Това е чудо

Смъртният живот на Исус Христос е изпълнен с чудеса: майка девица, нова звезда, ангели се явяват пред пастири, слепите проглеждат, сакатите прохождат, ангели в Гетсиманската градина и гробницата и най-великото чудо от всички — величественото Му Възкресение.

Можете ли да си представите сцената с единадесетте апостоли на хълма в Галилея, когато възкръсналият Господ им Се явява и казва: „Идете, прочее, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”¹. „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар”².

“Всички народи”? „Целия свят”? “Всяка твар”? Възможно ли било това? Въпреки уверенията на Исус, те трябва да са се питали дали чудеса ще ги съпътстват, докато проповядват благовестието³.

Вярата преборила съмнението и Петър извисява гласа си, казвайки:

„Всички вие, които живеете в Ерусалим, … внимавайте в моите думи. …

… Исуса Назарянина, … (когото) вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници: …

Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели”⁴.

Тогава, същия ден, последват много неоспорими духовни проявления и 3 000 души се кръщават. Както обещава Исус, знаменията и чудесата следват вярата на хората, които вярват.

Преди 183 години, когато Църквата на Исус Христос е възстановена, призивът на Господ към Неговата малка група последователи повтаря словата Му, изречени преди векове: „И гласът на предупреждение ще бъде към всички люде”⁵. „Защото наистина, гласът трябва да тръгне … по целия свят и до най-далечните части на земята”⁶.

„Всички люде”? „Целия свят”? „Най-далечните части на земята”? Възможно ли било това?

Спасителят дава увереност на Своите светии от последните дни,⁷ но биха ли могли те да предвидят обхвата и съдбата на това велико дело? Те трябва да са се питали дали чудеса ще ги съпътстват, докато проповядват Евангелието.

И отново вярата преборила съмнението и хиляди биват кръстени. В Англия старейшина Уилфърд Уудръф намира цяла общност, която очаква пристигането му. Духът Господен се излива върху им и той кръщава 45 проповедници и няколкостотин членове по време на първия си месец във фермата Бенбоу⁸.

Сега не е по-различно. Когато старейшина Дейвид А. Беднар и аз бяхме мисионери преди приблизително 40 години (и аз ви уверявам, че ние не сме най-възрастните завърнали се мисионери, седящи на червените кресла), имаше 16 000 мисионери. Както президент Томас С. Монсън отбеляза вчера, сега имаме 65 000 — повече от всякога. Тогава имаше 562 кола. Днес има над 3 000. Тогава районите и клоновете ни бяха в 59 страни. Днес имаме конгрегации в 189 от 224-те страни и територии по света. Ние сме малко на брой, също както е предрекъл Нефи⁹. Но същевременно вие и аз сме очевидци на осъществяването на пророчеството на Даниил: как „камък … отс(ечен) … не с ръце … (изпълва) цялата земя”¹⁰.

Нашето време е забележително време на чудеса. Преди шест месеца, когато президент Монъсн обяви промяната във възрастта за младите мъже и младите жени, които желаят да отслужат мисии, определено се случиха многобройни проявления на Духа. Вярата преборва съмнението и млади мъже и жени направиха стъпка напред. В четвъртъка след конференцията бях определен да препоръчвам мисионерски призования на Първото Президентство. Бях удивен да видя молбите на 18 годишни мъже и 19 годишни жени, които вече бяха променили плановете си, посетили лекарите си, бяха говорили с епископите си и коловите си президенти и бяха предали молбите си за мисия — всичко това само за пет дни. Други хиляди са се присъединили към тях. Това е чудо.

Благодарни сме за даващата енергия вяра на нашите сестри, нарастващия брой мисионери от страни по целия свят и нарастващия брой възрастни двойки, които са готови да служат. Бяха обявени петдесет и осем нови мисии и освен нашия пълен център за подготовка на мисионери в Прово, сега ще има и нов такъв в Мексико Сити.

Президент Томас С. Монсън казва: „Ние съвсем сериозно приемаме поръчението на Спасителя … „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и на Сина и Светия Дух”¹¹. „Тази … кауза … ще продължи да напредва като променя и благославя живота на хората. … Никоя сила по света не може да спре Божието дело”¹².

Ние виждаме Господните чудеса, докато Неговото Евангелие се разпростира по целия свят.

Братя и сестри, точно както Господ със сигурност е вдъхновил още мисионери да служат, така Той събужда умовете и отваря сърцата на още добри и честни хора, които ще приемат Неговите мисионери. Вие вече ги познавате или ще ги познавате. Те са ваши роднини и живеят в квартала ви. Минават покрай вас на улицата, седят до вас в училище и се свързват с вас по Интернет. Вие също сте важна част от това осъществяващо се чудо.

не сте пълновременни мисионери с мисионерска табелка, закрепена на сакото ви, сега е момента да си напишете една в сърцето — написана, както казва Павел: „не с мастило, но с Духа на живия Бог”¹³. А вие, завърнали се мисионери, намерете старата си мисионерска табелка. Не си я слагайте, а я сложете на място, където да я виждате. Господ се нуждае сега повече от всякога да бъдете оръдие в ръцете му. От всеки от нас се изисква принос за това чудо.

Всеки праведен член на Църквата е обмислял начини да споделя Евангелието. Някои съвсем естествено споделят Евангелието и можем да научим много от тях¹⁴. На някои от нас ние трудно и се чудим как да го правим по-добре, желаейки това чувство на вина, което понякога изпитваме, да отиде някъде другаде.

Желанието ни да споделяме Евангелието кара всички ни да паднем на колене; така и трябва да бъде, защото се нуждаем от Господната помощ.

