие в младежките ми години. Затова спазвах още една заповед. Изследвах Писанията. Чрез тях знаех, че мога отново да почувствам чрез Светия Дух това, което двамата ученици на възкръсналия Господ почувствали, когато Той приел поканата им да дойде в дома им и да остане с тях.

Прочетох за третия ден след Неговото Възкресение и погребение. Няколко верни жени и други ученици открили, че камъкът от гробницата е претъркулен и видели че Неговото тяло не е там. Те отишли поради любовта си към Него, за да помажат тялото Му.

Два ангела стоели там и попитали защо се страхуват, казвайки им:

“Защо търсите живия между мъртвите?

Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне”⁴.

В евангелието на Марка е добавено следното напътствие от един от ангелите: „Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза”⁵.

Апостолите и учениците се били събрали в Ерусалим. Те се страхували, както и ние бихме се страхували, и се чудели, докато говорели за това какво означава за тях смъртта и разказите, че Той е възкръснал.

Двама от учениците тръгнали пеша същия следобед от Ерусалим по пътя към Емаус. Възкръсналият Христос им се явил на пътя и вървял с тях. Господ дошъл при тях.

Евангелието на Лука ни позволява да вървим с тях:

„И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

но очите им се удържаха да Го не разпознаят.

И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?”⁶

Те Му разказват за тъгата си, че Исус е умрял, въпреки тяхната надежда, че Той ще бъде Изкупителят на Израил.

Трябва да е имало дълбоко чувство в гласа на възкръсналия Господ, докато Той говорел с тези два скръбни и жалеещи ученици:

„И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания”⁷.

След това идва един момент, който е стоплял сърцето ми откакто бях малко момче:

„И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях”⁸.

Спасителят в онази нощ приема поканата да влезе в дома на Своите ученици близо до село Емаус.

Той сяда на трапезата с тях. Взима хляб, благославя го, разчупва го и им го дава. Очите им се отварят и така Го разпознават. След това Той изчезва от погледа им. Лука е записал за нас чувствата на тези благословени ученици: „И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?”⁹

В същия този час двамата ученици се втурват към Ерусалим да кажат на единадесетте апостоли какво им се е случило. Тогава Спасителят се явява отново.

Той разглежда пророчествата за мисията Си да направи единение за греховете на всички чеда на Отца и да разчупи оковите на смъртта.

„И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

Вие сте свидетели за това”¹⁰.

Думите на Спасителя са истинни както за нас, така и за учениците Му тогава. Ние сме свидетели за тези неща. А величественото поръчение, което сме приели, когато се кръстихме в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ни бе обяснено ясно от пророка Алма преди векове при водите на Мормон:

„И стана така, че той им каза: Ето, тука са водите на Мормон (защото така се наричаха те), и сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;

да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога и бъдете причислени към онези от първото възкресение, та да може да имате вечен живот,

сега аз ви казвам, ако това е желанието на сърцата ви, какво имате срещу това да бъдете кръстени в името Господне като свидетели пред Него, че сте встъпили в завет с Него, че ще Му служите и ще спазвате Неговите заповеди, за да може Той да излее по-изобилно Духа Си върху вас?

И сега, когато людете чуха тези слова, те плеснаха с ръце от радост и възкликнаха: Това е желанието на сърцата ни”¹¹.

Ние сме сключили завет и да утешаваме хората, които се нуждаят от утешение, и да сме свидетели за Спасителя, докато сме живи.

Ще можем да правим това без грешка само докато чувстваме любов към Спасителя и Неговата любов към нас. Ако сме верни на обещанията, които сме направили, ще чувстваме нашата любов към Него. Ще нараства, защото ще чувстваме силата Му и как Той се доближава към нас като Му служим.

Президент Томас С. Монсън често ни напомня за обещанието на Господ към Неговите верни ученици: „И който ви приеме, там ще съм и Аз, защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят”¹².

Има още един начин, по който аз и вие сме чувствали как той се доближава към нас. Когато извършваме отдадена служба за Него, той се доближава повече към онези, които обичаме в семействата си. Всеки път, когато съм бил призоваван в служба на Господ да се преместя със семейството си или да отсъствам известно време, съм виждал, че Господ благославя съпругата и децата ми. Той подготвяше Свои любящи служители и възможности, за да приближи моето семейство по-близо до Себе Си.

И вие сте чувствали същата тази благословия в живота си. Мнозина от вас имат любими хора, които са се отклонили от пътеката към вечния живот. Вие се чудите какво още да направите, за да ги върнете. Можете да разчитате, че Господ ще се доближи към тях, докато Му служите с вяра.

