Домът: училището на живота

Когато се върнах от мисия, срещнах една красива млада жена с дълга черна коса до кръста. Тя имаше красиви и големи очи с цвят на мед заразителна усмивка. Заплени ме от момента, в който я видях.

Моята съпруга си бе поставила за цел да сключи брак в храма, макар по онова време най-близкия храм да се намираше на 6 400 км. разстояние.

Нашата гражданска церемония бе едновременно щастлива и тъжна, тъй като ни ожениха „със срок на годност”. Служителят изрече думите „Обявявам ви за съпруг и съпруга”, но веднага след това допълни: „докато смъртта ви раздели”.

С голяма жертва си купихме еднопосочни билети за храма Меса Аризона.

В храма, докато бяхме коленичили пред олтара, упълномощен служител произнесе думите, които копнеех да чуя — тези, с които ни обявяваше за съпруг и съпруга за време и за цялата вечност.

Един приятел ни заведе в Неделното училище. По време на урока той се изправи и ни представи на класа. Когато събранието приключи, един от братята се приближи и стисна ръката ми, оставяйки банкнота от 20 долара в нея. След малко друг брат също се приближи и за моя изненада също остави банкнота в ръката ми. Бързо се огледах за съпругата ми, която беше в другия край на стаята и се провикнах: „Бланки, ръкувай се с всички!”

Скоро след това събрахме достатъчно пари, за да се върнем в Гватемала.

„В селестиалната слава има три небеса или степени;

и за да се придобие най-висшата, човек трябва да влезе в този ред на свещеничеството”¹.

Един от девизите на съпругата ми е следния: „За спор са нужни двама души и аз никога няма да бъда единия от тях”.

Бог ясно описва принципите, които да ни водят в отношенията ни с другите хора. Те са убеждаване, дълготърпение, благост, кротост и любов нелицемерна².

Физическото насилие в семейството е практика, която се случва все по-рядко в някои общества и това ни радва. Но все още сме далеч от елиминирането на емоционалния тормоз. Вредата, нанесена от този вид насилие, живее в паметта ни, наранява личността ни, сее омраза в сърцата ни, понижава самочувствието ни и ни изпълва със страх.

Участието в церемония за сключване на селестиален брак не е достатъчно. Трябва и да водим селестиален живот.

Това е друг девиз, който съпругата ми споменава често.

Спасителят разбира колко е важна свещената музика. Ето какво се случва според Писанията след пасхалната вечеря с Неговите ученици: „Като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм”³.

Обръщайки се към Пророка Джозеф, Той казва: „Защото душата Ми се наслаждава на песента на сърцето; да, песента на праведните е молитва към Мен и на нея ще бъде отговорено с благословия върху главите им⁴”.

Колко мило е да чуеш песента на дете, чиито родители са го научили да пее „Чедо на Бога съм”⁵.

Думите „обичам те”, „благодаря ти много” и „прости ми” са като балсам за душата. Те превръщат сълзите в щастие. Те носят утеха на потиснатата душа и потвърждават нежните чувства в сърцата ни. Както растенията вехнат без нужната вода, така и нашата любов чезне и умира, когато престанем да използваме думите и изразите на любов.

Помня дните, когато изпращахме любовни писма по обикновена поща, когато събирахме монети, за да се обадим на любимите от телефонна будка и когато рисувахме и пишехме любовни стихове на обикновен лист хартия.

Днес всичко това звучи като музеен експонат!

Съвременната технология ни позволява да правим чудеса. Колко е лесно да изпратим съобщение, изразяващо обич и благодарност! Младите го правят постоянно. Чудя се дали тези и други прекрасни практики продължават и след като създадем дом. Едно от последните съобщения, които получих от съпругата ми, гласи: „Прегръдка като рай, целувка като слънце и вечер като луна. Хубав ден, обичам те”.

Не мога да не се почувствам като в рая, когато получа съобщение като това.

Нашият Небесен Отец е съвършен пример за изразяване на любов. Когато представя Своя Син, Той използва думите „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение”⁶.

Разчувствам се, когато виждам съпругата ми да чете Книгата на Мормон всеки ден. Като прави това, аз мога да усетя нейното свидетелство само като виждам радостта в изражението й, докато препрочита пасажите, свидетелстващи за мисията на Спасителя.

Колко мъдри са думите на нашия Спасител: “Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене”⁷.

Вдъхновен от това, попитах внучката ми Ракел, която скоро се научи да чете: „Какво ще кажеш да си поставиш за цел да прочетеш Книгата на Мормон?”

Тя ми отговори: „Но дядо, това е толкова трудно. Това е голяма книга”.

След това я помолих да ми прочете една страница. Взех хронометър и засякох времето, за което я прочете. Казах й: „Отне ти само три минути, а Книгата на Мормон на испански има 642 страници, значи ще ти трябват 1 926 минути”.

Това я изплаши още повече, затова разделих числото на 60 минути и й казах, че ще са й необходими само 32 часа, за да я прочете — по-малко от ден и половина!

След което тя ми каза: „Това е лесно, дядо”.

Накрая на Ракел, на брат й Естебан и на останалите ни внуци им отне повече време да я прочетат, защото тази книга трябва да се чете с дух на молитва и размишление.

С времето, като се научим да се наслаждаваме на Писанията, ще възкликнем също като псалмиста: „Колко са сладки на вкус Твоите думи! Да, по-сладки от мед в устата ми!”⁸

Помня, че като се върнах от мисия, след като бях изучавал усърдно Писанията, си мислех че знам всичко. Докато се ухажвахме, Бланки и аз ги изучавахме заедно. Използвах много от своите бележки и препратки, за да споделя моето знание за Евангелието с нея. След като се оженихме, аз научих важен урок от нея: Може и да съм се опитал да я науча на Евангелието, но тя ме научи как да го живея.

Когато Спасителят завършва проповедта на планината, той дава следния мъдър съвет: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара”⁹.

Хората, които живеят според селестиалните принципи от Писанията, дават утеха на страдащите. Те носят радост на хората, които са депресирани; дават напътствие на изгубените, мир на притеснените и сигурна насока на търсещите истината.