Вярваме в това да бъдем непорочни

Колко важно е целомъдрието във вечността може да се разбере само във всеобхватния контекст на плана на Небесния Отец за щастието на децата Му. „Всички човешки същества — мъже и жени — са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и … имат божествена природа и съдба. („Семейството: прокламация към света”, Лиахона, ноем. 2010 г., стр. 129). Всички мъже и жени са живели с Бог като Негови духовни деца преди да дойдат на земята като смъртни същества. Планът на Отца позволява на духовните Му синове и дъщери да получат физически тела, да придобият смъртен опит и да напредват към възвисяване.

Нашите физически тела правят възможни един обхват, дълбочина и интензивност на преживяване, които просто не могат да бъдат придобити в доземното ни съществуване. По този начин взаимоотношенията ни с други хора, възможността ни да разпознаваме и действаме в съответствие с истината и способността ни да се подчиняваме на принципите и обредите на Евангелието на Исус Христос биват усилвани чрез нашите физически тела. Докато сме смъртни, ние преживяваме нежност, любов, доброта, щастие, печал, разочарование, болка и дори предизвикателствата на физически ограничения по един начин, който ни подготвя за вечността. Просто казано, има уроци, които трябва да усвоим, и преживявания, през които трябва да преминем, както се казва в Писанията, „според плътта” (1 Нефи 19:6; Алма 7:12–13).

След създаването на земята, Адам е поставен в Едемската градина. Важното обаче е, че Бог казва: „не е добре човекът да бъде сам” (Моисей 3:18; вж. и Битие 2:18) и Ева става съпруга и помощник на Адам. За изпълнение на плана на щастието е нужна изключителната комбинация от духовните, физически, умствени и емоционални възможности както на мъжете, така и на жените. „Нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа” (1 Коринтяните 11:11). Мъжът и жената са създадени за да се учат, укрепват, благославят, допълват и усъвършенстват един друг.

Начинът, по който земният живот се създава, е божествено постановен. „Първата заповед, която … Бог дава на Адам и Ева се отнася до техния потенциал като родители, като съпруг и съпруга” (Лиахона, ноем. 2010 г., стр. 129). Заповедта да се плодят и размножават и да напълнят земята остава в сила и днес. Така бракът между мъжа и жената е упълномощеният метод, чрез който доземните духове навлизат в смъртността. Пълното сексуално въздържание преди брака и пълната вярност в брака защитават светостта на този свещен метод.

Силата за създаване на потомство е духовно важна. Злоупотребата с тази сила осуетява целите на плана на Отца и на смъртното ни съществуване. Нашият небесен Отец и Възлюбеният Му Син са създатели и са поверили на всеки един от нас част от Тяхната сила за сътворяване. Конкретните насоки за правилното използване на способността за създаване на живот са съществени елементи от плана на Отца. Начинът, по който мислим за и използваме тази върховна сила, определя до голяма степен щастието ни в смъртността и съдбата ни във вечността.

Старейшина Далин Х. Оукс обяснява:

„Силата да се създава смъртен живот е най-възвишената сила, която Бог е дал на Своите деца. Нейното приложение е постановено с първата заповед, обаче е дадена и друга важна заповед, за да се забрани злоупотребата с нея. Важността, която поставяме върху закона за целомъдрието, се обяснява от разбирането ни за целта на нашата сила за създаване на потомство в изпълнението на Божия план. …

Извън рамките на брака всяка употреба на силата за създаване на потомство в една или друга степен е нещо грешно и унизително, извращаващо най-божествената дарба на мъжете и жените” (“The Great Plan of Happiness,” Ensign, ноем. 1993 г., ст. 74).

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има един неотклонен стандарт за сексуална моралност: според Божия план интимните взаимоотношения са уместни само между мъж и жена в брачна връзка. Такива взаимоотношения не са просто любопитство, което да бъде задоволено, апетит, който да бъде утолен, или вид развлекателна или забавна дейност, която да се следва егоистично. Те не са завоевание, което да се постигне или просто действие, което да се извърши. Напротив, в смъртността те са едно от върховните изражения на нашата божествена същност и потенциал и начин за укрепване на емоционалните и духовни връзки между съпруга и съпругата. Ние сме хора, благословени с право на морален избор и определяме себе си съгласно божественото ни наследство като деца Божии, а не съгласно сексуалните поведения, съвременните възгледи или светските философии.