Помните обещанието на Господ към Джозеф Смит и Сидни Ригдън, когато са далеч от семействата си, докато Му служат: „Приятели Мои, Сидни и Джозеф: семействата ви са добре; те са в Моите ръце и Аз ще правя с тях това, което Ми се вижда за добре, защото в Мен е цялата сила”¹³.

Също като Алма и цар Мосия, някои верни родители, макар да са служили на Господ продължително и така добре, са имали отклонили се деца, въпреки жертвата на родителите им пред Господа. Те са направили всичко възможно без някаква видима полза, дори с помощта на любящи и верни приятели.

Алма и светиите по негово време се молили за сина му и синовете на цар Мосия. Дошъл един ангел. Вашите молитви и молитвите на онези, които упражняват вярата си, ще доведат Господните служители, които да помогнат на членовете на семейството ви. Те ще им помогнат да изберат пътя към Бог, дори и да са атакувани от Сатана и неговите последователи, чиято цел е да унищожат семействата в този живот и във вечността.

Помните думите, изречени от ангела на Алма младши и синовете на Мосия, докато се бунтували: „И ангелът рече още: Ето, Господ е чул молитвите на народа Си, а също и молитвите на Своя слуга, Алма, който е твой баща, защото той се е молил за тебе с много вяра, за да можеш да бъдеш доведен до знанието за истината; затова с тази цел аз дойдох да те убедя в силата и властта на Бога, тъй че на молитвите на Неговите слуги да може да се отговори според вярата им”¹⁴.

Не мога да обещая на вас, които се молите и служите на Господ, че ще имате всяка благословия, която желаете за себе си и за семейството си. Но мога да ви обещая, че Спасителят ще се доближава към вас и ще благословя вас и семейството ви с това, което е най-добро. Ще имате утехата на Неговата любов и ще чувствате отговора на Неговото приближаване, докато вие отдавате служба на околните. Когато превързвате раните на хората, които са в нужда и предлагате пречистването чрез Неговото Единение на онези, които скърбят в греха, Господната сила ще ви подкрепя. Неговите ръце са протегнати заедно с вашите, за да подхранва и благославя децата на Нашия Небесен Отец, включително тези във вашето семейство.

За нас е подготвено величествено завръщане. Тогава ще видим изпълненото обещанието на Господ, Когото сме обичали. Той е Този, който ни приветства във вечния живот с Него и с нашия Небесен Отец. Исус Христос описва това по следния начин:

„Търси да осъществяваш и установяваш Моя Сион. Спазвай заповедите Ми във всичко.

И ако спазваш заповедите Ми и устоиш до края, ще имаш вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове”¹⁵.

„Защото онези, които живеят, ще наследят земята, и онези, които умрат, ще починат от всичките си трудове и делата им ще ги следват; и те ще получат венец в обиталищата на Отца Ми, които Аз съм приготвил за тях”¹⁶.

Свидетелствам, че можем чрез Духа да последваме поканата на Небесния Отец: “Този е Моят Възлюбен Син. Слушай Него!”¹⁷

Чрез Своите слова и пример, Христос ни е показал как да се доближаваме към Него. Всяко дете на Небесния Отец, което е избрало да влезе през портата на кръщението в Неговата Църква, ще има възможността да бъде учено на Неговото Евангелие и да чуе от неговите призовани служители поканата: „дойдете при Мене”¹⁸.

Всеки заветен Негов служител в царството Му на земята и в света на духовете ще получи Неговото напътствие чрез Духа, докато благославя и помага на околните в Негова служба. Така те ще чувстват Неговата любов и ще намират радост в това да бъдат близо до Него.

Свидетел съм за Възкресението на Господ със същата увереност като да съм бил там вечерта с двамата ученици в дома на пътя към Емаус. Знам, че Той е жив със същата увереност като Джозеф Смит, когато видял Отца и Сина в светлината на едно прекрасното утро в една горичка в Палмира.

Това е истинната Църква на Исус Христос. Само в свещеническите ключове, държани от президент Томас С. Монсън, се съдържа силата да бъдем запечатани в семейства, за да живеем завинаги с нашия Небесен Отец и с Господ Исус Христос. В съдния ден ще застанем пред Спасителя, лице в лице. Ще бъде момент на радост за хората, които са се доближавали към Него в службата си към Него през този живот. Те с радост ще чуят словата: „Хубаво, добри и верни слуго”¹⁹. Свидетелствам за това като свидетел на възкръсналия Спасител и наш Изкупител, в името на Исус Христос, амин.