Духовна стабилност: Построяване на непотопяем кораб
От старейшина Дейл Г. Ренлънд
От Кворума на дванадесетте апостоли
От духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 16 септ. 2014 г. За пълния текст на английски език, посетете speeches.byu.edu.
Имаме нужда от достатъчна духовна стабилност, за да можем успешно да плаваме из земния живот и да се завърнем безопасно в небесния ни дом.
Икона и фотографии на кораб © lublubachka/Thinkstock, MicheleBolero/Thinkstock, David Harding/Thinkstock
В началото на XVII в., шведският крал Густав II Адолф, заповядва построяването на боен кораб, който да бъде наречен Васа. За построяването му са нужни значителни ресурси, включително дъбовата дървесина, от която да се построи. Густав Адолф отблизо ръководи строежа в желанието си да се погрижи Васа напълно да отговоря на очакванията му.
След като започва строежа, Густав Адолф нарежда Васа да бъде направен по-дълъг. Тъй като напречните рамки вече са били построени от дъб, кралят казва на строителите да увеличат дължината на кораба без да променят ширината. Въпреки че корабостроителите знаят, че това ще навреди на способността на Васа да плава, те се поколебават да кажат на краля това, което той не иска да чуе. И се подчиняват. Густав Адолф също така настоява този кораб да разполага не само с един ред оръдия, както обикновено се правело, а те да бъдат разположени и на трите палуби, като най-тежките оръдия да се разположат на горната палуба. Отново, въпреки познанията си, корабостроителите се съгласяват.
На 10 август 1628 г. Васа отплава на първото си пътуване. След като Васа излиза от пристанището, в платната му започва да духа силен вятър и корабът започва да се накланя на една страна. Не след дълго корабът „съвсем се обърна и вода започна да влиза през амбразурите за оръдията и бавно потъна на дъното с платна, вимпели и всичко останало“.1 Първото плаване на Васа е към 1 300 метра.
Желанието на Густав Адолф да създаде екстравагантен символ на своята сила разваля пропорциите на кораб, който иначе би бил великолепен съд, най-величественият боен кораб на времето си. Нежеланието на корабостроителите да изложат знанията си – страхът им от недоволството на краля – го лишават от техния опит. Всички те губят поглед от целта на това начинание: да се защити Швеция и да се подкрепят интересите ѝ в чужбина. Кораб, който се опитва да опровергава законите на физиката, е кораб, който не може да плава.
Имаме нужда от достатъчна духовна стабилност, за да можем успешно да плаваме из земния живот, да посрещаме насрещни ветрове и течения, да поемаме по правилния курс и да се завърнем безопасно в небесния ни дом. Има неща, които можем да правим, за да увеличаваме своята духовна стабилност. Ще се спра на четири от тях.
Подчинение на Божиите заповеди
Първото е подчинението на Божиите заповеди. Точно както Васа е подвластен на физически закони, така всички ние сме подвластни на духовни закони. Никой не е освободен от това. Ние трябва да се подчиняваме на тези духовни закони, познати още като Божии заповеди.
Съобразяването с физическите закони при строежа на кораба може да е било ограничаващо за Густав Адолф, но Васа нямаше да потъне при първото си пътуване, ако отговаряше на тези закони. Вместо това, щеше да разполага със свободата и маневреността, с които да постигне своята цел.
По същия начин подчинението на Божиите закони предпазва нашата свобода, маневреност и способност да реализираме своя потенциал. Заповедите нямат за цел да ни ограничават. По-скоро, подчинението води до нарастваща духовна способност за дългосрочно щастие.
Подчинението е наш избор. Исус ни напътства: „Ето, Аз съм ви дал заповедите; затова спазвайте Моите заповеди“ (3 Нефи 15:10). Толкова е просто. Приемете го. Решете сега напълно да се подчинявате. Няма друго нещо, което толкова да увеличи духовната ни стабилност. Няма друго нещо, което да ни даде повече свобода да изпълним мисията на нашия живот.
Търсене на напътствие и изучаване за цял живот
Второ, нужно е да бъдем внимателни и да се вслушваме в напътствия от доверени източници и да се учим през целия си живот.
Една от лошите последици на придобиването на знание е арогантността, която произлиза от мисълта, че вече знаем толкова много, че няма какво още да научим. Всички сме виждали това в хора, твърде сигурни в собствената си интелигентност. Наистина е трудно един всезнайко да бъде научен на нещо.
Като знае това и има желанието да се учи за цял живот, президент Хенри Б. Айринг, първи съветник в Първото президентство, казва: „Все още съм дете и много имам да уча. Повечето хора имат какво да ме научат“2. Когато ме призова за висш ръководител, президент Айринг ми преподаде важен урок. Той каза, че когато чуе някой да разказва вече позната му история или да цитира стих, с който е много запознат, се пита: „Защо Господ набляга на това?“ и „Какво още имам да науча от този разказ или стих?“ Ако искаме да увеличаваме своята духовна стабилност, ще имаме желанието да се учим и да бъдем достатъчно смирени, за да приемаме напътствия, независимо от нашата възраст и опит.
Наистина, това е наш избор. Можем да се вслушваме в напътствията на църковни ръководители и да ги изпълняваме, особено даваните от пророци, гледачи и откровители, родители и доверени приятели – или да не правим това. Можем да се стремим да се учим цял живот – или да не правим това. Можем да увеличаваме своята духовна стабилност – или да не правим това. Ако не успяваме да увеличаваме своята духовна стабилност, ние ще станем като Васа – кораб, който не може да плава.
Служба на околните
Трето, когато се насочваме навън, когато се грижим за околните и им служим, ние увеличаваме своята духовна стабилност.
Вечността остава в ясен фокус, когато се съсредоточаваме върху околните и се стремим да помагаме на чедата на Небесния Отец. Осъзнал съм, че ми е по-лесно да получа откровение, когато се моля, за да разбера как мога да помогна на друг човек, отколкото, когато се моля за себе си.
Може да вярваме, че в някакъв бъдещ момент ще бъдем в по-добра позиция да помагаме. Всъщност, този момент е сега. Грешим, ако си мислим, че ще ни бъде по-удобно, когато имаме повече време, пари или каквото и да е, за да служим на околните. Независимо от обстоятелствата, имаме избор. Ще помагаме ли на околните или не? Проваляме се в основна част от изпитанието на живота, ако избираме да не помагаме на нуждаещите се. И, ако помагаме, ще увеличаваме своята собствена духовна стабилност.
Приемане на Исус Христос за наша основа
Икона и фотографии на кораб © lublubachka/Thinkstock, MicheleBolero/Thinkstock, David Harding/Thinkstock
Четвърто, последно и най-важно, нашата духовна стабилност се увеличава в степента, в която приемаме Исус Христос за наша основа.
Без Христос, ние сме подхвърляни като лодка по вълните. Нямаме сила, защото нямаме платна. Нямаме стабилност, особено в буря, защото нямаме котва. Нямаме посока и цел, защото няма с какво да определим посоката. Трябва да приемем Христос за наша основа.
За да можем да посрещаме, преодоляваме и да бъдем подготвени за насрещни ветрове и течения, ние трябва да се подчиняваме на Божиите заповеди; да се учим смирено, искрено и за цял живот; да служим на околните и да приемем Исус Христос за основа на своя живот. Правейки тези неща, ние увеличаваме своята духовна стабилност. За разлика от Васа, ние ще можем да се завърнем в безопасното пристанище, реализирали своята съдба.