До известна степен, естественият човек, описан от цар Вениамин, е жив и е във всеки един от нас (вж. Мосия 3:19). Естественият човек е непокайващ се, плътски и сладострастен (вж. Мосия 16:5; Алма 42:10; Моисей 5:13), угаждащ си и разточителен, горд и егоистичен. Както учи президент Спенсър У. Кимбъл: „Естественият човек” е „земният човек”, който позволява на грубите животински страсти да засенчат духовните му наклонности” (“Ocean Currents and Family Influences,” Ensign, ноем. 1974 г., стр. 112).

И обратното, „Христовия човек” (Еламан 3:29) е духовен и обуздава всички страсти (вж. Алма 38:12); той е умерен и въздържан, щедър и безкористен. Христовите мъже и жени се хващат за словото Божие, отричат себе си, поемат кръста Му (вж. Матея 16:24; Марка 8:34; Лука 9:23; У. и З. 56:2) и напредват по правата и тясна пътека с вярност, послушание и отдаденост на Спасителя и Неговото Евангелие.

Като синове и дъщери Божии, ние сме наследили от Него божествени качества. Но в момента живеем в един паднал свят. Елементите, от които са създадени телата ни, са по естество паднали и неизменно подлежащи на влиянието на греха, покварата и смъртта. Следователно, Падението на Адам и духовните и физическите му последствия ни засягат най-пряко чрез физическите ни тела. И все пак ние сме двойни същества, защото духът ни, който е важна част от нас, е поставен във физическо тяло, което подлежи на Падението. Исус подчертава пред апостол Петър: „Духът е бодър, а тялото — немощно” (Матея 26:41).

Така естеството на изпитанието на смъртността може да бъде обобщено в следния въпрос: Ще откликна ли на наклонностите на естествения човек или ще се подчиня на нашепванията на Светия Дух и ще отхвърля естествения човек, като стана светия чрез Единението на Господа Христа (вж. Мосия 3:19)? Това е изпитанието. Всеки апетит, желание, склонност и импулс на естествения човек могат да бъдат преодолени от и чрез Единението на Исус Христос. Ние сме тук на земята, за да развием божествени качества и да обуздаем всички страсти на плътта.

Планът на Отца има за цел да предостави напътствие за Неговите деца, да им помогне да бъдат щастливи и безопасно да ги върне у дома при Него с възкресени, възвисени тела. Небесният Отец желае да бъдем заедно в светлината и да бъдем изпълнени с надежда. И обратното — Луцифер полага усилия да обърка синовете и дъщерите Божии, да ги направи нещастни и да попречи на вечния им напредък. Цялостното намерение на бащата на лъжите е всички ние да станем „окаяни като него” (2 Нефи 2:27). Луцифер иска в крайна сметка да бъдем сами в тъмнината и да останем без надежда.

Сатана неуморно работи, за да изопачи най-важните елементи от плана на Отца. Той няма тяло и неговият вечен напредък е спрян. Също както водата, течаща в речното корито, бива спряна от бента, така и вечният напредък на противника е осуетен, защото той няма физическо тяло. Поради своя бунт, Луцифер сам се е отказал от всички благословии и преживявания на земния живот, възможни чрез тяло от плът и кости. Той не може да научи уроците, които само въплътен в тяло дух може да научи. Ненавижда реалността на същинското и всеобхватно възкресение на цялото човечество. Едно от убедителните значения на думата прокълнат в Писанията е пояснено от неговата неспособност да продължи да се развива и да стане като нашия Небесен Отец.

Понеже физическото тяло заема такова централно място в плана на щастие на Отца и в духовното ни развитие, Луцифер се стреми да осуети напредъка ни, като ни изкушава да използваме телата си по неподходящ начин. Една от най-големите иронии на вечността е следната: противникът, който е окаян именно защото няма физическо тяло, ни кани и съблазнява да споделим окаяността му чрез неподходящо използване на нашите тела. Така самото оръдие, което той не притежава, е основна цел на опитите му да ни подмами към духовно унищожение.

