Господният начин

Аз служа като седемдесетник. Седемдесетте са призовани да бъдат пратеници — да споделят словото Божие както са го получили от апостолите, пророците и Духа и да бъдат специални свидетели в името Христово при проповядването на Евангелието по целия свят, в изграждането на Църквата и уреждане на всичките й дела (вж. Учение и Завети 107:25, 34).

Израснах на една ферма близо до Бърли, Айдахо — едно истинско „фермерско момче от Айдахо”! Като такова се научих:

1. Да работя — ако не посееш, няма да пожънеш.

2. Да работя разумно — ако напояваш и ториш, ще пожънеш повече.

3. Важността на правилния момент — ако не посееш навреме, слана може да унищожи реколтата.

4. Да правя каквото е нужно и каквото трябва да се направи, независимо дали е приятно, за предпочитане или удобно — да доиш кравата, когато трябва да се издои, а не когато ти искаш.

5. Да бъда директен — с животните и машините нямаш време за увъртане или притеснение дали нещо би било политически коректно. (В тази връзка, докато служех из Църквата, често питах: „Искате ли да говоря директно или с увъртане?” Обикновено светиите избират да говоря „директно”! Ще говоря директно и днес.)

6. Накрая, като фермерско момче от Айдахо, аз се научих да се придържам към основните неща.

Нищо не е по-основно за всички нас и нашето учение от истините на първата точка от Символа на вярата: “Ние вярваме в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Светия Дух” (Символът на вярата 1:1).

Още повече, Той е нашият Небесен Отец, Който ни обича и желае да се завърнем при Него. Христос е нашият Спасител и Изкупител, Който чрез Единението е подсигурил за нас както сигурна победа над смъртта и нов живот, така и възможността да бъдем възвисени и да имаме вечен живот. Светият Дух е нашият утешител, откровител, учител, свидетел и водач.

Помислете за това, братя и сестри — ние не сме духовни сирачета! Ние не сме сами.

Кои са предимствата да имаш родители, да не си сирак? Можем да се учим от тях, да се възползваме от техния опит, да избягваме клопките, за които те ни предупреждават и да разбираме по-добре чрез тяхната гледна точка. Не трябва да се губим, объркваме, подлъгваме или да бъдем непълноценни. Това е особено важно в случая с нашия Небесен Отец, който ни научи и ни показва не просто някакъв начин, а начинът.

Всъщност, Бог знае как да се живее¹, да се обича², как да се помага³, да се моли⁴, да се говори⁵, как да се общува⁶, да се ръководи⁷, как да се сключва брак⁸, да се отглеждат деца⁹, как да се научава¹⁰, как да се познава истината¹¹, да се споделя Евангелието¹², как да се избира разумно какво да се яде¹³ и т.н.

Освен Писанията, има и други чудесни източници за намиране на Господния начин: Предани ще сме на вярата, За укрепването на младежите и други учения на живите апостоли и пророци.

1. Например, Господ ни учи в Писанията:

   „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища — като Моите пътища — казва Господ.

   Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища. И моите помисли — от вашите помисли” (Исаия 55:8–9).

2. Една от злините в тези последни дни е следната: „всеки човек върви в свой собствен път” (У. и З. 1:16). В Притчи сме предупредени „не се облягай на своя разум” и „не имай себе си за мъдър” (вж. Притчи 3:5–7).

3. Учени сме, че ако правим нещата по Божия начин, Той е обвързан да ни благослови и ние се осланяме на обещанието Му, но ако не е по Неговия начин — ние нямаме обещание (вж. У. и З. 82:10).

4. Бог сравнява Своя начин с нашия начин, докато обучава пророка Самуил, който е изпратен да намери нов цар: „Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1Царете 16:7).

5. Дори с всеобщо приетото желание да се помага на бедните и нуждаещите се, Господ е съгласен с целите ни, но ни предупреждава: „Но нужно е това да бъде вършено по Мой собствен начин” (У. и З. 104:16). В противен случай, в желанието си да им помогнем, може да им навредим. Бог ни учи нуждата да поощряваме разчитането на собствени сили в хората. Дори и да можем да помогнем, ние не трябва да даваме или осигуряваме това, което те могат и трябва да направят сами за себе си. Навсякъде, където са правени опити, светът научава за злините от получаването на готово. Наистина Бог знае най-добре.

