Решена да се откажа
Авторката живее в Ню Йорк, САЩ.
Моите умения на пианото не се подобряваха, дори с години упражнения. Родителите ми казаха, че мога да се откажа при едно условие: трябваше да науча 50 химна.
Втурнах се в къщата с насълзени очи след поредния разочароващ урок по пиано. Вече четвърта година взимах уроци по пиано и бях постигнала малко над най-основни умения. Учителката ми се опитваше да посочва нещо положително относно моето свирене, но това още повече ме разстройваше. Родителите ми плащаха за уроци по пиано, които нито исках, нито ми даваха надежда.
Поисках от родителите си да се откажа. „Моля ви – умолявах ги аз. – Ще направя каквото искате. Какво да бъде?“
След като поговориха, те казаха: „Ако научиш 50 химна, ще ти позволим да се откажеш“.
Веднага започнах да се упражнявам. Толкова силно исках да се откажа, че бях готова да прекарвам допълнително време на пианото. Първият химн, „За пророка ни славим Те, Боже“ (Химни, № 12), ми отне почти месец. Но все още бях решена да се откажа, затова продължих да се упражнявам.
И се случи нещо интересно: химните започнаха да стават все по-лесни. През цялата седмица се чувствах по-щастлива. Започнах да си тананикам химни през деня и да пея по-високо на събранието за причастие.
С времето спрях да си записвам колко химна бях научила. С нарастването на моите умения осъзнах, че мога да науча нов химн почти идеално за по-малко от 30 минути.
Когато накрая ги събрах всичките, се оказаха доста над 50 химна. И нямаше начин да се откажа от пианото. Бях станала доста по-уверена в своите способности да свиря и почувствах силата на химните в моя живот.
Химните са като Писанията: те съдържат истина. Когато свиря химни, сякаш се потапям в Писанията. Усвояването на химните даде ново начало за изграждане на моето свидетелство и изучаване на истината. Усещам как си повтарям думите на различни химни, за да ми помагат през деня. Свиренето на пиано е укрепило свидетелството ми и е отваряло врати за мен навсякъде, където отивам.