Нарушаването на закона за целомъдрие е тежък грях и злоупотреба с физическите ни тела. За онези от нас, които знаят и разбират плана на спасение, всяко оскверняване на тялото е бунт (вж. Мосия 2:36–37; У. и З. 64:34–35) и отричане на истинската ни идентичност като синове и дъщери Божии. Когато погледнем отвъд смъртността към вечността, е лесно да разберем, че препоръчваното от противника измамно партньорство е временно и празно.

Алма съветва сина си Сивелон да „обуздава всичките си страсти, за да може да бъде изпълнен с любов” (Алма 38:12). Тоест, дисциплинирането на естествения човек във всеки от нас прави възможна една по-богата, по-дълбока и по-трайна любов към Бог и към децата Му. Любовта нараства чрез праведно въздържане и намалява чрез импулсивното угаждане.

Президент Марион Г. Ромни казва:

„Не мога да си помисля за други благословии, които да са по-желателни от тези, обещани на чистите и добродетелните. Исус говори за конкретни награди за различните добродетели, но, струва ми се, че запазва най-големите за чистите по сърце, „защото те”, казва Той, „ще видят Бога” (Матея 5:8). И не само, че ще видят Господ, но ще се чувстват уютно в присъствието Му.

Ето … обещанието на Спасителя: „Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие” (У. и З. 121:45)” (“Trust in the Lord,” Ensign, май 1979 г., стр. 42).

Обещано ни е също, че ако следваме пътеката на добродетелта, „Светият Дух ще стане (наш) постоянен сподвижник” (У. и З. 121:46). Затова спазването на закона за целомъдрието дава някои от най-великите благословии, които мъжете и жените могат да получат в смъртността: подходяща духовна увереност в присъствието на членовете на семейството, приятелите, останалите членове на Църквата и в крайна сметка — на Спасителя Нашето вродено желание да принадлежим се изпълнява праведно когато вървим в светлината с надежда.

Някои от вас, които чуват това послание, трябва да се покаят за сексуални и други грехове. Спасителят често е наричан Великият Лечител и това звание има както символично, така и буквално значение. Всички ние сме преживели болката, свързана с физическо нараняване или рана. Когато ни боли по принцип търсим облекчение и сме благодарни за лекарствата и терапиите, които помагат за облекчаването на страданието ни. Помислете си за греха като за духовна рана, която причинява вина или както казва Алма на сина си Кориантон „угризение на съвестта” (Алма 42:18). Вината е за нашия дух същото, което болката е за тялото ни — предупреждение за опасност и защита от допълнително увреждане. От Единението на Спасителя се излива успокоителен балсам, който може да изцели духовните ни рани и да премахне вината. Обаче този балсам може да се прилага само чрез принципите на вяра в Господ Исус Христос, покаяние и последователно послушание. Резултатите от искреното покаяние са спокойствие на съвестта, утеха и духовно изцеление и подновяване.

Вашият епископ или президент на клон е помощник на духовния лечител, който е упълномощен да ви помогне да се покаете и изцелите. Моля, запомнете обаче, че степента и интензивността на вашето покаяние трябва да съответстват на естеството и сериозността на греховете ви — особено при светии от последните дни, които са сключили свещен завет. Сериозните духовни рани изискват продължително лечение и време, за да се излекуват напълно и изцяло.

Учението, което описах, ще изглежда архаично и остаряло за много хора в един свят, който все повече се подиграва на светостта на създаването на живот и омаловажава ценността на човешкия живот. Но Господната истина не се променя от моди, популярност или проучвания на общественото мнение. Обещавам, че подчинението на закона за целомъдрието ще увеличи щастието ни в смъртността и ще направи възможен напредъка ни във вечността. Целомъдрието и добродетелта са сега, винаги са били и винаги ще бъдат „най-скъпоценното от всичко” (Мороний 9:9). Свидетелствам за това в святото име на Господ Исус Христос, амин.