Нека обмислим някои примери. Бог е дал начина за вършене на мисионерска дейност. Този начин е систематизиран в Писанията и в Проповядвайте Моето Евангелие и се осъществява чрез напътствието на Духа.

Бог си има Негов начин, правилния начин, да обича. Светските хора казват, че най-важното е двама души да се обичат. Нашият Небесен Отец ни учи, че това е важно, но и също, че има правилен начин и време за изразяване на тази любов.

Джозеф Смит от млад се учи на Господните начини. Попитан как ръководи Църквата, той обяснява, че учи на правилни принципи и членовете сами се ръководят¹⁴. Братя и сестри, живите апостоли и пророци все още учат на правилни принципи. Въпросът е следния: „Използваме ли тези принципи, за да се ръководим сами?”

Едно от нещата, на които често ни учат, е да цъфтим там, където сме посадени. Въпреки това, понякога ние се изкушаваме да се преместим на ново място, мислейки си, че децата ни ще имат повече приятели и затова по-добра младежка програма.

Братя и сестри, наистина ли мислим, че най-важният фактор за спасение на нашите деца е в кой квартал живеем? Апостолите и пророците често учат, че ставащото вкъщи е много по-важно от това, с което децата се сблъскват навън. Как отглеждаме децата си е по-важно от това къде ги отглеждаме.

Естествено има и други фактори свързани с решението къде да живеем и за щастие Бог ще ни напътства, ако търсим Неговото одобрение.

Има един друг въпрос: „Къде имат нужда от нас?” За шестнадесет години служих в президентството на кол Хюстън Тексас Север. Много хора се преместиха в района през тези години. Често ни се обаждаха новонанесли се членове с въпроса кой район е най-добрия. Само веднъж за 16 години ми се обадиха с въпроса „Кой район се нуждае от добро семейство? Къде можем да помогнем?”

В ранните години на Църквата, президент Бригъм Йънг и други ръководители призовават членове да отидат на дадено място и да започнат да изграждат Църквата там. Иронично е, че дори днес навсякъде да имаме верни членове на Църквата, кой би отишъл там, където пророкът му каже да отиде? Наистина ли очакваме президент Монсън да каже лично на всеки един от 14-те милиона членове къде има нужда от нашите семейства? Господният начин е да се вслушваме в ученията на ръководителите ни, да разбираме правилните принципи и да се ръководим сами.

С всичко, което се случва в Църквата днес, и с бързия начин, по който Бог разгръща делото Си навсякъде, е още по-важно ние да правим всичко по Неговия начин!

Особено в делото за спасение ние научаваме, че „в дара на Своя Син, Бог е приготвил още по-превъзходен път” (Етер 12:11). Учението на Христос „е пътят; и не е даден под небето друг път, нито друго име, чрез които човек може да бъде спасен в царството Божие” (2 Нефи 31:21).

Като виждаме толкова много хора по света днес да живеят в объркване, или по-лошо, да се лутат по забранени пътеки и да страдат ненужно от последствията на лоши избори, искам да възкликна с думите на Алма:

„О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвестя покаяние на всички народи!

Да, бих провъзгласил на всяка душа … плана на изкуплението, та да се покаят и дойдат при нашия Бог (по Неговия начин), за да няма повече скръб по цялото лице на земята” (Алма 29:1–2).

Отново давам свидетелство, че Бог е дал начина! Нашият Небесен баща ни познава, обича ни и желае да помага. Той знае най-добре как да помага. Ние не сме духовни сираци!

Нашият Спасител Исус Христос е „пътят, истината и живота” (Иоана 14:6, вж. и Алма 38:9). Неговият път се основава на вечната истина и ни води до „мир в този свят и вечен живот в идния свят” (У. и З. 59:23). Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.