Президент Монсън ни помоли да се молим за „онези места, където влиянието ни е ограничено и не ни е позволено свободно да споделяме Евангелието”¹⁵. Ако ние искрено и единно се молим на нашия Небесен Отец, Господ ще продължи да ни отваря важни врати.

Ние също се молим за свои собствени възможности да споделяме Евангелието. Апостол Павел казва: „Бъдете винаги готови да отговаряте на всекиго, който ви пита за вашата надежда”¹⁶.

С объркването¹⁷ и суматохата¹⁸ в днешния свят не се изненадваме, че все по-малко хора посещават своите места за поклонение. Макар и мнозина да желаят да бъдат по-близо до Бог и да имат по-добро разбиране за целта на живота, те имат въпроси, на които не е отговорено. Мнозина имат сърца, които търсят истината, но както казва пророкът Амос: „те … се скитат … да търсят словото Господно, … но (не могат) да го намерят”¹⁹. Вие можете да отговорите на техните въпроси. В ежедневните си разговори може да „придадете” към тяхната вяра в Христа²⁰.

Спасителят казва: „Вдигнете светлината си, за да свети на света. Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете”²¹.

Обещавам ви, че ако се молите да знаете с кого да говорите, в ума ви ще изникнат имена и лица. Ще ви бъдат давани думите, които да казвате в нужния момент²². Ще ви бъдат предоставяни възможности. Вярата ще преборва съмнението Господ ще ви благославя с ваши собствени чудеса.

Спасителят ни учи как да споделяме Евангелието. Харесвам историята за Андрей, който пита: „Равви, где живееш?”²³ Исус могъл да отговори като каже мястото, където живее. Но вместо това Той казва на Андрей: „Дойдете и ще видите”²⁴. Мисля че Спасителят е имал предвид: „Елате и не само вижте къде, но и как живея. Елате и вижте кой Съм. Елате и чувствайте Духа”. Не знаем всичко за този ден, но знаем, че когато Андрей намира брат си Симеон, той заявява: „Намерихме … Христос”²⁵.

За хората, които проявяват интерес от нашите разговори, можем да последваме примера на Спасителя като ги поканим да „дойдат и да видят”. Някои ще приемат поканата ни, а други не. Всички ние познваме някой, който е бил канен няколко пъти преди да приеме поканата да „дойде и види”. Нека също помислим за хората, които някога са били с нас, но сега рядко виждаме, и ги поканим да се върнат и да видят още веднъж.

Уважаваме избора и времето на всеки един. Господ казва: „нека всеки човек да избере за себе си”²⁶. Липсата на интерес у някого не трябва да намалява нашето приятелство и нашата любов. Независимо дали поканата е приета, когато каните другите да „дойдат и видят”, ще чувствате одобрението от Господ и с това одобрение ще получите допълнителна вяра отново и отново да споделяте вярванията си.

За хората, които използват Интернет и мобилни телефони, съществуват нови начини да каним другите да „дойдат и да видят”. Нека направим споделянето на вярата ни в Интернет по-голяма част от ежедневието ни. LDS.org, Mormon.org, Facebook, Twitter — всички те ни дават възможности.

За да споделят Евангелието, една група младежи в Бостън започнали няколко блога²⁷. Присъединилите се към Църквата започнали своето обучение онлайн, последвано от уроци с мисионерите. Това преживяване също така помогнало на младежите да имат повече вяра, когато споделят Евангелието лице в лице. Един от тях казва: „Това не е мисионерска работа. Това е мисионерско забавление”²⁸.

Всички ние заедно участваме в това. С останалите членове на района и мисионерите планираме и се молим и си помагаме един на друг. Моля ви, нека пълновременните мисионери са в мислите и в молитвите ви. Доверявайте им се за семейството и приятелите си. Господ им се доверява и ги е призовал да преподават и да благославят хората, които Го търсят.

Президент Пауло Кретли от мисия Мозамбик Мапуто споделя следното преживяване: „Много е популярно в Мозамбик двойките да живеят заедно (без да са сключили брак), защото африканските традиции изискват заплащането на скъпа зестра, за да сключат брак — зестра, която повечето двойки не могат да си позволят”²⁹.

Членовете и мисионерите мислеха и се молиха как да помогнат.

Отговорът на молитвите им бе следния: те трябваше да подчертаят закона за целомъдрието и важността на брака и на вечните семейства. И като помагат на двойките да се покаят и да сключат граждански брак, те ще научат за щастието, което се дава само чрез следване на Исус Христос.

Ето една снимка на двойки от два различни града в Мозамбик. В петък сключили брак, а в събота били кръстени заедно с по-големите си деца³⁰. Приятелите и членовете на семейството били поканени да „дойдат и да видят” и стотици „дошли да видят”.

След кръщението една сестра казва: „Ние трябваше да изберем дали да последваме традициите на бащите си или да последваме Исус Христос. Избрахме да последваме Христос”³¹.

Вие може да не живеете в Мозамбик, но по ваш начин и във вашата култура можете да споделяте възстановеното Евангелие на Исус Христос.

Молете се на вашия Небесен Отец. Това е Неговото свято дело. Ще бъдете водени в това, което трябва да направите. Той ще отваря врати, ще премахва препятствия и ще ви помага да преодолявате спънки. Господ заявява: “Гласът на предупреждение ще бъде към всички люде чрез устата на учениците Ми … и никой не ще ги спре”³².

Свидетелствам, че „Гласът Господен (ще бъде) към краищата на земята, та всички, които искат да чуят, да може да чуят”³³. Това е чудо. Това е чудо. В името на Исус Христос, амин.