2016 г.
Той е епископът?
April 2016


Той е епископът?

Авторът живее в щата Илинойс, САЩ.

Тъй като преди години бях слабо активен, една сестра от Църквата, която ме познаваше тогава, не можеше да повярва, че съм призован за епископ.

Изображение
the bishop

Илюстрация от Марк Смит © 2016

На събрание на свещеническия изпълнителен комитет нашите мисионери казаха как са срещнали една сестра, чийто членски картон не е в района. Веднага разпознах името и споменах, че преди много години бяхме в един и същ район.

Един от мисионерите каза: „Да, епископе, тя спомена това и беше доста изненадана, че вие служите като епископ“.

Аз ги попитах: „Какво каза тя?“

Те отвърнаха, че била много изненадана и попитала: „Той е епископът?“

Засмях се и обясних, че тази сестра ме е познавала като много различен човек преди 30 години.

Докато по-късно размишлявах върху тази случка, осъзнах колко много животът ми се е променил за над 30-те години, през които със семейството ми сме членове. За 20-те години в моя район съм опознал членовете и съм служил като президент на клон и епископ, но никой от тези членове не ме е познавал преди 30 години. Въпреки че понякога споделям случки от миналото си, когато уча за Единението на Исус Христос, повечето от членовете в района не знаят какво невероятно пътуване е бил животът ми в Църквата.

Със семейството ми бяхме представени на Църквата през май 1979 г. и разбрах незабавно, че там бе мястото ми. Кръстихме се през юни и първоначално всички бяхме активни, но не след дълго спрях да посещавам събранията и се върнах към старите навици. Никога не съм имал съмнения за истинността на Евангелието и Възстановяването, но просто смятах, че нямам необходимите качества да бъда добър член на Църквата.

През 1982 г., поради моята продължаваща злоупотреба с алкохола, съпругата ми, която никога не отслабна във вярата, подаде документи за развод. Тогава семейството ми живееха в Оклахома, САЩ, но аз се бях върнал в Илинойс, САЩ, където бях отгледан. Бях достигнал момент, в който щях да изгубя единственото нещо, което имаше значение за мен: моето семейство.

Започнах да се моля на колене сутрин и вечер на Бог, в Чието съществуване не бях сигурен, а ако съществуваше, трябваше отдавна да е забравил за мен. Въпреки това в продължение на три месеца се молих всеки ден. Един ден рано сутринта, когато се бях съсредоточил в молитва, ме обзе едно чувство на голямо облекчение и разбрах, че Бог е жив, че ме познава и че ме обича. Също така знаех, че повече няма да приема и капка алкохол.

Същата вечер съпругата ми се обади, за да ми каже, че ще ми изпрати документите за развод, за да ги подпиша. По време на разговора изведнъж каза: „Има нещо много различно в теб. Не вярвам, че някога отново ще пиеш, затова ще скъсам тези документи“. Събрахме се и две години по-късно тя роди третото ни дете.

Сигурно предполагате, че след това съм се върнал към пълна активност в Църквата, но аз съм инатлив човек. Върнах се за известно време и дори приех призование да служа като учител в Кворума на старейшините. Но скоро започнах да се чувствам неловко като учител и отново станах неактивен.

През 1991 г. се преместихме в един малък клон. Няколко месеца преди осмия рожден ден на нашия най-малък син, моята съпруга, която беше президентка на Неделното училище за деца, го попитала кого желае да го кръсти. И разбира се, той поискал обрeдът да бъде извършен от баща му. Моята съпруга му казала, че най-вероятно това нямало да се случи. Той не прие този отговор и се захвана със задачата да върне към активност своя баща. Той бе неумолимо настойчив и съвсем скоро ме призоваха да служа като скаутски ръководител и по-късно кръстих и потвърдих сина си.

Месеците след моето завръщане в Църквата бяха изпълнени със събития. Бяхме запечатани като семейство в храма Чикаго Илинойс и отново бях призован да служа като учител в Кворума на старейшините и този път не се отказах. По-късно бях призован като съветник в клоновото президентство и пет месеца след това бях призован да служа като президент на клон. Около месец след това помня как мислех: „Аз съм президент на клон?“

На много изпитващи трудности светии съм казвал през годините, че ако аз мога да напредвам в Евангелието, всеки може. За да се случва това просто трябва наистина да разбираш истинската сила на Спасителя и Неговото Единение и да правиш стъпки към Него.

Вечно ще бъда благодарен на моята съпруга и деца и всички верни домашни учители, ръководители на кворум, епископи и други верни светии, които са ми давали такъв добър пример. За мен е било привилегия да служа на Господ и на светиите за изминалите 20 години. Животът ми е бил благословен повече от всички мои очаквания.