Миговете на възрастните мисионери
Един от най-добрите начини възрастните двойки да си създадат великолепни спомени е да отслужат заедно мисия.
Когато приятелите ни, които са на възраст между 60 и 70 години, забравят нещо, ние често шеговито наричаме този пропуск в паметта „старчески миг“. Но аз бих искал да обсъдя един друг вид старчески миг, един миг, който е толкова великолепен, че споменът за него ще е вечен. Това е мигът, в който възрастната мисионерска двойка осъзнае, че това, което вършат, е точно това, което Господ иска от тях. В такива паметни мигове те осъзнават, че:
-
Имат дългогодишен опит, който могат да споделят, а също и таланти, умения и разбиране за Евангелието, които могат да използват, за да благославят останалите.
-
Техният пример е благословия за техните деца и внуци.
-
Когато служат, те създават трайни приятелства.
-
Техният брак става все по-силен с всеки изминал ден.
-
Службата в Неговото име е сладка.
Мигове в процес на създаване
Приятели мои, възрастни двойки, такива мигове трябва да се създават от мнозина от вас. Помислете за историята, разказана от старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли, относно това, което една възрастна двойка, служеща в Чили, била в състояние да направи. Един от родителите на един от младите мисионери починал. Президентът на мисия бил твърде далеч, за да може да стигне бързо до този мисионер.
„Но там бе една симпатична (възрастна) мисионерска двойка, служеща в областта – казва старейшина Холанд. – Те дойдоха при този мисионер и с голяма нежност го утешаваха и се грижиха за него, докато президентът на мисия не успя да се свърже лично с него. Ние имахме страхотни млади мисионери в мисиите си, но нито един млад мисионер не би могъл да направи това, което тази възрастна двойка успя да направи за този старейшина“1.
Тяхното умение в този момент било просто да окажат състрадание в случай на нужда. Те не се безпокояли за това дали говорят някакъв език, освен езика на Христовата любов. Не се безпокояли за това, че са пропуснали рождения ден на някое внуче или благославянето на някое бебе, колкото и да са важни тези събития. Те били загрижени за това да бъдат там, където Господ може да ги насочи да благословят живота на едно от Неговите чеда. И тъй като проявили това желание, те могли да Го представляват.
Службата рядко е удобна
Истината е, че на никой възрастен мисионер не му е удобно да напусне дома си. Нито е било удобно за Джозеф Смит, Бригъм Йънг, Джон Тейлър или Уилфърд Уудръф. Те също са имали деца и внуци и са обичали семействата си както ние обичаме нашите. Но те са обичали и Господ и са искали да Му служат. Някой ден ще се срещнем с тези колоси, които са спомогнали да се установи тази диспенсация. Когато стане това, ще се радваме, че не сме се крили по сенките, когато е трябвало да служим.
Някои предпочитат да служат, като останат да живеят в дома си. След като инсулт приковава Аасе Шумахер Нелсън (не ми е роднина) към инвалидна количка, тя се боеше, че мисията със съпруга ѝ Дон, която цял живот бе желала, няма да се осъществи. Тогава един съсед поговори с тях за неговата мисия на църковна служба в един епископски склад. Окуражени, те поговориха с отговорника за помещението, попълниха молбите си за мисия и бяха призовани да служат два дни в седмицата в един склад близо до дома им.
„Лесно е просто да легнеш и да си помислиш: „О, вече не съм нужна – казва Аасе Нелсън. – Но сега чувствам, че съм нужна. И имам свидетелство за това“.
Определено сте нужни
Ако се изкушавате да си мислите, че не сте нужни, позволете ми да ви уверя, че сте. Няма президент на мисия в Църквата, който да не иска да има допълнителни двойки, които да служат в неговата мисия. Възрастните мисионери укрепват младите старейшини и сестри. Те предоставят подкрепа, която помага на другите да служат по-добре в техните отговорности. А може ли да си представите какво означава за един ръководител, който е член от няколко години, да има достъп до опитни членове на Църквата? Възрастните двойки често са буквален отговор на молитвите на епископи и президенти на клонове.
Насърчаваме президентите на мисии да търсят двойки, които да отговарят на нуждите на техните мисии. Епископите трябва да търсят двойки, които могат да служат. LDS.org съдържа многобройни страници с възможности за възрастни двойки. Но най-вече, двойките могат да паднат на колене и да попитат Небесния Отец дали е дошло времето, за да отслужат заедно мисия. Сред всички изисквания, желанието за служба вероятно е най-важното (вж. У. и З. 4:3).
Докато възхвалявам работата на възрастните мисионери, осъзнавам, че има мнозина, които биха искали да служат, но не могат. Ограниченията, наложени от възраст или лошо здраве, трябва реалистично да бъдат обмислени, а също и важните нужди на членовете на семейството. Когато гори желанието, но съществуват такива ограничения, други могат да бъдат вашите ръце и крака, а вие може да предоставите необходимите средства за това.
Възрастни двойки, независимо кои сте или къде сте, моля, молете се за тази възможност да създавате заедно велики мигове като възрастни мисионери. Небесният Отец ще ви помогне да узнаете какво може да направите.